неделя, 31 август 2014 г.

Малките камъчета

Онези, които считаш за съвсем невзрачни и безмилостно подминаваш. Като малък си късал обувка след обувка, подритвайки ги по улицата. Понякога просто си ги захвърлял към хоризонта. А то, малкото камъче, току се е превърнало в жабка сред локвата. Открил си идеалното и си го скатал в тайната кутия.

Дали го боли, когато го подритваш? Дали го е страх, когато го захвърлиш? Дали не му е скучно сред хилядите скъпоценни вещи...

Малките камъчета, които макар да не оценяваш, след време усилено дърпаш към себе си. Заради моментите, в които си ги прежалил или кротко си ги забравил. Изведнъж осъзнаваш колко много камъчета си събрал. Подредил си пътечка от обичните, които няма да те наранят.

И внимавай. Избери си онези, които проговарят само на теб. За да подариш цялата си мечтателност, посипана с необятност. Когато потъваш...

За да ти нашепват след време за вълшебни времена, в които родната стряха е не само спомен, когато майчината милувка е не просто гореща сълза, когато бащиното рамо е не само открадната мисъл. И когато детските стъпки припкат към теб, за да ти подарят най-живата си вяра. А ти се сливаш със залязващото слънце, благодарен за подарения миг - на всемир и топла обич.




И моята снимка за месец август.

петък, 29 август 2014 г.

Сладостта на сладките моменти

Пиша и се чудя кога трябваше да се появи точно това писане. Преди месеци? Вече дори не помня... Но се случиха толкова неща. Някои от тях - доста тежки за мен. Не се оправдавам, знам, че човек има ли желание, винаги ще намери начин. Особено за обещанията си. А аз се стремя да ги изпълнявам и не ми се нравят компромиси с любими занимания. Обичам да върша замисленото с мерак, както се казва. Затова изчаквах подходящия момент, в който да впусна себе си в това поредно предизвикателство, носещо ми широоока усмивка. ツ
Виновникът за нея е едно лъчезарно и слънчево момиче на име Люси. Люси, която така изпипва детайлите, Люси, чиято главица кипи от идеи - кои от кои по-оригинални (понякога и зловещи ;)), Люси, която ме побърква и ми взима ума с безбройните си и оригинални торти, с нечувани или до болка познати ястия. Как да го опиша... При нея гладът ми е гарантиран, това е. Но пък и очите ми са пълни с тооолкова красота! Люси, да не спи в теб художник?
Искрено се радвам на любовта, с която се вихриш. И искрено ти благодаря за безкрайното търпение, което и ти прояви към моето гостуване. Надявам се да не те разочаровам. И ще се опитам да те умилостивя с нещо сладичко.
Хубаво се разрових из местенцето ти и мисля, че тези два десерта, които в случая са едно цяло, липсват в рецептурника ти. Ако не... Тогава си ме изпреварила. ;)
И така. Идвам с нещо креместо-шоколадово, с едва доловим плодов аромат и много желание. И с пожелание да си оближеш пръстите!

Рецептата е от слънчевата кухня на Ирина. Иринка, благодаря ти за поредното вкусно блаженство! Надявам се да допадне и на домакинята ми. :)




Чийзкейк браунис с аромат на праскови 

 



Ще се позова на рецептата на Ирина, с малките промени, които направих, а после ще добавя и моя коментар.

Необходими продукти за браунис слоя:
- 125 г масло;
- 125 г черен шоколад;
- 180 г захар, бяла;
- 2 яйца;
- 1 пакетче ванилова захар;
- 80 г брашно;
- 20 г какао;
- щипка сол.

Необходими продукти за чийзкейк слоя:
- 250 г крем сирене (обикновено);
- 50 г захар, бяла;
- 1 яйце;
- 50 г брашно;
- настъргана кора от 1/2 лимон.

Допълнително: 1 по-малка праскова и щипка канела.


Фурната се загрява на 180° C.
Форма с размери 15 х 22 см се покрива с хартия за печене и се намазва с малко олио.
Маслото и черният шоколад се разтопяват на водна баня или в микровълнова фурна на ниска мощност. Оставят се да се охладят за около 5 минути.
Към тях се добавят захарта, яйцата (едно по едно, като се разбърква добре след всяко) и ваниловата захар. Брашното, какаото и солта се пресяват и добавят към сместа. Всичко се разбърква внимателно до получаване на хомогенна смес.
Браунис слоят се разпределя равномерно в покритата с хартия за печене тава.

За чийзкейк слоя крем сиренето се разбива със захарта и яйцето до получаване на фин крем. Добавят се брашното и настърганата лимонова кора и отново се разбива. Получената смес се излива върху браунис слоя и с помощта на вилица се правят въртеливи движения, за да се получи мраморен ефект.

Прасковата се обелва, почиства се от костилката и се пасира. Полученото пюре се ароматизира с щипката канела и 6 ч. л. от него се разпределят върху чийзкейк слоя, като отново се правят леки въртеливи движения (за да нашари повърхността).

Сладкишът се пече 30-40 минути или докато клечка, забита в центъра, излезе с няколко влажни трохи. Охлажда се напълно, след което се разрязва на квадрати.




 ***Обещаният коментар: сладкишът е страхотен, но при следващото му приготвяне ще го променя още малко, за да опитам да постигна желания резултат. А именно - искам да е по-сочен. За целта ще намаля малко брашното (с 1-2 с. л.) в браунис слоя, а от чийзкейк слоя смятам да го изключа напълно. Поради опасения да не разводня сместа (все пак в рецептата се използват цели плодове, а аз използвах пюре), сложих малка част от прасковеното пюре. Следващия път ще сложа или цялата пюрирана праскова, или просто ще я нарежа на парченца върху сладкиша. А защо използвах праскови вместо малини - защото сега е сезонът на прасковите, а моята беше от домашна градина и исках именно тя да овкуси десерта. Още нещо - бих увеличила малко захарта, с около 1/3. Като брой парчета при мен се получиха 12 големи квадрата, които могат да се разполовят на триъгълници.
И все пак: ако изпълнявам рецептата, както е при Иринка, и не следвам промените от "коментара ми", бих поднесла чийзкейк брауниса с топка сладолед, резени пресни плодове или полят с малко плодов конфитюр. Тогава всичко си идва на място. :)



Люси, надявам се сладкишът да ти хареса, както и на всички, които ще го споделят с нас. За мен беше двойно вкусен, защото го съпътстваше вълнението около предстоящото гостуване в твоето местенце.

И да не забравя... Искам да ти пожелая от сърце винаги да носиш тази слънчева усмивка, да пълниш смело джобовете си с мечти и сърцето си с любов! Да не спираш да откриваш красивото във всяка малка частица, да бъдеш все така различна и себе си. Радвам се, че те познавам не само виртуално! А това гостуване е огромен жест към мен, за който съм ти признателна!

Прекрасен ден на теб и на всичките ти читатели, Люсинка! ❀



сряда, 20 август 2014 г.

Моите зеленотиквеничета

Замислям се, че не съм споделила за пътуването през миналото лято. Казах, че сме в Лондон, казах и че не е особено розово, но май това беше всичко. Сега отново няма да споделям. Не ми е любима тема, но както го измъдрих днес пред чинка ми "колкото и да беше трудно, имаше смисъл, на много неща се научихме там". Само ще кажа, че не сме били на бригада, а на лична отговорност (ако мога така да се изразя). Разбира се, че няма да отрека получената подкрепа от братовчедките ми, които живеят на Острова от години. Но въпреки това преминахме през квартири и сметки, търсене на работа, лутане из големия град, "срещи" с всякакви обстоятелства и доста нерви. И всичко това си има своите плюсове. Малко по малко ги откривам... И сигурно когато ги оценя подобаващо, тогава ще си поприказваме отново.
Както и да е... За друго исках да попиша. Когато пристигнахме, на следващия или по-следващия ден, вкъщи организираха барбекю. Е, и месото беше вкусно, но страшно много ми харесаха тиквичките и патладжаните, приготвени по този начин. Прекрасен резултат, който поставям пред пърженето. Не е случайна репликата на бащата на любимия: "А, Гери, аз като направя тиквички и патладжан на барбекюто, първо те се изяждат и месото остава..."
В моя случай приготвих тиквички на грил тиган, подправени с чеснов сос. Вдъхновение открих при Катето от My Candy Kitchen. Кате, трябва ли да ти кажа колко богат извор си ти? Благодаря ти за отново вкусната идея! :)




Гриловани тиквички с чеснов сос



 


Необходими продукти: 
- тиквички;
- за мариноване – сол, зехтин, черен пипер;
- за чесновия сос – 200 г кисело мляко, 2-3 скилидки чесън, щипка сол, стрък пресен копър.

Тиквичките се нарязват на колелца с дебелина около половин сантиметър. Намазват се със зехтин и се поръсват със сол и черен пипер. Хубаво се разбъркват и се оставят за около 15-20 минути, за да се мариноват.
В загрят грил тиган (може и скара или барбекю) тиквичките се изпичат и от двете страни.
Сервират се с чеснов сос.




Съвсем лесно, но мнооого вкусно. Моето небце определено остана доволно. :) Че даже питаше и за още...
 



 Вкусен и уютен ден пожелавам на всички!



сряда, 13 август 2014 г.

Ври и кипи

... на мястото, където съм в момента. Доста е топличко! Ама поне усетих, че е лято. Мрачните и сиви дъждове определено ме настройваха на друга вълна. Да живеят разстоянията, когато са за хубаво!
А вкъщи си е най-хубаво. Няма такова спокойствие... И е така мило да прегърнеш милите си хора. Да има на кого да се зарадваш, да има на теб кой да ти се зарадва. Понякога временните раздели също са хубаво нещо - осъзнаваш какво всъщност ти е подарил животът.

Като компенсация за последните си писания, сега ще ви дам глътка въздух от тях. Затова минавам направо на рецептата (която пак е просто хрумка и далеч не е сложна). Сипвам на всички ви по чашка с идеята, че ви давам нещо вкусно и полезно, лишено от "необходимите" ни консерванти.


Домашен нектар 






Необходими продукти:
- 4 едри кайсии;
- 12 узрели сливи;
- 3 по-малки круши;
- щипка канела.

Всичко се блендира (или пасира), добавя се канелата, разбърква се и се поднася в чаши със сламка.




Това е цялата философия... Съвсем лесно и вкусно по домашному.
А сега, освежени и заредени с витамини, ви приканвам да се насладим на щедрото слънце.


Прекрасен ден от мен!


сряда, 6 август 2014 г.

Студено ми е през лятото

Можете ли да повярвате? Направо си е за връхна дреха благодарение на "предразполагащото" сиво време. Ама никак не го обичам... Не мога да вирея на тези дъждове и липса на слънце. Най-лошото е, че на времето хич не му прави впечатление моето настроение и като гледам, пак се очертава по-скоро есенен, отколкото летен ден.
Но ако не друго, човек може да се зарадва с нещо вкусно. Ако пък е лесничко, още по-добре! Такова ще е и предложението ми днес. Съвсем, съвсем простичко, бързо и до болка познато. Ама толкова го харесвам! Даже го приготвих вкъщи, в моето си вкъщи, и със зеле от градината. Мисля, че се получи добре, но не се мина без "препоръки". И да ви разкажа за вкъщи...
Вкъщи народът хапва това, което му е вкусно. И общо-взето не се правят компромиси от рода на "Е, поне е полезно". С полезното си угаждам в другото вкъщи, което не е подвластно на родителски надзор. Та така... Съответно се опитвам да се съобразя с вкуса на нашите, когато изместя майка ми от кухнята. И в случая беше така. "Мамо, как готвиш прясното зеле?" Питам, защото ако не го направя, както го обичат, ще си го ям сама. И се чува баща ми: "Ами направи си го сама де." Моя милост: "Е, не знам точно как го прави мама." Отговорът, пак от него: "Ами, научи се!" В крайна сметка майка ми ме напътстваше как да процедирам.
Такива разговори орисаха моето прясно зеле. И да ви кажа, получи си се много вкусно, ама баща ми пак се намеси и ми обърка работите. Винаги, когато готвя, все ще се завърти и ще даде някой "съвет". И сега така - "Посоли го де!" И макар да си знам, че преди готвенето зелето ми беше посолено, използваният доматен сок също си има сол, добавих още съвсем малко. Накрая определено беше солено за моя вкус, така че опитвайте и нека съветите невинаги бъдат следвани. Пък ако сбъркате, няма страшно, все може да се поправи. Имах си ориз със зеленчуци и смесен със сготвеното прясно зеле никак не беше зле, даже ми беше вкусно и поне балансирано откъм сол.


Постно прясно зеле с домати

 




Необходими продукти: 
- 1 средна зелка (около 1 – 1,5 кг);
- 1 /2 ч. ч. вода;
- 1/3 ч. ч. олио;
- 1 с. л. червен пипер;
- 500 мл консервиран доматен сок;
- 3 скилидки чесън;
- сол на вкус.

Зелето се нарязва на ситно, поръсва се с 1-2 щипки сол и се разбърква. Когато омекне от солта (след десетина минути), леко се намачква.
В тенджера се смесват половината от зелето заедно с водата и олиото. Слага се капакът и се задушава. Щом готвещото се зеле намали обема си, се прибавя и останалата част от суровото. *Ако тенджерата е по-голяма, зелето се слага наведнъж, а не на части. Разбърква се и отново се оставя да се задушава, като се внимава да не загори. Ако е необходимо, се долива още мъничко вода.
Когато зелето е вече сварено, се поръсва с червения пипер и се добавя доматеният сок. Отново се разбърква.
Готвенето продължава под капак, докато доматите са готови. Тогава се маха капакът и се оставя течността да изври, така че манджата да остане на мазнина.
Посолява се на вкус, ако е необходимо (моят доматен сок беше солен и сгреших, че накрая сложих още малко сол, затова опитвайте предварително).
Накрая готовото ястие се доовкусява с нарязаните на филийки скилидки чесън  и се маха от огъня.




Сигурна съм, че с пресни домати ще е още по-вкусно и сезонно. Въпрос на избор.

Хубав ден желая на всички! А аз ще се помоля на слънчо да изгрее или поне да умилостиви тези неспиращи облаци...