На осмото небе!

Определено се вълнувам... Толкова, толкова много!
Искам да опиша всяка емоция, която се е преплела в мен, но се чувствам оплетена като кълбо. Не откривам точните думи... Сигурно е така с хубавите мигове, които животът щедро поднася.

Един такъв прекрасен миг усетих и аз...Различен. Изпълнен с притеснение, но и увереност, с желание, но и стеснителност, с готовност за приключение.

Приключение, което любимото списание ми поднесе. Не вярвах, когато прочетох писмото от Еси (главният редактор на сп. "Меню"). Станах от леглото, изтичах при нашите и им казах, че ще пътувам до София. Предстои ми нещо много, много хубаво, но няма да им кажа какво. И устоях, макар да исках да кажа на всички...

Постепенно радостта и еуфорията се смесиха с доловима паника. Ами сега? Как да подбера цели три рецепти, когато за важен повод избирам и една дни наред... Дадох си кураж, дадоха ми и допълнително кураж (човекът до мен!), така че нямаше връщане назад. Вече се бях съгласила, "да" летеше от моята поща към тази на списанието. Затегнах здраво колана, набрах скорост и решително започвах да събирам, украсявам и измислям идеи. Почерпих вдъхновение, добавих мъничко от себе си, споделих и след одобрителното отношение, вече бях готова.

Започна се броене на дните. И най-накрая трябваше да запретна ръкави и да сготвя замисленото. Благодаря и на Ивето (шеф-готвачът на списанието) за помощта! Имах късмет и всичко се получи чудесно. Ама наистина се справих, защото всички опитаха и нескрито похвалиха резултата. :) Казвам си го сега, за да си вдъхна още малко увереност...

Беше неописуемо - за мен самата. Готвене, снимане, атмосфера, приятели... И след моята реплика "това ще са най-красивите снимки на нещо, сготвено от мен", последва и заканата, че аз също трябва да бъда снимана. Е, тук вече нещата приеха друг облик... Защо пък и аз да се снимам! И как да бъда себе си, как да се усмихвам естествено? Просто не мога да го постигна пред обектив. Ама криво-ляво се помъчихме. Не знам кой повече - аз и моята усмивка или Ники (фотографът) и опитите да ме снима.

Започна се ново броене. Отново на дните. Този път трябваше да чакам около месец, а вълнението беше още по-голямо. От онези, които винаги ще помня...

Е, броенето свърши преди цели два дни. Резултатът е в ръцете ми и с гордост мога да заявя, че съм доволна! От решението да опитам, от намерението да не се отказвам и да дам най-доброто от себе си. "Пък каквото стане", нали така? Е, взе, че стана. :)

Така че с развълнувана усмивка ви споделям, че есенният октомврийски брой на сп. "Меню" е вече реалност. И този път приятел в кухнята му съм аз! Пожелавам ви приятно пътешествие из страниците му. :) Някъде там се крият и моите предложения за свежа салата, вкусни рулца и нежен сладкиш.

Надявам се положителните емоции да са и за двете страни. И искрено желая успех на списанието! Стажът ми там, преди около година, беше невероятен етап от развитието ми. И сега отново преживях същите радостни трепети! Но няма да скрия, че още по-голяма радост би ми донесло не да съм на страниците на "Меню", а аз да ги списвам... ッ Знае ли се, нали джобовете ми са пълни с мечти!

Благодаря, "Меню", благодаря на всички прекрасни хора, които те създават и които ме поканиха, за да се срещнем отново!

Частица от менюто

Преди около месец бях споменала, че наистина започна един по-различен живот за мен след тазгодишния ми рожден ден. Случват се разни приятни неща и малко по малко сбъдвам мечтите си. Разбира се, изникват и нови - човек е нищо без мечти!

И точно една такава сбъдната мечта ме усмихва и ми носи удовлетворение. Става въпрос за стаж в медия. Това е задължителна част от обучението в университета. Всяка година трябва да караме летни стажове с учебна цел. Е, повечето от нас не чакат лятото, а се заемаме с това още през учебната година. Така направих и в първи курс, така направих и сега във втори. Мислех си за радио, защото това е профилът, който съм избрала. Но той си има други причини. Истината за мен е писането и печатните медии. Това е моята слабост, моят блян дори. И реших, че отново ще избера печатна медия с идеята, че в студентското радио също правим предавания - така ще упражнявам и двете дейности.

А защо въобще споделям тук това? Защото точно днес се навършва един месец, откакто съм стажант в сп. "Меню". Може би е излишно да обяснявам каква емоция е това за мен, но не мога да го скрия (а и не искам).

Чувствам се чудесно там. Харесвам самото списание, философията му, както и съдържанието, което освен рецепти, има и журналистически материали. И изобщо съм в една кулинарно-журналистическа приказка, от която не ми се излиза... Прекрасно е да допълвам двете си любими занимания, попивайки съветите както на Веселина Маринова - Еси (главната редакторка), така и на Ивелина Иванова - Ивето (шеф-готвачът на Menumag.bg и на сп. "Меню"). И от целия екип, разбира се, защото всеки си има своите задачки, за да функционира "кошерът" добре и успешно.

И след споделеното ми се иска да ви пренеса на едно събитие, за което обещах да разкажа. На 27 април се състоя един от кулинарните курсове, които списанието организира. Тематиката беше "Козунак и великденски сладки", а аз имах щастието да бъда поканена от Ивето и да й помагам. Е, можете да си представите какво е за мен нещо подобно...

 Това беше и причината да бързам сутринта на същия този ден и да приготвя чийзкейка в чашки за минутки. Успях някак и пристигнах в редакцията навреме. Трябваше само стрелките да покажат 10:00 и курсистите да дойдат. А там ги очакваха шеф-готвачът Ивето и нейната помощничка в курса - Петя Шмарова.

 

Отляво - Ивето, отдясно - Петя

 

Ръководството с рецепти, което всеки курсист получава

Козунаци в действие

Мога да споделя някои тънкости, които запомних относно козунаците. Шеф-готвачът препоръчва да се използва брашно с високо съдържание на глутен за по-изразителни "конци"- над 10,5. Също да се използва смесена мазнина - например, една част да е животинска, а другата - растителна. Тестото не бива да е твърдо, а средно. Захарта - на 1 кг брашно се слага максимум 250 г захар иначе тестото натежава и не може да се изпече хубав козунак на конци. Друго, което ми направи впечатление - на 2-3 пъти стените и дъното на фурната се напръскваха с вода по време на печенето. Идеята на това е козунаците да са пухкави, но не сухи. За украсата - добре е със съвсем леко навлажнена ръка да се разбърка захарта за поръсването. Така тя няма да загори и да се карамелизира. Още нещо - препоръчително е да печем в съд, който е около 3 пъти по-голям от начално сплетения ни козунак. Така ще има място за втасването, а след това и за бухването по време на печене. И не на последно място - готовият козунак се оставя да изстине напълно върху решетка.

Част от постиженията на курсистите

Блаженство с име на венец

Наричам го блаженство, защото този великденски венец е наистина невероятен на вкус. Определено ми стана фаворит сред великденските десерти - хареса ми много повече от козунаците. При него тестото не втасва толкова дълго, както при козунака, а е така апетитно... Необходима е стайна температура, а не горещата и затворена стая за г-н козунака. Изобщо... спечели ме.

 

Яйчица с естествени бои

Боядисвахме яйца с естествени бои - с куркума, с лучени люспи, с цвекло и с нещо като къпини (хибрид между къпина и малина). Най-хубави цветове се получиха с лука и куркумата. И независимо, че цветовете не са така ярки като при изкуствените бои, тези яйца имат много предимства. Технологията е описана тук. Няма да пропусна и Бети, защото предложенията й също са прекрасни. Надникнете и в нейното местенце.

Сладкоправене със захарна нотка

Ивето беше опекла предварително доста сладки - с аромати като ванилия, портокал и лавандула. А след декорацията със захарно тесто сладките просто оживяха.

Това са моите първи опити с готово захарно тесто. Е, не са нищо особено, но се забавлявах доста. И една подробност - с шаблони всеки може (ние така работихме).

 Подробности

Обядът беше много вкусен. Останах впечатлена от идеята за мусака с риба тон. Рецептата е тук. "Провалът" - това беше един неуспешен опит за великденски венец. Тестото беше замесено много твърдо и беше пропусната захарта. В крайна сметка Петя го поправи с прясно мляко (от нея научих, че твърдо тесто с мая се поправя с прясно мляко, но тесто със сода няма как да подобрим), сложиха му плънка от разни сирена и имахме вкусна солена погача. Така че всеки провал може да се превърне в успех. А на другите снимки исках да покажа част от подробностите на този курс.

*       *       *

Ами, това е от мен засега. Идеята на тази публикация беше да е полезна. Дано все някой да е открил нещичко, което да му помогне във великденските приготовления.

Слънчев и усмихнат ден на всички!

Когато амбициите и трудът заработят...

     ... получават заслужено възнаграждение. Това се случи и с мен преди известно време. Видях, пожелах, потрудих се и се получи. Е, сега ми предстои още малко труд, но пък е това, което искам и това, което ме кара да се чувствам удовлетворена.

    Всичко започна с една публикация на сайта на Факултета по журналистика и масова комуникация (мястото, където уча). Споменаваше се конкурс, условията за участието, предстоящото пътуване за спечелилите и задачата, която предстои да изпълнят след това. Е, реших да опитам. Хрумна ми доста шантава идея, която да онагледи моето виждане за "Какво е да си европейски гражданин?" Знаех, че рискувам много с подобно виждане, но това беше моята представа, това, което интуитивно изплува в съзнанието му. Облякох го с думи, вдъхнах си малко кураж (и сама, и не само) и изпратих коментара си по темата.

       Резултатите се очакваха в началото на март. И как се очакваха... Всеки ден проверявах по няколко пъти, за да видя дали съм успяла. И така... взе, че това начало на март дойде, а моето име бе сред печелившите. Още едно доказателство да се доверявам на интуицията си.

     Нещата се завъртяха, следваха някои организационни подготовки, срещи и... пътуване до Брюксел. Да, това беше дестинацията. Конкурсът беше организиран от Информационното бюро към Европейския парламент в България. Логично и посещението беше с цел запознаване дейността на Европейския парламент, работата на институциите му и не на последно място - среща с български евродепутати, както и с българския комисар Кристалина Георгиева.

       Сега ни предстои писане на материали, които да изградят второто издание на вестник, посветен на 9 май, Денят на Европа. Вестникът се разпространява безплатно и може да бъде открит в българските университети, в някои училища, както и на различни форуми, срещи, семинари и други подобни.

        Няма как да не се вълнувам, защото самото пътуване си беше страхотно изживяване. Всичко се случваше толкова бързо и толкова неща минаваха за секунди през нас. Нас - бяхме група от 15 човека. Мога да кажа само хубави неща за хората, с които се запознах - интелигентни, амбициозни, будни младежи с лична позиция и критично отношение към заобикалящия свят.

       И след толкова приказки, нека ви покажа някои запечатани моменти. Да, не беше екскурзия, беше си по-скоро нещо като командировка. НО много приятна и полезна в същото време. Имам и малки притеснения, защото не успях да разбера какво точно виждам навсякъде, просто не беше организирано пътуване с цел запознаване забележителностите на Брюксел. И въпреки това спомените и вълненията остават.

          Ще се опитам да ви пренеса в онези три дни, в които отлетяхме в 6:30 от София, сменихме самолета си в Мюнхен и с нетърпение пристигнахме в Брюксел. И попивахме, попивахме, споделяхме и преживяхме.....

 

Витоша над облаците...

 Мюнхен отвисоко

Отново Мюнхен - толкова се впечатлих, макар да стъпих само на летището, че си обещах нещо - скоро трябва да посетя Германия

Крайна точка - Брюксел

Парламентът посреща

Макет на Европейския парламент

И нашето знаме се вее гордо

Някога брюкселска гара, днес - част от парламента

Започват "неизвестните" красоти...

...

И продължават...

 

 ...

...

Тук се пошегувах, че това са брюкселските бели павета

Гран Плас - централният площад на Брюксел

Отново Гран Плас

И отново

И отново...

...

...

 

...

...

...

Човекът-легенда - който го докосне, отново се връща в Брюксел (и аз го докоснах, разбира се)

Архитектурни впечатления

Прочутата белгийска дантела

Символът на Брюксел - пикаещото човече. Разказват, че някога градът не е изгорял благодарение на него

Симпатичните малки улички на Брюксел

Отново улична симпатия...

 

Отново...

...

Белгийският ресторант, който остави романтичния си отпечатък

Баджовете, с които посещавахме ЕП - по принцип се дават на журналисти

Парламентът отвътре

Белгийската триумфална арка (отдалеч)

Сградата на европейските комисари

Парламентариумът - посетителски център на Европейския парламент

Ето ни отново

Едно от интерактивните приспособления в Парламентариума - тези "масички" се придвижват до дадена дестинация и се активира видео, което ти разказва за нея

И за завършек - ето как се белят моркови в Белгия ;)

     Ами, това са само част от белгийските ми емоции. Много неща видях, някои не разбрах ("неизвестните"), други запазих дълбоко в себе си. Снимах доста, някои моменти забравих да запечатам... НО пак ще се видим, Брюксел, не се съмнявай! Пак ще опитам от невероятните ти шоколади, незабравими гофрети и магически привкус. И отсега си поръчвам топло и спокойно време - без студ и без вятър.

     Това беше част от коментара на Габи: "Гери честит рожден ден и една седмица от новата година в твоя живот :)" - май се оказа права. След 23 март определено доста неща се случиха и надявам се все за добро!

 До скоро! Желая ви много споделени мигове и много щастие. А аз продължавам напред!
И не, това не е първоаприлска шега. ;)