Студено ми е през лятото

Можете ли да повярвате? Направо си е за връхна дреха благодарение на "предразполагащото" сиво време. Ама никак не го обичам... Не мога да вирея на тези дъждове и липса на слънце. Най-лошото е, че на времето хич не му прави впечатление моето настроение и като гледам, пак се очертава по-скоро есенен, отколкото летен ден.
Но ако не друго, човек може да се зарадва с нещо вкусно. Ако пък е лесничко, още по-добре! Такова ще е и предложението ми днес. Съвсем, съвсем простичко, бързо и до болка познато. Ама толкова го харесвам! Даже го приготвих вкъщи, в моето си вкъщи, и със зеле от градината. Мисля, че се получи добре, но не се мина без "препоръки". И да ви разкажа за вкъщи...
Вкъщи народът хапва това, което му е вкусно. И общо-взето не се правят компромиси от рода на "Е, поне е полезно". С полезното си угаждам в другото вкъщи, което не е подвластно на родителски надзор. Та така... Съответно се опитвам да се съобразя с вкуса на нашите, когато изместя майка ми от кухнята. И в случая беше така. "Мамо, как готвиш прясното зеле?" Питам, защото ако не го направя, както го обичат, ще си го ям сама. И се чува баща ми: "Ами направи си го сама де." Моя милост: "Е, не знам точно как го прави мама." Отговорът, пак от него: "Ами, научи се!" В крайна сметка майка ми ме напътстваше как да процедирам.
Такива разговори орисаха моето прясно зеле. И да ви кажа, получи си се много вкусно, ама баща ми пак се намеси и ми обърка работите. Винаги, когато готвя, все ще се завърти и ще даде някой "съвет". И сега така - "Посоли го де!" И макар да си знам, че преди готвенето зелето ми беше посолено, използваният доматен сок също си има сол, добавих още съвсем малко. Накрая определено беше солено за моя вкус, така че опитвайте и нека съветите невинаги бъдат следвани. Пък ако сбъркате, няма страшно, все може да се поправи. Имах си ориз със зеленчуци и смесен със сготвеното прясно зеле никак не беше зле, даже ми беше вкусно и поне балансирано откъм сол.

Постно прясно зеле с домати

 

Необходими продукти: 

- 1 средна зелка (около 1 – 1,5 кг);

- 1 /2 ч. ч. вода;

- 1/3 ч. ч. олио;

- 1 с. л. червен пипер;

- 500 мл консервиран доматен сок;

- 3 скилидки чесън;

- сол на вкус.

Зелето се нарязва на ситно, поръсва се с 1-2 щипки сол и се разбърква. Когато омекне от солта (след десетина минути), леко се намачква.

В тенджера се смесват половината от зелето заедно с водата и олиото. Слага се капакът и се задушава. Щом готвещото се зеле намали обема си, се прибавя и останалата част от суровото. *Ако тенджерата е по-голяма, зелето се слага наведнъж, а не на части. Разбърква се и отново се оставя да се задушава, като се внимава да не загори. Ако е необходимо, се долива още мъничко вода.

Когато зелето е вече сварено, се поръсва с червения пипер и се добавя доматеният сок. Отново се разбърква.

Готвенето продължава под капак, докато доматите са готови. Тогава се маха капакът и се оставя течността да изври, така че манджата да остане на мазнина.

Посолява се на вкус, ако е необходимо (моят доматен сок беше солен и сгреших, че накрая сложих още малко сол, затова опитвайте предварително).

Накрая готовото ястие се доовкусява с нарязаните на филийки скилидки чесън  и се маха от огъня.

Сигурна съм, че с пресни домати ще е още по-вкусно и сезонно. Въпрос на избор.

Хубав ден желая на всички! А аз ще се помоля на слънчо да изгрее или поне да умилостиви тези неспиращи облаци...

Пътувайки

     С препълнени раници, преливащи от нужни и ненужни емоции, отново сме на път. Отброяваме поредната последна минута, вайкайки се дали няма да изпуснем влака... Бързане, лутане, финална проверка, нещо, приличащо на обуване и ключът се завърта отвън. Най-накрая потеглихме... По-скоро започнахме. Потеглянето предстои.
     Някак се добираме до тежката машина и се приютяваме под тоновете метал. Отдъхваме, стоварваме багажа и напрежението и най-накрая... потегляме.
     И пътуваме. Ти обикновено четеш книга, занимаваш се с компютъра или нежно облягаш глава на рамото ми. А аз умирам за гледката през прашния прозорец... Мога с часове да се взирам през сменящите се картини. Релси, сгради, мостове, скали, реки, дървета и безброй клони... Ожънати ниви, натежали слънчогледи и срамежливи макове, криещи руменината по бузките си.  Тук-там някое зайче ще се шмугне през миглите ми, щъркели ще прелитат през добри вести. Дори посягам към светлолюбивия приятел в опит да запазя момента.
     Обичам да пътуваме. Двамата! За да споделям през прашинките и да отпивам от твоя поглед. И когато напуснем металния брътвеж, да се отправим към милите ни хора. За да ни подарят най-топлите си прегръдки, нашепващи за отминала липса.
     И щом заговорим за приготвяне, мислите някак се свиват. Не пърхат до лудост, предусещайки близко "Довиждане". Но и сълзите топлят, понякога даже парят. За да оставят следата си, по която някога отново ще се водим. В правилната посока!
     Отново двамата, отново на път, отново към вкъщи - но другото. С усмивка, че го има, с усмивка, че ни пази, с усмивка, че има къде да го открием. До мига на поредното пътуване - към отдъхващото себе си...

Моята снимка за месец юли. С пожелание винаги да пътувате, но да се връщате към себе си!

***Същата снимка (с малки различия) намери приложение и на друго местенце. Ако сте любопитни да разберете, заповядайте ТУК. И приятно четене!

Цветен и усмихнат ден желая на всички! ッ

Благодаря!

Благодарността е странно състояние. Може да е свенливо, може да е нахално, може да е спонтанно, а понякога - и лицемерно. Но ако посееш своето благодаря в плодородна почва, поливаш го постоянно с животворна вода и го обгрижваш с цялата си любов, то ще получиш най-ценния дар... Който изпълва с топлина както теб, човекът, подарил "благодаря", така и този, имал щастието да го получи.

*                          *                        *

Колко пъти мислено започвах тази публикация... Не ми липсваше желание. Просто нещо ме спираше, не можех да си позволя да пиша, да дам поне малко воля на себе си. Не знам и сега доколко успявам. Но реших, че вече е време.

Не обичам да действам насила, смятам, че нещата имат свой естествен ход. И защото това си е моето местенце, си позволих изминалия период. Имах нужда от малко "насаме", имах нужда да събера отново мислите си.

Имам и какво да ви покажа. Не съм спряла да готвя или да снимам. Но когато споделям рецепта, не искам да е просто "съдържание". Моето местенце е част от моето Аз и ми се ще да носи всичките си цветове...

И от днес искам цветовете да се избистрят, да стават все по-светли, топли и ярки. И не само искам, ще се опитам!

И ще благодаря... Благодаря на всички за подкрепата в труден за мен момент. Благодаря на едно другарче, което ми върна спокойствието. Моето си спокойствие, което така жадно търсех и най-накрая открих. И споделих с най-скъпия човек. В наша малка къщурка - най-накрая открихме ново местенце само за нас.

Искам да благодаря и на дядо... Мислено и с надеждата, че той ще ме чуе. Защото така търсеното спокойствие дойде точно когато той си отиде. "Како, дядо ви го изпрати", така каза малката ми сестричка...

*                             *                           *

За днес съм ви приготвила вкусна изненада.  И се надявам да ми простите за отсъствието, когато ви кажа, че е споделена. Ами да, отново си имам гост в моето местенце!

Ама не знам кой на кого е гост.... Защото виртуално аз си имам гост, който ще изпъстри страничката ми с вкус и красота. Обаче реално аз гостувах в дома на моето другарче, че даже и помагах при готвенето. Да кажа ли, че и хапнах от вкусотиите? Ама страшно хубаво беше!

Всичко започна преди... Ехеее, много време! Даже не се познавахме лично, когато предизвиках Тики от cOOking TiKi с желанието един ден да готвим заедно. Съдба или не, днес Тики е едно от най-топлите ми другарчета. И ми подари прекрасен ден, в който времето просто беше спряло. За да ни подари аромати, емоции, усмивки и спомени... Тики, другарче мило, винаги ще те очаквам да си дойдеш! И пак ще караме ролери, и пак ще се разхождаме с часове, и пак ще готвим заедно. Нали не се съмняваш? Аз съм сигурна! Благодаря ти за всичко, ти най-добре знаеш какво влагам в моето "благодаря" към теб. Много си те обичам!

 Тики в действие

Дали остана някой, който все още да ме чете? Просто толкова неща са се насъбрали в мислите ми и толкова имам нужда ги пусна навън... Та ако вече не съм ви изгубила, ще ви покажа какви ги свършихме в онзи слънчев ден. По-скоро Тики, аз само помагах.

Сготвихме една нейна хрумка и една изпитана сладост на милата й баба. Надявам се да ви харесат, ама искрено се надявам!

Киш със зелени зеленчуци и кори за баница

Продукти:

1 пакет пълнозърнести кори за баница (моите бяха печени на сач)

2 тиквички
8-10 розички броколи
60-80 гр сирене (козе при мен)
300 гр кисело мляко
3 яйца
2 стръка пресен лук
1 връзка спанак
2-3 стръка пресен джоджен
2-3 стръка пресен магданоз
Зехтин
2-3 с. л. пармезан
Сол и черен пипер
Кашкавал или камамбер

 

Приготвяне:

Подготвянето на плънката за киша започва с термичната обработка на зеленчуците. Броколито се бланшира за 12 минути в подсолена вода, след което се прецежда и топва в ледена вода (за да запази свеж цвета си). Тиквичките се нарязват на колела от 8-10 мм и гриловат на тефлонов тиган до златисто. Всяка партида се посолява и прибира в похлупен съд, за да се задуши.

Пресните зеленишки се нарязват на средни ивици и задушават под капак в малко зехтин. Овкусяват се със сол и черен пипер. Щом зеленчуците спаднат и омекнат, тенджерата се сваля от котлона и оставя настрани да поизстине.

Правоъгълна тава (моята е към 30 на 21 см) се намазва със зехтин. Отгоре се постилат 2 от трите пълнозърнести кори в пакета. Те са много големи и се получават към 6 пласта кори в тавата, които освен дъното, трябва да покриват и стените й. Тук-там корите се мажат със зехтин.

Върху основата се подреждат, небрежно разхвърляни, всички зеленчуци (спанак, тиквички, броколи). Върху тях се разпределят натрошено сирене и настърган пармезан. Накрая всичко се залива с разбитите яйца и кисело мляко (посолени и напиперени). Кишът се доизпипва с филии от избраното мухливо сирене или кашкавал и се слага да се пече на 180° С.

След около 40-50 минути, когато е приятно златист, се изважда от фурната и оставя да отдъхне за 10-15 минути. След това се нарязва и поднася.

... и

Бисквитената торта на баба

 

 

 Продукти:

36 обикновени бисквити (от по-дебелите и почти квадратни)

250 гр масло

200 гр пудра захар

Ванилия

2 ч. ч. прясно мляко

2 гол. с. л. брашно (с връх)

1 с. л. какао

Ром и хладко мляко, към ½ чаша

Настърган шоколад

Счукани и смлени орехи

Сладко от зелени смокини

Приготвяне:

Прави се маслен крем от размекнатото масло, пудрата захар и ванилията. От брашното и прясното мляко се сварява гладък крем, който се оставя да изстине с често разбъркване. Лъжица по лъжица се смесва с масления крем. На финала се слага какаото (с поръсване през цедка) и хубаво се хомогенизира.

Върху подходящо дълъг поднос се прави основа от 12 бисквити (3 на 4 броя), които преди това се топят в хладко прясно мляко, ароматизирано с тъмен ром. Отгоре се разстила слой от крема (около ¼), поръсва се с орехи и парченца зелени смокини. Това се повтаря още веднъж. Тогава се слага трети етаж от бисквити, който се измазва само с крем и финализира височината на тортата. С останалия крем тя се намазва и от четирите си страни.

Накрая се украсява с орехи и настърган шоколад отгоре, а отстрани се облепва със счукани орехи.

Охлажда се в хладилника и се поднася студена, на квадратни пасти.

 *                             *                              * 

Това са двете рецепти, които изпълнихме.
Отново благодаря на всички ви за търпението, надявам се да го оправдавам...

Ще завърша с Тикините вкусотии през моя обектив и...

 

... ще ви пожелая прекрасен и споделен с обичните хора ден!

*И честит празник на всички, които днес отбелязват деня на Света Мария Магдалена!

В малко по-различна светлина

Ще опитам скоро да се върна към вкусните удоволствия, дори ще бъде споделено изживяване.
Но преди това ще споделя с какво се занимавам от известно време. Стажувам в интернет радио Бинар (което е към БНР). Та уча се да бъда онлайн редактор. Навлизам в една по-особена роля, която смело се носи на крилете на иронията. Целта - да ви усмихне.
Приемам всякакви критики, защото подобен текст май пиша за първи път.
Ето и линк: http://binar.bg/15986/nay-malko-10-neshha-koito-nyama-da-nauchish-v-universiteta.
Мога да се похваля, че снимката също е моя... ;)

Приятно четене!

Преходност и вечност

Съществува ли вечност? Кой я прегръща? Кой може да я опише, да разгадае магията на необяснимата й същност...

Не е ли вечността сълза от ефимерното? Или краят е началото на всяка вечност.  Защото пътят ражда преломи. Онова, което остава, защото вечно живее в нечия душа.

И ако творецът съгражда нови светове... Рисува красотата на света, преминавайки едва доловимо през себе си. Вселена от бримки, заплетени с чувствен оттенък. Следа, която нито един живот не ще загърби. Оставя себе си в нищото, обещаващо му всичко и завинаги.

И ако всеки човек твори битието си... Стихията на себедоказването поставя началото на безпределната борба. И изведнъж всичко приключва. Но само наяве. За да започне отново.

Защото там, в нищото, някой обещава всичко и завинаги. Обича до болка и отдава изцяло. Преминавайки през бродещи светове, за да разкрие душевната си благодат.

Светлината Ти ще грее в душата ми...

 

"Ева" на Огюст Роден

Моята снимка за предизвикателството.

И белегът на месец юни...

*                          *                        *

Посвещавам на дядо ми. Моят мил дядо, който преди няколко дни ни напусна и душата му вече се рее свободна...

Ще запазя спомена за Твоето спокойствие и благата Ти усмивка...

Не бях подготвена за тази загуба, все още не мога да я приема. Но се надявам да си на по-добро място...

* Извинявам се за отсъствието си. Искам да знаете, че макар да не публикувам и да не коментирам в момента, минавам през местенцата ви и се радвам на красотата, която поднасяте на своите близки.

От сърце желая здраве на всички ви!

Когато розовите очила липсват, розовите чашки ги заместват

Опитвам се да победя в една малка битка, но не става и не става.  Причината... Сигурно не е само една. А когато в това са ангажирани и други хора, повечето от които непознати и често - безотговорни и нехайни, просто не се получава...
Разбира се, че няма да се откажа! Нито искам, нито имам право да го направя. Но така си мечтаех да се случи по-бързичко, да ви се похваля и с усмивка да си отдъхна.
Дотогава сама ще си подаря мъничко свежест. Дано и на вас да ви хареса. Аз обожавам тази простичка сладост. И така да ми напомня за детството...

Беше през жарките лета. В обедните часове, когато слънцето е най-силно, отивах в градината, откъсвах почервенелите ягодки и бегом отново вкъщи. Измивах плодчетата, намачквах си ги съвсем леко с виличка - колкото да не са цели и да пуснат едно хубаво сокче, добавях си ги към кисело мляко и подслаждах с малко захар. Наливах си вкусотията във висока чаша и си пийвах доволно със сламка. А най-обичах, когато някое парченце ягодка запуши сламката. Тогава просто я изваждах от чашата и си хапвах "пречката".

Е, сега няма откъде да си набера топли-топли ягодки, но пък пазарите изобилстват от пресни плодове.
Розовите чашки от снимките направих преди... преди доста време. Използвах замразени малини.
Но сега е моментът да си приготвя отново, вече с пресни ягоди или череши. А скоро и с пресни малини. :)

Розов шейк с кисело мляко

 

Рецептата... Силно казано е да пиша рецепта, то си е просто една свежа идея, но все пак.

Необходими продукти:
- 400 г кисело мляко;
- около 200 г малини (или друг червен плод);
- 1 с. л. портокалов сок;
- 2 с. л. захар.

Всичко се смесва и се пасира. Налива се в чашки и се сервира.
А може и да не се ползва пасатор. Просто плодовете се намачкват с вилица, разбъркват се добре с млякото, добавят се портокаловият сок и захарта и щом захарта се разтвори, напитката се сервира.

 Ами, това е всичко... Лесно като за деца. :)

Аз продължавам с търсенето...

И искрено се надявам съвсем скоро да го преустановя с добър резултат.

А на вас желая уханна и усмихната неделя!

Нежни загадки

Когато се спуснеш в дълбока пропаст, когато и прашинка светлина не може да проникне до теб, когато не ще бъдеш открит и се скриваш себе си все по-дълбоко... Тогава не допускаш никого, не приемаш нищо, нямаш сили.

И може да си толкова раним... Толкова, колкото малкото врабченце, молещо се за трохичка внимание. Подминавано. Защото те не се навеждат, прекалено ниско е за тях.

И ако понечиш да отпиеш, глътката вода засяда и дави мислите ти. Ако опиташ да прогледнеш, слънцето изпепелява очите ти. И покосен от небитието, жадуваш едно едничко...
Бездна от спомени, скала от безсилие, море от непримиримост... Остави се на течението.

*                          *                          * 

Наскоро получих много мила покана, която приех с голямо вълнение!

В първия момент се стреснах, когато чух "експерт"... Защото аз не съм не съм експерт в която и да е област. Освен на моето си Аз, знам ли... Но пък съм голям любопитко, който с радост споделя откритията на своите изследвания. ;)

Така че ако ви е приятно, заповядайте в DamaPika.

Със сигурност ще намерите нещо интересно, а защо не и полезно. Ще срещнете и доста познати лица. ;)

Приятно любопитстване и усмихнат ден на всички! ッ