Задавал ли си си въпроси? Въпроси, които измъчват съзнанието до болка, защото отговорите карат всяка частица от теб да изтръпва. Сякаш разбираш, че си част от необятен свят или несъвместимо създание, което остава изолирано в себе си.
Опитваш ли се да промениш себе си? Защото нищо не би посегнало, ако ти не му дадеш своето доверие. И нищо не би оставило следа, ако ти но го натовариш с идентичност. Която обаче изисква безкрайна личностна борба, неизбежно ограбва и от теб зависи дали ще се опазиш.
Поискал ли си най-важното? Или се задоволяваш с маловажни решения, замъгляващи острието и прикриващи истинската му способност. А то би могло да прониже и най-непроницаемата материя.
Докосваш ли истински? Толкова нежно, че досегът да остане незабележим и... незабравим. Противоположен в същността си. Хаос в нищото.
Или просто гледаш без да виждаш? Отпиваш без да утоляваш? Поглъщаш без да засищаш? И просто мърсиш душата си без да искаш прошка, без да питаш колко болка си й причинил.
Но тя отново ще се изправи. Така грациозно, както финесът само пресъздава. С цялата мощ на идеята. Животворна и нестихваща. Защото е тя...
"Танцът на истината"
или следата, която струйка вода остави в съзнанието ми... ッ
А въображението нарисува жена под звуците на живота...
И запечата снимката ми за месец май.