понеделник, 28 септември 2015 г.

Може да не мога, но мога да обичам

Точно такива са взаимоотношенията ни с негово взискателно величество Месото. Обичаме се, но с мярка. На приливи и отливи - понякога се търсим, понякога не искаме и да се видим. Едно обаче е сигурно - не сме се опознали напълно... Защо ли? Защото колкото и топли чувства да пазя към някои вкусни разновидности, не смея да се впусна в приготвянето им. Като някаква незнайна зона, в която тайничко навлизам, наслаждавам се на питателния вкус, но за кратко и отстрани.
Сходен е случаят и с предложението ми за днес. Страшно ми е вкусно, страшно ми е мило, ама... Не съм го готвила аз. :))) Майсторът е друг! Аз месо така не мога да сготвя, признавам. Поне не сега. Един ден... Да се надяваме!
Та за майстора говорех... Ама наистина си е майстор. Обича да готви, но с едно верую: "Аз обичам да експериментирам!" И му се получава. Различно, но вкусно. Сигурно заради мерака или липсата на притеснения... Не знам. Но благодаря сърдечно за чудната манджичка на таткото на моя човек. Най-вече за усилието да си спомни как точно я е сготвил и какво е сложил в конкретния момент. Но "...нали трябва да я опиша в блога, как така на око?" :)




Чорба от телешки джолан



 
Необходими продукти: 
- около 1 кг телешки джолан с кост;
- 100 мл зехтин;

- 30 г масло;
- 2 глави лук;
- 1 голям картоф или 2 по-дребни;
- 1-2 моркова;
- 1 скилидка чесън;
- 2 бр. дафинов лист;
- 1 ч. л. риган;
- 1-2 ч. л. чубрица; 
- сол на вкус.

Телешкият джолан се слага да се свари на слаб огън. Може да се сложи и телешка опашка, която да направи бульона още по-ароматен. Добавят се дафиновите листа и едната глава лук, разрязана на две-три.
Когато месото се свари, се обезкостява и се нарязва на ситно.

Бульонът се оставя да изстине. Когато се утаи лойта, тя се маха, а бульонът се прецежда, за да се отдели утайката.
Месото отново се връща в бульона и се слага да заври. Посолява се на вкус.
Отделно в тиган се сгорещяват зехтинът и маслото. В тях се запържват измитият и нарязан на кубчета картоф, както и нарязаните на ситно моркови и втората глава лук. Само за аромат се добавя цяла скилидка чесън, която после се отстранява.
Запържените за кратко зеленчуци се добавят към врящия бульон и се готвят до пълното им сваряване (може да се опита, за да се провери дали са омекнали).
Накрая се добавят сухите подправки – риганът и чубрицата.
И щипка любов!

*Препоръки – чорбата може и да се застрои, но в случая е бистра.

Бульонът от телешки джолан може да се ползва за шкембе чорба (водата, в която се вари шкембето, се изхвърля) – става вкусно.
Месото от джолана може да се ползва за мезе или за друга манджа.

 
Гарантирам за вкуса! Беше си мераклийска тази чорбица, ама и мераклийски си я хапнахме. Остава само да ме обземе и мен един пуст мерак, та да му се престраша на месото и да му взема страха. :)




Мераклийски апетит ви пожелавам! ;)



неделя, 20 септември 2015 г.

Почти...

Преди малко повече от месец Веси ми напомни нещо, което не биваше да забравям...

Мил спомен с вкус на лято и аромат на домашен уют. Толкова простичко и още по-любимо - на всички в "моето вкъщи". Приготвяше го... дядо. Това си беше изцяло негов специалитет, който събираше единодушно всички ни. В компанията на бучка сирене и пържени зеленчуци (тиквички, патладжани или чушки) дядовата манджичка се преобразяваше.

Вече второ лято това ястие липсва на трапезата, няма го майстора му. Макар още да помня обясненията на дядо колко било лесно, убедих се - лесно е, но вкусът не е същият. Два пъти се пробвах - веднъж в "моето вкъщи", веднъж в "общото вкъщи". Вторият опит беше по-сполучлив, но нито веднъж не усетих онзи познат вкус. Сигурно няма и да го усетя...

И сега "историята". Слагам я в кавички, защото не знам дали е достоверна, или беше дядовото разбиране за названието. Чеиз манджа. Защо ли? Защото чеизът, казваше той, се свързва с младата булка, която е все още неопитна, не знае много за домакинството и не умее да готви разнообразни ястия. И Чеиз манджата е една от малкото, които знае как да приготви - защото е лесна, защото включва най-обикновени продукти, които се намират във всеки български дом, и защото е питателна.



Чеиз манджа




Необходими продукти за 5-6 порции:
- 1,5 л студена вода;
- 1 средна глава кромид лук;
- 3-4 с. л. олио;
- 1 с. л. червен пипер;
- 1 среден картоф;
- 1/3 ч. ч. ориз;
- 300 мл доматен сок;
- 100 мл доматено пюре;
- 2 щипки захар;
- 1 яйце;
- сол на вкус;
- пресен магданоз.

*Има два начина за приготвяне - с и без запръжка. Първият път не запържих нищо, втория път запържих (него виждате на снимката). Разлика не усетих. Лично аз предпочитам да не запържвам, но всеки би могъл да избере сам.

Във варианта със запръжка: в сгорещеното олио се задушава ситно нарязаният лук, под капак. Щом лукът омекне, се слага червеният пипер, разбърква се и се налива студената вода. Добавя се нарязаният на средни кубчета картоф. Всичко се готви на умерен огън до полусварено състояние на зеленчуците. Тогава се добавя измитият ориз. Щом лукът, картофът и оризът са напълно сварени, се слагат доматите (може да се ползват консервирани домати, прясно настъргани домати, както и доматено пюре) заедно със захарта. Ястието се оставя да поври 3-4 минути. Отделно се разбива едно яйце, което се налива към врящата манджа, така че да се пресече и да стане на "парцали" (леко се разбърква с вилица при добавянето). Посолява се на вкус, маха се от огъня и се поръсва с пресен магданоз.

Във варианта без запръжка: в тенджера се слагат водата и олиото, както и нарязаните лук и картоф. Щом зеленчуците са полусварени, се добавя измитият ориз. И след това начинът на приготвяне е като във варианта със запръжка.




Ами, това е... Аз готвих според мамините напътствия (или по-скоро спомени).

Дядо обичаше да комбинира с пържени зеленчуци, на мен ми стига само малко сиренце. Запръжката, както казах, е въпрос на предпочитание. Захарта - тя се слага, за да неутрализира малко киселинността на доматите. Което ми напомня - дядо обичаше да готви Чеиз манджата с много узрели, дори презрели, домати, които си настъргваше предварително.

Простичко, нали? И толкова скъпо за мен! Почти си спомних...

Опитайте, докато има още вкусни зеленчуци. Надявам се, че ще ви се услади. ;)






събота, 12 септември 2015 г.

Сезонни настроения: лято, 2015

Преди да заухае на есен, лятото още пари по пръстите...



Лято, 2015 

 





*                     *                     *

 С пожелание за още малко лято... :) 


  

понеделник, 7 септември 2015 г.

По мой си начин

По мой си начин аз живея - дишам, скачам и летя, по улиците тихичко си пея, безмълвно даже си крещя. Разпитвам се безмилостно ревниво, а Отговорът чака си смутен. И питам ли го "Кой ще пита?", безмълвно той се взира в мен. Обмисля, сетне се оплита, в симфония от букви... съвършен.

С колко запетаи?


*                   *                   * 


С предвестие...



Какаов мус с авокадо





Необходими продукти:
- 1 добре узряло авокадо;
 - 1 банан;
- 1 малка жълта ябълка;
- 3 с. л. какао;
- 3-4 с. л. мед (или на вкус).

Авокадото, бананът и ябълката се почистват и нарязват на едри кубчета. Прибавят се какаото и медът. Всичко се пасира до гладък крем.
Готовият мус може да се консумира веднага или да се охлади и тогава да се сервира.

*От посочените продукти се получава 400 мл мус.




 

Много деликатен и много нежен мус!



И именно с него искам да ви почерпя! Защото невинаги дадена препоръка означава лишение. Напротив - би могла да е изключително приятна! И тази рецепта го доказва. :) Рецепта за вкусно здраве! Рецепта, която някой някога е измислил - със сигурност не съм аз, но в моя вариант включва изброеното по-горе и изглежда по този начин. :)
Без претенции за оригиналност, без сложни условия, без каквито и да е предразсъдъци и чужди влияния... А само с едно - с красотата на семплите неща!

Почерпете се и да ви е сладко!
Защото днес, на 7 септември, "Мус от краски и мечти..." става на 3 годинки и се закичва с 200-та си публикация.
Да ви е сладко и леко на душата!