вторник, 23 юли 2013 г.

Всяко нещо си има причина

Винаги го повтарям и на себе си, и на близките ми. И определено вярвам, че е така. За добро или лошо, дадено нещо се случва с нас в определен момент и понякога е нужно известно време, за да осъзнаем всяка една нотка от това, което всъщност сме преживяли. И все пак вярвам, че е за добро.

Предполагам, че от мен се очаква да разкажа за Острова, за Лондон, за впечатленията ми... Но ако трябва да съм напълно искрена, много ми е трудно да пиша за това точно сега. Съзнанието ми е малко объркано, на моменти замъглено и питащо се "Защо се надцени, момиче?!" Напълно ясно ми е, че едно беше екскурзията преди две години и съвсем друго - условието да се справяш с живота в тази, чужда за мен, страна. И защото вярвам, че малко по малко нещата ще се наредят, няма да се впускам в подробности засега...

Дори не знам дали трябва да пиша и тези редове... Скоро говорихме с една приятелка (разказвала съм за нея в ето тази публикация), споделих й как дори ми е притеснено да публикувам в блога, как сякаш нещо не ми дава мира. Та хората очакват да разкажа за всички интересни места, които виждам, за богатството, което светът стоварва пред очите ми... Но наистина, трудно ми е да пиша за това, когато реално имам други притеснения. И тогава тя ме посъветва да го напиша така, както го чувствам, така, както е... И едва сега се реших, макар все още да не съм напълно сигурна във впечатленията и възприятията си.

Ето го и Лондон - слънчев, много горещ, нетипично даже горещ... Хората тук казват, че такава жега не помнят. Но уверявам ви, радват й се. А аз искам мъничко прохлада...

 








The River Thames; The London Eye






 Big Ben










 Alexandra Palace

 
 *                *               * 

А сега искам да  отговоря на едно предизвикателство, което наскоро получих. Не знам какво какво точно се очаква от отговорите ми и дали въобще ще ви е интересно нещо подобно, но на мен идеята страшно много ми допадна. Пък и е нещо различно, така че ви каня на малко сладки приказки (нямам десерт, за да ни се услади допълнително, но се надявам скоро да се реванширам).

Та ще отговоря на 10 въпроса, които Genoveff ми задава. След това трябва да измисля също толкова и аз, да ги задам на други десетима блогъри с условието да имат под 200 последователи. Genoveff, благодаря за поканата, стана ми много драго! :)

1. "Защо  създадохте блога си или различното описание на страницата “За мен/За блога?”
Страницата "За мен" създадох съвсем наскоро и всъщност твоето предизвикателство, Gеnoveff, ме подтикна. А защо създадох блога - защото магията на кулинарните блогове и цялата тази позитивна комуникация сред различните блогъри просто ме завладя. Тогава реших, че искам да бъда част от нещо толкова приятно за мен и по този начин да съчетая две любими - писане и готвене. :)

2. "Кое е любимото ви място за блогване?"
Тук имам малко колебания - относно самия въпрос. Ако се има предвид в кои блогове ми е интересно, то това са всички виртуални местенца, които редовно посещавам, нямам класация. Но ако се има предвид къде на мен ми е приятно да публикувам в блога си - ами, навсякъде, където мога да събера мислите си и да отпусна вдъхновението си.

3. "Какво бихте искали да промените в характера си?"
Не искам да се променям, а да пораствам съзнателно, запазвайки вярата си в истинското.

4. "Кой е най-добрият урок, който сте научили?"
Всяко нещо си има причина и дори в даден момент да смятаме, че е лошо за нас, след време осъзнаваме, че всичко се случва за наше добро - лично съм се убедила.

5. "Какво ви прави щастливи?"
Ще копирам част от написаното в страницата "Нещичко за мен": "Но не пречи и тук да споделя, че се радвам на детската усмивка и на подадената искрено ръка, на влюбена двойка и на красиво обагрени поля. И на какво ли още не... Понякога като малко дете. И така - сега и след това.  ッ" 

6. "Какво за вас е Любовта?"
 Това, което осмисля съществуването ми.  

7. "За какво мечтаете?" 
За прекалено много неща - и малки, и големи. Но всъщност може ли една мечта да е прекалена?


8. "Какво предпочитате: книга или филм?" 
И двете подлежат на настроението ми - не съм от хората, които не могат без книга или без филми. Понякога не се сещам за нито едно от двете доста дълго време и в следващия момент си наваксвам пропуските.

9. "Ранни утрини или късни вечери?" 
Определено залагам на ранните утрини - тогава се чувствам най-жизнена и можеща, тогава е моето време.
  
10. "Препоръките ви и/или мнението ви за блога ми?" 
Препоръки едва ли трябва да давам точно аз. Просто бих ти казала "Бъди себе си и там, създавай го за лично удовлетворение." ;) 

Моите десет питанки:
1. Кое е нещото, без което не можеш?
2. Какво ти дава блогът?
3. Би ли направил/а нещо насила?
4. В какво вярваш?
5. Кое те натъжава?
6. Кое е любимото ти занимание?
7. А кое е най-досадното ти занимание?
8. Кое е най-голямото ти изкушение?
9. Разум или чувства, защо?
10. Какво е за теб животът?

А предизвикателството отправям към: 
1. Алекс от "Alexandra's blog"
2. Бубето от "Sugar Coated Nothings";
3. Вероника от "SharenaSol";
5. Дани от "Слънце и слънчоглед";
6. Мими от "Fait Maison";
7. Светлето от "Кулинарни фантазии";
9. Таня от "Идеи за жените... и не само";
10. Таня от "Coffee and chocolate".

Надявам се да се включите, момичета, ще ми бъде интересно да надникна в света ви. И ако все пак приемете, не забравяйте да уведомите вашите избраници. ;)

*            *             *

Тук ще оставя клавиатурата малко да си почине, а мислите ми - да се отпуснат. Надявам се скоро да имам повече за разказване и показване... 
Желая ви прекрасна седмица, изпълнена с магия, любов и усмивки! До скоро!








понеделник, 15 юли 2013 г.

За добре свършената работа

Предполагам, че очаквате да премина на английска вълна. Със сигурност скоро ще се разходим заедно из лондонските улици и ще се потопим в света на този град, събрал толкова много в същността си...

Но преди да се отдам на подобно изживяване, аз съм обещала почерпка. А обещанията се дават, за да се изпълняват, нали така? Поне аз държа на това. Държа и на всички вас, които осмисляте това начинание - блога, превърнало се в неизменна част от ежедневието ми и доставящо ми толкова много радост и удовлетворение. :)

Почерпката ще е... нещо сладичко - за да ми се подслади още повече радостта и успокоението, че работата е свършена добре и сега трябва да се фокусирам върху следващата. Както споделих, очаквах последните резултати от изпитната сесия. Всичко приключи успешно и искам да споделя момента с вас. И за целта ще ви почерпя с една по-различна тортичка, която напомня за родината и за онези по-стари времена, които ме изпълват с още по-мили чувства в момента.

Ще ви издам, че я приготвих още в България, но беше нарочена да ви почерпи точно в този момент, затова сега й идва редът. Надявам се да ви хареса. И да, отново е малко странна, но гарантирам - вкусна, даже много вкусна (неочаквано, но приятно изненадващо). :)


Торта с хлебен крем



Източникът на рецептата е сайтът "Гответе с мен", а автор е Alekses. Аз направих някои промени и ще дам моя вариант на рецептата.

Необходими продукти:
- 10 филийки хляб, най-добре бял (без кората);
- 300-400 мл сок от компот (при мен - компот от праскови);
- 100 г масло (меко, на стайна температура);
- 1 к. ч. захар;
-  около 100 мл пасиран плод от компот;
- 200 г обикновени бисквити (аз използвах любимите ми обикновени бисквити петит бьор на някаква гръцка фирма; с тях приготвям и тортата с кисело мляко);
- щипка канела;
- 1 к. л. настъргана лимонов кора;
- кокосови стърготини и натрошени бисквитки за украса.

Нещо се бях вдъхновила и снимах "трудното" приготвяне стъпка по стъпка. :)

Хлябът се накисва в сока от компота и след това се изцежда добре. Към изцедения хляб се добавят мекото масло, захарта, пасираният плод от компот, канелата и лимоновата кора. Всичко се разбърква добре до получаването на еднородна смес за крем - аз не използвах миксер, а пасатор. Готовият крем изглежда като с мънички кончета вътре, но това е от маслото и по никакъв начин не влияе нито на вкуса, нито на вида на тортата. Кремът си е много вкусен и гладък.
Всяка бисквита се потапя за кратко в сока от компота (аз си ползвах това, което ми остана при изстискването на хляба) и се подрежда във форма. Слага се от крема и така се редува до изчерпване на количествата.
При мен се получиха 3 реда бисквитки и 3 реда крем в тавичка с размери 22 х 15 см.
Накрая се посипва отгоре с бисквитените трохи и кокосът, оставя се хубаво да се охлади в хладилник и се консумира с много настроение.
И още нещо - колкото повече престои в хладилник, толкова по-вкусна се получава.



























Не исках да използвам какао, а някакви други аромати и определено канелата и лимоновата коричка се допълниха идеално.



























Никой вкъщи не разбра с какво съм приготвила тортата. А капризният господин дори ме попита "Гери, ти смяташ ли да ядеш от тортата?" Когато попитах "Защо?", той ми отговори следното: "Защото ще я изям цялата след малко." Няма да казвам колко доволна бях, че му хареса. :)))



























Така оползотворих един хляб, който не ни харесваше особено. С добавката на различни аромати определено не се усещаше, че в крема й има... хляб. После разбрах, че тортичката май се причислява към десертите от едно време. Не знам откога е, но на мен ми хареса страшно много.


Ако се чудите какъв е този клон, той е част от декора на стаята ни в София. Бях си го намерила в една от градинките до блока още миналата есен и си го прибрах. Не знаех точно как ще го украся, но ми хареса много. Е, любимият се възпротиви защо съм го донесла вкъщи, но аз се оказах по-упорита от него и си го запазих. Накрая си наредих по него ето от тези мандаринови аромати. Е, те вече не ухаят на мандаринови корички, но аз пак си ги харесвам като част от интериора.

*             *            *

Надявам се почерпката да ви се услади толкова, колкото и на нас. Желая на всички ви прекрасен ден, много усмивки, много споделени мигове и... до скоро! ❀‿❀




четвъртък, 11 юли 2013 г.

Следваща дестинация: миг на вълнение ♥


Ако трябва да съм честна, малко ми беше трудно да започна тази публикация. Всеки ден си казвах "днес ще е" и така няколко поредни дни. Не знаех какво ме спира, но знаех, че исках да я напиша, исках да споделя с вас емоциите, които определено не са малко.

Последният месец си беше изпитание за мен. Не, не в негативен план, точно обратното. Просто притеснението беше с една идея повече. Но така се получи, когато едновременно мислех и за сесията, и за... едно вече съвсем близко пътуване.

Казвах си, че трябва да съм спокойна, да не се разсейвам с излишни настроения - за да се справя успешно с изпитите. Все пак следването е приоритет в този етап от живота ми, а аз държа на приоритетите си и искам всичко да е свършено максимално добре. Засега всичко върви по план. И най-сетне приключи тази дълга сесия... В понеделник беше последният изпит, чийто резултат все още очаквам. И защото съм си малко суеверна за някои неща, ще изчакам да видя какви съм ги свършила и ако всичко е наред, обещавам да ви почерпя. Тя почерпката всъщност е готова и просто чака да намери приложението си. Пусти суеверия...

А докато това се случи, съзнанието ми пътува на хиляди километри... Премисля и мъничко се тревожи, вълнува се безмерно и тръпне в очакване. Защото предстои нещо ново и със сигурност незабравимо. Ново място, нови хора, нови преживявания, нови спомени, нови уроци. Уроци за това, което се случва и около мен, и в мен самата. Но искам! Искам всичко това, макар винаги да усещам стаено притеснение.

И как се случи... Съвсем моментно хрумване, съвсем неочаквано. Просто изникна в ума ми, споделих го, обмислихме го и решихме, че няма какво толкова да ни спира. Та кога, ако не сега, нали... Сега - моментът е важен и не бива да го пропускаме, защото веднага след него идва следващият и така времето преминава около нас.

Остават само няколко часа. Не очаквах, че толкова скоро след Брюксел отново ще чуя самолетни двигатели и ще видя облаците под себе си... Няма да крия, вълнувам се много. Но еуфорията е повече радостна и... тръпна в очакване.

Заминаваме за Англия, за да се потопим в атмосферата на добрия стар Лондон. Преди две години имах щастието да зърна това място и да попия целия колорит, който излъчва. Сега отново ще имам тази възможност. Но този път няма да съм сама, а с любимия човек. Заедно ще опитаме късмета си и ако обстоятелствата са с нас, ще покажем на англичаните какво можем. ;) Шегувам се, разбира се. Но наистина се надявам всичко да се развие благоприятно, така че да успеем в това, което сме запланували, пък било то и само за лятото. Със сигурност спомените ще останат завинаги. Със сигурност ще се насладя и на всеки споделен миг с любимите си братовчедки, които от години живеят там. Та откога не съм прекарвала толкова време заедно с тях...

И за други неща мисля... Вече имам толкова планове за есента, когато отново стъпим на родна земя. Но ще забавя темпото. Защото мигът е хванат и предстои да се изживее - изцяло и отдадено.

Май емоциите ми идват в повече и думите се редят в лек хаос. Затова ще спра тук и ще ви кажа с усмивка "Довиждане, очаквайте включване от Острова."





Поднасям ви мъничко цветна красота, преливаща от мамината орхидея, и ви желая всичко добро! До скоро! ッ




събота, 6 юли 2013 г.

Източен привкус

Разказвала съм за премеждията си с палачинките ето тук. И въпреки всичките им опити да ме откажат, не се предавам. Пък и толкова обичам да ги хапвам, че просто нямат шанс срещу мен.

От доста време бях решила, че ще правя палачинки, но все се чудех какви да бъдат. Не е тайна, че обичам да експериментирам и да опитвам нови неща. Колебаех се дали да не пробвам да си приготвя американски палачинки - опитвала съм само веднъж, но друг им беше готвач. Та смятах, че е и мой ред.

Е, да, но пък надделя желанието за нещо непознато и се спрях на друго. Пак са палачинки, но... японски. Случайно бях попаднала на тях в youtube и ми харесаха много като идея. Остана само да запретна ръкави и да ги забъркам.

 

 

 Dorayaki - японски палачинки

 

 За рецепта се доверих на ето това видео, защото реших, че е най-достоверно.

Необходими продукти за около 30 палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1/2 ч. ч. захар (аз използвах захар на кристали);
- 2 големи яйца;
- 3-4 ч. л. вода;
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 ч. л. мед;
- олио за готвене;
- подсладен червен боб от консерва (аз използвах само половината).

Яйцата се разбиват заедно със захарта до побеляване. Отделно във водата се слага хлебната сода и като се разтвори, се добавя към яйчената смес.  Следва и лъжичката мед. Накрая се прибавя пресятото брашно, всичко се смесва добре и се оставя за половин час (аз се позабавих и престоя 1 час, но препоръчвам да се спазва посеченото време).
От готовото тесто се правят малки палачинки с помощта на супена лъжица. Готвят се в сгорещен тиган, който е намазан с олио, като излишната мазнина се попива с кърпичка.
Готовите палачинки се оставят да поизстинат и се слепват две по две с намачкания червен боб.


Аз исках да имам повечко и по-мънички палачинки, затова използвах като мерило супена лъжица.

Относно самото приготвяне. Първите 2-3 леко попрепекох, защото котлонът ми беше много силен. Препоръчвам да се готви на средна мощност. При мен дори се наложи да отдръпвам тигана, докато разстеля тестото. Връщах го на котлона, докато всяка палачинка се изпече и от двете страни. А разбираме, че е готова за обръщане, когато се появят много мехурчета върху суровата страна. Общо печенето за двете страни отнема около 1-2 минутки.




























А сега за червения боб... Сигурно ви изглежда много странно решение. И аз се чудих дали въобще да пробвам, но бях решила, че ще са японски палачинки, така че не трябваше да се отмятам. Затова една част от палачинките слепих, както японската дама показва, а другите оставих "чисти", за да си ги хапваме и по друг начин.

Та да си дойда на думата - подсладен червен боб не открих. Купих си една консерва подсолен боб, който накиснах за малко в студена вода, после изплакнах отново и вече нямаше и следа от сол. Опитах да го пасирам, но не се получи. Затова го намачках с вилица. Да, но ми се стори леко сух, а когато на курса за варива и зеленчуци правихме фасулената торта, използвахме маслен боб. Затова реших да добавя около 1 ч. л. олио (добър вариант би бил и 1 ч. л. сладкарска сметана). Прибавих пудра захар на вкус, за да го подсладя, и ванилия на прах на върха на ножа. С тази смес слепих една част от палачинките и ги поръсих с пудра захар.

Определено палачинките са вкусни и червеният боб с нищо не доминира, нито се натрапва. Въпрос на вкус е дали ще бъде възприет.
На нас ни хареса класическият вариант. Опитахме и с домашно сладко, както и с течен шоколад. Е, няма да си кривя душата... Най-много ни хареса последният вариант - с течния шоколад. :)))




























С удоволствие бих приготвила отново японски палачинки. Тестото им е толкова вкусно, мекичко и сладичко, че дори си е достатъчно без нищо в допълнение (като шоколад, сладко и т.н.).

И ако нямате предразсъдъци относно храната, предлагам на вниманието ви поредната по-различна рецепта, която отново показва, че зеленчуците или варивата са съвсем подходящи и за десерти.


*             *              *

А сега облечете мечтаното кимоно, сложете ярко червило, почерпете се с dorayaki и ви предлагам мислено да попътуваме до Япония...

Сладък и усмихнат ден от мен! ❂