събота, 29 август 2015 г.

С пристрастие

В последния месец без "р", във все още топлите дни и в лежерните часове, предлагам да се подсладим с нещо подходящо. Толкова да го обичам! И с причина. ;)
Това е един от най-лесните десерти на света. Не изисква нито много продукти, нито много усилия, нито много кулинарни познания. Изобщо е за всекиго. А колко е вкусен! Да ви кажа ли? Казвам веднага - много, много, много!
Ама и друго искам да кажа. Нищичко не променяйте! Защо ли? Защото си струва да опитате и оригинала - една кисела (на пръв поглед) комбинация, която е убийствено свежа. И сладка! Та нали е десерт, даже торта я наричам. ;)
Успях ли да ви спечеля? Ако не съм, то доверете се на по-опитните кулинари, които много преди мен са се уверили в достойнствата на този семпъл десерт. Аз го открих при Роси, като следвах рецептата на Аелис. Благодаря, дами! За кой ли път... ❁




Лимонова торта с бишкоти и кисело мляко





Необходими продукти за тавичка с размери 20х25 см:
-  1 пакет бишкоти "Savoiardi" (200 г);
- 800 г пълномаслено кисело мляко (или 2 кофички кисело мляко с 4,5 % масленост);
- 5-6 с. л. захар (или на вкус);
- 1 лимон.


Киселото мляко се разбърква заедно със захарта, настърганата кора и сока на лимона. Оставя се за няколко минутки, докато захарта се разтопи, и отново се разбърква.
В тавичка се реди един ред бишкоти, залива се с половината крем и се повтаря отново.
С тези продукти се получава торта от два реда бишкоти с два пласта крем.
Отгоре може да се поръси с украса по избор, може да се остави и просто така (както е при мен).

*Опитвала съм и вариант с малини. Няма място за сравнение - лимонът тук си е на място и прави чудеса!
*А бишкотите - нека са именно "Savoiardi". Така хубаво се попиват... Сякаш са сиропирани. Затова не се изкушавайте да ползвате желатин в крема, само ще развали крайния резултат.



*               *              *

Ами, това е! Лесно, бързо и вкусно, вкусно... Под сурдинка - аз въобще не обичам комбинацията кисело мляко с бисквити/вафли/кексове и т.н. Но тук спойката е добра! ;)
Считам тази торта за толкова лятна, колкото бих искала да бъде - сочна, лека и безумно свежа! Е, не е най-фотогеничното произведение, парчетата не са най-перфектно оформените, но здраве да е. Аз съм пристрастна... :)))

Да ви е сладко!


неделя, 23 август 2015 г.

Въпрос на гле(а)дна точка

Понякога обстоятелствата предполагат промяна. И дори да се противим, впоследствие осъзнаваме, че случването й наистина си заслужава. Имало е смисъл да настъпи, има още повече смисъл да се развива.

В началото на годината споменах за една такава промяна, която трябваше да прегърна (тук). Резултатите са все по-стоплящи и все по-уютни - във всяко отношение. Последиците - смятам, че са за добро! :)

Една такава последица беше решението за приготвяне на домашно кисело мляко. Не ми е липсвало желание, но най-накрая се реших. И така... От началото на тази година вкъщи си похапваме истинско кисело мляко, което сама приготвям от домашно прясно мляко. Да подшушна ли как трепна всеки път? Истинска (детска :)) радост е гъстата бяла мекота, която ме възнаграждава с успешен резултат и натурален вкус. Имах и провали, но и без тях не може. Сега вече знам, че в зависимост от сезона и температурата, млякото си има своите предпочитания и претенции. Е, разбрахме се с него и сега сме с обща гле(а)дна точка.




Бананов шейк


 

Необходими продукти за 1 порция:
-  1 банан;
- 200 мл кисело мляко;
- 1 ч. л. мед;
- щипка канела;
- няколко стружки натурален шоколад.

Обеленият банан и всички останали продукти, без шоколада, се смесват и се пасират. Готовият шейк се налива във висока чаша и се посипва със стружките натурален шоколад.
Резултатът е страшно вкусен и засищащ! 


 
Чудна и непростимо лесна напитка. :) Няколко пъти смесвах, пасирах, опитвах... Е, най-накрая напаснах съставките и пропорциите така, че да ни е наистина вкусно. Надявам се да ви хареса и на вас!




А от мен...
Пожелания за слънчев и усмихнат ден!
;) 


 

сряда, 19 август 2015 г.

Да залепнеш от сладост

Ако ви се хапва сладичко, но не ви се готви, то заповядайте! Черпя с много лесни, но и много вкусни мъници. Сочни, уханни, направо да залепнеш за тях. :)
Рецептата за тях е позната. Сигурно и многократно изпробвана. При мен - двойно одобрена.
С благодарност към Пепи, Роси и sladka hapka, разбира се! С изменения от моя милост, може ли... И с призив към всички за сладко споделяне, каня ви. :)



 

Медени кексчета без мазнина







Необходими продукти:
- 1 яйце;
- 2/3 ч.ч. захар;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. ч. брашно;
- 1 бакпулвер
(или 1 ч. л. бакпулвер и 1 к. л. сода бикарбонат в млякото);
- 1
ч. л. канела;
 
- около 2-3 с. л. мед за намазване;
- около 2-3 с. л. кокос за поръсване.

Яйцето се разбърква със захарта до побеляване. После се добавя киселото мляко (ако се ползва сода, тя се слага в млякото, за да се загаси). След това се добавят брашното, бакпулверът и канелата и всичко се обединява.
Готовата смес се изсипва в застлана с хартия за печене тава или във формички за мъфини, в които са сложени хартиени подложки.
Кексът/кексчетата се пекат до суха клечка при предварително загрята на 180° C фурна (около 20-25 минути).
Готовите и все още топли кексчетата се намазват с меда и се поръсват с кокос.

Бележки: първия път, в който приготвих десерта, действах по рецептата на Роси. Тогава добавих кокос и орехи в сместа, ползвах само бакпулвер и разпределих в малки формички.
Втория път следвах рецептата на Пепи, но имах отворено и преполовено пакетче бакпулвер. Затова добавих сода бикарбонат към киселото мляко - не усетих промяна във вкуса. Отново пекох в мини вариант.
И двата пъти се получиха много вкусни и сочни кексчета, потвърждавам. :)
На снимката се вижда второто приготвяне.
 
 

Един съвет, който впоследствие получих (*кексчетата си чакат публикация от доста време) - образуването на "каналчетата" в текстурата на сладкиша, като изровени от червейчета, са признак за преразбиване на суровата кексова смес. Затова не се старайте много - не само тук, а във всички рецепти, в които е отбелязано, че не е необходимо разбиване с миксер или продължително бъркане.




Ами... това е! Лесно и още по-лесно.  Вкусно и още по-вкусно! С аромат на медец... За компания на (не)очакваните дъждовни дни. ;)


 

сряда, 12 август 2015 г.

Прегърни промяната

Не харесвам публикации от рода на "10 признака...", че си жена или мъж, нисък или висок, слаб или дебел, весел или отчаян и т.н. Струват ми се малко безсмислени на фона на човешката многоликост...
Въпреки това понякога се зачитам, признавам. Така направих и днес. Защо ли? За да "узная" дали съм достигнала зрялост. С уточнение в заглавието - "...дори да не ви се вярва" С радост установих, че не съм. И призовавам:

"- Живей, дете, в мен! Подарявам ти най-въздушното кресло! И един скромен съвет. Прегърни промяната! Понякога се поддава дискретно, а друг път... Друг път заема цяло пространство. Но изборът е твой! Трудно е, признавам. Но ако я приканиш до себе си, прегърни я топло и тихичко й прошепни - "Приемам те такава, каквато си!" И тя ще разбере... Може би ще си поиска време? Дай й го, не бързай. Толкова, колкото ще стигне. За да отпуснеш прегръдката и да се насладиш на новата свобода, тази в пре(о)мяната."





 *               *               *


Лятно парфе с праскови и шоколад 





Диаметър: 18 см, порции: 6-8 порции.

Необходими продукти за блата:
- 80 г бисквити тип "котешко езиче" (може и бишкоти или чаени бисквити);
- 60 г натурален шоколад;
- 30 г масло.

Необходими продукти за крема:
- 400 г заквасена сметана;
- 200 мл млечна сметана за разбиване;
- 60 г захар;
- 10 г желатин на прах (1 пакетче) + 50 мл студена вода;
- 2 средни праскови;
- 1 с. л. мед.


Бисквитите се натрошават с ръце или с помощта на нож (трябва да са на малки парченца).
Шоколадът се начупва и се смесва с маслото. Разтопява се на водна баня или в микровълнова фурна, като периодично се разбърква. Щом шоколадово-маслената смес се стопи, се излива върху бисквитите и всичко се бърка добре, докато бисквитите попият течността.

В чиния/поднос се слага регулируем ринг за торта с диаметър 18 сантиметра (*за по-лесно изваждане на парфето след това, стените може да се покрият с ленти хартия за печене). На дъното се изсипва бисквитената смес и с ръка или лъжица/шпатула се притиска добре, за да се получи заравнен блат, който се оставя в хладилник да стегне.

През това време желатинът се разтваря в студената вода и се оставя да набъбне (*когато ползвам желатин през лятото, оставям да набъбне в хладилник, защото се е случвало, заради горещото време, да остане течен). В отделен съд към заквасената сметана се прибавя захарта, но не се бърка много (колкото захарта да се намокри, за да се разтопи). Другата сметана се разбива на пухкав крем, като се внимава да не се преразбие, защото се пресича. Прасковите се обелват и почистват. Пасират се заедно с лъжицата мед (получава се 200 мл като количество). Желатинът се разтопява на водна баня, като не бива да завира.

Постепенно и с внимателни движения разбитата сметана се добавя към заквасената. Когато двете смеси се обединят, се добавя и почти целият прасковен сок - без 2-3 с. л., които са за украсата на парфето. Накрая към млечния крем се добавя и желатинът при непрекъснато разбиване с телена бъркалка. *За да се смеси добре желатинът с крема и да не се образуват гранулки, към желатиновия разтвор, при постоянно бъркане, се добавят няколко лъжици от крема. Така температурите им се уеднаквяват и смесването след това се улеснява.

Готовият крем се изсипва върху охладения блат и се заравнява. Върху тортата, с помощта на лъжица или друго, се правят капчици от прасковения сок - в няколко окръжности. Преминава се с клечка за зъби между всяка една капчица, за да се получи ефект на сърчица. Възможна е и друга украса по желание.

Парфето се оставя за няколко часа, най-добре за една нощ, в хладилник. Когато е готово (добре стегнато), с помощта на леко затоплен нож, се отделя от ринга и се сервира.





Ще си позволя да похваля резултата, защото наистина се получил сполучливо парфе. Хареса ни и то много (на всички опитали го). Не беше прекалено сладко, напротив - леко и ефирно.



Чудих се доста какво точно да приготвя за повода. Исках да избегна включването на фурна. Затова се спрях на парфе. Доста рецепти прегледах, включително и Йолините (нейна е идеята за подобен блат). Накрая съчетах продуктите според личните предпочитания. За мое щастие - задоволих и чуждите. Много вкусно се получи, горещо препоръчвам!




Имаше си всичко това парфе. И по-лекия, и по-наситен вкус. И по-нежната, и по-груба текстура. И по-светлия, и по-тъмнен оттенък. Опитах да изразя себе си чрез него... Себе си в период, който тепърва предстои да се променя (тук споменах).


*                   *                    *

Красивите цветя... Те бяха жест от нашите преподаватели, които уважиха и споделиха момента, в който дружно си пожелахме "На добър час и до скоро!"



Благодаря на всички - за всичко!
:)



вторник, 4 август 2015 г.

Към новите мечти...

- Търпение, добре си ми дошло! Откога те очаквам! От толкова време, с толкова мисли...

И моля те, не си тръгвай никога! Защото сега, за пореден път, така силно викам след теб. Май тичаш прекалено бързо. Взаимният ни поход нагоре прилича на гоненица по стръмна пътечка. Ще те хвана, не бой се. Аз просто си поемам въздух. Съвсем за кратко. Защото предстои... Да покорим заедно и този връх!

Имаме и компания. Ей там е, лежи на гърба ми - цяла раница с емоции. Всякакви, по много, до лудост безкрайни, в борба за надмощие и притихнала свян. Живи!

И не си давам раницата! Закъде съм без провизии... Закъде съм без смях и без сълзи, без сила и страх, без мечти, безразсъдство? Последното - трябвало в повече, така ми казаха.

Тук ли си още, Търпение?

Не си закрачило към следващия връх без мен, нали? Та аз току достигнах този. И с всичките емоции на гърба... Нужно си ми повече от всякога!









.......................................

- Спираме за малко, Търпение. Съгласно си, нали? Само за няколко срички, разбира се, че от сърце! С благодарност - за всички, които прегърнаха мечтата от джоба... Ти също, нали? ッ


*            *            * 

Благодаря на всички, които ме вдъхновиха и подкрепиха! Благодаря, защото пътуването към една мечта бе наситено със смисъл! Зад стените на нашия факултет...
Целта е постигната - вече съм завършил журналист (скоро на хартия, с надежди и за практика). С успешна защита на дипломна работа върху любима тема - "Развитие на кулинарните блогове в България". И всички вие сте "виновни" за това! Благодаря!
Почерпката предстои. ;)

Както и новите мечти!