четвъртък, 28 февруари 2013 г.

И това е американски сладкиш!

"И не само че е е американски, ами нямам идея какъв е на вкус. Ама е по-особен, да знаеш. Не трябва да се изпече "хубаво", както нормален сладкиш, а да стои леко лепкав отвътре, като недопечен. Ако се изпече хубаво, значи съм се провалила." - това бяха само част от обясненията, които майка ми изслуша, докато приготвях... браунис.
Сесията беше приключила за мен. Още същия ден, след последния изпит, потеглих към вкъщи. И какво последва... Ами, основно почивка, която по принцип включва готвене. Това ми е най-приятно - да бъркам, да мажа, да меся, да изрязвам... Не че вкъщи някой се оплаква. Хем аз си доставям удоволствие, хем те си хапват сладичко (предимно това си готвя, майка ми е по солените ястия).
Правих три десерта. По поръчка на баща ми: "Грис халва, защото много обичам, а майка ти не прави често - нали тя не я харесва". По поръчка на дядо ми: "Абе, направи един обикновен кекс, него всички го харесваме". По моя идея - дългоплануваните браунис. Така всеки беше доволен и най-вече аз, защото хем сготвих замисленото, хем се получи добре накрая.


Браунис с какао














И за този сладкиш се рових доста. Гледах и видеоклипове в интернет. Е, накрая избрах родното. Сега... колко да е родно - все пак източникът не е български, самият сладкиш също, но пък човекът, който го е публикувал, си е точно българин. И този човек е Дианка. Следвах нейните указания и успях да се справя с този страшно вкусен БРАУНИС С КАКАО. Ще цитирам рецептата с моите промени.
Диди, сърдечни благодарности!

Необходими продукти:
- 10 супени лъжици (140гр.) масло (аз използвах маргарин);
- 1 и 1/4 ч.чаши (280 гр.) захар (аз добавих още 3 с. л.);
- 3/4 ч.чаша плюс 2 с.л. (80гр.) какао на прах;
- 1/4 ч.л. сол;
- 1/2 ч. л. течна ванилия/кафе (използвах еспресо);
- 2 големи яйца, студени;
- 1/2 ч.чаша (66 грама) брашно (добавих още 2 с. л., защото имах притеснения дали яйцата ми са достатъчно големи);
- 1 ч.чаша нарязани едро ядки (използвах сурови орехи).

Всичко по приготвянето на сладкиша спазих така, както Диана е описала. Няма нужда да преписвам, тя е обяснила достатъчно добре.


























Изпеченият сладкиш избрах да поръся с какао - определено беше сполучливо. Изчакаш да изстине напълно, след това го прибрах в хладилник за около 5 минути. Едва тогава го нарязах на 24 парчета (по указание се реже студен).


Ами, това са моите браунис (или пък трябва да е "моят браунис", не знам). Определено се хареса много на всички. Дори баща ми, който е почитател на много сладките десерти, го одобри. Незнайно защо, но ме попита "Да няма бисквити в това?"...

Да ви е сладко, какаово и усмихнато!
 

вторник, 26 февруари 2013 г.

Дългоочаквана радост

Преди време имах честта да приветствам първата си гостенка - Роси от "Кулинарен еликсир". Беше ми толкова драго да посрещна любезен и сърдечен човек като нея. Росинце, много се радвам, че прие поканата ми и достави толкова приятни емоции на моето местенце.
Моята гостенка ме изненада с един много любим мой десерт (без дори да подозирам за подготвеното от нея) - реване, но не какво да е, а орехово. Не бях чувала за орехово реване, определено всички останахме изненадани. Аз съм се заканила, че ще си го приготвя някой път лично, но ще му дойде времето и на това.
И сега идва моментът да споделя още нещо. Роси също ме покани да гостувам във виртуалната й кухня. Ами сега? Не очаквах, а и малко се притесних какво да подготвя, за да се представя на ниво - нямаше как да откажа след радушния отговор от Роси, когато аз я поканих. 
Моята домакиня на няколко пъти ми каза, че не е необходимо да се притеснявам за това какво ще приготвя. Аз знам, напълно ясно съм, че няма да бъда върната, но все пак това е "Кулинарен еликсир" , а и първото ми блогогостуване - исках всичко да е както трябва.
Доста мислих какво да сготвя. През главата ми мина да измисля цяло меню с предястие, основно и десерт. После реших, че ще е само десерт, защото това е най-голямата ми слабост в кулинарията. Е, хубаво, десерт ще е, ама какъв? Колко рецепти прегледах, аз си знам. И от много мислене, накрая ето какво измислих - МОРКОВЕНА ТОРТА.
Тази моя морковена торта, за която разказвам от година и половина и все й се каня. Обяснявам на всекиго колко ми е харесала в Англия, колко вкусна и сочна е била. "Само да мине сесията и ще я направя, за да се почерпим!" - така се бях заканила... преди точно година. Хубаво, тя първата сесия мина, но тортата не се появи. Същото говорех и след втората сесия, но пак не се наканих да я приготвя. Е, на третия път вече бях твърдо решена. Ще направя морковена торта и с това ще отбележа края на сесията (трета в списъка) и ще почукам на вратата на моята домакиня.

Роси, благодаря ти за поканата. Но благодаря и за търпението - нито веднъж не ме "подсети", че ми предстои гостуване, беше ме оставила аз да реша кога да е. Е, реших, ето ме - усмихната, доволна и с дългоочакваната морковена торта.

Морковена торта

 
























В интерес на истината прегледах десетки рецепти за морковена торта - и български рецепти, и чуждестранни. То не бяха рецепти, то не бяха видеоклипове... Е, в крайна сметка се доверих на Ирина. Потопих се в "Слънчевата й кухня" и запретнах ръкави в моята - е, силно казано моята, защото бяхме на гости на родителите на моя приятел. Ама си го чувствам като втори дом, така че готвенето беше изключително приятно.
Следвах рецептата на авторката, като направих малки промени (описани са в скобите), но определено се получи страхотна торта - вкусна, сочна и тоолкова ароматна. Наистина си беше много хубава. Иринка, благодаря ти за страхотната рецепта!

Необходими продукти за блатовете:
адаптирано от: Joy of baking
- 4 големи яйца;
- 100 гр. кафява захар (не съм използвала);
- 150 гр. бяла захар (сложих 250 гр. бяла захар);
- 120 мл. олио;
- 100 мл. прясно изцеден портокалов сок (при мен 100 мл. сок се получи точно от 1 портокал);
- кората на един портокал;
- 280 гр. брашно;
- 1/2 ч. л. канела;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 и 1/2 ч. л. бакпулвер;
- 1/4 чаена лъжица сол (това май забравих да го добавя, но не попречи);
- 320 гр. фино настъргани моркови (аз настъргах 3 моркова);
- 50 гр. печени, несолени орехи, нарязани на дребно (аз използвах същото количество сурови орехи, нарязани на едро);
- 50 гр. стафиди, накиснати в малко ром (не съм слагала стафиди).

Приготвянето следвах точно по описаното от Ирина - няма да съм нито първата, нито последната, която да каже, че всичко е обяснено идеално и резултатът е страхотен. Мога да допълня, че използвах форма с диаметър 22 см. Пекох двата блата отделно, защото се притеснявах за разделянето им на две. На дъното слагах хартия за печене, намазана с малко олио. Всеки блат пекох на 180 °C за около 40 минути (до суха клечка) на режим с обдухване.


























Необходими продукти за глазурата:
 - 125 гр. меко масло;
 - 350 гр. качествено крем сирене, извадено от хладилника поне 2 часа преди употреба! (аз използвах 3 опаковки българско крема сирене, всяко е по 125 гр.);
- 200 гр. пресята пудра захар (аз използвах около 250 гр.);
- 1 чаена лъжица настъргана портокалова кора;
- около 30 мл. прясно изцеден портокалов сок (моя добавка);
- 1/2 ч. л. ванилова захар (моя добавка);
- настърган натурален шоколад на вкус (моя добавка).

Отново процедирах по указанията на авторката. Добавих и 3 съставки по мой вкус - така глазурата се получи идеална според мен. Когато беше готова, оставих за около 5 минути в хладилник, за да се охлади. След това сглобих тортата.

За украса използвах орехов крокан. Идеята за него видях преди време при Руми от "Something". За крокана използвах 3 с. л. кристална захар и 2 с. л. нарязани на едро сурови орехи. След като захарта се карамелизира, орехите се добавят. Разбърква се добре и сместа се изсипва върху намазнена с олио хартия за печене. След като изстине се натрошава на дребно (аз използвах блендер).


След няколко часа в хладилника тортата е поела всички вкусове и е просто чудесна. Няма да обяснявам, че вицът за нея не е верен. Всеки, който е опитал тортата, знае отговора на "загадката".


Росинце, още веднъж благодаря за жеста към мен! За мен беше удоволствие да бъда твой гост и да споделя радостния момент по този начин.

Само за едно съжалявам - нямам фрезии, които да ти поднеса (макар и виртуално), но да знаеш, че ти желая цяла градина от фрезии да изпълва съзнанието ти винаги.

Пожелавам ти и много здраве - и на теб, и на семейството ти, много вдъхновение и много успехи.

И нека се радваме на простичките неща, защото са най-хубави.

Поздрави!

понеделник, 18 февруари 2013 г.

Измъчено изпълнение


Реших, че ще си приготвя някакъв десерт. Още повече, че бях поканила приятелка на гости - имах и повод. И какво да е, избрах си сладкиша с ябълки и грис. Запазила съм си ето тази рецепта сигурно от няколко месеца вече. Яна, благодаря за споделеното!
Е, претърпя малко промени при мен, но важното е, че сладкишът беше много вкусен.
А защо измъчен? Защото както се опитвах да го снимам, фотоапаратът се развали (картата показваше някаква грешка)... Изобщо много "приятна" ситуация. Веднага си помислих, че всичко приключи, защото не е нова техника - може би му беше това животецът, знам ли.
За щастие моята половинка се оказа със златни ръце и какво прави, какво струва, фотоапаратът тръгна отново, та успях да запечатам вкусния и ароматен десерт.

Рошав сладкиш с ябълки 


 


Рецепта няма да пиша. Общо-взето спазих количествата на Яна - направих малки промени. Единственото, което добавих от себе си, беше едно пакетче ванилия (за сметка на по-малко канела от половин пакетче). А защо е рошав? Защото и овесените сладки, които правих преди време, също нарекох рошавелки - просто са си рошави и това е.
Когато бях готова за реденето на сладкиша (по рецепта сухата смес се редува с настърганите ябълки), две неща ми минаха през ума. Едното беше свързано с това дали въобще да го редя, или да смеся всичко заедно и просто да го изсипя във формата (не е моя измислица това, опитвала съм го по този начин и беше страхотен резултатът), а другата ми чуденка беше за самата форма. Накрая резултатът беше следният: спазих съвета на Роси ("Кулинарен еликсир") и сложих хартия за печене на дъното на тавичката, която леко намазах с олио. А самата смес - всичко обърках заедно и просто го изсипах в тавичката.

 

  


Изпекох сладкиша, поръсих с пудра захар и зачаках да изстине. Предстоеше му фотосесия... И както споменах по-рано, фотоапаратът отказа да съдейства. Всичко подготвено беше прибрано, апаратчето пък взе, че се оправи, пак редих, пак снимах... Изобщо сложна работа.
В крайна сметка си имахме вкусен сладкиш, който не бухна особено (май следващия път ще го редя, както си е по рецепта), но пък определено ни хареса - и на нас, и на гостенката ни.

неделя, 17 февруари 2013 г.

"И да качиш предаването в блога!"

Това беше заръката на преподавателката ми след края на предаването от 15 февруари.
Колебаех се дали да го направя, има ли смисъл въобще... В крайна сметка се реших да го кача, защото Яна Пенева (една от блогърките, които ми съдействаха за анкетата) ме подтикна с въпроса си къде може да го чуе, тъй като не е успяла да го пусне от самото начало. Тогава вече си казах, че има смисъл.

Но защото нямам идея как да кача само звуков файл, затова обединих предаването ми за блоговете с емблемата на радио "Реакция" - с видео знам как се процедира.

За тези, които са не са успели да чуят предаването, а имат желание - сега е моментът.



Благодаря още веднъж на всички - и за подкрепата, и за съдействието.

И ако студентското радио ви хареса, може да му отделяте внимание от време на време. Предаванията в него са предимно с учебна цел и със сигурност се правят с голямо желание

 

четвъртък, 14 февруари 2013 г.

Втора изява

Няма да съм многословна днес, но чувствам, че така е правилно - да благодаря и тук на всички, които ми помогнаха за реализирането на една моя идея.

Утре е петък (15 февруари) и ми предстои предаване в студентското онлайн радио "Реакция". Втора изява в радиото. Изцяло моя и изпълнена с много желание и трепет.
Темата ще бъде "Блоговете". И в тази връзка, освен останалите материали, реших да проведа своеобразна анкета сред някои избрани от мен блогъри.

Тук е мястото да се обърна към:
Пламена Крумова от "Inside Look If You Dare"
Гергана Даскалова от "Градината на слънцето"
Мария Илиева от "LaMartinia"
Румяна Босева от "Something..."
Яна Пенева от "Снимки и истории"
Виолета Иванова от "Кулинарно приключение"
Марта Мутафова от "Горски мъх"

Сърдечно благодаря на всяка една от тях, защото се отзоваха на поканата ми за съдействие!
Редът, в който ги изброих, по никакъв начин не показва пристрастия и не е преднамерен.

Какво споделиха тези блогъри, какво мислят въобще хората за блоговете, какви са изводите след проведено изследване на кулинарните блогове в България и още интересни подробности може да разберете утре (15 февруари) в 18:00 часа на адрес http://www.reakcia.net/ .

Още веднъж изказвам благодарностите си към всички, които се отзоваха и спомогнаха за реализирането на това предаване - приятели, колеги, преподаватели, блогъри.

И все пак днес е 14 февруари...
Весел празник и не забравяйте, че празник е, когато душата ликува!

понеделник, 11 февруари 2013 г.

Морски копнеж

Морето, ах морето... Голяма е любовта ми към него, макар да го виждам все по-рядко, макар да съм още по-далеч от него. И все си мисля, че някога, в друг живот, съм живяла точно там. Слушала съм песента му, отпивала съм аромата му, танцувала съм с нежния му полъх. Споделяли сме истории, мечтаели сме заедно. Усещали сме сълзите на радост и тъга. И пак заедно, все така заедно. Някога - отново! Обещавам - само да мога!

Морето наистина е природна магия - и за духовното, и за физическото състояние. А днес ще представя едно предложение с морски дар, което напълно съответства на морската идилия - простичка, но истинска и оставаща.

Морски картофки

 














Не съм ги приготвяла край морето, няма и море на снимките - аз също съжалявам за това...
Но пък е начало. Току-виж един ден, на запален огън на плажа, си изпека точно тези картофки. И всичко ще си дойде на мястото, няма две мнения.

Необходими продукти:
- около 200 гр. морска сол;
- 1 кг. картофи;
- 50 гр. масло;
- самардала.

Посипва се морска сол в тавичка, така че да се покрие дъното на съда. Картофите се измиват добре и се редят върху солта - ако са по-малки, се редят цели, иначе се нарязват на едри кубчета. Важно условие е картофите да не се белят.
Така подредените картофи се пекат на 200 °C за около 30-40 минути. Готови са, когато станат мекички (проверяваме с вилица за най-сигурно).
Горещите картофи се вадят от съда със солта, мажат се с маслото, поръсват се със самардалата и се разбъркват добре.
Морската сол малко потъмнява при печенето, но това не пречи. Може да се съхрани и да се използва повторно - по думите на източника ми.

Това е рецептата, която получих от една колежка (е, името им си го измислих аз). Бети, сърдечни благодарности! Ще чакам с нетърпение още подобни лесни рецепти (както тя се изрази).

Картофите наистина са страшно вкусни. Не знам вече кои ми харесват повече. Дали тези, дали ароматните картофки на Роси, или Jacket potatoes (те са ми голяма слабост). Май всички.
Но морските картофки са наистина уникални. При мен се оказа, че липсва самардала. Е, как да устоя на подобно любопитство - да печеш върху морска сол. Реших, че ще ги направя, като замених самардалата със сушена чубрица и сушена мащерка. Определено беше сполучлива комбинация.
Опитвала съм самардала и знам, че в нея има сол. Тъй като аз използвах различни подправки, реших да добавя допълнително съвсем малко сол - не трябваше. Станах леко по-солени, затова не добавяйте никаква допълнителна сол.
И още нещо - не ми беше ясно как ще мажа картофите с масло, затова разтопих леко маслото, смесих го с подправките и го добавих към картофите. Разбърках добре и всичко си дойде на мястото. А гювечето - то е просто за украса.

Да ви е сладко!

петък, 8 февруари 2013 г.

Щипка умора, но пък с желание

Почти преполових сесията. С нетърпение чакам да изрека заветните думи, но... има време, само търпение ми трябва. Определено вече умората се усеща и еднообразието на моменти е в повече. Но и това ще мине, даже съвсем скоро. А така желая да дойде това "скоро" и да се заема със заплануваното, да осъществя някои идеи... Пожелавам си да успея в това си начинание. Желанието определено го има. А щипката умора все ще се превърне в отмора.
И докато аз се занимавам с обичайното, взе, че навън заваля сняг - поредният. Така се радвах на хубавото време и възможността за приятни разходки навън... Не че снежните разходки са по-малко красиви, романтични, вълшебни - просто си мечтая за слънчеви лъчи, разцъфнали дръвчета и повече зеленина.
На фона на бялата покривка, която посипа всичко днес, ще представя едно картофено изпълнение, обляно от слънчева светлина (беше много слънчев ден, когато го приготвих). Идеята за него взех от блога на Мария "Fait Maison", това е линк към рецептата.
Харесала съм си и друго при нея, но всичко с времето си. =)

Картофена тарта с пилешко месо

 













Картофеното тесто е същото като на Мария, няма да пиша рецепта за него. Реших обаче да променя плънката. Получи се добре, така че ще се прави отново - вече вероятно с оригиналната плънка. Предполагам със сирене ще е още по-вкусно. Мария, благодарности за идеята!

Необходими продукти за плънката:
- пушено пилешко месо;
- праз лук;
- 4-5 с. л. доматено пюре;
- черни маслини;
- сол;
- черен пипер;
- чубрица.

Количеството на всяка съставка отново е според вкуса. Е, все пак не бива да се прекалява - трябва да се събере в тартата.
Останалото по приготвянето е по рецептата на Мария. Като допълнение мога да кажа, че за картофеното тесто може да потрябва повече брашно - вероятно зависи от сорта картофи.
В основата си моята тарта имаше по-малко брашно, отколкото отгоре (в тестото за покриване). Според мен варианта с повечко брашно е по-вкусен, защото тестото става по-хрупкаво.


Сега като я гледам, някак си ми прилича на малко детско креватче с одеяло (май фантазията ми работи странно последно време). А какво прави леко повехналото стръкче магданоз отгоре? Да кажем, че това е подаващата се плитка на спящо момиченце...


вторник, 5 февруари 2013 г.

Силен старт = уверено продължение

Това е моето разбиране за закуската. Именно тя е силният старт на деня, гарантиращ уверено продължение. За завършек - всеки сам избира и определя.
Разбира се, има хора, които не закусват. Силният старт при тях е гарантиран от запомнящия се вкус на кафето, например. Други избират само чаша вода. Изобщо - колкото хора, толкова предпочитания.
При мен просто навикът е изграден и винаги закусвам. Не само заради разбирането, че закуската е задължителна и това е най-пълноценното хранене за деня. Просто сутрин стомахът ми си иска своето и съответно го получава.
Кафе не пия - не харесвам вкуса му. Е, с аромата нещата са по-различни. Обожавам да ухае от нечие кафе - просто е приятно, но определено не това ме събужда. Затова моят силен старт задължително включва закуска.
Обичам да закусвам различно. Харесвам както овесени ядки с мляко (за предпочитане да е прясно), така и тестените предложения. Въпросът е да бъде вкусно и с мярка - както всяко друго хранене през деня.

Закуска "Ден и нощ"



Днешното предложение именувах с "Ден и нощ", защото са напълно различни едно от друго, но не си противоречат, а напротив - допълват се. И ако днес сме решили да си угодим с нещо по-калорично, то утре може да компенсираме с друго, което да е също толкова вкусно, но със сигурност е по-полезно. Кое ще е "денят", кое ще е "нощта" - няма никакво значение. =)


Шоколадови сандвичи



Идеята за тях взех от блога на Аелис.  Нейното предложение е с халва, при мен са с шоколад. И тъй като крайният резултат е изключително вкусен, определено ще се пробва и варианта с халвата.
Няма точни количества.

Необходими продукти:
- няколко филийки хляб;
- масло/маргарин;
- течен шоколад.

Ключовата съставка тук е начинът, по който се пекат самите филийки. Изглежда малко нетипично, но точно така трябва да бъде, за да се постигне крайния резултат - както е описала Аелис.
А именно - всяка филийка се намазва с масло/маргарин (аз използвах масло) и се реди в тавичка, като намазаната страна е отдолу. Всички филии хляб се пекат за няколко минути на 200 °C на режим с обдухване - до зачервяване.
След това вадим филийките от фурната. Мажем ги с течния шоколад и върху тях редим друга филийка. Тази друга филия се маже с масло, като намазаната страна сега е отгоре. Т.е. - и двете филии се мажат с масло и това става от външната страна.
Отново печем на същите градуси и режим за няколко минути. 

Накрая резултатът е чудни сандвичи с шоколад, които са по-вкусни от всеки друг "сладък сандвич". А техниката с мазането на масло определено е сполучлива.
Аелис, сърдечни благодарности за идеята! 
 

Розово кисело мляко

 



Ако сандвичите са "по-стабилната" закуска, то това кисело мляко е по-лек вариант, който също е вкусен, а и много полезен.
Не го наричам "плодово", защото не е изцяло плодово.
При него също няма точни количества.

Необходими продукти:
- кисело мляко;
- ябълки;
- червено цвекло;
-мед.

Ябълката/ябълките се режат на малки парченца, цвеклото - също. Цвеклото може съвсем леко да се свари, но така че да се запази твърдо. Аз го предпочитам в суров вариант.
Слага се кисело мляко, мед на вкус, разбърква се добре и розовото мляко е готово.

Тази вкусна и полезна идея имам от една бивша съквартирантка. Мирем, ако четеш това, да знаеш, че съм ти безкрайно благодарна за споделеното!




 Ами, това са две от моите предложения за закуска. И в двата случая е както вкусна (повярвайте ми, млякото е чудесно предложение), така и лесна
 





събота, 2 февруари 2013 г.

Когато две по две отново е две

Две по две е равно на четири. Три по три...
Шегувам се, няма да се занимавам с математика. Но макар да съм си избрала специалност, в която математиката да е нещо мноого далечно, винаги ще си харесвам тази точна наука. Дължа го на учителката ми в основното училище. Но това с Учителите, които винаги ще ценя, е друга тема. Сърдечно им благодаря за всичко!
Но да се върна отново на случая, при който две по две е отново две, а не четири. Е, може и да не ви се вярва, ама така се получи при мен. Виновниците за този мой математически абсурд са две яйчица. Две яйца в две кулинарни изяви. Всяка от тези изяви обаче изисква по две яйца, не по едно. И не използваме общо четири, а точно две.
Със сигурност всеки кулинар ще се сети къде е отговорът. И той не е никак сложен, даже напротив. Просто ми харесва да оспорвам всепризнати истини, макар и чрез конкретен личен случай. Та защо две кулинарни изпълнения, всяко с по две яйца, изискват две, а не четири яйца? Защото едното си поиска само жълтъците, а другото белтъците. Съвсем семпло...

Жълтъците използвах, за да сготвя кюфтета с бял сос. Много сполучлив вариант. Пък и аз си обичам манджите и това е. Мога да хапвам и "сухо", както наричам останалата храна, но просто сготвените ястия са ми слабост.

 *           *           *

Цветни кюфтенца с бял сос



Източникът на рецептата е "Веселият готвач", а авторът - Zlatina. Пробвала съм и този вариант. Основната разлика е в количеството на киселото мляко. И в двата случая е вкусно, но при втория вид интересната добавка е индийското орехче.

Относно моите кюфтета. Цветни са, защото така ми хрумна да ги представя - като своеобразни цветчета насред белия сос

Има още една подробност. В рецептата се изискват два жълтъка, които заедно с киселото мляко се явяват застройка. И започвам аз да отделям белтъците (които ми трябваха за следващото творение) от жълтъците... Разсеях се за момент, просто изключих и в съда се озова цялото яйце. Опитах да извадя жълтъка, така че да остане само белтъка, но не се получи. Започнаха да се смесват и просто се отказах. Накрая застройката ми се състоеше от 1 цяло яйце, 1 жълтък, кисело мляко и около 1 с. л. брашно, която ми остана от овалването на кюфтетата.
 За мое успокоение всичко се получи чудесно и това не повлия на крайния вкус. И по мое предпочитание винаги накрая на готвенето добавям пресен копър към тази гозба.



















Ами, това са моите кюфтенца с бял сос. Преоткрих ги, откакто съм студентка и сама си готвя "солените неща" (по принцип вкъщи майка ми осигуряваше основното за хапване, а аз бях по десертите).
Конкретно на мен с белия сос ми харесват повече. Майка ми винаги ги приготвя с доматен, но... не е моят вариант. Всеки според вкуса си, нали така!


*          *          *

И след малките неуспехи останах не с два, а с един белтък. Е, не беше фатално. Просто намалих количеството на всичко. А това "всичко" доведе до едни много вкусни сладки, за които знам от няколко години, но все не ги приготвях. Но дойде и техният ред. Даже май честичко ще идва, защото ни харесаха изключително много.

 

Забравени целувки

 


























Сигурно всеки ги е виждал, а повечето от кулинарите са ги приготвяли. Не е неоправдана популярността им - хем са лесни, хем са вкусни.
Източникът е Chat Noir от форума "бг-мама". И аз да се включа с благодарност към нея за тази идея!
Моите сладки бяха малко по-различни, но обясних вече защо.

Необходими продукти:
- 1 белтък;
- 1 к. ч. кристална захар;
- 1 пакетче ванилия;
- 5 малки вафлички с шоколадов крем.

Приготвянето е според указанията на Chat Noir.
Включва се фурната на 180 °C. Аз я държах включена поне 20 минути (някой във форума на "бг-мама" беше препоръчал около 30 минути).
През това време белтъците се разбиват с щипка сол на твърд сняг. Постепенно се добавя захарта и отново се разбива. Следва ванилията, а после и нарязаните на малки парченца вафлички. Важно е добавянето на сухите съставки (дали ще са вафлички, или пък шоколадови парченца, сушени плодове, ядки, няма значение) да става внимателно, така че да не спадне обемът на сместа. Най-добре да се използва дървена шпатула, аз използвах обикновена лъжица.
След това, отново с помощта на лъжица, се правят малки "купчинки" от целувчената смес в тава, покрита с хартия за печене.
Слагаме сладките във фурната, изключваме я и ги... забравяме. След около три часа са готови.


























Според авторката на рецептата сполучливите сладки са твърди и хрупкави отвън и мекички отвътре. За мое най-голямо щастие моят резултат беше точно такъв.
Сладките могат да се оставят във фурната и за цяла нощ. Аз имах леки опасения, защото прочетох коментари за недобре изсушени целувки. Затова реших да действам по 3-часовия метод. Когато изминаха въпросните 3 часа, проверих ги и си бяха готови. За всеки случай включих фурната на 50 °C с вентилатор и оставих така за около 3-4 минути. Изключих и държах още около половин час в изключената фурна.


Това са моите забравени целувки. Определено ни хареса много. Пък и лично според мен този вид целувки, с мека и леко лепкава вътрешност, са много по-вкусни от напълно изсушените.

Да ви е сладко!


петък, 1 февруари 2013 г.

Еликсир за сетивата

Точно това е виртуалното местенце на Роси от "Кулинарен еликсир" - еликсир за сетивата. Всичко се допълва така добре и нищо не е в повече. Може би само едно - преглъщането ми пред монитора след поредната й вкусотия...
Ама така е, който си го може, си го може.
С Роси не сме се опознали все още, но един неин жест на внимание съвсем импулсивно предизвика у мен желание да я поканя като първи гост в моя блог. Дали прие ли - с голямо желание.
А моето вълнение да я приветствам тук ескалираше постоянно. Чудех се как да я представя, а всъщност има ли нужда - че то има ли човек, който да не е надничал при нея?
И така - нов месец, нов късмет, ново начало за моя блог. И това ново начало го предоставям на Роси - истински кулинар и много сърдечен човек.


 *                 *                 *

Това е най-изненадващата покана за гостуване, която съм получавала, защото Гери е дама, с която контактувам и открих съвсем отскоро.
И въпреки че все още я  "познавам" много бегло, беше изключено да й откажа, защото от кратката ни кореспонденция успях да почувствам, че е един приятен, прям, млад и енергичен събеседник, а бърз преглед на местенцето й подсказва не само че готви много вкусно, но и умее да го снима и представи страхотно!
Много интересни и нестандартни са заглавията на рецептите й, което определено срещам за първи път - оригинална хрумка!
Обича да споделя мисли и чувства с виртуалното пространство, да показва своята гледна точка и позиция!
За мен е не само приятно изживяване, но и голяма чест да бъда първи неин гост, за което най-сърдечно й благодаря!
Приготвила съм й един мил спомен от детството ми, а именно - реване.

                                         Орехово реване



Тази рецепта на Берина имам записана отпреди няколко години и най-после намерих добър повод да я направя, защото в детството ми реването беше един от малкото поносими за моя вкус соц. десерти и го харесвах много.
По принцип знам, че реването се прави с равни части брашно и грис, за да е пухкаво и пръхкаво.
Когато започнах да правя сместа, видях, че по рецептата на Берина освен тях се слагат и смлени орехи. На снимката на нейното реване орехите не се отличават като при мен, може би са били много фино смлени.
Моите са не като брашно, а като за поръсване на торти и сладкиши.
И въпреки че сложих едва 60 гр., те личат много добре в структурата на реването.
Затова го нарекох Орехово реване, но ако вие искате класическия вариант, пропуснете орехите и сложете само брашно и пшеничен грис, като запазите общото количество сухи съставки.




 Продукти:

3 големи яйца
1/2 ч. ч. захар (ако обичате по-сладко, сложете повече)
100 мл олио (моето е от гроздови семки)
200 мл прясно мляко
150 г бяло брашно
150 г пшеничен грис
60 г смлени орехи
1 бакпулвер
2 ванилии
кората на 1 портокал

за крема:
1 крем Його банан на Др. Йоткер, без варене
150 мл прясно мляко
200 г заквасена сметана

за поръсване: кокосови стърготини + смлени орехи
за сиропиране: 4 ч. ч. вода, 2 ч. ч. захар, ванилия, лим. сок (аз сиропирах с компот от белени праскови)

 
Приготвяне:

на крема:
Сложете сухата смес от крем Його в купа заедно с прясното мляко и разбийте с тел или миксер. Добавете квасената сметана, разбийте за кратко, да се хомогенизира. Напълнете крема в пош и приберете в хладилника да стегне преди декорирането, докато изпечете и сиропирате реването. 

на кексовата смес:
Разбийте яйцата и захарта, докато набухнат и изсветлеят.
Прибавете млякото и олиото. Смесете сухите съставки и ги добавете към течните, обединете.
Накрая ароматизирайте с портокаловата кора и ванилията.
Застелете тавичка с хартия за печене или напръскайте със спрей.
Изсипете сместа и заравнете.
Изпечете в загрята на 180 гр. фурна без вентилатор, до суха клечка.
Преди печенето трябва да сте сварили захарния сироп и той да е охладен напълно.
Аз ползвах за сиропиране сока от два компота от белени праскови в лек сироп.
Горещият сладкиш се залива със студения сироп и се оставя да попие така, както е в тавичката.
Като се охлади, се поръсва със смес от смлени орехи и кокос, нарязва се на квадрати и всяка порция се гарнира с розичка от крема.
Ако и вие сте ползвали компот за сиропиране, можете да гарнирате освен с крем и с отцедените плодове.






 

*                 *                 *
  Роси, сърдечно благодаря за гостуването. За мен беше голямо преживяване, което ми донесе само положителни емоции. Желая ти всичко най-добро, много успехи, много вдъхновение.
А сладкишът ще се изпробва и лично - реване обожавам, но с орехи не съм опитвала.
Сега пак има да преглъщам пред снимките ти...