Понякога, докато аз си подарявам минутка за завършек, хората вече са с ново
началото. Точно така се случи преди няколко дни, когато гостувах на
Вили от
"Кулинарна авантюра". Доволна, че съм я зарадвала и
поднесеното от мен се е харесало, ново предизвикателство изникна неочаквано за
мен. Отново получих покана за гостуване, този път от
Зелената кухня
на Габи.
ッ
Наистина се изненадах много! Толкова бърза бе реакцията й! А се познаваме
съвсем отскоро чрез виртуалните ни местенца...
Малко се притесних, признавам си. Защото не бях подготвена. Но... можеш ли
да откажеш на толкова мил жест? Е, не можех, а и не исках. ;) Всеки хубав повод
е добре дошъл и всяка капчица радост винаги е приветствана. Така че отправих
поглед напред и с одобрението на моята домакиня, реших с какво ще я изненадам.
Габи ми сподели, че кулинарната й страст е с много настроения - понякога
обича да приготвя сладки нещица, друг път - яхнийки и основни ястия, но не
пропуска и тестените вкусотии. Ето това, последното, ме окуражи! А тези дни й
блогът й ми го подсказа. Затова избрах да споделя с нея една конкретна питка,
която ми остави мил спомен.
Както бях споменала преди известно време, лятото реших да се прибера в моето
си вкъщи и да прекарам топлите месеци със семейството си. Точно в последния ден
от лятната ми ваканция у дома, реших, че ще готвя. Направих мусака и
предварително заръчах на баща ми да не купува хляб. Исках аз да го направя!
Заех се и приготвих питка по рецепта на
Зиче.
Имах опасения, защото маята винаги ме е притеснявала, но не се отказах. Остана
само оценката на баща ми... Защо неговата ли? Защото освен че обича да си
хапва, обича и да критикува. Винаги отбелязва какво не е наред с яденето. И не
само на чуждото, еднакво критичен е дори когато сам готви. Има и друго... Баба
ми, неговата майка, е била страшен майстор на тестото. Всички постоянно
разказват какви баници е точела, какви тутманици е правела, какви торти е
майсторяла... Дали пък от нея не съм наследила точно тестото да е най-любимото
ми занимание в кухнята? ;)))
Какво се случи с питката ли... С облекчение, даже и с мъничко гордост,
заявявам, че беше одобрена. Как се зарадвах само! И знаете ли какъв недостатък
й открия милият ми татко... Цитирам: "Тате, хареса ли ти питката?",
"Много, само където беше изстинала, докато се занимаваше да я снимаш..."
Питка с кисело мляко
Необходими продукти:
- 200 г кисело мляко
;
- 2 яйца (единият жълтък се отделя за намазване на питката);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. захар;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/2 кубче прясна мая;
- 100 мл хладка вода;
- брашно за меко тесто (не съм измервала количеството).
Допълнително - 2 с. л. брашно
и 1/2 ч. л. захар за маята.
Както и 50 г масло за оформянето на питката.
В купичка се разбъркват маята, хладката вода и допълнителните 2 с. л. брашно
и 1/2 ч. л. захар. Целта е да се получи гъста кашичка, която се оставя да шупне.
В отделен съд се изсипва брашното. В средата се прави кладенче, в което се
смесват киселото мляко, яйцата (без отделения жълтък), солта, захарта и
шупналата мая. Започва да се меси, като се загребва по малко брашно към
кладенчето, докато течността поеме достатъчно и докато се получи меко тесто.
След това се доомесва и се оформя по желание.
Аз оформих по схемата за възелчета, показана
тук.
За целта тестото се разделя на четири еднакви топки. Всяка се разточва на
правоъгълник, маже се обилно с разтопеното масло (допълнителното масло от 50 г)
и върху нея се слага втората, също разточена. Всяка кора се намаслява, без
последната, която се пада най-отгоре. След това слепените кори се разрязват
напречно (по ширина) на седем равни части, които леко се засукват и се връзват
на възелчета. Възелчетата се подреждат в тавичка. Очевидно е, че аз нито се
справих както тази жена, нито както
Зиче,
но здраве да е. ;)
Оформената питка се подрежда в намаслена и набрашнена тавичка (при мен - с
диаметър 25 см). Оставя се на топло, за да втаса и да удвои обема си.
Когато е готова, се намазва с леко разбития жълтък и се поръсва със сусам.
*Аз не харесвам особено коричката, която жълтъкът
образува, затова винаги малко го разреждам. В случая сложих 1 с. л. олио, но се
сгъсти и добавих също 1 с. л. вода.
Питката се пече в предварително загрята на
180° C за около 40-50 минути.
След двайстата минута моята питка доста се зачерви, затова я покрих с
алуминиево фолио и намалих градусите на 160-170. Пекох до готовност.
Моите шарки не се получиха отчетливи, предполагам, че
тестото ми е било една идея по-меко. Но вкусът не пострада от това, напротив,
страшно ни се услади!
Зиче,
златни рецепти имаш, голям майстор си! :)
Габи, искрено се надявам да ти хареса!
Благодаря ти още веднъж за поканата! Колкото и ме изненада, толкова и ме
зарадва. Бъди винаги така позитивна и вдъхновена!
А на всички вас -
гответе с желание и много настроение!
