Заповядайте, заповядайте!

Заповядайте, заповядайте! Настанете се удобно. Има място за всички ви, до една ви приветствам - мили мои емоции!

Но подхождам избирателно. И не, не съжалявам. Така съм решила, поне ще опитам. Трябва ми само едно. Моето живо търпение!

Но влизайте, влизайте. Не стойте отвън. Портата на мечтите ми зее в захлас. Плахо, но за всички вас.

Приветствам ви с добре дошли!

Теб, любов, слагам на най-светлото място! Високо до прозореца, близо до хоризонта на светлия взор.
Теб, радост, полагам до любовта. Да помниш - без нея не можеш.
Теб, тъга, посрещам тук, до радостта. За да знаеш, че я има. Често скрита, но до теб - и в тъмното, и в студа.
Теб, гняв, избутвам до тъгата. В най-тесния ъгъл. За да видиш колко мъка носиш, колко грешно е при теб...
Теб, изненада, скривам до гнева. Мушвам те под най-тежкия юрган, за да сееш топлина.
Теб, страх, ще сложа до изненадата. И тъй да те омае, че да забравиш кой си и отде си дошъл.
Теб, презрение, тикам под страха. Тъй да те наплаши, че чак да се не знаеш.
Ти, отвращение, ще бъдеш до презрението. Защото сте си близки, дружки по неволя.
А с теб, търпение, заставам отпред! Да ги водим всички дружно, под твоите заръки!

Заповядайте, заповядайте! Настанете се удобно. Има място за всички ви, до една ви приветствам - мили мои емоции!

*                       *                        *

 

* Медената къщичка приготвих покрай Коледа. Първи опит! Къде успешен, къде с ремонтни дейности. Но пък с огромно желание! И по идея на една вълшебница. Танче, благодаря! Къщичката е все така на пост, ще краси до нейно желание.

* А рецептата, издигнала къщичката, е на бабата на Зори. Зоринка, благодаря ти! Колко пъти тези меденките ухаят у дома... Много!

*

 

Пожелавам ви да е такава - сладка като мед, топла като лъч и бяла като сняг, нашата година!

И да сме здрави, много да сме здрави!

 : )

А аз съм тук. Скрита в медената къща, на разговор с всичките емоции. Подхождам избирателно, почти е съзнателно. С усмивка! ; )

 

За новото начало

SOintoFOOD

"За новото начало!

Желание. Доверие. Приятелство. Смелост. Вяра. Много работа и пълна отдаденост – това е пътят, който извървяхме, за да вдъхнем живот на една плаха идея.

Стартирахме този проект още през лятото с надежда да го реализираме преди коледно-новогодишните празници. Днес, няколко месеца по-късно, въпреки първоначалния хаос и трудностите по пътя напред, с трепет ви представяме SOintoFOOD - първото кулинарно блогосписание на български език. 

SOintoFOOD е рецептата ни за щастие! Дълго премисляна и с подбрани съставки. 

SOintoFOOD се списва от блогъри и е за всички, които споделят – вкусна храна, позитивни емоции и смели мечти.

SOintoFOOD е изцяло електронно списание, но с възможност за индивидуален печат.

Пред вас е брой първи!

С ароматни рецепти и много красота. С лични разкази „Отблизо“, с „Една лъжичка думи“ в повече и „Сладки приказки“ за допълнение.

От сърце благодарим на всички, които повярваха в нас и ни подкрепиха! Благодарим за коледното вълшебство!

Приятно разглеждане и вдъхновен апетит!"

 *                *                 *

Това е моят девети декември. Много трепет, безброй емоции и още мечти!

Една смела идея на Мария, пълен джоб ентусиазъм от мен, половин година взаимен труд и подкрепата на много добри хора. Резултатът е пред нас!

Искрено се надявам SOintoFOOD да бъде уютно местенце за всички ни!

Искрено се надявам и да ви хареса!

SOintoFOOD може да откриете на този адрес, както и на Facebook страницата на списанието.

Можете да свалите списанието и в PDF файл безплатно ето тук.

Благодаря за вярата в нашето начинание!

Още веднъж пожелавам „Приятно разглеждане и вдъхновен апетит!“

;)

Сезонни настроения: есен, 2015

Скоро снегът ще скърца под обувките, ще щипе по бузите и ще побелява върху косите. Дотогава... Глътка от последните есенни лъчи.

Есен, 2015

*                        *                       *

И тук предизвикателството "Сезонни настроения, 2015 г." приключи. :)

Надявам се споделянето му да е било приятно за всички ни.

Заръки не предричам. Но си пожелавам още по-голямо вдъхновение!

Настроенията от всички сезони: зима, пролет, лято, есен. 

Без угризения

Толкова пъти търся себе си и колко ли пъти се намирам... Лошото е, че никой не знае, най-малкото пък аз. :)

Обаче за някои неща нацелвам. Е, с храната успях! Така сме се познали, така сме се обикнали... Голяма любов, голямо нещо! :) Почти като на кино...

Никакво кино, хич не ми се връзвайте. Най-нормални са си събитията, хората и последствията. Като това дружно и по детски да оберем черешовия клон на съседите. Или да нагазим в нечия нива, за да... си изкореним една зелка. Че то с дърпане става. После криво-ляво почистваме, посоляваме и... блаженство! Как сме хрупали като зайци, само ние си знаем. :) И що тичане е било... Ама така е, като нападнеш чуждото дръвче с мушмули, не случваш на хубави приказки. :) А ако някой реши да ни свари царевица и да грабнем по 1-2 врели кочана - е, няма такова щастие, ама наистина!

И до днес си спомням. Ама най-вече за царевичката... :) Е, пораснахме от дружното обикаляне по нивите към единичното бродене из магазините. Еволюция, какво да се прави...

За царевицата приказвах. То каквото и да кажа, все ще е малко. Обичам си я и това е! /Май много обичлива излезе тази публикация, ще ме прощавате... ;)/ И то толкова си я обичам, че всеки път аз варя. В моето вкъщи, в другото вкъщи, в общото вкъщи - да постеля с листата, да подредя кочаните, пак да загърна с листата, да притисна с чинийка и да сваря, отговорността си е моя. И хапвам после, и нямам угризения. Не че като малки сме ги имали... То уличните крясъци по безценните мушмули и угризения прогонват. :)))

Такива ми ти работи... Пък ако още четете, да се заситим - взаимно. Че то така е най-вкусно!

Салата с царевица и заквасена сметана

Необходими продукти:
- 500 г сварена царевица;
- 200 г заквасена сметана;
- 1 ч. л. горчица;
- 1 к. л. сух копър;
- сол на вкус.

Всичко се смесва в купа и се разбърква. Оставя се поне за час в хладилник, за да се овкуси добре царевицата.
Салатата се поднася студена.

Чудно! Пък и по детски лесно! Толкова, че да ти стигне времето да си сготвиш, хапнеш и пак дружно да се веселиш. А ако се завъртите малко повече и си сварите сами царевичката, грешка няма да имате (аз така направих).

И идва ред на най-важното - Мина, Танче, благодаря! Ако едната не беше подсказала, а другата - припомнила, аз нямаше как да "препиша". :)

Да ви е сладко, шарено и безгрижно - на всички!

За цял чувал със слънце!

Чудно нещо е пестеливостта. Почти с отрицателен заряд. Да, ако си спестиш малко нерви, все ще е на добре. Ако си спестиш разни дразнители, все ще дишаш по-спокойно. Но...

Бива ли и слънцето да върви по нашите стъпки? То пестеливост, то свенливост, то открита сивота. Ту изникне зад някой пухкав побратим, ту се покрие за цяла вечност. Ту му се усмихна, ту бегом да го няма.

- А аз те викам, Слънцеее! Без теб не мога! И ако смяташ да си вечно скътано, няма да се разберем. Как сега да крача бодро? Как да пусна света през отворения до безкрай прозорец? Как да запечатам всяка глътка светлинка? Да, да, знам колко ти "влияя". :) И затова продължавам! Докато се срещнем отново. Край някоя полянка, на зелена тревичка и цял чувал със слънце. Имам изненада, в знак на благодарност (почти замяна). Чувал лъчи от теб, кесийка вкусно от мен. Ако имам топлото ти "Да", заповядай! :)

*                        *                       * 

Брускети с манатарки и риган

Необходими продукти:

- 340-350 г брашно (+ 1-2 с. л. за доомесване на тестото);

- 1 ч. л. суха мая; 

- 1 ч. л. захар;

- 1/2 ч. л. сол;
- 2 с. л. брашно от манатарки (или 1 шепа сушени манатарки);

- щипка сушен риган;

- 1 с. л. олио; 
- 200 мл вода;

- зехтин и масло за намазване.

Брашното се смесва с маята, захарта, солта, блендираните манатарки и ригана. От една шепа сухи манатарки се получават точно 2 с. л. суха смес.

Олиото се сипва във водата и към тях постепенно и с бъркане се добавя брашнената смес. Омесва се еластично тесто, което не бива да лепне, но и не трябва да е твърдо.

Готовото тесто се оставя за 15-20 минути да почине на топло.

Нямам кръгли форми, нямах и кухненски ролки, с които Йоли си е помогнала (тук). Затова използвах метода на Бети за изпичане на френски багети (тук). Необходима е хартия за печене, която да бъде като преграда между всеки тестен цилиндър/фитил. При мен тавичката не се запълни докрай и след последната преграда от кухненска хартия, сложих намокрен и навит на руло вестник (1-2 лѝста), който да заеме празното пространство.

И така, хартията се намаслява и в нея се поставят тестените фитили (при мен се получиха 6 фитила с дължина около 25 см). Оставят се да втасат за 20 минути. След това се пекат на 200° C за около 15 минути, трябва да са полуготови.

Оставят се да изстинат напълно, като след изстиването може да престоят и във фризер за 15-20 минути. Охладени напълно, се режат на тънки кръгчета с остър нож.

Редят се в тава, постлана с хартия за печене. Всяко кръгче се маже от двете страни с потопена в зехтин четка (част от кръгчетата намазах със зехтин, смесен с разтопено масло). Излязоха ми точно 2 тави (от тези, които са към самата фурна) с плътно подредени кръгчета.

Пекат се до зачервяване отново на 200° C с режим на обдухване (около 20 минути).

Охлаждат се и се хапват с удоволствие!

Надявам се и вие да си хапнете с удоволствие, защото са наистина чудесни! Вече стана ясно откъде съм си помогнала. Йолинка, благодаря за поредната вкусотийка, с която зарадвах близките си! А на Бети благодаря за идеята за оформяне. :)

Стискайте ми палци за Слънцето! А може и вие да го приканите с някоя благинка. Току-виж спечелим и ни се усмихне ей толкова широко! :)

Усмихнат ден и от мен!

Ухае на уют

Усещане за дом, поръсено с щипка носталгия. И как само ухае... На какво ли? На задруга, детски смях и кухня с вълшебства. Богатство от магии, което е се е разположило удобно в съзнанието ми без капка намек за раздяла. Част от мен, част от онази същност, която обича да се чувства домошар. И да споделя! Със себе си и с другите. Другите ли? Те носят същата магия. :)

И днес е така! Имам си гост, който вече омагьоса местенцето ми - Вили от "Кулинарна авантюра". Добре си ми дошла! Радвам се да те посрещна тук, за да се насладим взаимно на това, което носиш - добрина, грижовност и усмивки. И... Едни чудни, топли душички! Като теб. :)

Ето я и Вили!

..........................................

Преди  една  година  в "Кулинарна авантюра" ми гостува едно усмихнато и слънчево момиче!

Мечтателка, ентусиастка, философка, журналист, кулинар ….!! Една млада девойка, която винаги ме усмихва и повдига настроението ми!! Удоволствие и радост за мен е да я познавам макар и само виртуално!! 

Това е Гери от "Мус от краски и мечти"  и ако все още не сте попадали там, побързайте и се насладете на прекрасните й публикации!!

На свой ред тя любезно ми върна поканата, която приех с широка усмивка и отново леко притеснение с какво бих й гостувала, така че да я впечатля и да се представя добре!!

Така измина почти година, а аз все отлагах моето гостуване!

А е толкова вълнуващо, гъделичкащо и приятно да гостуваш, макар и да не е истинско!!

Гери, с още едно голямо извинение надничам плахо и ти нося ароматни кифли с локум!! 
Абсолютно съм убедена, че ще ти харесат!!

Кифли с локум

Станаха  толкова  мекички, пухкави, че чак аз се почуствах горда от себе си!! Е, формата е малко за критика, но ги разточвах на ръка без помощни средства като точилка.

Не знам дали някой е опитвал да замеси тесто за кифли със сладкарска сметана, но аз го направих. Щом става с вода, чай, мляко, заквасена сметана и с какво ли още не ... Защо пък и със сладкарска да не се получи!!

Е, получиха се и то мноого вкусни!!

 

Продукти:

2 яйца и 1 жълтък

1/2 кубче мая

щипка сол

1/2 ч.ч. захар

4 с.л. олио

100 мл вода

200 мл сладкарска сметана

4 до 5 ч.ч. брашно

1 пакет локум

пудра захар за поръсване

СТЪПКИ:

1. Пресяваме си брашното в голяма кръгла тава, правим кладенче, в което чукваме яйцата. Към тях добавяме захарта и объркваме.
2. Прибавяме олиото и сладкарската сметана и отново разбъркваме.

3. В 100 мл топла вода разтваряме маята заедно с 1 ч. л. захар и 1 ч. л. брашно и оставяме да втаса. След това прибавяме и маята към останалата смес в кладенчето.

4. Започваме постепенно да добавяме от брашното и замесваме меко еластично тесто, което оставяме да си почине за 30-тина минутки.

5. Премесваме отново тестото. Разделяме го на топки колкото едно голямо яйце.

6. Върху набрашнена повърхност с ръка раздърпваме тестото и оформяме елипса.

В единия край поставяме 1/2 парче локум, завиваме на руло и оформяме кифла.

7. Подреждаме оформените кифли в тава, покрита с хартия за печене, и оставяме да втасат.

8. След като втасат, ги намазваме с разбития жълтък, примесен с няколко капки олио и прясно мляко.

9. Печем в предварително затоплена фурна на 180 градуса до готовност.

Оставяме да изстинат върху решетка и обилно ги поръсваме с пудра захар.

Получиха се точно каквито си ги представях - меки, пухкави и вкусни!

Гери, удоволствие е за мен да споделя тези кифли заедно с теб и отново да ти благодаря за любезната покана. Чест е за мен да бъда в твоето уютно и приказно виртуално местенце !!!

Изпращам ти много слънчеви усмивки и топли, сърдечни прегръдки!!

 

*                 *                *

Вили, благодаря ти, че прие да ми гостуваш! Благодаря ти за винаги топлото отношение и за чудните кифлички, с които подслаждаш не само мен, но и всички, които ще ги споделят с нас! Какви са пухкавелки само! Определено се харесахме взаимно с тях, нямай съмнение.

И знай, че никога не е късно за хубавите моменти - този е такъв. :)

Е, нека ни е уютно! И сладко, разбира се. :)