петък, 28 февруари 2014 г.

Познавайки самотата

Самотата е особено състояние. В същото време - и доста противоречиво. Някои хора изпитват страх само при мисълта за нея. Други обичат компанията й. Всеки според собствения си "двор".

Но какво е всъщност самотата? Тя съществува ли, или ние я създаваме? Тя чувства ли се, или се мисли? Тя моментна ли е, или е вечна? Тя има ли си причина, или просто ни връхлита неочаквано? Списък без край... Със сигурност е всичко това и нищо от него.

И все пак самотата ни е позната. Честити са онези, които никога не са отпивали от горчивината й. А може би срещналите я са благословени, защото така оценяват моментите на заедност, споделеност, съзидателност. Моментите на вечно бленувана и все пак постижима хармония...




























Това е моят избор за подетото предизвикателство, моят месец февруари...
Снимката със самотния старец.





четвъртък, 27 февруари 2014 г.

Приказка за Усмивката

Имало едно време едно мъничко създание, което хората нарекли Усмивка. Усмивка била толкова чиста, топла и омайна, толкова неподправена и обичлива. Поръсвала от вълшебния си прашец всичко, що срещнела по пътя си. Хора, животинки, поляни и цветя, море и вятър, скали и бездни... Всичко криело следата, която Усмивка оставяла след себе си.

Била толкова различна... Нямало две еднакви нейни същности. Тя винаги пресътворявала, а после разцъфвала с цялата си прелест. Щедро раздавала себе си без да очаква нищо в замяна. Сърчицето й не познавало чувства като низост и омраза. То не допускало дори невидим техен порив. Изпитвало единствено благодарност - благодарност за върнатата обич.

Много хора опитвали да разгадаят магията й. Чудели се как успява да превърне детското личице в безкрайно, нежно огледало, чрез което всеки открива добрината в себе си. Не разбирали как успява да превърне и най-тъжния поглед на възрастния човек в слънчев лъч, обсипан с капчици роса. Не проумявали как природата може да прегърне толкова силно Усмивка, че цветята да бъдат прелестни създания с неповторима краста, тревичките да галят нежно и мълчаливо да приютяват всяка малка твар, дърветата да закрилят, скрилите се под тях, скалите да не допускат ни капчица зло, морето и реките да бушуват с озарена мощ, а небето да посреща, както никога не е изпращало.

Макар Усмивка да оставала най-бленуваната загадка, имало едно създание, което опитало да я сломи - Тъгата. Тъгата не била зла, тя просто носела толкова мъка в себе си, цялата болка на света. Толкова много, че душата й била заслепена и Усмивка не успяла да проникне в празнотата й. И без да е виновна, Тъгата искала да потопи Усмивка. Да затвори приказната й страница и да заличи светлия й образ. Дори опитала. Успяла да научи хората да бъдат тъжни, да изпитват ненавист и злоба, да завиждат и проклинат. Успяла да превърне животът на цветята в краткотрайна багра, която увяхва, да премине буреносно сред тревата и дърветата, да разбуни духовете на реките и морето, да затъмни животворната светлинка на небесата.

И тогава... Тогава едно дете, никому познато, но и толкова близко до всекиго, успяло да преобрази света. То заговорило на език, нечуван досега. Език, който всеки познава, но не успява така лесо да достигне - чистият език на детската обич. Изведнъж хората се пробудили от съня на Тъгата и отново поканили Усмивката в душите си. И обещали, че не ще допуснат същата грешка - да забравят себе си и стойностното в своето съществуване!

*                              *                                     *

Днес е много красив и много специален ден за мен, защото с любимия човек празнуваме споделена радост. Наша си - мъничка и неподправена. Пожелавам си все да е така!

Днес и един специален човек има повод за усмивки, за много усмивки. Нашата Йоли днес е отворила очите си за света и не е спряла да раздава от топлината си.
Йолинце, честит рожден ден! От сърце ти желая здраве, щастие, обич и светлина, истинност и доброта - нека изпълват дните и дома ти! :)


Включвам се в идеята на Тики да зарадваме Йоли с нейна рецепта. Неведнъж сме опитвали от вкусотиите, които ни представя, така че изборът не беше труден. Връчих на любимия новата й книга и му заръчах да си избере нещо. Между двете рецепти, на които се спря, заедно определихме крайния избор. И така, каня ви заедно да се насладим на Рулото без печене в компанията на чашка, пълна с позитивизъм. :)

 

Йолиното руло без печене



Това руло ми хареса още щом го видях за първи път в блога на Йоли. Особена сантименталност привнася и историята му, датираща от далечната 1937 г.
Е, вече имах и още един глас "за", така че оставаше само да го приготвя.
Не съм променяла почти нищо. Ще копирам рецептата на Йоли и ще отбележа моите добавки.

Необходими продукти за блата:
- 2 сурови белтъка;
- 250 г смлени орехи;
- 2 с. л. галета (явно моите белтъци бяха по-големи и затова използвах около 7-8 с. л. галета);
- 5-6 с. л. пудра захар;
- 2-3 с. л. какао;
- 1 с. л. ром или няколко капки ромова есенция (използвах ромова есенция);
- ванилия (пропуснах я). 

Необходими продукти за крема:
- 2 сурови жълтъка;
- 2 с. л. пудра захар;
- 125 г меко масло;
- 1 с. л. кокосови стърготини;
- ванилия (замених с 1 к. л. настъргана лимонова кора);
- сладко от вишни (използвах сладко от червени боровинки).

Необходими продукти за декорацията:
- 50 мл сладкарска подсладена сметана, течна;
- няколко гранулки разтворимо кафе;
- плодчета червена боровинка (от сладкото, което използвах и за пълнежа).

Разбиват се леко белтъците със захарта и ромовата есенция. Нужно е само да побелеят, да заприличат на пяна (но не и на сняг). Прибавят се орехите, след това какаото, а накрая и галетата. Разбърква се с лъжица до получаването на гъсто тесто, което да може да се оформя с ръце.
Ореховата смес се разстила върху хартия за печене или найлоново фолио. Оформя се тънък правоъгълник. Помагаме си с ръцете, като периодично ги потапяме в студена вода.
 
За пълнежа: жълтъците и захарта се разбиват на гъст крем с помощта на миксер. Отделно маслото се разбива пяна на пяна. Тук искам да добавя нещо - аз получавам меко масло, като го нарежа на малки кубчета, докато е още студено, а след това го обдухвам за около минутка със сешоар. След това внимателно се смесват жълтъците с маслото, подправя се с кокоса и лимоновата кора и отново се разбива добре - до получаването на пухкав крем. *Съветът на Йоли - ако ви притесняват суровите жълтъци, може да ги разбиете със захарта на водна баня, за да се темперират. След като се охладят, ги смесете с маслото и продължете нататък.

Масленият крем се разпределя равномерно върху ореховия блат. Тук-там се слага от сладкото. После се завива плътно на руло, като си помагаме с хартията, върху която е разпределен блатът. Накрая се увива в нея и се стягат краищата й - прилича малко на бонбон, завит в целофан.

Готовото руло се оставя да престои поне 3-4 часа в хладилник. След това се отстранява хартията и се декорира.

И още нещо от мен - преди сервиране е добре рулото да постои десетина минути на стайна температура, за да се отпусне и да се реже по-лесно. Иначе е възможно да се руши пълнежът (зависи много от самото масло).



Това е моето руло. Определено се получи прекрасно на вкус - като всичко, което съм приготвяла по Йолините рецепти. Доказателството - рулото изчезна само за една вечер.  И определено всеки питаше за още...

*                  *                     *

Йоли, още веднъж искам да ти честитя рождения ден!
И да ти подаря малко радост от родното ти местенце. Случи се така, че преди седмица се озовах на плажа в Крайморие. Ето, твоето море също те поздравява! :)




А на всички вас желая ползотворен и слънчев ден! И не забравяйте да поканите Усмивка в сърцата си! 




петък, 14 февруари 2014 г.

За любовта към простичките неща

Мъничко ми идва в повече. Всяка година се говори какво празнуваме, дали да празнуваме, кой как трябва да постъпи... Ама така е, човешки му работи. Може би трябва по-малко да мислим и повече да се обичаме. Със сигурност тогава и розовите очила ще захвърлим, защото просто няма да са необходими.  Така че обичайте се много, до полуда дори, позволете на разума да си отдъхне поне за момент и дайте воля на чувствата си. Просто така, заради онази усмивка...

И не еднопосочно. Любовта никак не е ограничена, напротив. Ей я там, само чака да й подадеш ръка. И ще ти разказва за себе си цяяял живот. Как се крие в цветята, как омайва с вкусна храна, как попива в летния прохладен дъжд, как нежно гъделичка влюбените... Ама така си е. :)

Май никога не сме се вманиачавали с любимия около този празник, май и не ни трябва специална дата. И въпреки това, днес, когато той е на доста километри от мен (просто така се случи), определено ми липсва... Не ми се приготвят десерти само за мен.

Ама гладна не мога да стоя, нали? :) Още повече, че той дори не опитва от тази манджичка. Аз с такова желание си я готвя и така послушно изпълнявам бащия съвет, ама не и не. Не иска и това е. За сметка на това аз си я обичам много, защото хем ми е вкусно, хем не изисква почти нищо, хем се приготвя бързо. Така че с това ще се зарадвам днес.



Татковата леща

 


Таткова е, защото макар да се случва рядко, баща ми приготвя чудно вкусна леща. Без да взимам ничия страна, просто майка ми не може да я услади така...
Аз... почти я правя като него :) Ама сигурно и той си има тайна съставка, знам ли...


Необходими продукти:
- 1200 мл вода;
- 1/2 ч. ч. леща;
- 1 малка главичка лук;
- 1 морков;
- 4 с. л. олио;
- 1/2 ч. ч. доматен сок;
- 1 с. л. с връх брашно + 3 с. л. студена вода;
- 1 ч. л. сушена чубричка;
- 3 скилидки чесън;
- 2 с. л. магданоз;
- сол на вкус.

Водата се слага да заври. Прибавят се измитата леща, нарязаните на ситно лук и морков, както и олиото.
Когато всичко се свари (след около 20-30 минути), се добавя доматеният сок. (Ако е извряла повечко вода, аз доливам малко, изчаквам да заври и продължавам нататък.) Брашното и водичката се размиват на каша, към която се прибавят няколко лъжици от врящата леща (за да се смесят след това по-лесно). Добавя се брашнената кашичка при непрекъснато бъркане, а после и чубрицата.
След като поври 3-4 минути, се прибавя сол на вкус. Маха се от котлона и се добавят нарязаните на ситно чесън и магданоз. (Аз махам зелената част от средата на скилидките чесън, защото ми създава проблеми със стомаха)
Това е!
Хитринката е в чесъна – добавя се при вече свалена от огъня манджичка, за да не се сварява, а просто да овкуси и да се усеща аромата му и след това. Така прави баща ми, така правя и аз.

*                 *                 *


Едва ли сте очаквали, че днес ще ви поднеса леща... Честно казано, аз също не очаквах. Но защо ни е необходимо да очакваме...

Наслаждавайте се на всеки миг без да го очаквате и без да го натоварвате предварително с определености. Поканете любовта в сърцата си, а после щедро я споделяйте с любимите хора. Обичайте се и не забравяйте да го показвате във всеки един момент... ТЕ заслужават!






вторник, 11 февруари 2014 г.

Почти и... не точно

Това беше резултатът от един опит. А поводът...
Помните ли онази кафява халва с фъстъчки от едно време (ето я тук)? Не слънчогледовата. Даже до вчера мислех, че не съдържа слънчогледов тахан, ама отново си купих и прочетох съдържанието по-внимателно - има.
Та разхождам си се аз из един от големите супермаркети и виждам тази сладост, сигурно от години не бях опитвала, а много обичам. Веднага си взех, но си я изядох сама - господинът каза, че било отвратително на вкус...
Замислих се дали не мога и сама да си я приготвя. Попитах майка ми дали не знае как, а тя ми отговори, че в книгата, която й подарих за Коледа, имало рецепта (книгата е на сп. "Меню" - "Българска традиционна кухня"). Та решихме с нея да опитаме и да видим какво ще се получи.
Честно казано не ми се вярваше да достигна специфичния вкус на познатата халва, даже мислех да разделя рецептата на 3, за да не ме е яд после... След убеждения, все пак направихме не 1/3, а 1/2 от количеството.
Доволна съм, хареса ми, ама не е това, което търся... А да не ви казвам колко по-критично се изказа любимият за моята халва...Не искате да чуете.
Но аз с удоволствие си я хапвах. Занесох и на неговата майка след това. Със същото желание и тя си хапваше - хареса й.
Та ако ви се прияде сега и на вас, а не можете да откриете прословутата халва (търсих я в доста магазини, но нямаше), може да опитате този вариант. А ако някой има оригинална рецепта, ще съм мнооого благодарна!



Кафява халва с фъстъци

 


Ще напиша рецептата, както е в оригинал. Ние направихме половин доза.

Необходими продукти:
- 1 кг захар;
- 3 ч. ч. брашно;
- 1 ч. ч. вода;
- 200 г масло или олио (ползвах олио, не помня тази халва да е имала някога вкус на масло...);
- 2 ч. ч. орехи (при мен - фъстъци);
- 1 ч. л. ванилова есенция (пропуснах я);
- няколко цели бадема или орехи за украса (аз използва няколко орехчета).


От захарта се отделят 2 ч. ч. за карамел, а остатъкът се слага да заври с водата.
Захарта за карамела се слага в сух съд на силен огън и се разбърква непрекъснато, докато започне да се топи и да се карамелизира. Когато придобие светло кафяв цвят, се отстранява от огъня. !!! И сега едно важно уточнение от мен!!! Всеки, който е приготвял карамел, знае колко бързо се втвърдява. И затова, ако не сте от най-бързите в кухнята, както аз, по-добре си пригответе карамела накрая и го добавете към халвата. Така няма да имате проблеми....
Към врящия сироп се прибавят ядките. След 3 мин. се слага маслото (олиото), след още 2 мин. се сваля от огъня и при непрекъснато бъркане с дървена лъжица се добавя половината от брашното. Прибавя се течният карамел, разбърква се и след него се слага другата половина от брашното. Бърка се, докато сместа започне да се отделя от стените на съда. ! Още нещо важно... Аз се притесних от това да оставя така сместа, мислех, че брашното след това ще бъде почти сурово и затова върнах сместа на огъня за около 1-2 минути при постоянно бъркане. Сместа не се отдели от стените на съда, но пък после нямаше вкус на сурово брашно...
Топлата халва се изсипва в намазнена с олио тава да изстине. Отгоре се нареждат целите орехи. Когато се постегне, се нарязва на парчета и по желание се поръсва с какао (аз не съм слагала какао). 

Ето и снимката от самата книга:

.....................





И така... Надявам се да ви допадне идеята ми. Реших да се пробвам в домашни условия, защото според Ивето (готвачката на "Меню") това е рецептата. Не искам да противореча, но според мен не е, все има и някаква друга тънкост, която може би е таханът, не знам...
Междувременно тази халва отдавна е в историята, а аз отново си купих от магазина. Само едно лошо има - трудно се контролирам... :)))

Обещах си, че ще имам и повече солени предложения, но отново съм със сладко. Не че липсват, не че не готвя... Просто не мога да се наканя да снимам солено - ще опитам да се поправя...

И докато все още не сме забравили, че е рано за пролет (не ме разбирайте грешно, много се радвам на прекрасното време навън), ето ви моето слонче, което е снимано в снега. Казаха ми, че не се разбира особено, но... в сняг е! :)
Спирам, защото отново се разприказвах доста...

А вие украсете деня си с безброй усмивки и да ви е сладко!






сряда, 5 февруари 2014 г.

Беше прекрасна среща, нали?

- И предупреди сестра си да намине преди 5, защото след това няма да сме вкъщи!
 ...............................................................................................................................................................



Вече отброявах дните, в които отново ще се приберем в София. И не защото изгарям от нетърпение да започнат "обичните" изпити (първият е утре), а защото предстоеше една безкрайно приятна среща. Знаех, че ще е такава! Просто нямаше друга възможност.

И така. Четвърти февруари най-накрая благоволи да пристигне. Влезе направо през прозореца без да пита оттам ли всъщност трябваше да го направи. Простено му е. Толкова слънчице донесе със себе си, направо преливаше от шепите му... И необезпокояван седеше до мен.

- Ама, г-н Четвърти февруари, аз имам свои планове... Разбира се, Вие също сте част от тях, но не се самозабравяйте, моля! Лекичко ще Ви побутвам и не се чудете. Аз просто чакам вечерта.

Любезно го изпратих и благодарих за подареното настроение. Набързо скатах необходимото, и себе си, грабнах фотоапарата и стиснах ръката на любимия. Най-сетне - готови сме, вратата е заключена отвън и крачим бодро и с усмивка.

Питам...

- Дали ще има много хора? Дали ще видя познати лица? А дали едно другарче няма да ни изненада и да е долетяло от далечна Франция?

На същото това другарче прошепвам, че беше заедно с нас в мислите ни и че го очакваме с огромно нетърпение. :)

Въпроси, въпроси... А отговорът на всичко е един - слънчевата Йоли! Ами да, Йоли ни беше посрещнала в своя уют, в своята усмивка, в своя свят. За да ни разкаже за поредния заслужен успех - "Сладки ноти".

... Йоли, мила душице, обичам те заради човека, който си, заради светлината, която не спира да струи от очите ти, и заради добротата, която по ноти се лее от всяка твоя частица. Благодаря ти за силата, която носиш, за обичта, която безрезервно даряваш, и заради истинската Ти! Думите не стигат... Щастлива съм, че те познавам!

Особена вечер. Някак притихнала. С прокрадваща се радост и неизмерима признателност. С толкова много обич...

Получих безценен дар. За който тя не знае, за който и аз дори не знаех. За който ще съм вечно благодарна!







































































































































.............................................................................................................................................................
- Беше прекрасна среща, нали?


понеделник, 3 февруари 2014 г.

Капчица цвят

Онези настроения? Да, точно онези. В които умът ти се бори с несъществуващи парадигми и изявлени  лудости. В които душата ти рови и рови, не спира да търси и кога ли открива. В които се чудиш къде си, после осъзнаваш, а още по-късно отново изгубваш. И така засега, понякога и с последствия.

А на момента се луташ... В тъмното? Или пък в светлото? Кой ще ти каже? А защо ти е необходимо чуждо вмешателство? Всъщност и сам можеш. Можеш да се изправиш, да изтърсиш събралите се прашинки и да разтъркаш очи. Хубаво ги разтъркай, за да видиш добре светлината. Така, че да те заслепи и после да се чудиш къде се намираш. Но ще откриеш - точно тук, между него и нея.

И когато откриеш, капка по капка ще разсееш мъглата. Ще избистриш потъналото в нищо съществование, станало лениво и обезкуражено. Дори обезглавено. А може би изгубено отново?

Не, точно там си е. Далеч от теб, но толкова, колкото да протегнеш ръка и да го уловиш в шепите си, да го стиснеш в пръстите си и да го изсипеш върху пясъка. Но после не го събирай, няма смисъл. То вече е пропито между малките песъчинки и само сянката му се прокрадва на повърхността. Само ароматът му владее пространството.

Когато все пак решиш да бръкнеш надълбоко, да разровиш сплъстените тленности и да разкриеш тъй закътаното всичко, то ще е там. Ще е там и ще те чака в готовност. С ярост ще се слее с душата ти, а после страстно ще ти разказва приказки. Ще те омае, но не се поддавай. Бъди разумен и вземи най-правилното решение. Избери онзи твой свят, шарения, многоликия. Избери го и здраво го стисни, осъзнай мислите му и не го изпускай.

И когато миг и вечност се слеят, то ще те чака там - в нищото и всичкото. Ти просто направи крачката, за да го достигнеш. И се влей в него. Но не със сила... Защото капките са крехки и само едно погрешно движение може да ги събори. А паднат ли, изчезват, пропиват се. И дори да осъзнаеш, късно е. Затова пази ги, оглеждай се в тях и те ще ти разказват. За хубавото и лошото, за вселилото се в теб. А ти рисувай шарения си свят!





*

Едно другарче всеотдайно ме напътства по трудния за мен път на фотографията. Ама съм си инат и не се давам, уча се с огромно желание. И макар същото това другарче да ме очаква на едно изключително приятно и изпълнено с позитивизъм местенце, аз още не събирам смелост. А там толкова пчелички усърдно и с желание творят - без умора. Предизвикват се и със замах изпълняват.

Та реших и аз да се предизвикам, макар и само в моето местенце - за момента. Ще бъде всеки месец, по веднъж. Макар и със закъснение, това е моят избор за месец януари - капчица цвят. Няма да си задавам тема, всичко ще е подчинено на някакви настроения... :)