събота, 23 март 2013 г.

Двоен празник

     Днес е голям празник за мен. Имам рожден ден, а майка ми има имен ден - не помня през изминалите години да са съвпадали двата празника. Затова ми е радостно, слънчево, пролетно, позитивно... Затова имам и причина да почерпя, нали така? Все пак това са цели два повода наведнъж - двойно щастие.  :)
     При цялото това приповдигнато настроение словото леко ми убягва, но ще компенсирам със снимки.
     Сърдечни благодарности на Йоли - за прекрасната рецепта и изчерпателния отговор, който много ми помогна в целия процес. Йоли, всичко най-добро ти желая!

Ягодов чийзкейк а ла Йоли

 

          Ще напиша рецепта, тъй като моята форма е с по-голям диаметър (28 см.) и трябваше да се съобразя с това. Та ако някой е в моето положение, но иска да приготви това вълшебство за сетивата, нищо не бива да го спира. Просто добавя малко повече съставки и получава още повече чийзкейк. С една дума - страхотно!

Необходими продукти за бисквитената основа:
- 2 пакета чаени бисквити (общо 440 гр.) - моите бяха по един пакет с масло и с орехи;
- 150 гр. меко масло.

Необходими продукти за пълнежа:
- 250 гр. рикота;
- 125 гр. крем сирене;
- 15 с. л. захар (без връх);
- 4 яйца;
- 400 гр. заквасена сметана;
- настъргана кора на 1 портокал.

Необходими продукти за покритие и украса:
- 200-250 гр. ягодово сладко;
- около 500 гр. пресни ягоди.


      Обясненията по изпълнението на рецептата няма да ги преписвам. Йоли е обяснила всичко перфектно.


     Бях подготвила продукти за доза и половина, но се оказаха много и в процеса на приготвяне промених плана. В крайна сметка всичко се получи идеално.




  
Мога да допълня, че по-големият чийзкейк изисква и малко повече време за печене.

В моя случай - пекох чийзкейка на 170 °C за един час. Изглеждаше готов (според указанията за изпечен чийзкейк), но не се беше зачервил. Затова пекох още 6-7 минути на по-горно ниво във фурната, а накрая за още 2-3 минутки на
200 °C, но само на горен реотан.

Като за първи опит мисля, че се получи много добре. =)


































     Готовият чийзкейк извадих от фурната и оставих да се охлади, а след това прибрах в хладилник за една нощ.

     На другата сутрин го извадих, оставих го за около половин час на стайна температура и декорирах. Намазах го с домашно ягодово сладко, което предварително пасирах, защото беше с цели плодчета (затова изглежда и по-светло на цвят). Отгоре наредих разполовени ягодки, които също намазах с пасирано сладко, разредено със съвсем малко водичка (просто за да не е толкова гъсто).



Преди време бях обещала на моя господин да му приготвя чийзкейк, но все не се случваше. Сега вече имах и повод, и още по-голямо желание.



И така... Аз пораснах с още една годинка, но детското все си го пазя. Пожелавам си да съм здрава и близките ми също - тогава щастието ми ще е пълно.



Черпя всички ви с ягодов чийзкейк по случай 21-я ми рожден ден и по случай имения ден на майка ми!

Да ви е сладко!





 

Цветята поднасям на майка ми в знак на признателност и обич!
 Честит двоен празник и на двете ни, мамче!





петък, 22 март 2013 г.

С умиление

Вярно е, че никой не може да готви по-вкусно от бабите! Не знам, може би е някакъв неписан закон, но едва ли има човек, който да го отрече това. И аз не правя изключение, защото и досега си спомням вкусотиите, които моята баба ми е приготвяла.

Още помня как тя (майката на моята майка) отиваше на работа, а аз ровех из готварските й книги, купувах продуктите, които нямах и се започваше едно бъркане... То не бяха торти със загорял карамел отгоре - на 10 приготвих самостоятелно първата си торта и то с домашни блатове, то не бяха изхвърлени рула просто защото блатът се беше напукал отгоре (детска му работа)...

Все мили спомени, които ме отвеждат при един от най-скъпите хора в живота ми. Защото наистина съм взела много от баба, а още повече тя ми е дала - и като възпитание, и като умения, и като отношение към света и хората, и като личностно възприемане. Затова винаги ще съм й благодарна!

Не помня да е готвила нещо, което да не ми е харесвало. И как да е иначе... Прекарвах много време при баба ми, общо-взето по-голямата част от детството ми е преминала при нея. И ако днес, когато се прибирам вкъщи, майка ми се притеснява, че съм много отслабнала (друг е въпросът, че не съм била дебела), то в онези години майчините вълнения бяха обратните. Причината беше, че винаги се прибирах доста по-закръглена вкъщи - ама все пак баба ме е хранила, как да е иначе...

Много от бабините манджи винаги сравнявам с нещата, които опитвам днес. И никой не може да ми ги сготви така добре, просто не се получава. Една от тези любими вкусотии се опитвам да си приготвям и аз самата. Толкова ми е любима, а е и толкова полезна, а и съм толкова признателна на бабчето за ВСИЧКО, че реших да я споделя и тук.

Чорбичка с лапад и ориз

 

 

Ползвах ето този източник. Доближаваше се най-много до познатата супичка. Приготвяла съм я и със спанак, няма голяма разлика. Но баба я готвеше с лапад, затова този път и аз направих същото.

Рецепта ще копирам. Общо-взето съм се придържала към посочените продукти. Само едно промених - вместо глава лук, аз добавих два стръка зелен лук. И едно добавих - 2 щипки сушена чубричка. Със сигурност се получи вкусно, доволна съм. Е, не е същото като бабиното, но ще се науча. А ако е писано, може един ден и аз да бъда една баба със златни рецепти.


Необходими продукти:
- 500 г лапад (cпaнaĸ);
- 1/2 глава лук (или пресен лук, или праз лук);
- 3 ч. ч. вода;
- 1 ч. ч. opиз;
- 1 ч. ч. дoмaти oт ĸoнcepвa (доматен сок);
- 2 c. л. oлиo;
- 1 c. л. чepвeн пипep;
- шепа пресен джоджен;
- coл нa вĸус.

Спаканакът се измива, почиства се от стъблата и се нарязва на ситно.
Нарязаният лук се запържва за кратко в олиото. След това се добавя лападът (спанакът).
Разбърква се, докато омекне лападът, и след това се добавят водата и пиперът.
Cлeд ĸaтo зaвpи, ce пpибaвя opизът. Ако е необходимо, периодично се добавя по малко вода.
Когато opизът е сготвен, следват доматите (доматения сок) и нарязаният на ситно джоджен.
Ocтaвя се дa пoвpи 10 минyти, подправя се със сол и яcтиeтo e гoтoвo.




























 
Пробвала съм и варианта на фурна, но определено този (като супа) ми харесва много повече.
Една купичка от тази полезна вкусотия, 2-3 лъжички кисело мляко и малко чесън (по съвет на чинка ми) - направо се разтапям.







Знам, че не ви представям нещо уникално. Но за мен е много мил спомен, който свързвам с приятни и скъпи моменти.
Затова с умиление посвещавам тази публикация на моята баба и на всички други баби.

Бъдете живи и здрави, все така всеотдайни и безкрайно обичани!










четвъртък, 21 март 2013 г.

Като ще е гарга, да е рошава!

Като ще е пролет, да е зелена!
Не, няма да говоря за гарги. Просто фразата взе, че изплува в съзнанието ми и реших да я свържа с любимия ми сезон.
.....................................

Та след толкова изкушения из блоговете тези дни, реших и аз да спретна едни банички. И нали е пролет, трябваше да са зелени, няма как. Не мислих дълго какво да приготвя. Исках да опитам с коприва. Толкова е полезна, а съм опитвала само веднъж и то като малка.
Колебаех се за супичка с коприва, но рискувах да я хапвам сама... Та затова се спрях на банички и определено очакванията ми се оправдаха. Наистина се получиха вкусни и си ги хапнахме с голямо удоволствие.
Първоначално ме заинтригува идеята на Светлана от "Кулинарни фантазии". В последствие виждах и други подобни предложения. Накрая реших, че ще обединя ето тази рецепта на Мария от "Моята тетрадка с рецепти" с това, което ми хрумне на момента.

Банички с коприва

 

Необходими продукти:
- 250 гр. или половин пакет точени кори (аз използвах тези на "Фамилия");
- 350-400 гр. коприва;
- 3 яйца;
- около 150 гр. бяло саламурено сирене;
- 3 с. л. кисело мляко;
- 1 стрък пресен лук;
- олио за намазване;
- сусам за поръсване.

Копривата се изплаква много хубаво, за да падне пръстта. След това се попарва за 2-3 минути с вряла вода. Отделят се листенцата и се нарязват.
Отделно се разбъркват яйцата, добавят се сиренето и киселото мляко, нарязаният на ситно пресен лук, а накрая и копривата. Всичко се смесва добре и с това плънката е готова.
Всяка кора се намаслява с малко олио, слага се от плънката и се завива във форма според предпочитанията.
В моя случай - направих триъгълни банички и завити. За 1 триъгълна баничка ми беше необходима 2/3 от кората (разделих кората на 3 ленти по дължина). За 1 вита баничка използвах цяла кора.
Накрая баничките се редят в намаслена тавичка, намазват се с малко олио и се поръсват със сусам. Пекат се на 180-200 °C до придобиване на приятен червеникав цвят.


























Исках баничките да са преобладаващо зелени, за да се усеща хубаво копривата в тях. Целта ми не беше традиционна баница със сирене с малко зеленина. Затова и намалих количеството на яйцата и сиренето. Като ще е гарга, да е рошава - нали така!
От всичко изброено получих 6 триъгълни и 5 вити банички.






















Определено останах много доволна. Наистина ни харесаха на вкус (опитвахме за първи път баница с коприва). А когато видях доволната усмивка върху лицето на любимия и последвалото хапване на баничките, всичко си дойде на мястото.

Желая на всички усмихнат ден и пролетно настроение!


вторник, 19 март 2013 г.

Солено? Не, сладко е

Омлетите са на почит вкъщи. Приготвят се бързо, вкусни са и позволяват много волности в съставките. Така всеки е доволен и за всекиго има по нещо любимо.
Досега съм приготвяла омлети със зеленчуци, с гъби, с маслини, също и с копър. Освен в тиган, много успешно се получава и приготвянето на омлет във фурна. Но за солените омлети може би ще си поговорим някой друг път.
Сега идва ред на сладкият омлет. Да, точно сладък имам предвид, не бъркам.
Знам, че не съм открила топлата вода с това предложение. Виждала съм идеята и преди, но за първи път ми хрумна да опитам (след поредното разубеждаване за палачинки - вечен страх от провал). Е, опитах, а то взе, че се получи. Даже ни хареса!

Сладък омлет

 

     




Необходими продукти за 1 порция:
     - 1 яйце;
     - 3 с. л. вода;
     - 1 с. л. брашно;
     - 1/2 щипка сода бикарбонат.

Яйцето се разбива и към него се добавят водата, брашното и содата.
В загрят и леко намазнен тиган се изсипва сместа. Пържим и от двете страни до готовност.







Когато омлетът е готов, намазваме с липов мед, поръсваме с малко канела и няколко парченца нарязани орехови ядки. Прегъваме два пъти и сервираме в компанията на капки канелен мед и прясна ябълка.

Ами, това е моят сладък омлет. Спаси ме от палачинково разочарование и ни достави голямо удоволствие. Съвсем заслужено беше изяден до последната трохичка.

Да ви е сладко!


понеделник, 18 март 2013 г.

С аромат на свежест

Пролетта неминуемо събужда мисли за прясна и свежа храна, уханни и пъстри цветя и много зеленина. И макар времето малко да ни се мръщи, нека да му се усмихнем. Току-виж разтопим ледовете и получим щедро слънчице в отговор.
И защото много обичам пролетта, реших, че сега му е времето да приготвя един свеж сладкиш, който не е нито тежък, нито труден. Няма шоколад, няма ядки, а само свежа лимонова нотка.
Е, друга подробност е, че моят лимонов сладкиш крие малка изненада (поради наличието на един и отсъствието на друг продукт), но... не смятам, че това е проблем. 

 

 

Лимоновият розов сладкиш

 



 
Рецептата взех от блога на Дианка. От много време се канех на нейните lemonies, но в крайна сметка избрах лимоновия сладкиш. Определено остава желанието да приготвя и изкусителния лимонов браунис.

Необходими продукти за сладкиша:
- 180 гр. брашно;
- 50 гр. нишесте (използвах цяло пакетче ягодово нишесте, което беше 60 гр.);
- 7 с. л. захар;
- 1 бакпулвер;
- 2 яйца;
- 125 гр. меко масло;
- 1 лимон (кора и сок).

Необходими продукти за глазурата:

- 1 ч. ч. пудра захар;
- 2 с.л. лимонов сок.

Приготвянето е точно по описанието на Диди. С една малка разлика при мен - пекох на 180 °C, а не на 175 °C.


Тъй като в рецептата нямаше описание на лимоновата глазура, а аз я приготвях за първи път, потърсих съвет и следвах съвета на Гисчо: пресях пудрата захар, добавих лимоновия сок и разбих с миксер. И както е отбелязала тя - важно е да се пресее захарта, за да няма бучки в самата глазура.



Смея да твърдя, че се получи добре и моят сладкиш. Приготвих розов лимонов сладкиш, но не мисля, че това е от голямо значение.
Диди, сърдечни благодарности за споделената рецепта!

Но... определено това не е нашият десерт. Глазурата определено ме грабна, можех да си хапвам ей така, но самият сладкиш е по-сух от това, което харесвам. Напомня много на дунапренен кекс, който се приготвя също с нишесте.
Със сигурност има и хора, за които това е идеалната кексова текстура. Просто моите предпочитания са за по-сочен сладкиш. Предполагах, че лимоновият е такъв (заради наличието на лимонов сок), но човек се учи с времето.
Ще чакам Диди да се произнесе за лимоновия браунис и ако той е по-сочен ("moist", както се казва на английски), със сигурност ще го приготвя.


петък, 15 март 2013 г.

Семпло на квадрат

В блога ми повечето рецепти не включват непознати продукти и сложни технологии. Засега се простирам до по-достъпни ястия, но все ще му дойде времето и на "висшия кулинарен пилотаж".
И сега сериозно... Определено съм любител на вкусната храна, но не робувам на предразсъдъци. За мен няма значение колко сложно и изискано е дадено блюдо, по-важни са вкусът, емоцията от самата храна, споделянето й с любими хора.
Затова днес ще предложа две много семпли предложения. Не са уникално постижение, но предизвикаха усмивка на хапналите ги с удоволствие. За мен това е най-важно!

Постен ягодов сладкиш


Рецептата открих във форума "bg-mamma", а неин автор е Ива. Сърдечни благодарности за сполучливото предложение (не го приготвям за първи път)!

Необходими продукти:
- 1 ч. ч топла вода;
- 1 ч. ч захар (аз използвах 3/4 ч. ч.);
- 1 бурканче конфитюр, 400 гр. (аз използвах домашно ягодово сладко);
- 1 ч. ч олио (при мен - 4-5 с. л.);
- 1 ч. ч орехи - нарязани (аз използвах малко орехи, с които просто наръсих кекса отгоре);
- 1 ч. л сода;
- 1/2 пакетче канела (не съм слагала);
- 1 ванилия;
- 3 ч.ч. пресято брашно.

В един от коментарите из интернет отрих следната препоръка - да се смесят конфитюрът и содата, докато побелее сместа. Едва тогава се добавят останалите продукти - вода, захар, олио, канела и брашно. Дори не е необходим миксер.
След това се изсипва кексовата смес в намаслена и набрашнена форма. Печем в умерена фурна на 180-200 °C до готовност (проверяваме с клечка за зъби).

























Накрая поръсваме с пудра захар и си хапваме с удоволствие (дори по време на пост)!




*    *    *

Другото семпло предложение отново е десерт. Той се появи, след като съжалих две забравени ароматни дюли. Реших, че не бива да се хвърлят, а ги добавих в импровизиран вариант на сладкиш, чийто източник е Рени55 отново от форума на 'bg-mamma".
Тази рецепта ми е много любима, защото изпълнението й е лесно и позволява всякакви вариации. Засега списъкът е следният:  кекс "От нищо нещо"; вкусотия с дюли; бананов кекс с глазура; вафлен кекс с мандаринов аромат; портокалов кекс с шоколад.
А сега искам да ви представя...

 

Дюлев сладкиш с карамелена нотка







Рецепта няма да пиша. Спазвам препоръките на Рени, които със сигурност са успешни - многократно са проверени.

Различното тук е, че 1/2 ч. ч. от цялото количество захар предварително карамелизирах, след това настъргах 2 по-малки дюли и върху тях изсипах кексовата смес.

За аромат добавих 
1 ч. л. от магическата подправка канела - много я обичам...






Определено се получи ароматен и вкусен сладкиш, но... срещна намръщени лица. Близките ми не харесват дюли и това си е. Е, хапнаха сладкиша и дюлите не се изхвърлиха, така че съм доволна.






















Това са двете семпли предложения, които исках да споделя. Резултатите определено ме удовлетвориха.

Да ви е сладко и пролетно!




























вторник, 12 март 2013 г.

Действаме според закона или според обстоятелствата


Вчера, 11 март 2013 г., имах удоволствието да присъствам на българо-френско-немската конференция на тема "Авторското право и новите медии". Мястото - хотел Шератон, София, часът - 17:30. Залата беше пълна, организацията беше на ниво, а изложените възгледи - в подкрепа на авторското право, което да защитава творящия и да създава необходимите условия за развитие.

Повече информация за самото събитие може да намерите тук и тук. Аз искам да споделя личното си впечатление от тези конференция.

Смятам, че е необходимо да се организират подобни събития, тъй като темите, които се разискват, се отнасят до всеки един човек в днешния свят. Интернет създава пространство и всеки участник в него е същевременно и автор, и потребител. Затова всички действия, които съпровождат сърфирането ни в мрежата, пряко или косвено засягат проблема с авторското право.






















На конференцията присъстваха и възрастни хора, и младежи и това определено ми направи впечатление. Защото подобна тема се отнася до всекиго и възрастта не е от значение - никой не пита на колко години си, за да те допусне в интернет. Напротив, там граници няма, затова ангажираността би следвало да обхваща всякакви хора.























Изключително се радвам на принципа, който блогърите (поне тези, които аз следя) не прекрачват - зачитане на автора и съобщаването му в съответната публикация (дали ще е упоменат, или ще има пренасочващ хиперлинк, важното е, че реално не се нарушава авторското му право).

И ако проблемът с авторското право е актуален най-вече след появата на интернет, то същинското авторство и творчеството като цяло винаги са били значими. Както се запита един от участниците в дискусията "лайкването, следването и споделянето дали са творчески процеси"? Защото ако няма кой да сътвори нещо, едва ли ще има кой да се възползва от съответното изобретение. 



























Смятам, че темата пряко засяга всички нас, които имаме собствени блогве. Създаваме, използваме и чуждото, но най-важно е уважението - и към самите себе си, и към останалите. Защото който уважава себе си като личност, той уважава и човека срещу него. Едва тогава действията са разумни и съобразени със ситуацията, ненакърняващи никого.

И като заключение бих искала да цитирам Едви Пленел - бивш главен редактор на в. "Льо Монд", директор на Mediapart.fr. Смятам, че думите му са в основата на всичко случващо се около нас: "Things are always developing."


неделя, 10 март 2013 г.

За разнообразие

В днешно време закуските, които приготвяме, са наистина многобройни и различни. Къде традиционни, къде напълно нетипични за нашите географски ширини, но задължително вкусни - все пак е закуска, трябва да започнем деня с вкусна храна!
Все по-популярни са и малките кексчета, които често присъстват на българската трапеза. Аз също ги приготвям, но не конкретно за закуска. В случая обаче реших да разнообразя и точно с тях да започне денят ни.
Не е тайна, че десертите са ми слабост, но от време на време се опитвам да направя и нещо солено. Затова точно тези мини варианти на кекса бяха орисани да са солени.

Пикантни царевични мъфини

 

Рецептата открих във форума "Гответе с мен", а източникът е Петя. Хареса ми идеята й за царевични мъфини, в които щях да оползотворя забравената от мен готова смес за качамак.
Петя, сърдечно благодаря за споделената рецепта!

Необходими продукти:
- 1 ч. ч. брашно;
- 2 ч. л. бакпулвер (нямах наличен бакпулвер в момента и използвах 1 ч. л. сода за хляб);
- 2 с. л. захар (стори ми се много тази захар в сравнение със солта и сложих 3 ч. л. захар);
- 1/2 ч. л. сол (аз сложих 1 ч. л. сол);
- 1 ч. ч. царевично брашно (в моя случай - 1 ч. ч. готова смес за качамак);
- 2 яйца;
- 1/2 ч. ч. прясно мляко;
- 1/4 ч. ч. олио;
- моите добавки - 3 щипки смлян бял пипер и сусам за поръсване

Технологията не приготвяне е по познатия начин за мъфини - отделно се смесват сухите (брашното, содата, захарта, солта, сместа за качамак, белият пипер) и мокрите съставки (яйцата, млякото, олиото). Накрая разбъркваме всичко, разпределяме във формичките и поръсваме със сусам (моята форма е силиконова и леко я намаслих).
За около 15 минути на 180 °C получаваме вкусни и пикантни царевични мъфини.


Кексчетата са много вкусни. Аз, като любител на пикантните храни, определено останах доволна от добавката на белия пипер.
Но за пореден път се убеждавам, че използвам ли сода, трябва да я гася в нещо. Добавя ли я просто към брашното, винаги след това усещам леко вкуса й.


Ами, това е моето предложение за вкусна закуска - един вариант сред многото. От опит препоръчвам мъфините да се придружават от чаша айрян/айран (аз казвам "айрян" и според проверката правилно е и по двата начина) и ведро настроение.

Добър апетит!


петък, 8 март 2013 г.

Бъдете вдъхновени!

Честит 8-ми март на всички дами!

Нека празникът донесе вълшебството, което липсва в трудните моменти, да изпълни с радост и мечти нашите дни и да озари със светлина всяка частица от човешката душа.
Бъдете вдъхновени, мили дами! Бъдете вдъхновени във всяко начинание, всеки постигнат успех и всяка глътка въздух. Нека животът бъде вдъхновение, за да творим и обичаме, за да живеем.
И нека бъдат вдъхновени нашите силни половинки, за да вдъхновяват нас самите!

Осми март е международен ден на жената. Нека днес всяка жена се почувства специална и нека запази това чувства през всеки един ден от годината.

Чудният сладкиш

 


Този сладкиш видях в "Кулинарен блога на Маги" и се бях зарекла да го приготвя. Макар да имах малко перипетии около направата и заснемането му, крайният резултат определено си заслужава. Маги, сърдечно благодаря за идеята!
Ще представя нейната рецепта с промените, които аз направих.

Необходими продукти за блата:
- 2 яйца;
- 1 ч. ч. захар;
- 1/2 ч. ч. олио (аз сложих 1/4 ч. ч.);
- 1/2 ч. ч. прясно мляко;
- 2 ч. ч. брашно; 
- 1 бакпулвер;
- ванилия (аз не сложих ванилия, а настъргана портокалова и лимонова кора).

Приготвянето на блата е по указанията на авторката - яйцата и захарта се разбиват на гъста пяна и последователно се добавят останалите продукти (последователността е като в списъка).
В намаслена и набрашнена форма изпичаме блата и отразяваме горната му част, която използваме за сладките трохи отгоре. В моя случай формата беше правоъгълна с размери 20 см. на 30 см. Пекох на 190 °C и след 30 минути печене блатът беше готов.
След като изстине, внимателно се вади от формата. Ако не е с отделящото се дъно, трикът, който помогна на мен, е следният - обръщаме тавичката върху някаква плоскост и върху дъното (на тавичката) слагаме мокро парче плат. По този начин блатът, който все още не е напълно изстинал, се отделя по-лесно от формата. Когато вече се охлади изцяло, изразяваме горната му част, която е не по-дебела от 5 мм.


Необходими продукти за сладките трохи:
- нарязаният на малки кубчета 5-милиметров блат;
- 1 к. ч. подсладено топло мляко с добавена 1 ч. л. "Нескуик" (аз използвах 1 и 1/2 к. ч. топло неподсладено мляко с 1 ч. л. натурално какао на прах);
- сокът от една мандарина (това си е изцяло моя добавка).

Хубаво объркваме кубчетата блат с течните съставки и разпределяме върху сладкиша.
Тук срещнах малко трудности - не знаех колко точно трябва да са напоени парченцата, защото на авторовите снимки ми изглеждаха доста сочни, а при мен, макар с повечко мляко, ми изглеждаха по-сухи.
Накрая сладкишът се поръсва с разтопен на водна баня шоколад, към който добавяме 1 с. л. олио (достатъчно е това олио, защото аз сложих може би 2 или 3 с. л. и се получи малко по-течен шоколад). Количеството на шоколада не беше уточнено и използвах стандартна опаковка от 100 гр. (според мен може и с повече шоколад). Аз използвах млечен с лешници и съответно не съм добавяла отделно орехи (в оригиналната рецепта е с орехи).
След като охладих сладкиша, поръсих и с малко кокосови стърготини.


Искам да споделя и няколко думи за самото тесто. Идеално е за торта. Получава се изключително крехък блат, който буквално се топи в устата.
И все се чудя защо моят сладкиш не изглеждаше, както този на Маги. Някак при нея сладките трохи и блатът се бяха "споили", докато при мен не беше точно така.

Въпреки всичко се получи наистина страхотен десерт, богат на вкусове и аромати. Комбинацията от шоколад и цитруси ми е любима и затова си позволих тези своеволия.



След малките затруднения по "сглобяването", имах проблеми и със заснемането. Фотоапаратът отново си придаваше важности и се наложи да снимам 3 пъти. Но... всяко зло за добро.
Определено сладкишът е чудесен.
И колкото сладък е той, толкова сладък да е животът и на всички дами!

Честит осми март!


четвъртък, 7 март 2013 г.

Да си сгреем душичката

Навън е студено, а на мен ми е пролетно и някак сме в противоречие с времето. Но не му се сърдя. И то има право на мнение, нали?
И макар да е мрачно, сиво, облачно, дъждовно, настроението ми е неподвластно и широко се усмихва. И си чакам зелената пролет с такова желание!

Има една много приятна книжка, която се казва "Пилешка супа за душата". С право супичките са така тачени, аз също си ги харесвам много. И за да си доставя още едно удоволствие, реших да си сготвя една, която "отлежаваше" от доста време.
Харесах си я преди в блога на Поли - "Casa Perfetta". Не бях опитвала подобен вариант и реших да експериментирам. Резултатът беше малко странен, по-скоро непознат вкус, но определено ни хареса. Поли, сърдечни благодарности!

Супа със сиренце




Аз направих съвсем леки изменения. Не исках да променям вкуса на въпросната сирена супа, все пак идеята беше да я опитам.
Ето и моят вариант за около 5-6 порции.

Необходими продукти:
- 1/2 глава лук;
- 1 голям картоф (ама наистина си беше голям, равнява се на 2 средни);
- около 100 гр. сирене;
- 700 гр. вода (добавих и съвсем малко зеленчуков бульон, нямаше и половин кубче);
- 3-4 с. л. олио;
- сол, черен пипер, сушена чубрица и червен пипер;
- за застройката - 1 ч. л. брашно + 2 ч. л. студена вода.

Приготвих я, както Поли е обяснила. Съответно запържих съвсем леко лука и олиото. Добавих малко червен пипер и картофите, оставих за около минута. След това сложих водата с бульона и подправките (сол, черен пипер и чубрица).
Когато картофите и лукът се свариха, прибавих и застройката, с която не исках да сгъстявам супата, нито да й придавам друг вкус. Идеята беше да не остава бистра самата чорбичка.
Накрая супата се сваля от горещия котлон и се добавя сиренето. Аз просто го натроших (беше си достатъчно сухо и се ронеше) и... воала. Супата е готова!

 Поли, благодаря още веднъж!
Определено ми стопли душичката тази супа. 





неделя, 3 март 2013 г.

Да вярваме!

Честит 3-ти март на всички българи!
Нека свободата бъде наша искрица, която възпламенява българския ни дух!


Много исках днешната публикация да носи друго настроение, но в последствие се получи това. Дали заради обстоятелствата, или заради нещо друго - не знам...
 

Искрено бих се радвала, ако този празен фон предизвестяваше началото на нещо добро. Та все пак е празник, един от най-светлите за България.
Но тази празнота и този строй в далечината бяха последвани не от приветстване свободата на родината, а от протести. Протести, борещи се срещу неправдата и воюващи за по-светло бъдеще - дано да е така.



























И ако днес това беше картината в столицата, искрено се надявам след време да не е така. Вярвам, че доброто все пак побеждава, колкото и банално да звучи...

Желая на всички светъл празник! Нека никога не забравяме, че първо сме човеци и след това българи. Нека помним славната си история, но нека да я дописвам с не по-малко величие, за да има с какво да се гордеят и идните поколения.

Честит 3-ти март!