Но е толкова приятно! Споделяш своите настроения, емоции, любопитни навици, любими занимания и всякакви лудости, като в същото време откликът е споделен, дори сходен. Бих си позволила да го нарека и двойно щастие.
Така е и с храната. Има хора, които предпочитат соленото и такива, които не могат да устоят на сладкото. Има любителите на готварството, както и страстни почитатели на сладкарството.
Е, аз не знам от кои съм, но потвърждавам - обожавам ръцете ми да са в тесто! Толкова, че... При поредния престой у баба ми, аз отново реших да готвя (често се случваше, невинаги беше успешно). Разбира се, че по рецептите в книгите й! Била съм не по-голяма от 10-12-годишна. Нямах ясна представа как трябва да изглежда резултатът. Книгите също не ми помагаха в това отношение, защото съдържаха основно... текст. Та така - на помощ идваше фантазията.
Моя милост искаше да приготви руло. Дълго си търсих рецепта, но уви, повечето ми предлагаха да приготвя пандишпанов блат. А аз исках да меся и точа! Как се точи пандишпан? В крайна сметка изрових рецепта за руло, чието тесто се замесва и разточва, а вътре се маже с конфитюр. И така се печеше. Но какво се случи при печенето? Рулото се напука... Е, аз нямах представа за последиците и реших, че щом се е напукало тестото, цялото руло е провал. При което всичко замина не в кофата за боклук, а направо в контейнера на улицата. За реакцията на баба ми може и сами да се досетите - учудена, не особено разбираща, но пък добронамерена (както само бабите си могат). Оттогава знам, че тестото може да се напука и въпреки това да се изяде. ;)
Опитите ми с тестото продължиха... И до днес си пазя топлите чувства към него с надеждата любовта да е взаимна. И може би пръст в това има другата ми баба, която за съжаление не успя да ми покаже как тя майсторски се справя - а това потвърждава и семейството ми, и всички съседи - "О, да знаеш баба ти какви баници точеше! Какви тутманици месеше, какви торти правеше, тиквеници, баклави!" Но само слушам за това... Със сигурност е готвила вкусно, защото все още я хвалят. А може би мен ме напътства - от някое тайно местенце, на което майсторлъкът й е в друга и може би - по-хубава форма.
За мое щастие обаче, съседката ни също обичаше тестото като мен. Никога няма да забравя нейните локумки! Завиваше ги като малки кифлички, скриваше във всяка една по ядка орехче, а отгоре обилно напудряше с пудра захар. Винаги си отмъквах щедро от тях, когато й ходехме на гости. Днес вече е много възрастна, трудно се движи, но е все така духовита. А аз съм й все така признателна! Не се научих, рецепта не записах, почти нищо не помня (като обяснения), но картината е още пред очите ми - урокът й по приготвяне на тутманик. Получи се наистина фантастичен, толкова вкусен, мекичък и пухкав!
А сега... Сега ще ви представя великденските ни курабийки, които тази година приготвихме заедно с майка ми - два пъти, в два поредни дни, по рецепта на същата наша съседка.
Курабийките на баба Фроска
Рецептата
е от тетрадката на майка ми (така е записана, макар съседката да носи друго име ;)). Липсва технологията на самото приготвяне. Аз съм описала моите промени, а сега ще предложа и начина (гарантирам - успешен), по който ние
приготвихме курабийките.
- 4 яйца;
- 2 ч. ч. захар;
- 1 ч. ч. мас;
- 4 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер (I вариант)
или 2 пакетчета амонячна сода + 1 л. сода бикарбонат (II вариант). При мен – 2 пакетчета амонячна сода + 1 пакетче бакпулвер;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 2 пакетчета ванилия;
- 1 кг брашно;
- кората на 1 лимон. При мен – 1 пакетче портокалови
корички "Д-р Йоткер".
Яйцата и захарта се разбиват с телена бъркалка до пухкав, светъл крем. Добавя се киселото мляко и отново се разбърква. Следват пакетчетата амонячна сода, ванилиите, пакетчето портокалови корички. Идва ред и на разтопената свинска мас. Отново се разбърква хубаво до обединяване на продуктите (усвояването на мазнината). На части се прибавя и смесеното с бакпулвера брашно. В началото се бърка с телената бъркалка, но след това се доизмесва с ръце до получаването на гъсто и лепкаво тесто.
Тестото се оформя с помощта на месомелачка с приставка за
сладки или се разточва и се изрязват различни формички (дебелината на
разточеното тесто е по желание).
Сладките се подреждат върху намаслена хартия за печене и
се пекат на 200° C до порозовяване.
Готовите курабийки се оставят да се охладят и се прибират
в плътно затворен съд (може и в добре завързано пликче). Издържат доста дни.
Получават се много курабийки. Не съм броила, но от една доза ние изпекохме около 4-5 големи тави (от тези, които са на самата фурна).
И докато си мислех, че бройката им е внушителна, забелязах как бързо изчезваха. Тогава решихме да изпечем втората доза, още на следващия ден. Идеята беше да си взема и за общото ни вкъщи. Е, взех си. Имах намерение да направя някакъв десерт с тях (правоъгълните курабийки ми напомнят бишкоти, защото са толкова крехки и топящи се), но така сладко си ги хапваме самостоятелно или намазани с течен шоколад, че едва ли ще се стигне до десерт. Което ми напомня и друго - сега, една седмица по-късно, курабийките са все така мекички и вкусни. Някъде Йоли беше споменала, че именно маста прави сладките крехки и те остават такива дори след няколко дни.
Още нещо! Горещо препоръчвам варианта с по-малко амонячна сода. За първи път курабийките ми харесаха и топлички. За разлика от предишни години, когато амонякът натрапчиво напомня за себе си...
Отново ще ги похваля, но наистина се получават вкусни курабийки. Не много сладки, по никакъв начин не подсказват за използваната мазнина (при мен маста беше домашна), много издържливи и чудесен заместител на купешките обикновени бисквити (и за директна консумация, и за домашни десерти - една мила майка на четири деца веднъж ми спомена, че прави основата за чийзкейк именно с домашни курабийки).
И... Млъквам вече. Прекалих с многословието в тази публикация, но ми с услади, признавам си. Пък вие се подсладете с курабийка (ако моите думи вече нагарчат ;)).
Хубав ден!
ッ
ッ
