Нали няма да ме забравиш?

- Хей ти, чуваш ли ме? Нали не си ме забравило? Аз винаги се връщам при теб, когато слънцето те погали и ти му отвърнеш с цялата си прелест. И съвсем нежно пристъпвам, така деликатно те докосвам и едва посягам към теб... За да не те нараня и за да оставя диря единствено в мислите ти. Може би в сърцето ти? Ще ми позволиш ли? Инак не бих посмял. Прекалено скъпо си за мен, прекалено крехко и невинно. Не заслужаваш и частица от разрухата, която бих могъл да ти причиня. Затова съвсем лекичко ще ти нашепна, за да си спомниш за мен. Нали не си ме забравило? Надявам се, че не си. Изминала е само една година. И слънцето е все така ярко. И моята привързаност също. И мечтите ми! Смели и волни, но съвсем прецизни. Ти просто имай вяра. Нали имаш? Не я губи, защото е безценна. Но не бива да прекаляваш. За да не се самозабравиш, недей. Осъзнавам напълно, че си цвете омайно, но не бъди нарцистично, недей. Не ти приляга. Бъди себе си и аз все така ще се завръщам при теб. За да отпивам от бялата ти нежност, за да преливам в изящния ти силует и да потъвам в безкрайната жизненост. Благодаря ти! Обещавам да се завърна. Когато слънцето отново разпали жарта си и ти смело разкриеш света си пред него. И ще ти подаря себе си за сетен път. Ще очаквам този миг. Нали няма да ме забравиш?
- Никога, не бих могло... Нали ще си спомняш?

Моят април...