Кулинарно и не съвсем: II част

Представям ви втора част от това, което така се върти в ума ми, че се заиграва и измисля доста абсурдни неща на моменти. Но... да живее вдъхновението, самоиронията и чувството за хумор. И за реална преценка, да не забравяме.

Днешният словесен изблик се роди след оставен коментар към първата част. Мими, благодаря ти! :)
Така че с удоволствие приемам всякакви идеи. А какво ще забъркам след това... Не знам, то самичко рисува и избистря образа си.

И така, днес е ред на един доста богат... гювеч.

  "Манджа с действие" 

II част

 

Започнахме малко от краката за главата. Първо подсладихме с тиквеник, но пропуснахме най-важното – основното ястие. И за да не остане някой гладен, днес ще поднесем един много богат гювеч. Всичко ще му сложим, за да не липсва нищо. Така ще има за всекиго и по много.

Ще започнем с 6000 монети, които Ватиканът спря от обращение. Причината била грешното изписване на името Исус. Макар 4 монети да са вече продадени по невнимание, останалото количество ще е напълно достатъчно като първа съставка в гювеча ни.

Ще добавим и новината за поредните загинали емигранти в Средиземно море. Според премиера на Малта Джоузеф Мускат европейските води в близост до Африка се превръщат в „гробище”. А после кое море е черно... И кои души са черни...

Нека обаче се спрем на вариант с месо. В избора си ще последваме примера на братята руснаци. Ще си го поръчаме с обаждане. Така направили и те за жертвоприношението за Курбан байрам – поръчка по телефона. Казват, че имат определена цел – да се избегне шока сред хората, които не са свикнали с подобни ритуали.

За повече пикантност в манджата, ще добавим и щипка абсурд, която със сигурност няма да бъде незабелязана. За целта оставяме сирийските войници да вилнеят с открита стрелба срещу бременни жени. За това разказва британският хирург Дейвид Нот, работил пет седмици в болница в Северна Сирия. Според него това е като игра за сирийските снайперисти. А защо ли? За да спечелят кутия цигари.

И така. След като си осигурихме основните продукти, както и някои допълнения, вече имаме завършено ястие. Всичко може да открием в него – и невнимание, и парадокс, и ирония, та дори и абсурд. Досущ като истински гювеч – има от всичко.

Но все пак нека завършим започнатото. Да изпечем гювеча на слаба температура за поне три часа. Така хубавичко ще се сготви и крайният резултат със сигурност ще впечатли.

 

*                        *                        *

Усмихнат и ползотворен ден желая на всички! 

Да запазим традициите и себе си

Честичко съм си мислела за живота преди. Как са се справяли хората, какво е ангажирало ежедневието им, какво ги е вълнувало. Сигурно съвсем простички неща. А може би много по-смислени от тези, за които днес се тревожим. Времена... Колкото различни, толкова и сходни в същината си.

Представяла съм си българката отпреди. Въображението ми винаги я е рисувало красива, с онази природна и напълно естествена харизма. В моята представа тя се носи като светулка. Вечно озаряваща - и в работата си, и в семейството и в своите си задължения.

А колко повече са давали хората преди, от себе си. Колко повече се е изисквало, за да се постигне нещо. Та дори насъщния хляб. Цял обред е било да се отгледа богата култура, която после да изхранва цялото семейство. А тя, домакинята, от ранни зори е трептяла над приготовянето му. Така че да е вкусен и засищащ за цялата фамилия, така че и малкото, което имат, да е достатъчно. И сигурно са били щастливи, вероятно по-щастливи дори от нас. Никой не знае. Времена... Колкото различни, толкова и сходни в същината си.

Поредното доказателство за цялото това усърдие е едно ястие, което ще ви представя с най-голямо удоволствие. Нямах представа за него преди да се запозная с моята половинка. А подробните разяснения по приготвянето научих отново от баба му. Затова и защото днес Той, Моето всичко ♥, има имен ден, ще посветя публикацията и на двама им. Нека са ни живи и здрави и те, и всичките ни близки! Другото ще си постигнем.  ッ

Тази публикация отлежава в съзнанието ми вече четири месеца и ето, че едва сега стигнах до нея. Това май са и последните ми снимки на храна... Засега обаче. Искрено се надявам скоро да е различно!

И ако все още имате желание да продължим, ще ви представя рецептата така, както мен са ме научили. Състои се от два етапа. Не е толкова сложно, просто се иска доста търпение - най-вече за подготовката. Резултатът обаче си струва - за да усетим как е било преди, за да усетим кои сме всъщност.

Трахана

 

Необходими продукти (втори етап):
-  1 литър вода;
- 6-7 с. л. готова смес за трахана (или повече за по-голяма гъстота, например 10);
- 1 малка глава стар лук (може да се замени със същото количество праз);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. червен пипер;
- сол на вкус.

Загрява се водата. Щом започне да ври, започваме да прибавяме от готовата смес за траханата лъжица по лъжица, като непрекъснато бъркаме. Намаляваме котлона на по-ниска степен и продължаваме да готвим, като постоянно бъркаме (иначе загаря). Готово е, когато се сгъсти и заприлича на по-рядко кремче нишесте, но не забравяме да бъркаме от време на време, за да не се загори.
Междувременно нарязваме лука на стино и го смесваме с олиото и червения пипер. Запържваме ги леко (правим си запръжка) и ги прибавяме към траханата. Отново разбъркваме и добавяме сол на вкус. За още по-добър вкус се слага сушена ронена чубрица. Това е.
Ако останат някакви бучици, които не са желателни, идеален резултат може да постигнем като пасираме цялата смес.
За сервиране: начупваме няколко филийки хляб на по-малки парченца (т.нар. залчета или хапки) и ги запичаме за кратко във фурна - толкова, че да се зачервят и да станат хрупкави. Не е фатално и ако се пропусне тази част и използваме пресен хляб, но с препечен е по-вкусно.
Разпределяме желаното количество от залчетата в чиния и сипваме отгоре трахана. Разбъркваме и хапваме с удоволствие.
*Един съвет от мен - за любителите на лютото, препоръчвам да добавят и съвсем мъничко лют червен пипер към порцията си. Още по-питателно се получава.
* А за още по-богат вкус, към все още готвещата се (но почти готова) трахана може да се добави и 1 к. ч. консервиран доматен сок. Като поври с него 3-4 минутки, траханата е готова и е с още по-наситени вкус и аромат. :)

Това всъщност е вторият етап, самото готвене. Ако нямате една отзивчива и сърдечна баба като нашата, която всяка година приготвя трахана за всички ни, ще трябва да отделите малко повече време на предварителната подготовка (на мен все още не ми се е налагало). Ще я опиша, ако все пак някой реши да си приготви. Рецептата е от книгата "Съвременна домашна кухня", 1976 г. с автори Пенка Чолева и Цветана Калайджиева. Ще цитирам от нея, защото така ми беше заръчано. :)

 

Ето така изглежда готовата смес за траханата. А какво се изисква за нея...

Необходими продукти (първи етап/подготовка):

- 3 кг брашно;

- 1 кг стар лук;

- 1 кг червени пиперки "Капии";

- 2 или 2 и 1/2 кг червени домати;

- около 1/2 кг тиква (по-добре цигулка);

- няколко лютиви пиперки по желание;

- 1 кг втасало тесто (1 ч. ч. стара трахана с 1/2 кубче мая, щипка захар и хладка вода за получаването на каша. Всичко това престоява 3-4 дни, като периодично се разбърква. Когато втаса напълно, количеството тесто е около 1 килограм.)

Приготвяне: всички зеленчуци се измиват добре, нарязват се и се посоляват. Слагат се да се варят и когато омекнат, се претриват през цедка.

Трите килограма брашно се изсипват в тава и в средата се прави кладенче. В него се изсипва зеленчуковото пюре и се прибавя втасалото тесто (по желание може да се прибави 1 лъжица счукан и пресят анасон). Замесва се твърдо тесто от посочените продукти. Покрива се с кърпа и се остава да втаса няколко дни. През тези дни периодично тестото се меси. Готово е, когато замирише на кисело и спадне.

С набрашнени ръце тестото се разделя на топки, които се сплескват до дебелина половин сантиметър (като шницели).

Питките се редят върху чиста покривка и се оставят да съхнат в сенчеста стая. Когато са готови (не бива да са изсъхнали напълно), се претриват през ренде, за да станат на трохички, които допълнително се пресяват през гевгир. Трохите се разстилат върху покривка и се оставят да изсъхнат напълно (1-2 седмици). Когато са готови, разпределят се в торбички и се съхраняват на проветриво и сухо място.

Траханата може да се използва за приготвянето на супи, като добавка към пилешка или кокоша супа, за сутрешна закуска или приготвена като юфка.

Ами, това е рецептата. Опитах се да цитирам точно описанието в книгата (вероятно си личи на доста места :)). В родния край на любимия обикновено траханата се хапва за закуска по начина, който описах по-горе (втори етап). Е, аз приготвям понякога и за обяд или вечеря, гарантирам, не е проблем. :)

Ако се вдъхновите, опитайте непременно. Крайният резултат не е нищо специално, което да впечатли с непознат вкус, а напротив, напомня точно онова усещане за "българска манджичка".

*                     *                         *

И не на последно място... Честит Димитровден!

Нека всички именници бъдат много здрави, целеустремени и усмивка да грее на лицата им! Бъдете обичани и закриляни!

❀

Кулинарно и не съвсем

Имаме си една отговорна задача този семестър - създаваме рубрики за радио. :)
След известно чудене за това какво ще правя, ми хрумна само една идея. А трябваше да предложим поне 10... Добре че ми се избистри умът и успях да формулирам по-ясно представата си, за да дам воля на замисленото.

И докато ми беше трудно да започна, вдъхнових се и реших, че ще споделям и тук "сготвеното". Е, няма да представям самата рубрика, а само текста към нея, но дано се подразбира внушението. И искрено се надявам да ви е интересно. :)


Започвам с идеята за един... тиквеник.

  "Манджа с действие" 

I част

Есента смело пристъпи и разгърна богатата си палитра. Блаженство за всички сетива...

Но за цялостна наслада трябва и храна, нали така? Затова днес ще приготвим един много вкусен тиквеник – в унисон със сезона.

Ще са ни необходими следните продукти: 

1. скандалното тефтерче на Филип Златанов;

2. стабилно количество от предвидените съкращения в администрацията;

3. членове на Държавна сигурност в медиите;

4. подробности около бежанския център във „Враждебна”;

5. най-мръсният въздух в Европа – българският;

6. за разкош – парченце шоколад с насекоми.

Приготвянето не изисква майсторски способности. Просто малко желание и нещата се нагаждат – къде според закона, къде извън него.

И така. Първо си разпределяме листовете от тефтерчето на Златанов. Те ще бъдат корите в нашия тиквеник. След това си отделяме едно хубаво количество предвидени съкращения в администрацията, които ще бъдат основния пълнеж, т.е. тиквата. Защото сме щедри, ще добавим и няколко бивши членове на Държавна сигурност, отправили се решително към българските медии. Е, как да не е колоритна плънката ни?

Основният вкус ще допълним и с подправки. За целта ще си съберем малко от мръсотията в бежанския център във „Враждебна”. По думите на столичния кмет условията там никак не са подходящи и крият риск за здравето. Точно като захарта, която се изисква в рецептата. Ще завършим с вредните изпарения в българския въздух – достоен заместник на ароматната канела.

Когато всичко е готово, слагаме достатъчно пълнеж върху всеки лист и старателно завиваме. Подреждаме в подходящ съд и запичаме до златисто.

Ако все пак има недоволни, предлагаме им парченце шоколад с насекоми. Уведомяваме ги, че това е най-новото откритие на френската гастрономия и усмивката е гарантирана.

Нека някой оспори блажения тиквеник, който приготвихме!

*                 *                 * 

Да ви е сладко! ッ

Когато малко значи всичко

Какво означава да имаш малко? Кое е малко? Колко е малко? Малко е за теб, за мен, а може би не е. А за другиго сигурно е всичко. Светът е многообразен и прекрасен, безкраен в съзнанието ни. Светът е суров и същевременно - толкова красив. Светът е това, което виждаме, чувстваме, преживяваме.
Светът понякога ни дава много, понякога взима всичко от нас. Но може ли да се вземе всичко? Не е ли най-важно да запазим себе си? Онази частица, която ни вдъхва жизненост и желание за съществуване... Онова вълшебство, глътката обич, която осмисля всичко.

Искам да ви разказа за един ангел, посветил себе си на другите. Осланящ се на душата си и раздаващ се изцяло. Изключително силен и борбен дух в тяло на нежно момиче. Момиче, което заслужава всичко, момиче, което всъщност го има - защото има себе си, запазила е истинското аз. Едно колкото обикновено, толкова и необикновено момиче, на което искам искрено да кажа "Благодаря! Благодаря, че те има! Благодаря, че светът с теб е по-добро място!"

Ако все още не сте се досетили, аз ще ви покажа нейната история. История, която Наталия Симеонова сподели с нас. История, която се настани дълбоко в мен и, сигурна съм, в много други души.

Тя се казва Донка, а брат й - Божидар. Орисани са да се борят ежедневно с трудностите на тежко заболяване, но не това е най-важното. Защото животът струи от тях - във всичките си форми. Очите им, усмивките им - там е всичко, всичко, всичко и по много. Толкова чисти, толкова човешки... Ето ТУК можете още веднъж да почувствате техния свят.

Няма да имам мира, ако не излея това... Част от него ще запазя за себе си, защото то е просто усещане, изживяване... Другото, което ще кажа, е малко хаотично, но емоциите са силни и някак думите се редят сами...

Нека наистина видим през техните очи. Нека усетим светлината, която всеки ден ни засвидетелства живот, нека се усмихнем на всичко, което имаме. И светът наистина ще бъде по-уютно място, в което всеки може да намери себе си...

Усмихвайте се, защото е истина - и заради себе си!

:)))

Наопаки

Навън е мрачно и доста студено, а на мен ми е едно усмихнато и позитивно. И дъжд превалява, но в съзнанието ми греят хиляди лъчи. Спуска се на моменти мъгла, ала аз ясно виждам, че може и по-добре да е.
Есента определено е дошла. Вече дори удобно се е настанила в креслото си, но аз тайничко я избутвам, оставям й място колкото да не се преобърне от малкия ъгъл - все пак си има ред. И макар лятото да си отиде, аз все още не го пускам, в мечтите ми то е там - моето лято, неизживяно, но очаквано и търпеливо. Пак ще дойде! Но преди това очаквам мъъъничко слънце, та да се зарадвам на една обещана разходка навън.
И като сме тръгнали наопаки... Започна учебната година, но не ми е неприятно след края на ваканцията, даже напротив - с нетърпение очаквах отново да се вкопча в нещо любимо. Изникват някакви малки спънки, но опитвам да ги прескачам - ей така, колкото се може по-високо и по-далеко, та да не обръщам особено внимание. Имам огромно желание за готвене и споделяне, ама не, няма с какво да онагледя случващото си. И не за друго, ами защото нямам пособието... Е, може и да нямам за момента, ама имам близки, които са така мили, че да ми угодят на лудостите и да ми подарят миг на щастие, да се наснимам на воля (родителите на половинката за пореден път ми услужиха с фотоапарата си)...:)
Затова ви каня на топла чаша ароматен чай, придружен от вкусен и, както се доказа, хитов десерт - аз черпя. :)

Супер сладкишът

 

Позволявам си да преименувам сладкиша. А и как да се сдържа, когато вкусвайки го, бабата на моята половинка възкликна "Гери, супер е!" :) И така се роди "супер сладкишът". Та затова искам да благодаря сърдечно на Дианка за поредната прекрасна рецепта за този супер сладкиш, който се услади мнооого на всички ни. Диди, благодаря ти искрено за споделеното блаженство и за това, че винаги си така сърдечна и мила, неизчерпаем извор на идеи си ти!

След всички превъплащения на този изключително вкусен десерт, реших да следвам рецептата на Диди и в същото време да се повлияя лекичко от останалите предложения. В крайна сметка се получи комбинация от плътен, шоколадов вкус, съчетан с приятната нотка на добре узрели сини сливи и фин чийз пълнеж. И всичко това поръсено с щипка какао, мъничко канела и много любов! :)

Ще цитирам рецептата на Дианка с промените, които си позволих (Диди, надявам се, че нямаш против).

Необходими продукти:

- 100 г натурален шоколад (50% съдържание на какао);
- 125 г масло;

- 1 и 1/2 ч. ч. + 1 с. л. захар (предпочитаме по-сладките десерти);
- 3 яйца;

- 1 ч. ч. + 1 ч. л. брашно;
- 1 ч. л. бакпулвер (без връх);

-  250 г крем сирене (2 пакетчета от българското крем сирене);

- 1 ч. л. ванилова захар;
- 1 щипка сол;

- 1 щипка канела;

- 1 ч. ч. почистени сини сливи, нарязани на малки кубчета.

Приготвянето е така, както Дианка е обяснила.

С някои малки разлики при мен - плодовете смесих с лъжицата захар, лъжицата брашно и канелата (без алкохол). Шоколадът и маслото стопих не на водна баня, а в микровълнова фурна за около минута. Също съм използвала повече захар за самия сладкиш.

При разпределянето на пластовете шоколадовата смес затоплях периодично за около 10 секунди отново в микровълнова фурна, защото се беше сгъстила и разстилането й беше по-трудно. Печенето ми отне около 50 минути.

Напълно изстиналият сладкиш обърнах и поръсих с какао, а накрая и с малко шоколадови стърготини, които слънцето побърза да стопи... :)

И след всички приготовления, резултатът е ето това чудно, шоколадово, плодово, с чийз пълнеж, много вкусно и сладко изкушение... Ама си заслужава всички суперлативи - рецептата наистина е много добра. Диди, още веднъж благодаря!

Желая на всички ви спокойна нощ, изпълнена с приказни сънища, споделени емоции и много вдъхновение за последвали творения - кулинарията винаги си заслужава! А и всички любими хора - защото храната е истинска наслада само когато е споделена. :)))

Душевно спокойствие

От няколко дни сме си у дома, в нашето си у дома. Колко чаках този момент, как копнеех да стъпя на родна земя и да успокоя мислите си... Не съм вярвала, че така силно ще милея за всичко родно, за всичко мило и драго, дори за неволите, които тежат на плещите ни тук. През последните дни на Острова това беше основният ни стимул - остават само няколко дни, още съвсем малко...

Всеки път, когато видех самолет из просторните небеса, моите мисли бяха все там, при всичките ни близки и мили хора. Колко пъти сънувах приятели и роднини, колко пъти мислено се пренасях при тях, за да заблудя съзнанието си и да му даря малко отмора.

Знам, че всяко нещо си има причина, има смисъл и бележи житейския ни път - за да извлечем поуките си, за да вдигнем отново очи нагоре и да погледнем на реалността с нов мироглед.

Не съжалявам за нищо или по-скоро се опитвам да е така. Дълбоко в себе си съм разочарована. Питам се защо въобще ми хрумна тази идея, защо действах на момента и без сигурност дори в себе си - както никога. Аз, която винаги обмислям, премислям, че даже и в повече. Аз, която не поемам излишни рискове и винаги действам, когато се чувствам напълно уверена. Но... това е. Сякаш нещо ме подтикна да преодолея себе си в онзи момент и да си кажа "Кога, ако не сега?"

Все още връщам лентата назад, опитвам се да извлека положителните страни от едно подобно начинание. Може би имам нужда от отмора, от отдалечаване, от себеосъзнаване, за да видя и хубавото. В момента горчивината все още ми напомня за себе си и някак пречи дори и на малкото сладина в цялостната картина. Усещам и вътрешно съпротивление, дори нежелание. От мен очакват да разкажа за "лятото", за това какво сме видели, какво сме научили - много, наистина, няма защо да си кривя душата. Но нямам сили точно за това...

Обещала съм споделя за преживяванията си и още отеква "Разкажи, за да знаят хората, че не е това, което си мислят. Вече две години виждам колко грешна представа съм имал. Ще завърша образованието си тук, но ще се прибера един ден. Аз не мога да се чувствам добре и свободен в друга държава освен България." Но, стари мой приятелю, имам нужда малко да забравя, за да дойде времето и на това споделяне. Може би тогава ще е късно, може би ще се заличи онази нотка яд и съпротивление, която исках да излея, ала... Така го чувствам, така ще направя.

Най-важното за мен сега е, че сме Тук. Бунтът ми срещу неправдата, която ни е завладяла в България, няма да утихне. Аз съм приела личната си мисия да дам от себе си, за да опитам да надмогна и да надграждам. И нищо няма да ме спре. Но извън тези вълнения, душата ми е окрилена. Точно от това душевно спокойствие имах нужда. Точно тези планини, равнини, поля и нивя исках да зърна. Точно тези тревички, цветенца, дръвчета и камъчета исках да запазя за себе си.

Колко мъка и дразнение изпитвах преди. Не исках да приема, че някъде може да е така подредено, а при нас - не. Сега е съвсем различно... Сега са ми мили и черните пътища из родните селца, и порутените на места къщурки... Да, знам, че може и по-добре, винаги може. Но това е нашата действителност. С ново отношение и още по-голяма амбиция ще продължавам започнатото, към по-добро. И дано да успея, само да сме здрави. :)

И за да допълня вътрешния си всемир, искам да ви покажа красотата, на която се любувам в момента. Малко позакъснели кадри, запечатали цветовете на отминал сезон, но мили на сърцето ми.

                                                                  *               *                *


За добро или лошо в момента съм без фотоапарат... Без да усетя го изпуснах, строших и малкото възможности, които вярната ми "сапунерка" имаше. Старата Англия отне и това от мен, но не и вдъхновението... за всичко. То винаги ще е тук. :) 

И още нещо - Лети, не съм забравила! Имам ли възможност, веднага ще изпълня обещанието си. Още веднъж сърдечно ти благодаря за търпението! 

                                        
                                                                 *                *                  *

Желая ви много усмихнат ден, изпълнен с вдъхновение и щастие от душевен всемир!

И нека по-често се завръщаме към бащината къща. Както Дебелянов е спомнил...

Една годинка вдъхновение, вълнение, магия...

Обещах си, че ще си върна Моето Вдъхновение. А обещанието си е обещание, трябва да се спази. И най-много ме радва, че не беше насила, защото просто ми се иска да е така, ами си се възроди самичко, предусещащо, че вече е време да се завърне при мен.

Чудих се за причината... Все си мисля, че колкото повече наближава моментът, в който ще стъпя отново на родна земя, толкова по-спокойна се чувствам и някак нещата си идват на мястото. Отново имам желание да се завъртя в кухнята за нещо по-интересно, отново имам желание да запазя спомена за приготвеното, отново някак ми е по-леко... И се надявам скоро всичко да си е не "малко по малко", а "изцяло". Но съм търпелива, малко остана. =)

Има обаче още една причина за възвръщащото се вдъхновение. Днес имам празник, по-точно моето виртуално местенце има празник! И този празник е споделен, нали така? Защото блогът е част от мен, където изливам емоциите и възприятията си чрез всеки кадър, чрез всяка дума... Затова приемам празника за личен, защото всичко, случващо се тук, е част от моята личност.

Днес се навършва точно 1 година, откакто създадох "Мус от краски и мечти...". Как се случи ли? Просто го исках. Обзе ме огромно желание и аз да имам свое местенце, където да дам воля на две от най-големите си страсти - готвенето и писането. Помня, че дълго говорех за това на колегите ми в суши бара, където работех по-миналото лято (тук съм разказала и за тях). Постоянно обяснявах как разглеждам толкова много блогове и как най-накрая и аз ще си направя. И взех, че се реших и си създадох мой блог. Близо седмица не публикувах нищо, стоеше си празно. И точно след седмица, на 14 септември (Кръстовден), се появи и първата ми публикация.

Малко плахо, но пък с голям ентусиазъм се впуснах в блогосферата и целия този свят, който се създава тук. Определено ми беше интересно, вълнуваше ме какво се случва, отбива ли се въобще някой и при мен... Имах чувството, че пишех за себе си, някак се поколебах дали да продължа. Ама такава съм си, винаги искам всичко да се случва сега, на момента. Е, затова си имам половинка, която да ми помага и заедно да постигаме желания баланс. И с негова подкрепа, както и с още няколко мили думи като "Ей, Гери, видях блога ти и много ми харесва. Кога ще има и втора публикация?", реших, че има смисъл това, което съм започнала. Щом доставя радост на мен и на хората, които са решили да наминат, значи трябва да продължа. И така, малко по малко, стъпка по стъпка колелото се завъртя. Магията от блогването тотално ме завладя, всичко беше така вълнуващо... А когато започнах да срещам и толкова приятни личности като всички вас, ех, как да опиша колко голяма беше радостта ми... Няма как, защото не само беше, ами Е, продължава да бъде.

Затова искам да споделя днешния повод с всички вас и да ви почерпя с нещо сладичко. Мислех си да е мус, щеше да е по-тематично... Но някак съм тръгнала тази година на чийзкейк вълна и това е съпътстващия десерт за празниците. :)

Чийзкейк с малинов конфитюр

За рецептата се доверих на Ани от "Вкуснотека" и нейния най-лесен чийзкейк с боровинки. Ани, сърдечно ти благодаря за споделеното сладко вълшебство! Всички останахме очаровани. Специални поздрави и на теб, и на автора Васко Василев!

Аз и тук реших да експериментирам... Мисля, че не загубих от това. Пък и щом срещнах само доволни усмивки, какво повече да искам? =)

Необходими продукти за основата:

- 400 г пълнозърнести бисквити (т. нар. digestive biscuits);

- 75 г меко масло.

Бисквитите се натрошават на ситно и се смесват с мекото масло по получаването на маслени трохи. След това бисквитената смес се изсипва във форма с отделящо се дъно и хубаво се притиска до получаването на бисквитен блат.

Необходими продукти за чийз крема:

- 800 г крема сирене;

- около 200 г захар (или на вкус);

- 4 яйца;

- кората от половин лимон.

Крема сиренето се смесва със захрта и се разбива хубаво. Отделно се разбиват яйцата и постепенно се смесват със сиренето до получаването на гладък крем. Добавя се и настърганата лимонова кора. Цялата смес се изсипва върху бисквитената основа. Чийзкейкът се пече на 150° C за 40-50 минути (знам, че при Ани пише 25 минути, но при мен бяха крайно недостатъчни и следвах печенето като при чийзкейка на Йоли - около 40-50 минути до мек център).

Готовият чийзкейк, още горещ, намазах с леко затоплен конфитюр от малини (тъй като беше доста гъст и трудно се разстилаше) и оставих десерта да изстине.

След няколко часа прибрах чийзкейкът в хладилник за цяла нощ и на следващия ден украсих с резенчета зелена ябълка. 

Едно пояснение - самият крем се получи идеално гладък, но ножът ми не беше най-добрият... Затова изглежда сякаш кремът е набразден, допринасят за това и лимоновите корички. Но рецептата си е точна. ;)

Тъй като чийзкейковете със сладко, а не с пресни плодове, са си доста сладки, реших, че трябва да добавя някаква контрастираща нотка. Затова избрах да заменя ванилията в крема с лимонови корички и за украса да сложа кисели ябълкови резенчета. Определено не сгреших, защото никой не се оплака, напротив - чийзкейкът беше одобрен. :)

 

Ами, това е от мен засега. Още веднъж искам да благодаря на Ани и да й пожелая да бъде все така креативна и позитивна!

Искам да благодаря и на всички вас, мили хора, които осмисляте "Мус от краски и мечти..." и ме окрилявате да продължавам с тази си нова страст. Искрено ви желая да сте здрави, вдъхновени и все така прекрасни!

Почерпете се и да ви е много сладко - и десертът, и денят, и настроението!

До нови срещи!

 *         *         *

П. П. Все някога и с мус ще ви почерпя...

 ; )