Може и по-добре...

Точно това ми идва на ум в момента, като се сетя за днешното изпълнение. Все пак го намирам за успешно, а да не говорим какъв вкус има... Наистина се получи много, ама много вкусен и ароматен десерт. За първи път усещам така ясно аромата и вкуса на маслото без да е натрапчиво, че даже и да ми хареса (не съм най-големият почитател на маслените истории).

И все си мисля, че може и по-добре. Как да е иначе, когато снимките на Ивана от "С нож и вилица в ръка" лееко се разминават с моите. Имам предвид снимките на това чудно италианско сладко нещо, наречено кростата. Използвах продуктите от една рецепта, инструкциите за изпълнението следвах от друга, защото бяха по-подробни, а по думите й, тестото при нея винаги е едно и също.

Иначе кростата при мен си има история. Бях си харесала десерта именно при Ивана, от блога й въобще научих за него. Споменах за идеята на приятелка, която живее в Италия. Тя похвали кростата и каза, че е много вкусна.

Потърси в интернет, даже е силно казано "потърси". Първата открита рецепта й напомняше на това, което беше опитала (домашна кростата със сладко от ягоди) и обеща да ми я преведе от италиански. Но докато аз се наканя да приготвя сладкиша, тя вече беше опитала преди мен и... И последва разочарование. Не се било получило нищо. Ами сега? Та тя поне има с какво да сравни, а аз нито съм виждала италианска кростата на живо, нито съм опитвала.

Кростата със сливов мармалад

След провала й (тя твърди, че просто "не е по сладкото") реших да се доверя на човека, от който научих за десерта. Отново навестих виртуалното местенце на Ивана и ето това беше краят на умуването ми: "Струваше ми се много трудно да направя кростата ( типичен италиански сладкиш). Първия ми опит беше катастрофален :) и си казах няма и да опитвам повече. Роби обаче беше настоятелен да изпробвам рецептата на майка му :)) ..... и ето резултата :)) Роби усмихнат до уши и кростатата изядена почти наполовина:)))".

Доверих се на думите й, следвах рецептата от италианския първоизточник и се започна. 

Тъй като една съставка смених, а следвах и малко по-различен ред при приготвянето, ще напиша рецептата (оригиналът е при Ивана).

Необходими продукти:

- 100 гр. масло (малко по-малко от стандартно пакетче масло от 125 гр.);

- 120 гр. захар (когато имам проблем с грамажите, използвам помощта на Супичка, така че 120 гр. захар са 6 с. л. без връх);

- 1 яйце;

- 1 с. л. вода;

- 1/2 пакетче бакпулвер;

- щипка сол;

- 250 гр. брашно (това са 25 равни супени лъжици брашно);

- сливов мармалад за намазване.

Маслото трябва да омекне на стайна температура. След това с помощта на бъркалка хубаво разбиваме маслото със захарта. Следва яйцето, а после и лъжицата вода. Отново разбъркваме добре, а после прибавяме и бакпулвера. След него идва ред на щипката сол и брашното, което добавяме постепенно, като периодично бъркаме.

Искам да допълня, че всички продукти са точни като количество (дори и брашното) и се получава много приятно за работа тесто, което е меко и еластично (напомня на тестото за локумките).

Готовото тесто престоява половин час в хладилник. След това се разточва на тънка кора и се прехвърля в намазнанена и набрашнена (аз само намазних, защото използвах силиконова форма) форма. Надупчва се на места с вилица, намазва се с някакъв мармалад по избор, а отгоре се правят лентички от останалото тесто.

Пече се в предварително загрята на 180 °C фурна до леко зачервяване. Изважда се и готовата кростата се поръсва с пудра захар, докато е още топла.

Общо-взето всичко беше наред. Най-голяма трудност срещнах с разточването и не защото не мога да го направя (не ми е за първи път все пак), а защото нямам точилка. Така е, вкъщи си имам всичко необходимо, но тук в квартирата някои неща липсват. И точно когато ми потрябва, се сещам, че пак ще се мъча с бутилката, която ми създава куп неприятности. Получават ми се вдлъбнатини (защото самото шише има неравности отдолу), има белези от букви и цифри... Ама така е, ако етикетът мога да премахна, то формите на самото стъкло не поддават на вода и търкане.

Както и да е, не се оплаквам. "Доразточих тестото" с пръсти, така че ако някой е в моето положение, да не се плаши, пак се получава. С лентите отгоре не се справих (там вече си ми трябваше точилка) и така се появиха импровизираните звездички...

Но тук имам едно чудене, на което мисля, че открих отговора. За вкуса нямам никакви забележки. Но ми се искаше и моята кростата да е така бухнала като на Ивана. При мен се получи по-тъничка. Предполагам, че формата ми е по-голяма и съм разточила тънка кора, та затова.

Ванче, чакам да се включиш със съвет и ако това е причината, следващия път ще направя двойна доза, за да имам пухкава кростата като твоите (в списъка следва тази с бананите).

Все се чудя дали си внушавам, или има подобно нещо, но някак вкусът на сладкишите сякаш се променя от силиконовите форми. И то не към добро... Другите явно не усещат, но при мен положението е различно. Самият десерт си има чудесен вкус, но някак се усеща и друг, който е по-странен (добре че вкъщи си готвя в нормални съдове).

И да вметна едно обръщение: Ето, приятелко, виж, че кростата се получава. Опитай пак, но по ТАЗИ рецепта!

След всички обяснения искам сърдечно да благодаря на Ивана за чудесната рецепта. Много богат вкус и аромат, който си струва усилията (а те не са много)!