Да залепнеш от сладост

Ако ви се хапва сладичко, но не ви се готви, то заповядайте! Черпя с много лесни, но и много вкусни мъници. Сочни, уханни, направо да залепнеш за тях. :)
Рецептата за тях е позната. Сигурно и многократно изпробвана. При мен - двойно одобрена.
С благодарност към Пепи, Роси и sladka hapka, разбира се! С изменения от моя милост, може ли... И с призив към всички за сладко споделяне, каня ви. :)



 

Медени кексчета без мазнина

Необходими продукти:

- 1 яйце;

- 2/3 ч.ч. захар;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. ч. брашно;
- 1 бакпулвер (или 1 ч. л. бакпулвер и 1 к. л. сода бикарбонат в млякото);
- 1 ч. л. канела;

 

- около 2-3 с. л. мед за намазване;

- около 2-3 с. л. кокос за поръсване.

Яйцето се разбърква със захарта до побеляване. После се добавя киселото мляко (ако се ползва сода, тя се слага в млякото, за да се загаси). След това се добавят брашното, бакпулверът и канелата и всичко се обединява.

Готовата смес се изсипва в застлана с хартия за печене тава или във формички за мъфини, в които са сложени хартиени подложки.

Кексът/кексчетата се пекат до суха клечка при предварително загрята на 180° C фурна (около 20-25 минути).

Готовите и все още топли кексчетата се намазват с меда и се поръсват с кокос.

Бележки: първия път, в който приготвих десерта, действах по рецептата на Роси. Тогава добавих кокос и орехи в сместа, ползвах само бакпулвер и разпределих в малки формички.

Втория път следвах рецептата на Пепи, но имах отворено и преполовено пакетче бакпулвер. Затова добавих сода бикарбонат към киселото мляко - не усетих промяна във вкуса. Отново пекох в мини вариант.

И двата пъти се получиха много вкусни и сочни кексчета, потвърждавам. :)

На снимката се вижда второто приготвяне.

 

 

Един съвет, който впоследствие получих (*кексчетата си чакат публикация от доста време) - образуването на "каналчетата" в текстурата на сладкиша, като изровени от червейчета, са признак за преразбиване на суровата кексова смес. Затова не се старайте много - не само тук, а във всички рецепти, в които е отбелязано, че не е необходимо разбиване с миксер или продължително бъркане.

 

Ами... това е! Лесно и още по-лесно.  Вкусно и още по-вкусно! С аромат на медец... За компания на (не)очакваните дъждовни дни. ;)

 

Прегърни промяната

Не харесвам публикации от рода на "10 признака...", че си жена или мъж, нисък или висок, слаб или дебел, весел или отчаян и т.н. Струват ми се малко безсмислени на фона на човешката многоликост...
Въпреки това понякога се зачитам, признавам. Така направих и днес. Защо ли? За да "узная" дали съм достигнала зрялост. С уточнение в заглавието - "...дори да не ви се вярва" С радост установих, че не съм. И призовавам:

"- Живей, дете, в мен! Подарявам ти най-въздушното кресло! И един скромен съвет. Прегърни промяната! Понякога се поддава дискретно, а друг път... Друг път заема цяло пространство. Но изборът е твой! Трудно е, признавам. Но ако я приканиш до себе си, прегърни я топло и тихичко й прошепни - "Приемам те такава, каквато си!" И тя ще разбере... Може би ще си поиска време? Дай й го, не бързай. Толкова, колкото ще стигне. За да отпуснеш прегръдката и да се насладиш на новата свобода, тази в пре(о)мяната."

 *               *               *

Лятно парфе с праскови и шоколад 

Диаметър: 18 см, порции: 6-8 порции.

Необходими продукти за блата:

- 80 г бисквити тип "котешко езиче" (може и бишкоти или чаени бисквити);

- 60 г натурален шоколад;

- 30 г масло.

Необходими продукти за крема:

- 400 г заквасена сметана;

- 200 мл млечна сметана за разбиване;

- 60 г захар;

- 10 г желатин на прах (1 пакетче) + 50 мл студена вода;

- 2 средни праскови;

- 1 с. л. мед.


Бисквитите се натрошават с ръце или с помощта на нож (трябва да са на малки парченца).
Шоколадът се начупва и се смесва с маслото. Разтопява се на водна баня или в микровълнова фурна, като периодично се разбърква. Щом шоколадово-маслената смес се стопи, се излива върху бисквитите и всичко се бърка добре, докато бисквитите попият течността.

В чиния/поднос се слага регулируем ринг за торта с диаметър 18 сантиметра (*за по-лесно изваждане на парфето след това, стените може да се покрият с ленти хартия за печене). На дъното се изсипва бисквитената смес и с ръка или лъжица/шпатула се притиска добре, за да се получи заравнен блат, който се оставя в хладилник да стегне.

През това време желатинът се разтваря в студената вода и се оставя да набъбне (*когато ползвам желатин през лятото, оставям да набъбне в хладилник, защото се е случвало, заради горещото време, да остане течен). В отделен съд към заквасената сметана се прибавя захарта, но не се бърка много (колкото захарта да се намокри, за да се разтопи). Другата сметана се разбива на пухкав крем, като се внимава да не се преразбие, защото се пресича. Прасковите се обелват и почистват. Пасират се заедно с лъжицата мед (получава се 200 мл като количество). Желатинът се разтопява на водна баня, като не бива да завира.

Постепенно и с внимателни движения разбитата сметана се добавя към заквасената. Когато двете смеси се обединят, се добавя и почти целият прасковен сок - без 2-3 с. л., които са за украсата на парфето. Накрая към млечния крем се добавя и желатинът при непрекъснато разбиване с телена бъркалка. *За да се смеси добре желатинът с крема и да не се образуват гранулки, към желатиновия разтвор, при постоянно бъркане, се добавят няколко лъжици от крема. Така температурите им се уеднаквяват и смесването след това се улеснява.

Готовият крем се изсипва върху охладения блат и се заравнява. Върху тортата, с помощта на лъжица или друго, се правят капчици от прасковения сок - в няколко окръжности. Преминава се с клечка за зъби между всяка една капчица, за да се получи ефект на сърчица. Възможна е и друга украса по желание.

Парфето се оставя за няколко часа, най-добре за една нощ, в хладилник. Когато е готово (добре стегнато), с помощта на леко затоплен нож, се отделя от ринга и се сервира.

Ще си позволя да похваля резултата, защото наистина се получил сполучливо парфе. Хареса ни и то много (на всички опитали го). Не беше прекалено сладко, напротив - леко и ефирно.

Чудих се доста какво точно да приготвя за повода. Исках да избегна включването на фурна. Затова се спрях на парфе. Доста рецепти прегледах, включително и Йолините (нейна е идеята за подобен блат). Накрая съчетах продуктите според личните предпочитания. За мое щастие - задоволих и чуждите. Много вкусно се получи, горещо препоръчвам!

Имаше си всичко това парфе. И по-лекия, и по-наситен вкус. И по-нежната, и по-груба текстура. И по-светлия, и по-тъмнен оттенък. Опитах да изразя себе си чрез него... Себе си в период, който тепърва предстои да се променя (тук споменах).

*                   *                    *

Красивите цветя... Те бяха жест от нашите преподаватели, които уважиха и споделиха момента, в който дружно си пожелахме "На добър час и до скоро!"

Благодаря на всички - за всичко!

:)

Към новите мечти...

- Търпение, добре си ми дошло! Откога те очаквам! От толкова време, с толкова мисли...

И моля те, не си тръгвай никога! Защото сега, за пореден път, така силно викам след теб. Май тичаш прекалено бързо. Взаимният ни поход нагоре прилича на гоненица по стръмна пътечка. Ще те хвана, не бой се. Аз просто си поемам въздух. Съвсем за кратко. Защото предстои... Да покорим заедно и този връх!

Имаме и компания. Ей там е, лежи на гърба ми - цяла раница с емоции. Всякакви, по много, до лудост безкрайни, в борба за надмощие и притихнала свян. Живи!

И не си давам раницата! Закъде съм без провизии... Закъде съм без смях и без сълзи, без сила и страх, без мечти, безразсъдство? Последното - трябвало в повече, така ми казаха.

Тук ли си още, Търпение?

Не си закрачило към следващия връх без мен, нали? Та аз току достигнах този. И с всичките емоции на гърба... Нужно си ми повече от всякога!

.......................................

- Спираме за малко, Търпение. Съгласно си, нали? Само за няколко срички, разбира се, че от сърце! С благодарност - за всички, които прегърнаха мечтата от джоба... Ти също, нали? ッ

*            *            * 

Благодаря на всички, които ме вдъхновиха и подкрепиха! Благодаря, защото пътуването към една мечта бе наситено със смисъл! Зад стените на нашия факултет...

Целта е постигната - вече съм завършил журналист (скоро на хартия, с надежди и за практика). С успешна защита на дипломна работа върху любима тема - "Развитие на кулинарните блогове в България". И всички вие сте "виновни" за това! Благодаря!

Почерпката предстои. ;)

Както и новите мечти!

За изблиците на гениалните задължения

Хубаво нещо са задълженията... В кавички ли трябваше да го напиша ей това за хубавото, или да го оставя съвсем чистичко, без заобиколни запетайки. Оставям го така, подсказва отговорното ми Аз. Другото ще си даде воля след... още малко.

Та за задълженията говорех. Вярно, хубаво е нещо да те подтиква да действаш. Но още по-хубаво е да има друго, което да ти дава вдъхновение за действие. А вдъхновението... Ами то не е в задълженията (поне невинаги), а в удоволствията. Удоволствия безброй, на килограм, според стотинките на характера. Моите се измерват в облачни въжделения.

И наред със задълженията (и липсата на време), си подарявам мъничко удоволствие, пишейки тук. Обичам си местенцето, прекалено много! Защото е мое и ваше. Принадлежи изцяло на герганиното ми същество, но се потапя във всички ваши светове. Които преливат от вдъхновение! Ето за какво говоря - "рецепти от LEMURIA". Разглеждах, попивах и просто си казах, че гениалността наистина е в простичките неща. Да живеят шантавите идеи! И Хестън Блументал - не летя след кумири, но този човек има Въображение!

Една идея ми хрумна и на мен - не гениална, по-скоро шантава. Но нямаше как да го подмина, нещото. Стоеше си във витрината и плачеше да бъде напълнено със съдържание. Не подозираше какво му предстои, ама го изненадах. Как иначе?! Цял живот се изживява във формата на сувенир. Докато не се появи едно безумно момиче, което го напълни с... фрикасе. ;)

Пиле фрикасе 

Необходими продукти:

- 2 пилешки пържоли от бут, около 400 г (или друго пилешко месо);

- 2 с. л. олио;

- 1 ч. л. сол (или на вкус);

- 1 яйце;

- 150 г кисело мляко;

- 2 с. л. брашно;

- 2-3 с. л. ситно нарязан пресен чесън (по желание);

- черен пипер (отново по желание).

 

Пилешкото месо се вари до готовност, като образуващата се пяна се отстранява. Ако е необходимо, периодично се долива вода (при мен се наложи, защото пилето беше домашно и се свари по-бавно).

Когато месото е готово, се изважда от водата, а бульонът се прецежда. Свареното пилешко се накъсва или нарязва на малки парченца. Към бульона се добавят олиото и солта.

Отделно се разбиват яйцето и киселото мляко. Постепенно, с непрекъснато бъркане, към млечната смес се добавя по малко от топлия бульон. Когато сме прибавили около половината, започваме да наливаме застройката към бульона – отново при непрекъснато бъркане. Слагаме и месото.

Фрикасето се връща на котлона (който е загрят на средна мощност) и се бърка до завиране. Щом клокне, котлонът се изключва, за да не се пресече сместа.

Накрая се добавя ситно нарязаният пресен чесън и при поднасяне се поръсва с черен пипер.

Отново се ръководих от Пепи, ама като гледам, направила съм някои промени. Важното е, че беше вкусно. :) А порциите далеч не бяха само по лъжичка-две (като на снимката :)). Пепи, благодарска усмивка имаш от мен, голяма!

Пожелавам ви най-вкусния и шантав ден - да преядете с вдъхновение и усмивки!

ッ

"Съпричастна" с времето

Официално е лято. Ако беше март, все щеше да се намери господин, който да разтълкува времето, защото било "женски" месец. Е, сега не е "женски" месец, но пак сме свидетели на променливи температурни настроения.
Което на мен някак не ми досажда, напротив. Никога не съм обичала прекалените летни жеги и малкото разхлаждащ въздух посрещам с "Добре дошъл!" Което добре си комуникира и със стомаха ми. ;) Какво имам предвид?
Ами, дори и да е топло, само на салати не мога да преживявам. Все ще ми се хапне някога нещо сготвено, а за десерт - там няма нужда от обяснение.
Та ако и на вас не ви пречи да си хапнете топла супичка (хайде, не гореща ;)) посред лято, заповядайте с мен на масата. Сипвам щедро и гарантирам, че е сполучлив резултатът ми! Пепи е "виновна" за това. И за още една добре позната вкусотия, която ще покажа, като ми остане време...
Пепи, благодаря ти за поредната/всяка една хубава рецепта, която ухае в дома ни благодарение на теб!

Супа топчета

Необходими продукти за 4-5 порции:

- около 1,5 л вода;

- около 200 г кайма + 3-4 ч. л. брашно;

- 1 по-малък морков;

- 1 по-малка глава кромид лук;

- ½ картоф;

- 1 топка фиде (1 шепа натрошено фиде);

- ½ яйце;

- 3-4 с. л. кисело мляко;

- 2 с. л. олио;

- 2 щипки стрита сушена чубрица;

- 1 щипка стрит сушен джоджен;

- сол на вкус;

- по желание подправки за овкусяване на каймата.

В тенджерка се слагат водата, олиото и нарязаните на ситно морков, лук, картоф. Добавят се щипка-две сол и се готви до сваряване на зеленчуците.

През това време каймата се овкусява по желание и от нея се оформят малки топчета, които внимателно се овалват в брашно. /*Към каймата може да се сложат и 1-2 с. л. ориз, но този път аз пропуснах./  Получените топчета (при мен 42 боря : )) се изсипват във врящата супа и се готвят до сваряването им.

Когато са почти готови, се добавя натрошеното фиде и стритите чубрицата и джоджен.

След около 2-3 минути супата се застройва. За целта: разбито с вилица яйце се разделя на две и към едната половина се добавя киселото мляко. При непрекъснато бъркане към застройката се добавят постепенно няколко лъжици от врящата супа, за да се уеднаквят температурите на двете смеси (да се темперира застройката). Щом това стане, застройката се добавя към супата, отново с непрекъснато бъркане.

Готвенето продължава до клокване на супата, след което се отстранява от огъня (за да не се пресече) и се сервира.

Ако количеството ви се стори малко, спокойно увеличете за двойна или тройна доза. Но на мен ми беше достатъчно, защото моят човек каза: "такава манджа не ям". Та отново за себе си приготвих. И аз, защото "такава манджа ям", много й се зарадвах. :)

*И една идея. Баба ни (на моя човек, но и аз си я чувствам като моя баба) приготвя зимно време супа топчета по един специален начин. Толкова е специален, че е супер простичък. Ама е и толкова вкусно (като всичко, което ни готви)! Просто добавя зелев сок (но нека и той поври, не да се сипе във вече готовата супа). Горещо препоръчвам да опитате, а аз ще си напомня да я попитам за рецептата.

Да ви е сладко!

Сезонни настроения: пролет, 2015

Лятото доста нахално наднича през прозорците и след ден ще се настани като официален гост. Но преди това да се е случило, смятам да го изпреваря поне с крачка и да ви споделя пролетните си сезонни настроения. ッ

Пролет, 2015

*               *                *

Усмихнато и вдъхновено лято пожелавам на всички!