Но уви... Не само, че всяко чудо трае три дни, а понякога - не повече от три часа. И снегът се стопи, и надеждата за бяла-бяла снимка - също. Е, все пак ще ви покажа какво си хапнахме наскоро. Разбира се, че отново имах малки спънки. Та може ли без тях?! Просто няма да съм аз в кухнята. ;) Нали помните онази знаменита супа, която почти се беше превърнала в мини море в кухнята...
Както и да е. Важното е да се излиза от ситуацията с усмивка. Ама доволна! Не просто за успокоение след безрезултатните усилия.
Та... Реших се аз отново да правя палачинки. А това се случва рядко, даже доста. Защо ли? Защото винаги нещо се обърква и аз просто не мога да докарам едни простички палачинки. И сега така. Харесах си рецепта (ето тази), забърках всичко, загрях си новия тиган и щастлива трепнех да приготвя в него, най-сетне, хубави палачинки. И започвам! Правя първа, правя втора, но виждам, че не е наред. Чернее се нещо там в тигана... Еми не, не са ми загорели палачинките. Пластмасовата шпатула просто беше започнала да се стопява в края. Уж е термоустойчива, уж трябва да ми пази тигана от надраскване, а реши, че отново ще ми скапе палачинковия ентусиазъм. Премислих как да действам. В никакъв случай не исках да хвърлям тестото. Мина ми през ума да правя миниатюрни палачинки, които да са не по-големи от една нормална бисквитка, та да ги обръщам с помощта на лъжица. Опитах с три, представих си как ще обръщам поне час малките дребосъци и меракът ми си стопи като снега навън. Затова! Загрях си аз хубаво една намазнена тавичка във фурната, сипах тестото и зачаках. Сега да не мислите, че и това ми се получи от първия път? Вече имах един неуспешен опит с т. нар. "мързелива" палачинка. Този път обаче съдбата, късметът и всички добри сили на този и онзи свят се смилиха и... Имахме си една голяяяма, пухкава и вкусна палачинка! Е, най-сетне. :)
Голяма палачинка на фурна
Необходими продукти:
- 2 яйца;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. ч. вода;
- 1 к. л. сол;
- 1 к. л. захар;
- ½ к. л. сода бикарбонат;
- около 1 или 1 и ½ ч. ч. брашно – за тесто с гъстотата
на боза (зависи и то големината на яйцата).
Яйцата се разбиват. Добавят се млякото, водата, солта,
захарта и содата. Всичко се разбърква, а накрая следва и брашното.
Получената гладка (без бучици) смес се изпича на отделни палачинки в тиган или както при мен – на една голяма във фурна.
Ако се пече във фурна: в правоъгълна тавичка (моята е с
приблизителни размери 23 см на 35 см) се слага малко мазнина, аз използвах
около 2 с. л. олио. Тавата се поставя във фурна и се загрява хубаво на средна
температура (180-200° C). Когато се
затопли (тук важното е мазнината да се загрее), палачинковата смес се излива и
се пече до златиста коричка.
Готовата голяма палачинка се изважда от фурната, оставя
се да поизстине и се гарнира по желание.
Аз разделих на две и едната част
сервирах с натрошено саламурено сиренце, а другата – с боровинково сладко.
Препоръчително е палачинката да се консумира още топличка (не
гореща!), защото престояла не е толкова апетитна. И не бъдете егоисти. :) Споделена е още по-вкусна!
И така! Човек трябва да излиза от всяка ситуация с усмивка, нали? Иначе пък защо живеем, само с мъка не става... Понякога и тя спохожда, мъката имам предвид, но да кажем, че е за баланс на другото. Не знам, сигурно още не съм дорасла, за да разбера.
Дотогава... Ще си пека неуспешните палачинки, ще си снимам и без грам хубава светлина и ще си споделям хубавото и лошото с най-милия на сърцето ми. Другото... Здраве да е!
Изпращам ви най-топли усмивки с пожелания за какъвто и да е, но споделен и вълнуващ, неделен ден!
А на едно другарче благодаря от все сърце за чинийката, в която се кипрят моите палачинкови рула. ッ