Наричай ме пролет

     "Наричай ме пролет, защото аз ще ти разкажа за истинската Тя. Ще ти подаря нейните цветове, които смело шарят навред. Ще ти позволя неиния аромат, който омайва без жал. Ще ти прошепна нейната мелодия, която пропива в цялото ти същество и гради симфонични мечти. 
     Яростно разпуква ледове... за да ги поръси с топлина. Смело събужда заспал живот, за да му вдъхне от своята свежест. И гордо пристъпва, за да смае навред. Да, тя, пролетта!
     Ти, точно ти. Не се страхувай! Защото тя се носи на бленуван лъч и ефирно трябва да я разгадаеш.
     И аз съм нейно творение! Така нежно, крехко и мимолетно. Просто миг, но във вечността. Тук съм и ти разказвам за нея - която винаги ще се преражда.
     Затова наричай ме... пролет."

...Или моята снимка за месец март.  ッ

Кулинарен минимализъм

И не точно. Но изпитвам някаква притегляща симпатия към малките форми, събиращи в себе си запомнящ се вкус. Разкриващи цялата си прелест само с една хапка. А след нея - въпрос на апетит, хранителни възможности и будна/заспала съвест. :)

Това ще ви предложа днес. Две рецепти, които отдавна очакват реда си и най-сетне дойде мигът за тяхната изява. Съвсем деликатна и ненатрапчива, но с отворен край - с възможност за по-внушително представяне. :)

Първата идея си откраднах от сайта на Бон Апети. Втората пък се върти в ума ми от доста време (позната вкусотия, която не бях приготвяла досега). За нея си помогнах с рецепта на Лети. Благодаря и на тримата майстори за вдъхновението! :)

Желиран таратор

 

Необходими продукти:
- 1 кофичка кисело мляко BILLA, 400 г;
- 1 средна краставица;
- 1 пакетче желатин;
- 80-100 мл студена вода;
- 3 стръка пресен чесън;
- 1/2 к. ч. орехови ядки;
- 3 с. л. олио;
- 1 ч. л. копър;
- сол на вкус.
 

Желатинът се разтваря в студената вода и се оставя да набъбне. След това се стопява на водна баня (не бива да завира!) и се оставя да се охлади.
През това време киселото мляко се смесва с нарязаната на малки кубчета краставица и блендирания чесън. Добавят се олиото, копърът и солта. Постепенно и при постоянно бъркане се слага и поизстиналият желатин. Сместа се разбърква и се изсипва в покрита с фолио за свежо съхранение форма. А може и в отделни малки формички. Изваждането от малките би било по-лесно, защото рязането на парченца е малко трудно (заради наличието на краставица в сместа).
Оставя се в камерата за 10-15 минути,а след това се премества в хладилник. След 1-2 часа желираният таратор е готов и се реже на кубчета.
Преди сервиране всяко кубче се поставя върху кашкавален чипс и се поръсва със запечени в сух тиган и смлени орехови ядки.

За чипса от кашкавал: кашкавал BILLA.

Кашкавалът се настъргва на ренде и се подрежда на тънък слой върху хартия за печене. Запича се на 170° C до зачервяване. Изважда, оставя се да изстине и се отлепя внимателно от хартията. Това е!
Идеята и изпълнение за него видях при Катето. Кате, благодаря ти, при теб винаги откривам нещо оригинално! :)

Американски палачинки

 

 

Необходими продукти за около 20 малки палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1 ч. ч. прясно мляко BILLA;
- 1 яйце;
- 1/2 к. ч. олио;
- 1 с. л. захар;
- 1 равна ч. л. бакпулвер;
- щипка сода;
- щипка. сол;
- щипка канела.


За гарниране: краве сирене BILLA и сладко от череши BILLA.


В купа се смесват пресятото с бакпулвера брашно, содата и солта.
В друг съд се разбиват с бъркалка млякото, яйцето, олиото и захарта.
Прави се кладенче в брашното, постепенно се изсипва яйчената смес, като се бърка непрекъснато до еднородна консистенция. Подправя се с щипка канела. Трябва да се получи гладка смес, без бучки, с гъстота по-голяма от обикновеното палачинково тесто.
Палачинките се пекат в намаслен с няколко капки олио тиган, като сместа се изсипва с помощта на голяма лъжица. Котлонът трябва да е на средна мощност. Обръщат се, щом се появят мехурчета по повърхността им. Пекат се и от двете страни до златисто.
Гарнират се с сирене и черешово сладко или според предпочитанията.

Лети, сърдечно благодаря и на теб! Правя тези палачинки за първи път и определено рецептата ти не ме предаде, дори я копирам, макари и с намалени продукти (надявам се, че нямаш против). :)
Иначе докато се наканя да снимам палачинките, те изстинаха и не бяха така пухкави, но... преживява се. Горещо препоръчвам да се хапват още топлички, тогава са най-хубави. :)


*Благодаря на BILLA България за възможността да участвам в тяхното предизвикателство и за предоставените продукти!

Що е то?

В кухнята е вихър, който сътворява.
На площадката е поглед, който възхищава.
Ръцете й изписват красоти безброй,
а фотодругарчето слуша я "без бой".
Талантът й пленява малки и големи,
резултатът е едничък - всички са засмени.
Що е то?


Сигурна съм, че отговорът никак не би ви затруднил. Точно така - Ева Тонева! :)
Избрах да я представя с гатанка, защото Ева си е цяла загадка, разкрива себе си по неповторим начин.

Евче, благодаря ти, че прие поканата ми! Моето местенце те приветства с "Добре дошла!" и ти благодари за оказаното внимание и изключително любопитната рецепта. Защото от хляба по-голям няма! :)

Питки с кисело мляко и сусам

 

Продукти за 6 броя:
3 гр прясна мая
400 гр кисело мляко 4,5%
300 гр брашно от шпелт (тип 630)
90 гр пълнозърнесто брашно от шпелт
9 гр сол

Начин на приготвяне:
Вечерта смесете в купа киселото мляко и маята.
Разбъркайте, за да може да се смесят колкото може по-добре.
Добавете останалите продукти, разбъркайте.
Покрийте купата с фолио или капак.
Тестото трябва да втаса на стайна температура цяла нощ.
На сутринта загрейте до 250 градуса фурната със съд на дъното.
Сложете по средата тава или камък за печене.
Върху набрашнена повърхност изсипете тестото.
Разтеглете и оформете във формата на квадрат.
Сгънете страните му навътре като плик за писма.
Покрийте тестото с кърпа и оставете да втаса 20 минути.
Поръсете шепа пълнозърнесто брашно и шепа сусам до тестото.
Нарежете го на 6 квадратни парчета.
Прегъвайте краищата им, оформете в правилна форма.
Оваляйте всяка питка в брашното и сусама, поставете в тава с хартия за печене.
Оставете питките отново да втасат 20 минути.
Приплъзнете питките с хартията върху нагорещената тава (плоча).
Сложете няколко кубчета лед в съда на дъното.
Печете 10-15 минути, извадете и охладете върху решетка.

Евче, благодаря ти, че прие да бъдеш мой гост!

За мен наистина е огромно удоволствие да те посрещна, пък макар и виртуално. Желая ти от все сърце да си здрава и все така творяща красота!  ッ

Подарена радост

Блогът си е моето местенце, в което изразявам себе си и чрез което откривам прекрасни хора със сходни интереси. Цяла магия е списването му и споделянето му с останалия свят. А каква радост са изживяванията около него! Точно като това дългоочаквано гостуване, което предизвика доста крайни емоции. Да му се радвам ли, да се притеснявам ли... Да вярвам ли въобще? Дали пък не е грешка? Е, за мое щастие грешка нямаше, даже напротив. Ева Тонева беше писала точно на мен и ми поднесе цялото си търпение, давайки ми пълна свобода за избор на рецепта, и цялото време на света, за да се наканя и престраша. Колко ли идеи изплуваха в ума ми... Накрая всичко промених. Но прецених, че точно сега, точно този момент искам да свързвам с гостуването си при нея. Защото вчера, на 23 март, отпразнувах 22-ия си рожден ден и тази радост реших да си подаря – гостуване при една изключителна дама, която щедро дарява с красота и изтънчен вкус, умело споделя таланта си и винаги намира добра дума, с която да окуражи.

Евче, сърдечно ти благодаря за всичко – за прекрасното отношение, за винаги топлите думи, за вярата, която ми даваш, за подкрепата, за човека, който си! Благодаря ти за възможността да бъда част от твоето местенце! Надявам се празничната ми торта да хареса и на теб, и на всичките ти читатели! ッ

Пеперудена торта

 

 

Необходими продукти за блата:

- 3 яйца;

- 2/3 ч. ч. кафява пудра захар;

- 2/3 ч. ч. намачкан нахут, сварен;

- 60 г масло;

- 100 г фино смлени орехи;

- 4 с. л. брашно;

- 1 бакпулвер;

- 1 с. л. мед;

- 2/3 ч. л. канела;

- 1 ванилия на прах;

- 5-6 капки ромова есенция.

Необходими продукти за крема:

- 80 г меко масло;

- 6 с. л. кафява пудра захар;

- 3 ч. л. заквасена сметана;

- 2/3 ч. ч. пасиран нахут, сварен;

- 2 с. л. фино смлени орехи;

- 1 ванилия на прах;

- 5-6 капки ромова есенция.

Допълнително:  100 г млечен шоколад, 3 с. л. олио.

Украса:

- около 60 г бял шоколад;

- няколко четвъртинки орехи.

Приготвяне на блата: яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване и получаване на пухкав, гъст крем.Нахутът се намачква или блендира и се добавя към яйчената смес, отново се разбива. Следват разтопеното масло, медът, канелата, ванилията и ромовата есенция. След кратко разбъркване, се добавят фино смлените орехи и пресятото с бакпулвера брашно.  Продължаваме да разбиваме до получаването на еднородна смес с гъстотата на кексово тесто.

На дъното на форма с диаметър 20 см се слага хартия за печене. Намасляват се и дъното, и стените й с малко олио. Блатът се изсипва във формата и се пече в предварително загрята на 180° C фурна за около 30-40 минути. Проверява се за готовност с клечка за зъби. Изпеченият блат се оставя да се охлади върху решетка.

Приготвяне на крема: Мекото масло заедно със захарта се разбива до пухкав, маслен крем. Нахутът се пасира заедно със заквасената сметана. Прибавя се към маслото и отново се разбива. Следват ароматите – ванилията и ромовата есенция. Накрая се добавят фино смлените орехи (които аз неусетно забравих) и всичко се обединява до получаването на гъст крем.

Охладеният блат се разрязва на две. Млечният шоколад се разтопява на водна баня и се разбърква с трите лъжици олио.

Първият блат се намазва с половината млечен шоколад и с малка част от крема. Слага се втория блат и леко се притиска. Върху втория блат се слага другата половина от разтопения млечен шоколад и равномерно се разпределя останалата част от крема.

Украсява се с настърган бял шоколад и орехови ядки.

За направата на шоколадовите пеперуди – рисуват се крилца върху хартия за печене. На  другата й страна, с помощта на хартиен пош като този, се очертава с разтопен бял шоколад, следвайки предварително направените контури. Крилцата се слагат за минута-две в камерата на хладилник, за да се втвърдят. След това внимателно се отделят от хартията. Това е!

Източник на рецептата: http://cookingtiki.com/bg/.

Тики, благодаря за вкусната интерпретация! 

 

  Да ви е сладко! 

*                      *                      *

Признах си вече, че станах на 22. Не се чувствам на толкова, но пък и не ме тревожи особено. Опитвам се да ценя преживяното досега и да му се наслаждавам пълноценно.

И все пак... Пазарувайки продуктите за тортата, напълно изключих за свещички (а без тях няма да е рожден ден). Сетих се малко късно и се оказа, че имам само свещичка двойка. Та тазгодишната ми торта беше не с 22, а с 2 отгоре. Но си измислих послание. И то е - независимо на колко ставам, независимо дали са 30+, 40+ и колкото ми е писано въобще, аз ще се чувствам винаги като двадесетгодишна дама. :)

Пожелавам си да съм здрава и всички обични хора около мен - също! Това ще ми дава сили за всичко занапред. ♥

Да мислиш като пролет

Би било толкова прекрасно... Да мислиш като пролет. Да възраждаш всичко забравено и очакващо именно твоя порив. Да подаряваш най-вълшебните краски, да омайваш със знайни и незнайни аромати. Да откриваш мъничкото, което израства до безобразно голямо и не ще бъде потъпкано.

Обичам пролетта, обичам я повече от всички други сезони. Моят сезон, както егоистично си го наричам. ;) Но така чакана емоция... За ново дихание и нов порив. За нови сили и все по-вдъхновяващи мигове. За безбрежни желания, пропити сред безмилостни конници, незнаещи що е страх и колебание. За решетиленост, рушаща скали. За любов, възраждаща и след края.

*                            *                            *

Шарена салата

 

Необходими продукти за 2 порции:

- 8 листа китайско зеле;

- 2 моркова;

- 2 стръка пресен лук;

- 4 репички;

- олио;

- ябълков оцет;

- сол.

Всички зеленчуци се измиват, отцеждат се от водата и се режат на ситно. Овкусяват се с олио (предпочитам салатите, в които има зеле, с олио, а не със зехтин, въпрос на избор), ябълков оцет и сол на вкус.

Съвсем простичко, но пък защо са ни излишни сложности. Експериментирах, смесих и комбинацията ми хареса много. Затова реших, че трябва да споделя тази идея за салатка, в която всичко си пасна много добре. И цветовете й ми носят толкова настроение... :) Подарявам си още една порция пролет за душата!

*

Оказва се, че денят на първа пролет се определя от това колко години са изминали от последната високосна. И макар сега да чета "Пролет е!", аз твърдо настоявам, че първа пролет е не днес, а на 22 март. Мои си приумици... ッ Днес е рожденият ден на сестрата на любимия. Желая й да е здрава и винаги да се носи на полета на мечтите!

 

Все пак, независимо от дати и числа, ви пожелавам най-прекрасната пролет, която неуморно да гъделичка душата ви и да не дава покой на вдъхновението! ❀

Много хубаво не е на хубаво

Всички сме го чували, а все някога и сами сме го изричали. Дали като оправдание за недостатъчно удовлетворителения резултат, или пък като защита срещу някакъв вид суеверие, въпросният израз несъмнено ни е познат.

И ако вчерашният ден беше прекрасен, изключително щедър на слънце и топлинка, то днешният едвам го догонва. Не е студено, но не е толкова топло. Не е сиво и мрачно, но пък си е облачно и слънцето едва-едва наднича иззад облаците. Ама така е, много хубаво не е на хубаво.

Не много по-различно е и в кухнята. Понякога нещата се получават страшно вкусни, друг път - не особено. Аз съм чудесен пример за това. Даже имам и доказателство, което след малко ще ви представя. Става въпрос за един, отдавна чакащ, чийзкейк. Беше шоколадов. И беше очакван с голямо нетърпение от мен. Представях си го по-вкусен от стандартния - все пак е с шоколад. А то... "То" никак не се вписа в представите ми, че даже ме и разочарова. Е, разбира се, отново забравих да сложа така важната (след това го разбрах) заквасена сметана. Съответно и самият десерт беше малко сух. И знаете ли, изяде се доста бързо, даже го харесаха. Обаче на мен никак не ми хареса. Хем ми беше сух, хем никак не се хареса на небцето ми. Не искам и да помислям отново за чийзкейк с натурален шоколад. Когато се реша да повторя, то определено ще е с млечен, а на челото си ще залепя бележка "Не забравяй заквасената сметана". Тогава може и да съм доволна. Но... Много хубаво не е на хубаво.

И да си призная - никак не искам да се примирявам с тази поговорка. Защото в повечето случаи точно примирение носи в себе си. Е, вероятно и успокоение - невинаги имаме способността да контролираме събитията. Така че когато много хубаво не е на хубаво, сме спокойни. Но когато много хубаво си е определено хубаво, позитивизмът щедро подарява усмивки. ッ

 

Шоколадов чийзкейк

 

Необходими продукти за основата:
- 250 г чаени бисквити;
- 90 г масло;
- 2 ч. л.  какао.

Необходими продукти за крема:
- 3 яйца;
- 150 г захар;
- 440 г безсолна извара;
- 170 г натурален шоколад;
- 1 к. л. ванилова захар.


За блата: бисквитите се натрошават с помощта на блендер и се смесват с какаото. Добавя се разтопеното масло и се разбърква хубаво, така че всички трохички да бъдат омаслени и да се оцветят от какаото.
В тавичка с диаметър 20-22 см се слага хартия за печене. Върху нея се изсипва сместа за блата и хубаво се разпределя по дъното и стените. Помагаме си, като притискаме с длани.

За крема: шоколадът се разтопява на водна баня и се оставя, за да се охлади. През това време яйцата се разбиват на пухкав крем със захарта. Изварата се разбива с блендер (така че да заприлича на крем сирене, но съвестта ни да е чиста, защото изварата е по-нискокалорична). Добавя се към яйцата и отново се разбърква. След това се прибавят охладеният, но все още течен, шоколад, както и ваниловата захар. Разбъркваме внимателно до получаването на еднородна смес (най-добре с помощта на шпатула).

Накрая кремът се изсипва върху блата. Чийзкейкът се пече в предварително загрята на 175° C фурна за около час. Готов е, когато при поклащане центърът леко се тресе.

След като се охлади добре, се оставя в хладилник за няколко часа. Украсата е по желание.
При мен - разтопен натурален шоколад с малко олио (с него нашарих отгоре) и парченца бял шоколад, с които поръсих отстрани.

Това е шоколадовият чийзкейк, с който никак не си допаднахме. На външен вид се получи, но на вкус не ми хареса (един от малкото десерти, на които и едно цяло парче не съм изяла). Но явно усети отношението ми, та ми го върна след това със снимките. За късмет вече беше и тъмно - светлината никаква я нямаше. Е, ама нали много хубаво не е на хубаво? В случая обаче и малко хубаво не е на хубаво.
Все пак ако някой реши да го опита, нека добави заквасената сметана (аз бях предвидила 200 г). Така със сигурност ще се доближите повече до познатия ни кремест и гладък десерт.

Изводът е един - никакви уговорки, никакви стереотипи за успокоение, а повече внимание за постигане на удовлетворение. Все още не съм се решила на втори опит, но определено не сме приключили с шоколадовия чийзкейк...

*                       *                        *

Усмихнат ден от мен с намигване към мечо Пух, който мъдро ни подсеща, "Колкото повече, толкова повече"!

ᵔᴥᵔ

Голям зор, голямо нещо

Една сутрин, загубен половин час, после здраво търкане на супер загоряла тенджера и добре вмирисано нещо си за ядене. Ами да, даже не мога да го нарека с името му, защото нито лимонът, нито канелата спасиха положението и накрая всичко отиде в кошчето за боклук. И докато пиша, следва втори епизод. Варя си отново булгур, който освен закуската, май ще застъпи и обяда... Такива "неволи" са обзели мисълта ми в момента.

Но определено искам да се науча да хапвам по-полезни неща. И смятам, че булгурът е достоен за тези продукти, за полезните говоря. ;) Първо мислех да опитам с житния режим, но все още не съм готова да хапвам жито и само жито в продължение на дни. Реших постепенно да се подготвя и тогава да действам (далеч съм от идеята за духовно пречистване, защото определено ако ще е такова, никак няма да е свързано с Петър Дънов). Смятам, че човек има нужда да си почине от всички сладкиши, меса и теста, които хапва. Ей така, дори за ден. Но аз наистина не мога да издържа един ден дори само на течности... Затова мисля, че този житен режим би се отразил добре на организма ми.

И така... Спирам, защото няма да ви говоря за нищо житно в днешната рецепта. Нарочно ще е пълната противоположност. Да, за месо ще си говорим. Съвсем простичка и позната на всички ни идея, но все пак да се отчета и аз. Пък и майка ми да е спокойна... Нали все ме пита какво толкова ядем в тази София, когато откажа месо. Е, обичам месо, но как да обясня, че и без него мога да живея и далеч не примирам да го ям постоянно.

И все пак... Приготвих две неща с пилешки гърди. За едното (пилешка супа) имах твърд отказ от любимия. Затова му приготвих другото (филе с гъбен сос), за което ще си говорим в момента. Накрая повече хареса отхвърленото, което уж беше за мен, та малко си разменихме позициите. Но първо ще покажа пилешкото ми с гъбен сос (сос, който повече приличаше на крем, отколкото на сос), а следващия път ще е супичката, която той описа като "най-вкусната супа, която съм ял досега" - е, как да не се радвам. :)

Май е време да премина към рецептата, крайно време даже. Пък и вторият опит за булгур е почти готов и чака да му добавя медец и орехи. Все пак да закуся и тази сутрин...

Пилешко филе с гъбен сос

 

Необходими продукти за филето:
- пилешко месо (при мен - пилешки гърди);
- олио;
- червен пипер;
- сол.

Всяко парче месо се намазва с малко олио и в него се втриват сол и червен пипер.

Пече се в сух тиган (или съвсем леко намазнен) до хубаво зачервяване и на двете страни на месото.

Необходими продукти за гъбения сос:

- около 250 г попарени гъби;

- 6 с. л. олио;

- 4 с. л. брашно;

- 1 и ½ ч. ч. студена вода;

- 1 ч. л. масло;

-1 к. л. черен пипер;

- щипка чесън на прах;

- сол на вкус.

 

Олиото и брашното се смесват в тиган с незалепващо покритие. Бъркат се на средна до висока степен на котлона. След около минута-две се добавя водата при непрекъснато разбъркване, за да не се получат бучици. Прибавят се и гъбите и готвим до завиране на соса. Две-три минути след завирането му, гъбеният сос е готов. Овкусяваме с подправките, прибавяме масълцето и гарнираме с него месото.

Сега две подробности...

* Моят човек обича месото да е "сухо", а не крехко. Затова при приготвянето му, леко притискам месото в тигана. Според моя вкус, това определено не бива да се прави.

* И друго. Опитах се да се свържа по телефона с майка му, за да попитам за гъбения сос, но не успях. Импровизирах... Получи се наистина вкусно, но беше по-гъст от нормалното. Ще търся подобрение... Вероятно съм прекалила с брашното.

 

И все пак се получи почти добре, така че съм наполовина доволна. Следващия път повече.  :)

Желая ви пълноценен и усмихнат ден!

А аз тичам към кухнята, за да не превърна закуската си в обяд...

ッ