понеделник, 30 ноември 2015 г.

Сезонни настроения: есен, 2015

Скоро снегът ще скърца под обувките, ще щипе по бузите и ще побелява върху косите. Дотогава... Глътка от последните есенни лъчи.



Есен, 2015










*                        *                       *

И тук предизвикателството "Сезонни настроения, 2015 г." приключи. :)
Надявам се споделянето му да е било приятно за всички ни.
Заръки не предричам. Но си пожелавам още по-голямо вдъхновение!

Настроенията от всички сезони: зима, пролет, лято, есен






петък, 13 ноември 2015 г.

Без угризения

Толкова пъти търся себе си и колко ли пъти се намирам... Лошото е, че никой не знае, най-малкото пък аз. :)

Обаче за някои неща нацелвам. Е, с храната успях! Така сме се познали, така сме се обикнали... Голяма любов, голямо нещо! :) Почти като на кино...

Никакво кино, хич не ми се връзвайте. Най-нормални са си събитията, хората и последствията. Като това дружно и по детски да оберем черешовия клон на съседите. Или да нагазим в нечия нива, за да... си изкореним една зелка. Че то с дърпане става. После криво-ляво почистваме, посоляваме и... блаженство! Как сме хрупали като зайци, само ние си знаем. :) И що тичане е било... Ама така е, като нападнеш чуждото дръвче с мушмули, не случваш на хубави приказки. :) А ако някой реши да ни свари царевица и да грабнем по 1-2 врели кочана - е, няма такова щастие, ама наистина!

И до днес си спомням. Ама най-вече за царевичката... :) Е, пораснахме от дружното обикаляне по нивите към единичното бродене из магазините. Еволюция, какво да се прави...

За царевицата приказвах. То каквото и да кажа, все ще е малко. Обичам си я и това е! /Май много обичлива излезе тази публикация, ще ме прощавате... ;)/ И то толкова си я обичам, че всеки път аз варя. В моето вкъщи, в другото вкъщи, в общото вкъщи - да постеля с листата, да подредя кочаните, пак да загърна с листата, да притисна с чинийка и да сваря, отговорността си е моя. И хапвам после, и нямам угризения. Не че като малки сме ги имали... То уличните крясъци по безценните мушмули и угризения прогонват. :)))

Такива ми ти работи... Пък ако още четете, да се заситим - взаимно. Че то така е най-вкусно!



Салата с царевица и заквасена сметана




Необходими продукти:
- 500 г сварена царевица;
- 200 г заквасена сметана;
- 1 ч. л. горчица;
- 1 к. л. сух копър;
- сол на вкус.

Всичко се смесва в купа и се разбърква. Оставя се поне за час в хладилник, за да се овкуси добре царевицата.
Салатата се поднася студена.




Чудно! Пък и по детски лесно! Толкова, че да ти стигне времето да си сготвиш, хапнеш и пак дружно да се веселиш. А ако се завъртите малко повече и си сварите сами царевичката, грешка няма да имате (аз така направих).

И идва ред на най-важното - Мина, Танче, благодаря! Ако едната не беше подсказала, а другата - припомнила, аз нямаше как да "препиша". :)


Да ви е сладко, шарено и безгрижно - на всички!