Не обичам раздялите и ми е необходимо време, за да си ги изживея. Независимо какви са, кога се случват, колко време отнемат. Трудно ми е да изпращам близък човек. Като малка страдах още повече. Сега опитвам да приемам философски нещата, но уви. Справям се с мисленето в тази посока, но не и с чувствата. Те са си все същите. И все така очакващи, тръпнещи и бленуващи...
Помня как преди мразех Англия, защото "тя ми взе каките". Добре че го израснах, защото сега, имайки толкова близки в далечни страни, трябваше да мразя доста държави. Детска му работа!
А може би е въпрос на търпение? Да се научиш, че очакването е период, който също има своя край. И накрая си е заслужавало!
Замислям се, че никога не сме били от семейството с бурни тържества, но въпреки това ми е малко тъжно, когато празниците не са споделени. Не ме питайте с колко свито сърце очаквам идната Коледа (по съвсем друга причина, но пак заради раздяла).
Но сега друг е важният и за друго искам да споделя!
Мила моя мамо, искам да знаеш, че те обичам много, но ще продължавам да си бъда все така инатлива. За да ми повярваш, че мога да се справям. Вече вярваш ли ми, че мога да си готвя и сама? :) Честит рожден ден! Желая ти от сърце да си здрава, целеустремена и обичана, да не се предаваш пред нищо. И не забравяй - нито ние, нито тати можем без теб! Бъди ни много щастлива!
И за случая ще ви почерпя с нещо сладичко (вкъщи всички обичаме десертите :)). За втори път се реших да приготвя кростата и смея да твърдя, че имам напредък от
първия път. Основата отново е положена от
Ивана и нейните майсторски умения. Ванче, благодаря ти сърдечно за
една от всичките ти преркасни кростати! Аз промених малко според въображението, надявам се да е одобрителна тежката ти дума. :)
Кростата с яйчен крем и карамелизирани круши
Необходими продукти за тестото:
- 115 г брашно;
- 60 г краве масло;
- 50 г захар;
- 1/2 яйце.
Необходими продукти за крема:
- 400 мл прясно мляко;
- 80 г захар;
- 2 жълтъка + ½ яйце;
- 3 с. л. брашно;
- 2 с. л. мандаринов ликьор.
Необходими продукти за
карамелизираните круши:
- 3 с. л. захар;
- 1 с. л. масло;
- 1 круша.
Забърква се маслено тесто,
което не трябва да се меси много, а просто всички продукти да се смесят добре и
да се съберат на топка. (Тъй като за половин доза трябваше да използвам половин
яйце, първо го разбих и тогава разделих.) Готовото тесто се слага за около половин
час в хладилник или за 10-15 минути в камера.
През това време се приготвя
кремът. За целта се разбиват добре жълтъците плюс другата половина на яйцето,
захарта, ликьорът и брашното. Получената гъста кашичка се смесва с прясното
мляко. Всичко се загрява на силен котлон и се бърка непрекъснато до сгъстяване
на крема. Когато е готов, кремът се оставя да изстине напълно, като се
разбърква от време на време, за да не хване коричка.
Докато кремът изстива, тестото
се изважда от хладилника и се разточва с дебелина 3-4 мм. Прехвърля се в
намаслена и набрашнена кръгла тавичка с диаметър 20 см. Надупчва се с виличка
на няколко места, застила се с алуминиево фолио или хартия за печене и се „поръсва”
с няколко фасулчета. Блатът се пече в предварително загрята на 180° C фурна до зачервяване. Готовата кора се оставя да изстине напълно.
Докато тестото и кремът се
охлаждат, захарта и маслото за карамела се слагат на умерен котлон до
покафеняването им. Разбъркват се, за да не загорят, и когато карамеленият сос е
готов, се добавя почистената и нарязана на малки кубчета круша. Смесват се
добре и се оставят за 2-3 минути настрана. Не е добре върху крема да се изсипва
горещ карамел!
Блатът за кростатата се пълни с
крема, а отгоре се гарнира с карамелизираните круши. Поръсва се по края с пудра
захар.
***Моите бележки – намалих продуктите
наполовина, защото формата ми беше по-малка.
Кремът при мен се получи малко
по-рядък от желаното, което попречи на отделянето на добре оформени парчета
след това. Вероятно не е трябвало да добавям половинката яйце, което ми остана
от тестото. Следващия път просто ще увелича малко брашното – 2 жълтъка с 5 с. л.
брашно.
Важно е тестото да не се
разточва тънко. Веднъж вече съм го правила и кростатата ми беше като бисквитка
(тогава не ползвах крем, а конфитюр). Сега се постарах да не е така и се получи
много по-добре. Следващия път ще оставя още малко по-дебела долната част на
кората.
И друга важна бележка – вкъщи
десертът се хареса много, но за моя вкус е малко в повече сладък. Предполагам
карамелът оказа влияние. Аз просто бих намалила захарта в тестото и крема
следващия път, както и количеството на карамела.
Малко съм прекалила с обясненията. Всъщност не е никак трудна рецептата, просто изисква малко повече време.
Почерпете се и да ви е сладко!
А аз ви пожелавам уханна, споделена и вдъхновяваща есенна вечер!
ッ