За топлите моменти...

... в които чувствата и емоциите говорят сами за себе си. Независимо с какво или кого са свързани, те са безценни за всекиго. Защото топлината от човешките взаимоотношения поддържа духа бодър и душата ведра. А какво повече му трябва на човек? Отговорът е Топлинка! ッ

Днешният ден за мен е точно такъв, защото е свързан с един от най-топлите моменти в живота ми. Моменти, в които не е нужно светът да спира, защото тогава свят не съществува, а само изживяването. И освен наситен с тези емоции, денят ми донесе и много нови, за които ще ви разкажа съвсем скоро.

И за да е още по-сгряваща топлинката, реших да приготвя нещо вече любимо, а и обещано. Чийзкейк - след ягодовия беше сигурно, че пак ще се прави. Първо мислех за някакво вкусно кремче, но накрая реших да е обещаният чийзкейк, но в по-лекия си вариант - без печене (а и фурната все още прави проблеми). Идеята я имах, но не успях да я осъществя докрай поради липса на някои продукти в магазина и притискане от страна на времето. Не се отказвам, ще го изпълня и това хрумване. А ако е успешно, ще споделя и тук.

В крайна сметка днешното постижение е следното: много вкусен, лек и не на последно място - лесен чийзкейк. Мога да добавя и бърз - приготвих го за около половин час рано сутринта, защото през деня ме чакаха и други приятни задачи (които обещах скоро да споделя).

Мини чийзкейк в чашки

 

За да съм сигурна, че ще се вместя в минутите, които имах за готвене, следвах съвета на Бети за охлаждането на чашките (споменала го е в първа стъпка от приготвянето). Бети, благодаря за идеята!

Необходими продукти за 5 чашки:

- 5 кръгли бисквитки с мед и мляко (или други по избор);

- 200 г заквасена сметана;

- 4 с. л. кристална захар;

- 250 г сирене рикота;

- 1 желатин;

- около 200 мл. пюре от пасирани плодове на компот от нектарини;

- 1/2 ч. л. настъргана лимонова кора;

- кокосови стърготини за украса.

Във всяка чашка се слага по една бисквитка. Чашките се прибират в хладилник, докато се приготви кремът - така се съкращава времето, необходимо за стягането на десерта след това.

Желатинът се разтваря според указанията на опаковката (при мен бяха необходими 50 мл. студена вода) и се оставя да набъбне.

В отделен съд се разбърква сметаната със захарта и се оставя за около минутка, за да се разтворят захарните кристалчета. След това се добавя рикотата и с помощта на пасатор хубаво се разбърква кремът.

На водна баня се разтопява желатинът и се отделят 2 с. л. от него. Останалото количество се слага в крема и се разбърква добре.

Всяка чашка се пълни с крема, като се оставя отгоре известен обем. Слага се във фризер/камера за около 2-3 минутки, за да се стегне.

Към пюрираните нектарини от компот се добавят отделените 2 с. л. желатин. Чашките се изваждат, допълват се с плодовото пюре и отново се оставят да стегнат по същия начин. След 2-3 минутки се поръсват с кокосовите стърготини и се прибират в хладилник за няколко часа.

Ами, това са мини чийзкейкчетата ми. Определено се получиха с лек и ненатрапчив вкус - точно това исках. Препоръчвам консумацията им да става няколко минутки след изваждането им от хладилник (просто за да се отпусне лекичко самият крем).

Не знам кой чийзкейк е по-вкусен - този с или този без термична обработка. Може би този, който се пече, има по-изразителен вкус и е малко по-тежък като десерт. Докато чийзкейкът без печене е по-фин и вероятно по-подходящ за топлите дни.

Въпреки това горещо подкрепям идеята за какъвто и да е чийзкейк - все е вкусен, няма съмнение. Необходими са само желание, импровизация и малко търпение.

Не на последно място - честит Лазаровден на всички! Бъдете здрави, позитивни и много щастливи!

❀‿❀