събота, 30 ноември 2013 г.

За здраве

Днес е Андреевден. Да е честит празникът на всички именници!
В моето семейство нямаме празнуващи, но въпреки това реших да споделя една "отлежала" питка. С една единствена цел - за здраве! Нека сме здрави, другото наистина губи значение без здравето... Желая го искрено на всички ви! :)

За хляба може много да си говорим. Колкото повече време минава, толкова повече разбиранията се менят и все по-модерни сякаш ставаме. И хлябът, пропорционално с тези промени, е все по-отричан, вреден, ненужен, излишен. Но пък няма да забравя едни думи на чинка ми, когато отново това беше тема на разговор: "Замисли се дали е вреден и има ли друга храна, която да присъства на всяко ядене през деня?" Разбира се, всеки си има предпочитания и прави индивидуално своя избор. За всичко, та и за хляба.

И още нещо ми се иска да споделя. На 16 и 17 ноември се проведе виненият форум "DiVino Tatse". Бях част от него и определено съм с топли спомени от онези два дни. :)
Но няма да скрия, че най-голямо вълнение изпитах на лекцията, посветена на Slow Food. Доста идеи имам в тази насока, но за тях друг път.
Та на тази лекция, с водещ слънчевата Йоли, си говорихме за едни прекрасни български продукти, които човешки ръце създават и истински сърца усещат. Ето това е за мен Slow Food!
И един от показаните продукти беше именно хлябът. Ама истинският Хляб. Услужливата ми памет естествено забрави името на човека, но ще се разровя и когато отделя време за всички тези продукти, ще попълня пропуска. Ще го нарека сега Старозагорския хлебар. Та именно той ни потопи в една приказка, разказваща за хляба. Ето и някои от нейните тайни - истинският хляб се приготвя само от вода и брашно; познава се не по вкуса, не по вида, а по мириса; хлябът има над 300 аминокиселни (за сравнение - виното има около 200, а кафето май беше с около 150).
И както каза той "От хляба по-голям няма!" И още нещо - наричаме хляба насъщен, а насъщен всъщност означава крайно необходим, който има важно значение за живота.

 

Питка за здраве

 


Всъщност тази питка е по-малката "сестра" на слънчевата питка. Съдържа абсолютно същите продукти. Само две разлики има - в плънката добавих малко сушена чубричка и оформих по-различно.




Общо-взето за нея използвах останалата 1/3 от тестото на предишната питка. Или иначе казано - замесих цялата доза тесто по рецептата на Таничка. Две трети използвах за слънчевата питка, а останалата една трета - за тази.

Самото оформяне не е нещо ново - в средата е една топка, в която също сложих плънка, а отстрани са подредени 12 кифлички. Ето тук, при другата Таничка, се вижда много добре. :)





Още веднъж честитя празника на всички именници! Желая им всичко най-добро и крепко здраве!



Няма да крия, че едно неканено притеснение тревожи душата ми... И за да не му давам допълнителна сила, няма да го изричам. Просто се надявам всичко да се оправи, искрено се моля за това.
Дано сме здрави!



Усмихнат и изпълнен с красиви емоции ден желая на всички ви! :)






сряда, 27 ноември 2013 г.

Магията продължава

Ами, да, определено е магия! :) Коледа все още не е почукала на вратите ни, но онова приказно чувство се предусеща. Чувство на трепетно очакване, на изненада, на споделена радост и вълшебство. Точно такива вълнения изпитвам и аз с всяко гостуване във виртуалните ни местенца - независимо дали аз навестявам, или посрещам скъпи гости. :)

И какво повече да искам от моето местенце, когато то ми носи толкова положителни емоции и запознанства с прекрасни хора! Заставам зад това и твърдо усотявам позицията си. :) Мога и да споря, ако се налага. :) Но не мисля да стигам дотам. Просто ми се иска да повярвам на всичко, което се случва. Както днес една преподавателка реагира "Хубаво е, че това ви радва!" Ставаше въпрос за нещо на пръв поглед незначително. Та и сега - за някого сигурно е маловажно, но за мен точно тези малки радости са изключително значими.

И днес отново една такава радост ме споходи. И за да е още по-голяма, споделям я с вас. На вратата на моето местенце почука една много слънчева, много усмихната, безкрайно естествена и непринудена, да не забравям - талантлива и амбициозна, креативна и обичаща Джейми Оливър (в блога й има доказателство за това) дама. Доста определения, ама мога и още. :) Напълно заслужени са си и сигурно се досетихте, че имам предвид точно нея - Зорничка.

Зорничка е прекрасна! Истинско удоволствие е да надникна в местенцето й - всичко е толкова истинско и така неподправено. Сигурно защото и тя самата е такъв човек. Съдя само по разменените думи във виртуалното пространство, но и аз съм "за", Зори, дано скоро да бъде и реално.

А как се случи самото гостуване? Ами, съвсем спонтанно. Просто след коментар като този: "Герии! Толкова си нежна, скромна и добра! С какво внимание, умисъл и любов си подходила към това гостуване! Аз още никого не съм канила в блога си, а и мен не са ме канили, но определено усетих емоцията ти от това макар и виртуално гостуване", нямаше как да се сдържа. Емоционална личност съм, да, даже май в повече. Ама пък си е неделима част от мен. И затова още по-емоционално приветствам Зорничка в "Мус от краски и мечти" и се надявам първото й гостуване да оправдае очакванията й. Моите със сигурност са!


*                      *                         *

Днес имам честта и удоволствието да гостувам на една прекрасна млада дама! Тя е всестранно развита личност - интересува се от толкова много и различни неща - шахмат, поезия, пътешествия, кулинария! Името на блога й дори - "Мус от краски и мечти", свидетелства за колорита на същността и делата й. Не я познавам лично, но от комуникацията си с нея разбрах, че тя е усмихната, емоционална, прецизна, амбициозна и творчески настроена. Обичам да комуникирам с такива хора - хора, които оставят след себе си положителни емоции и чувства. Надявам се скоро да си гостуваме и в реалния свят!
Мила Гери, благодаря за поканата! Трогната съм от вниманието и се надявам да те зарадвам с тази Питка с плънка от кайма и ориз, която може успешно да краси коледната маса :)



Питка с кайма и ориз

Адаптирано от Turkish cooking

Необходими продукти:
За тестото:
20 г прясна мая
200 мл топла вода
1 ч. л. захар
1 ч. л. сол
1 яйце
2 пълни с. л. кисело мляко
около 400 г брашно или колкото поеме

За плънката:
350 г кайма
½ малка глава лук
50 г ориз
2 с. л. олио
сол, пипер на вкус
разбито яйце за намазване

Приготвяне на тестото:
Пригответе закваската, като разтворите маята със захарта в топлата вода и добавете няколко супени лъжици от брашното. Оставете я на топло да шупне. Добавете останалите съставки и омесете меко тесто. Покрийте го с чиста кърпа и го оставете да втаса, докато удвои обема си.

Приготвяне на плънката:
Сварете ориза в касерола с 2 пръсти вода над него. При варенето го разбърквайте от време на време и когато е готов, го отцедете и оставете настрана. Нарежете лука на ситно и го запържете за кратко. Добавете каймата, овкусете със сол и пипер и запържете, докато каймата наподобява трохи и се сготви. Прибавете ориза и задръжте за кратко на котлона, докато вкусовете се смесят.

Приготвяне на питката:
Разделете тестото на две равни части. Оформете от тях топки и разточете на кръгове с големина на диаметъра на тавата, в която ще печете.* Намаслете тавата и я застелете с хартия за печене. Сложете първата кора, после изсипете охладената плънка и я разпределете равномерно. Покрийте с другата кора, застъпете леко краищата и я оставете да втаса за около 20 минути. Намажете питката с жълтък и поръсете с черен сусам.




* Аз използвах тава с диаметър 30 см. Ако желаете, може да направите долната кора малко по-голяма и да издигнете борд по края, който по-лесно ще се застъпи с горната кора.

*                 *                 *

Зори, сърдечно ти благодаря, че прие поканата ми! Наистина беше голяма радост за мен. :) Пък и така вкусно си сготвила, и такъв аромат се разнесе тук, че със сигурност всички ще го запомним. :) Снимките само допълват това изкушение...

Желая на всички прекрасна и вълшебна вечер! :)





петък, 22 ноември 2013 г.

Да преядеш от емоции :)

Малко така се получава, ама това е положението. Просто се събират много емоции и в един момент "преяждам". Ама са хубави, затова пожелавам на всекиго подобно преяждане. И толкова да ви се услади, че да не искате да свършва. :)
Пък аз ще подсладя с моята гостенка. Само да знаете какви вкусотии е забъркала... Аз лично с нетърпение ще чакам да ги опитам и на живо. Просто е грях да ги гледам само на снимка. :)
Искам да приветствам в моето местенце Мария, която така сърдечно ме прие при себе си съвсем скоро. Миме, добре дошла! Искрено се радвам, че откликна на поканата ми! И искрено благодаря за желанието и старанието, които си вложила! Всичко е прекрасно - и основното, и любимият чийзкейк, а цветето колко ме впечатли, само да знаеш... Но като човек, който страшно много обича поезията, няма как да не се разтопя от радост от жеста ти... Много благодаря! :)

Предлагам на всички ви да се настаните удобно и... да се приготвите да преглъщате пред вкусотиите на Мимето. :)


Здравейте, приятели!
Днес съм на гости на една слънчева, сърдечна и приятна дама! Нейното местенце е предпочитано заради стила на писане и прекрасните рецепти, които приготвя!
Чувствам се приятно развълнувана, а и малко притеснена!
Гери, благодаря ти, мила, за поканата!
Приятели, отивам в "Мус от краски и мечти".


Естествено, първо ще поднеса цвете на домакинята!!!! 

Ти приятел си сърдечен,
ти си слънчево дете!
Пламъкът в очите да е вечен,
усмивката да грее на твоето лице!

Неотдавна открих те  и те следвам!
Радвам се на всяка твоя красота!
С интерес чета и разглеждам,
всяка дума попивам от душа!


Пилешка пържола със сос от боровинки




Продукти за 4 порции

600 г  пилешко филе
40 г  брашно
80 г масло
един морков
малко парче, около 50 г, глава целина
малка глава лук
4 с. л вино
ситно счукан черен пипер
сол
200 мл месен бульон
4 ч. л. мармалад от боровинки 


Ако филетата ви са дебели, ги отрязвате на две хоризонтално и начуквате, трябва да станат 4 пържоли по 150 г.
Начуканите пържолки поръсвате с черен пипер, сол и овалвате в брашно. Пържите в сгорещеното масло.
Соса приготвяте като в сгорещено масло запържите ситно нарязаните зеленчуци. След като са готови, ръсите с брашно и щипка сол.
След 1-2 минути наливате виното. Когато то се поизпари, прибавяте месния бульон и сладкото. Варите десетина минути и пасирате!
Топлите котлети заливате с горещия сос!

Бях приготвила друг десерт, но след като попаднах на тази рецепта, просто не можах да устоя!!!!




Ванилов чийзкейк със сладко от смокини и орехи


500 г бисквити
200 г масло
50 г запечени, нарязани орехи
2 пакета сирене "Крема"
100 г кафява захар
200 г заквасена сметана
1 крем "Оле" ванилия на д-р Йоткер
300 мл прясно мляко
1 п ванилена захар
1 бурканче сладко  от смокини




Разтопявате маслото и го прибавяте към смлените бисквити, разбърквате добре и разпределяте сместа по дъното и по стените на форма с разкопчаващ се ринг, като притискате добре!
Прибирате в хладилника да стегне, а през това време си разбърквате пълнежа :)

Разбивате двете пакетчета сирене "Крема"  с кафявата захар, добавяте заквасената сметана и ванилената захар.
Отделно разбивате крем "Оле" с млякото (трябва ни по-гъст крем затова и млякото е по-малко) и го прибавяте към сиренето и заквасената сметана.
Изсипвате сместа върху бисквитения блат и заравнявате, прибирате в хладилник за 5-6 часа.


Непосредствено преди сервиране покривате чийзкейка със ситно нарязаното сладко и посипвате с орехите!


Да Ви е сладко! Гери, благодаря ти, миличка, за поканата и се надявам да съм те зарадвала !!!
Прегръдки на всички


Миме, разглеждам снимките ти и препрочитам стихотворението... Просто думи нямам. От душа и сърце ти благодаря, че стана част от моето виртуално местенце! :)
И приятно изкарване с мама, изпълнено със споделени изживявания и само хубави емоции! И вие да преядете на емоции, както аз. ;) 
  


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Кулинарно и не съвсем: IV част

Май ще закриваме сезона на своеобразната ми манджа. Е, ако ме озари някаква муза, може отново да забъркам подобни истории, но за момента ще си починем. Остана само да си приготвим и зимнината, за да сме спокойни за предстоящия сезон. Малко късничко, но по-добре отколкото никога, нали така? :)

Ето и какво включих аз в тазгодишната зимнина...


"Манджа с действие"
IV част

Зимата наближава, времето става все по-студено, а скоро синоптиците прогнозират сняг. Ред е на зимнината.

Ще започнем с царската туршийка – изобилие от вкус и цветове. За целта ще се възползваме от проблемите с бежанците. Хем са многобройни, хем са разнородни – разнообразието е гарантирано. Така никой няма да остане равнодушен и всеки ще оцени царствеността на пъстрата ни туршия.

В този дух ще си подготвим и киселото зеле. Не може българска къща без поне един бидон. Ама хубаво трябва да го приготвим, както си му е редът. Толкова да е хубаво, че да си гарантираме опияняващата му миризма, по нищо неотстъпваща на тази около случая с Христо Бисеров. Пък после ще му мислим кой колко зеле и кой колко пари е прибрал.

За да не ни стане прекалено кисело, ще уравновесим вкусовете с лютеница. За целта ще се отправим към Орлов мост. Там, на 16 ноември, се събра предостатъчно червено, от което да получим запомняща се контралютеница. Потвърждава го и Янаки Стоилов от БСП.

И за финал ще се подсладим. Ще се поглезим със специален конфитюр. Точно като полицаите – и те се захаросват със скъпи хотели. Ама така де, всички трябва да са доволни.

След усилената подготовка, прибираме старателно зимнината и вече сме готови за зимата на Орешарски.


*                     *                     *

 Благодаря на всички, които все пак преживяха по свой си начин едно подобно начинание. Аз се уча в момента и вашата оценка е важна за мен. Благодаря още веднъж!

Хубав ден желая на всички! :)




петък, 15 ноември 2013 г.

Толкова да ми е сладко...

Така е, толкова да ми е сладко това, което ще ви споделя. Сладко на душата най-вече. Защото отново съм на гости и отново имам удоволствието да поднеса частица от себе си. Затова стягайте багажа. Очаква ни приятна разходка до Града на стоте войводи.

Досетихте ли се къде отиваме? Ако не, ще ви подскажа. Отправили сме се към Източна Стара планина, където загадъчно са се сгушили Сините камъни. Където небето прегръща планинските възвишения и шепотът им ехти надлъж и нашир. Където ветровете не стихват и песните им загатват за славни времена.

Е, вече разкрита ли съм? Ако все още има колебания, споделям ви, че "отивам" на гости в Сливен. Там ме чака една много усмихната, много дружелюбна, ведра и лъчезарна дама. Сигурно вече няма нужда от обяснения, но защото съм си приказлива, ще си дам още малко свобода. Иска ми се да споделя с вас радостта си от поканата на Мария и от вниманието й към мен. И търпението! Защото тя също ме очаква от доста време...

Миме, искрено ти благодаря за милия жест! Всяко едно подобно изживяване означава много за мен и се опитвам чрез него да предам емоцията си на своя домакин. А ти си прекрасна домакиня! Знаеш как да усмихнеш, така че да се почувства човек уютно, спокойно и като у дома си. :)
Ама и аз знам нещо. Знам, че обичаш десерти, по възможност - шоколадови, затова се спрях на нещо сладичко. Та да ми бъде още по-сладко гостуването. :)


Шоколадови кошнички

 


Идеята видях в списание "Меню", ето тук. Промених по мой си начин, поръсих с малко есенна магия и обилно овкусих с много желание. :)

Необходими продукти за кошничките (цитирам рецептата от "Меню"):
- 1 яйце;
- 2 с. л. захар;
- 1 с. л. олио;
- 1/2 ч. ч. брашно;
- 2 ч. л. какао;
- 200 мл прясно мляко;
- щипка сол.

Яйцето се разбива със захарта, добавят се олиото, пресятото брашно с какаото и солта. Разбърква се добре и се налива млякото.
Загрява се тиган с незалепващо покритие и леко се намазва с олио (аз си помагах с леко напоена в олио салфетка). Слага се по 1-2 с. л. от сместа и се разпределя на тънък слой. Всяка палачинка се изпича само от едната страна.
Готовите палачинки (между 15-18 броя, зависи от големината, с която ги правим) разпределяме в тавичка за мъфини или малки формички, които предварително леко сме намазали с олио. Палачинките се слагат с изпечената страна надолу и се оформят стените им, така че да се получат извивки - звучи сложно, но въобще не е.
Пекат се на 200° С за около 15 минути. Печенето може да продължи и повече, до половин час. "Палачинките" са готови, когато се втвърдят.
Кошничките се оставят във формичките до пълното им изстиване.


Необходими продукти за крема:
- 200 г заквасена сметана;
- 20 г натурален шоколад.

Шоколадът се настъргва и се смесва със сметаната, като не се бърка много, за да не се разводни. Необходимо е просто да се получи гладко кремче.


Необходими продукти за плодовото сладко:
- 100-150 г кристална захар (според предпочитаната сладост);
- 1 средна ябълка;
- 1-2 с. л. гореща вода;
- щипка канела;
- щипка индийско орехче.

Захарта се загрява до получаването на карамел. Добавя се горещата вода и се бърка енергично. Целта е да си направим карамелен сос (възможно е да не се получи и да се втърди, но не е фатално). Следва настърганата на ренде ябълка. Готвим и разбъркваме постоянно, докато течността изври и остане само овкусеното ябълково пюре. Накрая се добавят канелата и индийското орехче. Оставя се да се охлади напълно.



Финал - кошничките се пълнят със сместа 2-3 часа преди поднасяне, за да може да омекнат достатъчно. За целта - охладената шоколадова кошничка се пълни с шоколадовата сметана и отгоре се украсява с ябълковото пюре.
Много обяснения, а всъщност не е нищо сложно и непосилно. Че даже и вкусно се получава. :)






Мими, още веднъж ти благодаря за поканата! Желая на теб и цялото ти семейство много здраве, много споделено щастие и уютни мигове заедно!
Надявам се да ти се услади и на теб това, което ти подготвих. :) Ще те очаквам и при мен!


Изпращам на всички ви много усмивки с пожелания за вълшебна есен!
Зимата нека почака...
:)





неделя, 10 ноември 2013 г.

Кулинарно и не съвсем: III част

Днес ще ви сервирам поредната порция от "сготвеното". Малки подробности са, че всъщност нито се готви, нито е особено вкусно, но... съдба. :)

На вашето внимание представям... студентския сандвич.


"Манджа с действие"
III част


Страната се тресе от протести и окупация дебне от всеки ъгъл. Разбунени духове призовават към съпричастност и подкрепа. Да заситим глада, за да поведем смело хорото!

И с какво друго, ако не със студентски сандвич - най-емблематичното ястие за българските висшисти. Не съдържа нищо прекалено, а една основна съставка – насъщния. За желаещите, ето и рецепта: две филийки хляб, по средата – трета.

Първата филия отрязваме с дебелина поне два сантиметра. Тя трябва да бъде достатъчно устойчива, за да подкрепи надигналите се студенти. Да бъде опора на тези, които твърдо защитават идеята за окупация, протестират упорито срещу сегашното управление и не отстъпват пред нищо. Цитирани реплики: „Червени боклуци! Червени боклуци”; „Сега те се възправят срещу олигархията, която се наложи през последните 10-15 години в България и тази олигархия е изпила жизнените сили на нацията. Няма кой друг.”

Втората филия не бива да отстъпва на първата, за всичко трябва баланс. Тя ще е за онези, които не биха заменили спокойствието си за нищо на света. За тях няма изкушение, което да ги отклони от овчедушния всемир. Цитирани реплики: „Това не е студентски протест, това не е окупация, това е паразитиране! Ние не приемаме тази проява да се третира като студентска, за нас тя е антистудентска.”; „Университетът не е затвор!”

За финал ще отрежем и третата филия. Тя ще бъде малко по-тъничка, за да компенсира останалите. Все пак сандвичът е за ядене, а не за гонене на рекорди и невъзможност за консумация. Та своеобразния пълнеж ще посветим на онези, които са с по-различното становище и не изпадат в крайност. Това са хората, които подкрепят идеята за протест, но не и форма като окупацията. Цитирани реплики: „Академичният съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски" разбира и подкрепя мотивите на студентите, окупирали сградата на Ректората, като реакция на липсата на морал в политическия живот, отсъствието на загриженост за бъдещето на младите хора в страната и незачитането на техните позиции. Призоваваме организаторите и участниците в окупацията да потърсят други форми на протест, които да не пречат на Университета да осъществява своята мисия.”

Това е студентският ни сандвич. Смело отхапете от него и попийте вкусовото изобилие...


вторник, 5 ноември 2013 г.

Трепетно вълнение


Като погледна коя дата сме и като се сетя колко време е минало, откакто получих поканата от Лети, направо ме е срам... Повече от 3 месеца милата Лети ме очаква, а аз едва сега се наканих. Искрено й благодаря за проявеното търпение и честта да гостувам в прекрасното й местенце!

Не е лесно нито да си гост на такава всеотдайна и талантлива домакиня, нито да се наредиш сред гости като Катето от "My candy kitchen", Роси от "Кулинарен еликсир" и Пепи от "Храна за мой'те канибали". Колкото съм горда и радостна, че имам това удоволствие, толкова и притеснението подкосява краката ми...

И друго искам да споделя... Преди време Лети се отзова на една моя молба за участие в анкета, която изготвях за предаване в студентското радио. Впоследствие разбрах, че отговор съм получила не от кого да е, а от университетски преподавател. Като човек, който уважава хората, отдадени на научното дело, определено мъничко се притесних, макар да не го показах (е, вече знаеш, Лети ;)).

Но вече е време. Прекалено много се забавих. Лети се съобрази с желанието ми да й гостувам от родна земя и ме изчака да се прибера от Англия. После фотоапаратът ми се счупи и отново бях възпретятствана - тя отново каза, че ще ме изчака. Е, стига толкова с това чакане. Лети, извинявам се за забавянето! Гостуването не ми излизаше от ума, вярвай ми, но наистина исках да приготвя нещо, което да е специално за теб, така че да се представя добре и да успея да те зарадвам.

Доста се чудих какво да приготвя, няма да си кривя душата. Знам, че Лети е голям почитател на италианската и средиземноморската кухня. Някъде бях прочела и друго - би предпочела соленото пред сладкото. Няма да изброявам що идеи преминаха през ума ми. В крайна сметка избрах да бъде нещо наше, родно, скътало в себе си поне частица българщина.

Лети, искрено се надявам да ти хареса! И малко смело, но си пожелавам един ден да си погостуваме без намесата на компютър и клавиатура. ;)


Слънчева питка

 

Определено беше любов от пръв поглед, когато видях тази питка. Няма да съм първата, която ще се изяви с нея, но го правя с голямо удоволствие. Открих я в едно уютно "Щъркелово гнездо". Иле, благодаря! :)

Чудих се доста как да подходя. Исках голяма питка, която да грее върху трапезата и да събере цялата ми топлина и желание. Спрях се на ето това тесто на Таничка, като използвах приблизително 2/3 от него. Та ето какво забърках в крайна сметка.


Необходими продукти за тестото:
- около 400 г + 2 с. л. брашно;
- 1/2 кубче мая;
- 2 яйца;
- 50 мл + 150 мл прясно мляко;
- 3 с. л. кисело мляко;
- 1 с. л. + 1 с. л. захар;
- 1 ч. л. сол.

В 50 мл хладко прясно мляко се разтваря половин кубче мая и се добавят 1 с. л. захар и 2 с. л. брашно. Получената кашичка се разбърква хубаво и се оставя за десетина минути на топло.
В отделен съд си се пресяват 400 г бяло брашно. Прави се кладенче и в него се слагат двете яйца, останалите 150 мл прясно мляко, киселото мляко, другата супена лъжица захар, солта и шупналата мая. Замесва се тесто. Ако е лепкаво, внимателно се добавя още брашно, но без да се прекалява. Необходимо е получаването на меко тесто, което поставяме в набрашнен съд, покриваме с влажна кърпа или домакинско фолио и оставяме в топло помещение за час, час и половина, за да втаса. Ако все пак тестото е по-капризно (както се получи при мен), тогава идва ред на фурната. Слага се във фурна (за да не се образува коричка, е добре да се покрие с влажна кърпа), загрята на 50° C, и се изчаква да удвои обема си.

 
Необходими продукти за плънката:
- 350 г сирене;
- 2 големи или 3 малки яйца.

Яйцата се разбиват леко и към тях се добавя натрошеното на по-едро сирене.
Втасалото тесто леко се доомесва и се разделя на две еднакви топки. И двете топки тесто се разточват с еднаква големина и дебелина около 0,5 см. Аз разточих по-тънки кори и имах малко затруднения при оформянето, затова съветвам дебелината да е около половин сантиметър.
В тавичка, покрита с хартия за печене, се слага първата разточена кора. В средата на кората се оформя купчинка от плънката, а около нея -  пръстен. За по-нагледно, може да погледнете тук.
Отгоре се слага втората кора. Средата се притиска с помощта на купичка, а краищата се "защипват" с помощта на вилица.
От отделената с купичка част към края на тестото се правят разрези, които след това внимателно се обръщат с плънката нагоре.


Необходими продукти за украсата:
- 2 с. л. разбито яйце;
- 1 ч. л. олио;
- 2-3 с. л. печен, белен слънчоглед.

Смесват се разбитото яйце и олиото и с помощта на четка се намазва питката. Средата се поръсва със слънчоглед. Готовата питка се запича до златисто в предварително загрята на 180° C фурна без обдухване.



Накрая може да си хапнем сладко-сладко в компанията на сушена чубричка и чашка айрян. Разбира се, споделено с любимите хора. :) 


*                        *                              * 

Лети, още веднъж сърдечно ти благодаря за поканата! За мен беше голяма радост, наистина! :)
Надявам се да ти се услади слънчевата питка и да компенсира чакането...
Сигурна съм, че няма да се възпротивиш, затова ще си позволя нещичко...Искам да посветя това толкова приятно за мен гостуване освен на теб и на Йоли.

Йоли, ти си като слънчев лъч за нас. Бъди силна и нека усмивката ти отново огрее всяко човешко кътче, както само ти можеш! Прегръщам те силно!



Мила Лети,изпращам ти много усмивки и приятелска прегръдка. И да знаеш, моето местенце е в очакване да го навестиш.