Честичко съм си мислела за живота преди. Как са се справяли хората, какво е ангажирало ежедневието им, какво ги е вълнувало. Сигурно съвсем простички неща. А може би много по-смислени от тези, за които днес се тревожим. Времена... Колкото различни, толкова и сходни в същината си.
Представяла съм си българката отпреди. Въображението ми винаги я е рисувало красива, с онази природна и напълно естествена харизма. В моята представа тя се носи като светулка. Вечно озаряваща - и в работата си, и в семейството и в своите си задължения.
А колко повече са давали хората преди, от себе си. Колко повече се е изисквало, за да се постигне нещо. Та дори насъщния хляб. Цял обред е било да се отгледа богата култура, която после да изхранва цялото семейство. А тя, домакинята, от ранни зори е трептяла над приготовянето му. Така че да е вкусен и засищащ за цялата фамилия, така че и малкото, което имат, да е достатъчно. И сигурно са били щастливи, вероятно по-щастливи дори от нас. Никой не знае. Времена... Колкото различни, толкова и сходни в същината си.
Поредното доказателство за цялото това усърдие е едно ястие, което ще ви представя с най-голямо удоволствие. Нямах представа за него преди да се запозная с моята половинка. А подробните разяснения по приготвянето научих отново от баба му. Затова и защото днес Той, Моето всичко ♥, има имен ден, ще посветя публикацията и на двама им. Нека са ни живи и здрави и те, и всичките ни близки! Другото ще си постигнем. ッ
Тази публикация отлежава в съзнанието ми вече четири месеца и ето, че едва сега стигнах до нея. Това май са и последните ми снимки на храна... Засега обаче. Искрено се надявам скоро да е различно!
И ако все още имате желание да продължим, ще ви представя рецептата така, както мен са ме научили. Състои се от два етапа. Не е толкова сложно, просто се иска доста търпение - най-вече за подготовката. Резултатът обаче си струва - за да усетим как е било преди, за да усетим кои сме всъщност.
Трахана
Необходими продукти (втори етап):
- 1 литър вода;
- 6-7 с. л. готова смес за трахана (или повече за по-голяма гъстота, например 10);
- 1 малка глава стар лук (може да се замени със същото количество праз);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. червен пипер;
- сол на вкус.
Загрява се водата. Щом започне да ври, започваме да прибавяме от готовата смес за траханата лъжица по лъжица, като непрекъснато бъркаме. Намаляваме котлона на по-ниска степен и продължаваме да готвим, като постоянно бъркаме (иначе загаря). Готово е, когато се сгъсти и заприлича на по-рядко кремче нишесте, но не забравяме да бъркаме от време на време, за да не се загори.
Междувременно нарязваме лука на стино и го смесваме с олиото и червения пипер. Запържваме ги леко (правим си запръжка) и ги прибавяме към траханата. Отново разбъркваме и добавяме сол на вкус. За още по-добър вкус се слага сушена ронена чубрица. Това е.
Ако останат някакви бучици, които не са желателни, идеален резултат може да постигнем като пасираме цялата смес.
За сервиране: начупваме няколко филийки хляб на по-малки парченца (т.нар. залчета или хапки) и ги запичаме за кратко във фурна - толкова, че да се зачервят и да станат хрупкави. Не е фатално и ако се пропусне тази част и използваме пресен хляб, но с препечен е по-вкусно.
Разпределяме желаното количество от залчетата в чиния и сипваме отгоре трахана. Разбъркваме и хапваме с удоволствие.
*Един съвет от мен - за любителите на лютото, препоръчвам да добавят и съвсем мъничко лют червен пипер към порцията си. Още по-питателно се получава.
* А за още по-богат вкус, към все още готвещата се (но почти готова) трахана може да се добави и 1 к. ч. консервиран доматен сок. Като поври с него 3-4 минутки, траханата е готова и е с още по-наситени вкус и аромат. :)
Това всъщност е вторият етап, самото готвене. Ако нямате една отзивчива и сърдечна баба като нашата, която всяка година приготвя трахана за всички ни, ще трябва да отделите малко повече време на предварителната подготовка (на мен все още не ми се е налагало). Ще я опиша, ако все пак някой реши да си приготви. Рецептата е от книгата
"Съвременна домашна кухня", 1976 г. с автори Пенка Чолева и Цветана Калайджиева. Ще цитирам от нея, защото така ми беше заръчано. :)
Ето така изглежда готовата смес за траханата. А какво се изисква за нея...
Необходими продукти (първи етап/подготовка):
- 3 кг брашно;
- 1 кг стар лук;
- 1 кг червени пиперки "Капии";
- 2 или 2 и 1/2 кг червени домати;
- около 1/2 кг тиква (по-добре цигулка);
- няколко лютиви пиперки по желание;
- 1 кг втасало тесто (1 ч. ч. стара трахана с 1/2 кубче мая, щипка захар и хладка вода за получаването на каша. Всичко това престоява 3-4 дни, като периодично се разбърква. Когато втаса напълно, количеството тесто е около 1 килограм.)
Приготвяне: всички зеленчуци се измиват добре, нарязват се и се посоляват. Слагат се да се варят и когато омекнат, се претриват през цедка.
Трите килограма брашно се изсипват в тава и в средата се прави кладенче. В него се изсипва зеленчуковото пюре и се прибавя втасалото тесто (по желание може да се прибави 1 лъжица счукан и пресят анасон). Замесва се твърдо тесто от посочените продукти. Покрива се с кърпа и се остава да втаса няколко дни. През тези дни периодично тестото се меси. Готово е, когато замирише на кисело и спадне.
С набрашнени ръце тестото се разделя на топки, които се сплескват до дебелина половин сантиметър (като шницели).
Питките се редят върху чиста покривка и се оставят да съхнат в сенчеста стая. Когато са готови (не бива да са изсъхнали напълно), се претриват през ренде, за да станат на трохички, които допълнително се пресяват през гевгир. Трохите се разстилат върху покривка и се оставят да изсъхнат напълно (1-2 седмици). Когато са готови, разпределят се в торбички и се съхраняват на проветриво и сухо място.
Траханата може да се използва за приготвянето на супи, като добавка към пилешка или кокоша супа, за сутрешна закуска или приготвена като юфка.
Ами, това е рецептата. Опитах се да цитирам точно описанието в книгата (вероятно си личи на доста места :)). В родния край на любимия обикновено траханата се хапва за закуска по начина, който описах по-горе (втори етап). Е, аз приготвям понякога и за обяд или вечеря, гарантирам, не е проблем. :)
Ако се вдъхновите, опитайте непременно. Крайният резултат не е нищо специално, което да впечатли с непознат вкус, а напротив, напомня точно онова усещане за "българска манджичка".
* * *
И не на последно място... Честит Димитровден!
Нека всички именници бъдат много здрави, целеустремени и усмивка да грее на лицата им! Бъдете обичани и закриляни!
❀