Преходност и вечност

Съществува ли вечност? Кой я прегръща? Кой може да я опише, да разгадае магията на необяснимата й същност...

Не е ли вечността сълза от ефимерното? Или краят е началото на всяка вечност.  Защото пътят ражда преломи. Онова, което остава, защото вечно живее в нечия душа.

И ако творецът съгражда нови светове... Рисува красотата на света, преминавайки едва доловимо през себе си. Вселена от бримки, заплетени с чувствен оттенък. Следа, която нито един живот не ще загърби. Оставя себе си в нищото, обещаващо му всичко и завинаги.

И ако всеки човек твори битието си... Стихията на себедоказването поставя началото на безпределната борба. И изведнъж всичко приключва. Но само наяве. За да започне отново.

Защото там, в нищото, някой обещава всичко и завинаги. Обича до болка и отдава изцяло. Преминавайки през бродещи светове, за да разкрие душевната си благодат.

Светлината Ти ще грее в душата ми...

 

"Ева" на Огюст Роден

Моята снимка за предизвикателството.

И белегът на месец юни...

*                          *                        *

Посвещавам на дядо ми. Моят мил дядо, който преди няколко дни ни напусна и душата му вече се рее свободна...

Ще запазя спомена за Твоето спокойствие и благата Ти усмивка...

Не бях подготвена за тази загуба, все още не мога да я приема. Но се надявам да си на по-добро място...

* Извинявам се за отсъствието си. Искам да знаете, че макар да не публикувам и да не коментирам в момента, минавам през местенцата ви и се радвам на красотата, която поднасяте на своите близки.

От сърце желая здраве на всички ви!

Когато розовите очила липсват, розовите чашки ги заместват

Опитвам се да победя в една малка битка, но не става и не става.  Причината... Сигурно не е само една. А когато в това са ангажирани и други хора, повечето от които непознати и често - безотговорни и нехайни, просто не се получава...
Разбира се, че няма да се откажа! Нито искам, нито имам право да го направя. Но така си мечтаех да се случи по-бързичко, да ви се похваля и с усмивка да си отдъхна.
Дотогава сама ще си подаря мъничко свежест. Дано и на вас да ви хареса. Аз обожавам тази простичка сладост. И така да ми напомня за детството...

Беше през жарките лета. В обедните часове, когато слънцето е най-силно, отивах в градината, откъсвах почервенелите ягодки и бегом отново вкъщи. Измивах плодчетата, намачквах си ги съвсем леко с виличка - колкото да не са цели и да пуснат едно хубаво сокче, добавях си ги към кисело мляко и подслаждах с малко захар. Наливах си вкусотията във висока чаша и си пийвах доволно със сламка. А най-обичах, когато някое парченце ягодка запуши сламката. Тогава просто я изваждах от чашата и си хапвах "пречката".

Е, сега няма откъде да си набера топли-топли ягодки, но пък пазарите изобилстват от пресни плодове.
Розовите чашки от снимките направих преди... преди доста време. Използвах замразени малини.
Но сега е моментът да си приготвя отново, вече с пресни ягоди или череши. А скоро и с пресни малини. :)

Розов шейк с кисело мляко

 

Рецептата... Силно казано е да пиша рецепта, то си е просто една свежа идея, но все пак.

Необходими продукти:
- 400 г кисело мляко;
- около 200 г малини (или друг червен плод);
- 1 с. л. портокалов сок;
- 2 с. л. захар.

Всичко се смесва и се пасира. Налива се в чашки и се сервира.
А може и да не се ползва пасатор. Просто плодовете се намачкват с вилица, разбъркват се добре с млякото, добавят се портокаловият сок и захарта и щом захарта се разтвори, напитката се сервира.

 Ами, това е всичко... Лесно като за деца. :)

Аз продължавам с търсенето...

И искрено се надявам съвсем скоро да го преустановя с добър резултат.

А на вас желая уханна и усмихната неделя!

Нежни загадки

Когато се спуснеш в дълбока пропаст, когато и прашинка светлина не може да проникне до теб, когато не ще бъдеш открит и се скриваш себе си все по-дълбоко... Тогава не допускаш никого, не приемаш нищо, нямаш сили.

И може да си толкова раним... Толкова, колкото малкото врабченце, молещо се за трохичка внимание. Подминавано. Защото те не се навеждат, прекалено ниско е за тях.

И ако понечиш да отпиеш, глътката вода засяда и дави мислите ти. Ако опиташ да прогледнеш, слънцето изпепелява очите ти. И покосен от небитието, жадуваш едно едничко...
Бездна от спомени, скала от безсилие, море от непримиримост... Остави се на течението.

*                          *                          * 

Наскоро получих много мила покана, която приех с голямо вълнение!

В първия момент се стреснах, когато чух "експерт"... Защото аз не съм не съм експерт в която и да е област. Освен на моето си Аз, знам ли... Но пък съм голям любопитко, който с радост споделя откритията на своите изследвания. ;)

Така че ако ви е приятно, заповядайте в DamaPika.

Със сигурност ще намерите нещо интересно, а защо не и полезно. Ще срещнете и доста познати лица. ;)

Приятно любопитстване и усмихнат ден на всички! ッ