събота, 31 май 2014 г.

Танцът на истината

Замислял ли си се за онези моменти, които съпътстват ежедневието ти, но остават някак недооценени? Когато смислите преминават през теб като през куха стена, която не би била ничия опора. Отправят се безцелно в пространството и после никой не може да открие къде са изчезнали. Забравени, изгубени и немислими.

Задавал ли си си въпроси? Въпроси, които измъчват съзнанието до болка, защото отговорите карат всяка частица от теб да изтръпва. Сякаш разбираш, че си част от необятен свят или несъвместимо създание, което остава изолирано в себе си.

Опитваш ли се да промениш себе си? Защото нищо не би посегнало, ако ти не му дадеш своето доверие. И нищо не би оставило следа, ако ти но го натовариш с идентичност. Която обаче изисква безкрайна личностна борба, неизбежно ограбва и от теб зависи дали ще се опазиш.

Поискал ли си най-важното? Или се задоволяваш с маловажни решения, замъгляващи острието и прикриващи истинската му способност. А то би могло да прониже и най-непроницаемата материя.

Докосваш ли истински? Толкова нежно, че досегът да остане незабележим и... незабравим. Противоположен в същността си. Хаос в нищото.

Или просто гледаш без да виждаш? Отпиваш без да утоляваш? Поглъщаш без да засищаш?  И просто мърсиш душата си без да искаш прошка, без да питаш колко болка си й причинил.

Но тя отново ще се изправи. Така грациозно, както финесът само пресъздава. С цялата мощ на идеята. Животворна и нестихваща. Защото е тя...






"Танцът на истината"
или следата, която струйка вода остави в съзнанието ми... ッ
А въображението нарисува жена под звуците на живота...
И запечата снимката ми за месец май.


вторник, 6 май 2014 г.

Пърхам, пърхам...

Пърхам от радост, защото близките ми хора са до мен и мога да споделя с тях радостта от днешния празник. :)

Пърхам и защото имам това чудно местенце, което ми подари толкова много вълнение и толкова много емоции благодарение на всички вас, които се отбивате и ми оставяте окуражаваща дума.

Пърхам и защото слънцето намигна ярко и успя да озари деня със светлинката си.

Нямам много време, мисълта ми не работи на пълни обороти и няма да бъда многословна. Но ще ви почеря с едни вкусни бонбонки, които се надявам да ви харесат. На нас определено ни се усладиха!





Ангелски бонбони




Необходими продукти:
- 250 г маскарпоне;
- 100 г млечен шоколад с ядки;
- 3/4 ч. ч. орехи;
- 150 г чаени бисквити с мляко;
- 6 с. л. пудра захар;
- 5-6 капки ромова есенция;
- кокосови стърготини за овалване.

Маскарпонето и захарта се разбиват с помощта на миксер или телена бъркалка. Добавя се разтопеният на водна баня шоколад и се бърка до получаването на хомогенна смес.
Запечените на сух тиган орехи се смилат на ситно, както и бисквитите (може в блендер). След това се прибавят и двете. Подслажда се на вкус (при мен - 6 с. л. пудра захар). Всичко се ароматизира с няколко капки ромова есенция и отново се разбърква добре.
Оставя се в камера или фризер за около половин час. Сместа е по-рядка и трябва да престои на студено, за да се стегне. След това се оформят топчета, които се овалват в кокос.
Готовите бонбони се съхраняват в хладилник.

*Излизат между 45-50 бонбона в зависимост от големината им.








Честит Гергьовден на всички, които днес празнуват! От сърце ви желая здраве и попътен вятър във всяко начинание!
А на себе си пожелавам аз и хората около мен да сме здрави!

Прекрасен и усмихнат ден!