Само за хора със силни сърца

Това е условието. Доста нерви, задължително добро настроение и вяра в успешния завършек на развитието. И накрая определено ще сте доволни и... сити. :)

Първо ви трябва вдъхновение - най-важното условие за захващането с каквото и да е. После идва идеята, която в случая не е лично измислена от вас. Е, все пак няма нищо лошо в това да почетем чуждия труд и оригиналност, нали така? И след като сте запретнали ръкави и сте се подготвили психически, забавата трябва да започне.
Като начало виждате, че грее ярко и топло слънце и решавате, че е страхотен момент за снимки. Предварително знаете какво искате да сготвите, затова по най-бързия начин отивате до магазина, купувате необходимото и се захващате със същественото.
Подготвяте си продуктите, с които ще сготвите една страшно вкусна крем супа. И защото не сте пробвали досега, ще сервирате в издълбани питки - хем приятно за небцето, хем приятно за очите.
И така. Заемате се със зеленчуците и ги слагате да се варят. Замисляте се за аромата и с интерес разглеждате наличните подправки. По усет избирате няколко и ги добавяте към къкрещата съдинка.
През това време, докато зеленчуците се варят, подготвяте "сцената". Избирате къде ще снимате, подреждате и преценявате дали ви харесва, дори може да направите няколко пробни кадъра.
Когато отново се сетите, че все пак готвите, освен че имате желание и за снимки, проверявате дали супата е готова. За най-голяма "радост" откривате че освен готова, тя е преготова, т.е. загоряла е. В престараването явно сте забравили за времето. Все пак отделяте незасегнатите зеленчуци, а за загорелите отделяте място в кошчето за отпадъци.
Защото сте късметлии, не сте закъснели твърде много и супата няма да е придобила онези незаменими вкус и мирис на загоряла манджа. Съответно ще сте спасили положението и ще сте подготвени за следващия етап. А именно - довършването на крем супата.
За целта си отваряте бутилката с прясно мляко, което ще използвате, но така замахвате, че въобще да не осъзнаете какво се случва. И след около секунда-две просто ще го почувствате. Панталоните и домашните ви чехли хубаво ще са се напоили, а подът ще се е превърнал в море от прясно мляко, което застрашително залива и останалата все още чиста част от кухнята ви.
За момент ще се поколебаете как да продължите. Някак сте спасили част от млякото, бързо изправяйки шишето. За да не провалите целия труд, довършвате супата по най-бързия начин, а след това почиствате "най-лошото".
Като предвидливи и далновидни, вие сте си купили готови питки, които просто издълбавате и сервирате в тях. Не си и помисляйте в ден като този да се захванете с месене и печене на хляб. Това ще направите в ден с още по-голям "късмет" от този.
Отправяте се към другата стая, където ви чака мястото за снимки. Е, все пак слънцето не е закотвено, както и планетата ни, така че онази хубава и топла светлина вече не е така ярка. Все пак не се отказвате от снимките и завършвате започнатото.
За финал установявате, че се е получила една от най-вкусните ви крем супи (сигурно заради подправките :)). И за да се допълни цялата красива картинка, оставяте супата настрани и довършвате основното чистене... в кухнята. Но пък доволни и с усмивка. :)

Ако все още сте сигурни в решението си да сготвите тази вкусотийка, ще ви споделя и семплата рецепта. На нас лично много ни се услади. :)

Крем супа в питка

 

 

Основата за супичката е дело на Дани (тук), за което съм й благодарна. Аз просто доукрасих от себе си, ще ви споделя моята интерпретация.

Необходими продукти:
- 4 големи картофа;
- 1 морков;
- 1/2 средна глава лук;
- 1 ч. ч. прясно мляко;
- 1/3 ч. ч. вода;
- около 30 г масло;
- няколко листенца (3-4) суха салвия;
- няколко стръкчета (2-3) суха мащерка;
- 1 ч. л. смлян черен пипер;
- 1 ч. л. къри;
- 1 щипка самардала;
- сол на вкус.
За сервиране: питка хляб, настърган кашкавал, щипка лют червен пипер.

Зеленчуците се нарязват и се поставят в по-дълбок съд. Налива се вода, която леко да ги покрие, и се слагат да заврят. Прибавят се салвията и мащерката, които да се готвят заедно с останалите продукти.
Сварените зеленчуци се пасират. Добавят се мекото масло, прясното мляко и водичката. Разбива се добре до гъста и хомогенна смес. Заради това, че сервираме в питки, е по-добре да не разреждаме много супата. Но ако се сервира отделно с крутони, например, гъстотата е по желание.
Подправяме с черния пипер, кърито, самардалата и солта на вкус. Сервираме и опитваме с удоволствие.
Ако поднесем в питки хляб, то спокойно си хапваме и самия "съд".    :)

Пожелавам ви една много усмихваща и емоционална седмица! :) 

А аз сърдечно искам да честитя рождения ден на една от най-близките си приятелки и да й посветя тази публикация с идеята да посреща всичко с настроение. Елинце, бъди жива и здрава и все такъв творец! :))) Изпращам ти безброй усмивки и силна прегръдка! :)

За успешните недостатъци!

Често човек се разсейва, та дори забравя някои подробности... Не е нещо ново, нито пък - далечно. Резултатите невинаги са приятни, но друг път са неочаквано успешни, та дори усмихващи. И сгряващи!

Точно така се получи с първото ми по-сериозно готвене за тази година... Е, сериозно, колко да е сериозно? Да кажем, че беше замислено.

Та ще правя аз чийзкейк. Ясно беше, че ще е печен, някак повече ни допада. И веднъж усетила лекотата при приготвянето му и прекрасния резултат, отново се доверих на Йолиния вариант, който съм показвала и преди (тук). Въпросната сладост исках да поднеса в другото вкъщи (имаме си цели 3 с половинката :)) и щеше да е за първи път. Тоест не ми се искаше да се проваля.

Следвах рецептата на Йоли с много малко волности от моя страна. А именно - вместо 250 г рикота избрах да използвам 1 част нашенска си извара и 1 част нашенско си крем-сирене (много обичам чийзкейк точно с българското крем-сирене). И какво се случва... Пазаруваме ние с майката на любимия необходимите продукти, но от различни магазини. Купувайки крем-сиренето, го оставяме в колата и отиваме за останалата част. Всичко преминава по план, прибираме се и аз запрятам ръкави, а след това с усмивка наглеждам чудесията във фурната. За щастие всичко протече по план. Но... Да, едно голямо "но". Но на другия ден, возейки се в колата, откриваме, че крем-сиренето послушно си стои там и никой не се е сетил да го вземе... Е, какво да ви кажа... Пропуск си беше, но за щастие - успешен.

Ето така си пожелавам да ми върви занапред. Даже ще бъда смела и няма да се ограничавам до "през тази година", отправям поглед без ограничения. И с пълно с надежди сърце мечтая за моменти, които макар и с пропуск, да завършват благополучно и с усмивка, може и подсладени допълнително. :) Искрено ви го желая и на вас!

Чийзкейк... без сирене

 

За форма с диаметър 20-22 см.

Необходими продукти за бисквитената основа:

- 2 и 1/2 пакета чаени бисквити с орехи (грамажът на един пакет е 220 г);

- 100 г меко или разтопено масло.

Необходими продукти за пълнежа:

- 3 яйца;

- 150 г захар;

- 130 г безсолна извара;

- 400 г заквасена сметана;

- 1 ч. л. ванилова захар;

- настъргана кора от половин лимон.

Необходими продукти за украсата:

- любим конфитюр.

Технологията е ясна, но ще си я напиша отново като един прилежен ученик. :)

Бисквитите се смилат на фини трохи с блендер. Към тях се добавя разтопеното масло и хубаво се смесва, така че всички трохички да бъдат омаслени (най-лесно е с ръце).

В кръгла тавичка се слага хартия за печене и се разпределя бисквитената основа, така че да обхване и дъното, и стените. Имах опасения дали ще може да се извади готовият чийзкейк, но потвърждавам - може. С помощта на още един човек се захващат 4-те края на хартията за печене и вече изстуденият десерт излиза без проблем. Същото важи и за самата хартия - съвсем лесно може да се издърпа, като се внимава да не се разруши основата.

Отделно се разбиват яйцата със захарта до пухкав крем. Прибавя се изварата, която предварително се блендира до получаване на съвсем гладка консистенция, наподобяваща крем-сирене. След изварата се добавят заквасената сметана, ваниловата захар и настърганата лимонова кора. Всичко се разбива добре с миксер до еднородна смес. Кремът се изсипва внимателно върху бисквитената основа.

Чийкейкът се пече в предварително загрята на 175° C фурна за около час. Готов е, когато при поклащане центърът леко се тресе.

Изважда се и се оставя да се охлади.

След охлаждането трябва да престои минимум 2-3 часа в хладилник, за да се стегне допълнително и да се изстуди добре. Накрая се гарнира с любим конфитюр. В моя случай смесих два - от ягоди и от боровинки.

 Уверявам ви, че дори и с пропуснато крем-сирене, чийзкейкът е страхотен на вкус (не усетих реална промяна)! Йолинце, още веднъж ти благодаря за чудесната рецепта, много ни е любима! А вече събра още повече доволно усмихващи се и "ммм"-кащи хора. :)

Слънчева и ползотворна седмица желая на всички ви!

И нека занапред недостатъците бъдат неусетни или поне с красив финал. ♫

Още малко сладост

Пак съм с мъничко закъснение... Но от сърце ви пожелавам празници, изпълнени с вълшебство!

 

Преди да започнем с новогодишната подготовка ще ви подсладя с коледните лакомства, които тази година поднесох на любимите си хора. Отново избрах по-семпли рецепти, при които тайната се крие във вкуса. Външният вид... Все ще му дойде редът и на него и въображението ми ще опита да изрисува лакомствата, така че да радват и очите.

Няма да пиша рецепти. Пък и не са мои творения, други са измайсторили рецептите на тези вкусотии. Аз просто изпълнявах, а сега споделям и с вас. :)))

Мъжки тиквеник

Мъжки тиквеник  - не, не е само за мъже. Даже напротив - за всекиго, който обича тиквата в цялата й сладост.

Това е тиквеникът, който всяка година присъства на трапезата ни на Бъдни вечер. Приготвям го с дядо ми. Той ми помага в подготовката, а аз се заемам със самото готвене. Тази година обаче помощник беше баща ми. И така - баща и щерка (както той обича да нарича мен и сестра ми) се потрудиха и отново си имахме вкусен тиквеник. Затова е мъжки - защото за него винаги си имам мъжка подкрепа (името си е моя измислица).

Това, което различава нашия тиквеник, е добавката на няколко настъргани ябълки. Тайна, която знам от дядо ми. Но пък винаги действаме на око - количеството тиква, захар, канела, орехи, а после и 2-3 ябълки. Не запържваме плънката. Леко изстискваме сока от настърганите ябълки и тиква (за да не се разводнява след това сместа), а след това добавяме останалите вълшебства. И едно задължително - любов! :)

Ябълкови облачета

Тази сладки са вдъхновени от слънчевата Тики. Тики, мило другарче, искрено ти благодаря за тези вкусни, толкова уханни, пухкави и топящи се сладки! Просто прекрасни! Баща ми не спря да минава покрай тях и да си прибира по едничка... :)

Ето тук може да се насладите на Тикиния вариант на тези сладки. Аз запазих основата, но експериментирах по мое виждане. Вместо джинджифлов използвах обикновен мед, аромата сведох само до канела, а бадемовото брашно замених с фино смлени орехови ядки. Побългарих с една дума. :)

Тики, още веднъж ти благодаря! Това вече са едни от най-любимите ми сладки, чудесни са!

Тиквена сладост

 

За тези сладки отново открих музата си при Дианка. При нея са мекички и с аромат на джинджифил. При мен няма джинджифил и се получиха хрупкави, даже приличат на ореховки. Не знам какво обърках, но смятам, че е успешна грешка, защото почти няма спомен вече от тях. Последни бройки за ослушващите се? :)

Диди, благодаря ти много за всички идеи, които ни подаряваш! Поредната чудесна. :)

Спрях се на тиквените сладки, които може да откриете тук. Исках нещо различно от безбройните рецепти с толкова много масло в тях... За да прикрия тиквата (прекалено много хора около мен не я харесват), добавих настъргана кора от един портокал, а ароматът отново беше само канела.

Любимите меденки

 

Обожавам тези меденки. Толкова вкусни и топящи се... Рецептата е на Ванчето от "Гответе с мен". Ванче, отново ти благодаря, страхотна рецепта!

Миналата година ги приготвих покрай Коледа (ето тук са). Сега отново не пропуснах, но бяха по-различни. Винаги слепвам меденките с мармалад (тази година използвах шипков). Но сега ги изпекох предварително и след няколко дни ги слепих. Е, някак не се получиха толкова крехки като преди. Но проба-грешка... Уча се :)

❅                          ❅                             ❅

Пожелавам на всички весело посрещане на новата година! Пожелавам ви здраве за вас и за семействата ви! Това безспорно е най-важното.

Бъдете здрави, обичайте се и творете красота! :)

Трепетен плен ♥

На този ден, преди 25 години се е родило едно много послушно бебе. Беличко, ама много беличко. С тъмни и топли очи и широка усмивка. И греещо сърце!
Минавали години, а малчуганът ставал все по-самостоятелен. Пакостлив и своенравен още повече - като всяко дете... Да не забравяме и приказлив. И много целеустремен. Козирог, достатъчно ли е? :)
Пораснал още повече. И взел, че изникнал пред очите ми и откраднал душата и сърцето ми. Или по-скоро аз му ги дадох... Взаимно беше.
И така вече няколко години. Все същата детска и мила усмивка, все същите топли очи, все същото греещо сърце и красива душа ми дават сила и озаряват света ми. Моята половинка, която допълва мен, която допълва двама ни. Моето всичко, както го наричам. :)

Не обичам да навлизам в толкова лични и интимни преживяваня, но днес е малко по-различно, затова си го позволих. :) Пък и както той самият каза "Eй, ставам на 25. Това си е четвърт век!" Така че явно е специален ден. :)

И защото за мен наистина е, искам да ви почерпя за негово здраве. Желая му от все сърце и душа да е здрав, да бъде себе си и да не спира да мечтае. Всичко друго ще постигнем заедно, сигурна съм в това.

Тъй като днес той ще празнува на два фронта, реших моят принос да е малко по-различен. Знаех, че ще има стандартната торта с блатове и крем, затова аз исках да му приготвя нещо друго. Нещо силно и запомнящо се, нещо безкрайно вкусно и много сладко, нещо неописуемо шоколадово и с ясен почерк. И всъщност нищо сложно, съвсем семпло, но определено заслужаващо предходните думи.

Шоколадовата орбит торта, както я е нарекла Дианка, Chocolate Idiot Cake по думите на небезизвестния Дейвид Лебовиц и "Шоколадов трепет", както ще я нарека аз. "Шоколадов трепет" - защото точно това символизира. Е, и доста "трепети" изхабих покрай нея, но вината е моя... Имах малко трудности, не успях да постигна това, което исках, после и снимките ме затрудниха доста, но... това е. Забравям за всичко и искам да запомня само щастливата и доволна усмивка на рожденика, когато видя и опита резултата - това ми е достатъчно.

 

 

Торта "Шоколадов трепет" 

 

Рецептата е на Дейвид Лебовиц, така че ще цитирам. От мен има само една малка добавка, внасяща допълнителен аромат...

Необходими продукти:
- 290 г натурален шоколад;
- 200 г масло;
- 5 яйца;
- 200 г захар;
- 1 с. л. мандаринов ликьор;
- натурално какао за поръсване.

Шоколадът и маслото се стопяват на водна баня и се бъркат до получаването на еднородна смес. Оставят се настрани, докато леко се охладят.
През това време яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Постепенно към яйчената се добавя шоколадовата смес и всичко се разбива добре. Добавя се и мандариновият ликьор.
Форма с диаметър 23-24 см се намаслява и поръсва с малко какао. Разпределя се добре и излишното какао се отстранява.
Сместа за тортата се изсипва във формата и се покрива с фолио. С фолио се обвива и самата форма, ако е с отделящо се дъно. След това се поставя в по-голям съд и се налива топла вода до средата на тортената форма.
Пече се в предварително загрята на 175° C фурна за около 1 час и 10-15 минути. Тортата е добре изпечена, когато докосвайки центъра й с пръст, той остава чист.
Готовата торта се изважда от по-големия съд, маха се фолиото отгоре и се оставя да изстине напълно. Украсява се по желание. Може да се съхранява в хладилник от 3 до 5 дни.

Това е моята торта. Както по-горе споменах, имах известни затруднения, но не заради рецептата. Горещо препоръчвам и гарантирам, че ще спечели любителите на шоколадови десерти.

Диди, а на теб искам сърдечно да ти благодаря! От теб научих за тази торта и ти беше подтикът за направата й. Продължавай все така да ни вдъхновяваш! :)

Почерпете се и да ви е сладко!

☀

Малкото голямо щастие...

Не е коледно и не е за ядене. Не е сладко и не е солено. Не е безцветно и не е шарено. Не е малко, но не е и огромно. Не е ново, не е и старо. Не е безкрайно, но не е моментно. Не е явление, но не е без значение. И е голямо щастие за мен! От онези, които малките сбъднати мечти ти разкриват. Които ти даряват глътката свеж въздух, онзи едва доловим копнеж, бледнеещ пред по-важните желания за здраве и пак здраве. Но въпреки това... Толкова силно го исках, аз го постигнах и сега с огромно желание опознавам. Гледаме се замислено, изучаваме се, опитваме и често грешим. Понякога и усмивка долавяме. :)

Ще ви представя моя нов другар, с когото се надявам да постигнем съгласие, разбирателство и взаимност. Е, трудничък е за свикване, ама аз не се отказвам. :) Чаках го толкова време и всяка секунда си струваше. Знам, че "сега предстои най-важното, но и най-трудното". Кой е казал, че ще е лесно? Важното е да бъде за удоволствие, а не тормоз.

С голямо вълнение ви споделям, че най-накрая в ръцете си държа моя фотоапарат. От една седмица се опознаваме и сме едва в началото. Сигурно ще е доста продължително това начало, но пък няма да се откажем. Така че смело напред!

Искам да ви разкрия няколко мига, които вчера си подарихме с него. А Коледа... Все ще я поканим и нея в моето местенце. Ама не знам кога... ;)

❉  ❉  ❉

❉

❉

❉

❉

 ❉

❉

❉

❉   ❉  ❉

 Желая на всички прекрасни дни и много сладка предпразнична подготовка!

Стискайте ми палци да успея да се вредя и аз сред вашите вкусни красоти...

Мъничко извън рамката

Или иначе казано "ни в клин, ни в ръкав" ще е предложението ми, ама пък знае ли се, може някой да се вдъхнови и да се реши да си го приготви. Не е коледно, не и сладичко, ама пък е нещо по-сериозно за стомаха. Имайки предвид, че май десертите преобладават тук и в главата ми като идеи, понякога мъничко сол не е излишна. :)

А как се стигна до тези малки бръмбазъци (след малко ще разберете какво имам предвид)? Както много често се случва при мен. Искам да направя нещо, започвам да се ровя за идеи, после ми харесва друго, опитвам се да го реализирам в главата си като трето и накрая отивам на съвсем друга вълна. Ама така е... Понякога от много търсене ми писва, та се отказвам, но този път нямаше мърдане назад, вариантът беше само един - напред и това е. :)

Запретнах ръкави, започнах нещо отдавна отлагано и взе, че се получи. Ако трябва да съм искрена обаче, не беше много за нас. Някак не сме свикнали с този вкус на варено тесто. Ще го споделя все пак, ако на някого му хареса идеята. Може би трябва да опитам различна комбинация, знам ли... Но знам, че искам да благодаря на Ирма за споделената рецепта, от доста време имах желание да опитам.

 

Ньоки с магданозено песто

 

 

Както споменах, източникът на моето вдъхновение този път е Ирма. Ето тук може да се насладите и на нейния вариант. Ирме, благодаря ти много! :)

Необходими продукти за ньоките:

- 3 големи картофа (или 4 средни);

- 1 яйце;

- 1 к. л. сол;

- 160-180 г брашно (при мен - 17 с. л.);

- 1 ч. л. сушен магданоз.

Картофите се сваряват, обелват и намачкват с преса за картофи. Когато изстинат, към тях се добавят останалите продукти (яйцето, брашното, солта и сухият магданоз) и се замесва меко тесто. От него се късат малки топки, които се разстилат с длани във формата на фитили. Всеки фитил се реже на малки кубчета, които се оформят като вретено и след това с помощта на вилица правим леки браздички.

Пускаме ньоките в подсолена вряща вода и ги оставяме да изплуват на повърхността. След още 2-3 минути ги изваждаме и оставяме да се отцедят (аз използвах гевгир).

За магданозеното песто:

- шепа накълцан магданоз;

- 1 с. л. зехтин;

- 2 с. л. орехови ядки;

- 1 ч. л. маслинова паста.

Признавам си, че малко действах на око, но взе, че се получи вкусно "песто". Та смесвате всичко в блендер и хубаво надробявате до получаването на по-едра кашичка.

Моето песто не е особено ярко като цвят, но и магданозът ми беше жълто-зелен. :)

Може да разбъркате отцедените, но топли ньоки с лъжица песто и да сервирате.

Може пък и леко да сотирате ньоките с масло, после да добавите песто и да настържете една идея кашкавал, който да се разтопи. Щях да забравя - и да поръсите с щипка смлян черен пипер... :)

Или както ви харесва...

Хубава и спокойна вечер от мен!

***Блогър ми направи някакъв проблем (прочетох, че слъщото се случи и при Тили) - уж актуализирах стара публикация, а тя взе, че се публикува отново. Затова сега пускам втори път последната си публикация... Извинявам се за загубените коментари... Съжалявам!

Предколедна радост

Докато си чакам една малка радост, която да ми помогне с коледните приготовления, друга една радост "почука" на вратата ми. :)
Тази радост е много усмихната, много любезна и страшно талантлива. Отзивчива, внимателна и емоционална. И как само омайва... Първо поднася изненадата, после изпълва сетивата и накрая остава вълшебна наслада... И винаги е вкусно, ама много вкусно! :) Е, понякога е непознато, но пък предизвикателно и обогатяващо. Така че едва ли има недоволни.

Преди време ме посрещна така радушно при себе си, сега е мой ред. И с огромно желание сега аз казвам "Добре дошла!" на Лети от "Кулинарно приключение".
И ако знаете само какво е приготвила... Нещо, за което си умирам - сладичко... Не знам колко е в нормите, но от края на октомври Коледа е в главата ми и постоянно събирам идеи за коледни сладки. Друг е въпросът какво ще ми роди след това фантазията. Но в едно съм сигурна - днес блогът ми ухае прекрасно, изпъстри се предколедно и кани всички ви в приятната компания на Лети и чудните й бисквитки! :)

*                            *                             *

❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄

Тези много вкусни бисквитки приготвих за гостуването при Гери в нейния блог "Мус от краски и мечти". Благодаря ти за милата покана, Гери! 

  Преди време тя гостува при мен с една прекрасна и слънчева, като самата нея, питка. По този повод споделих колко харесвам Гери - нейната искреност, любознателност и съпричастност. Много ми е приятно да посещавам нейното виртуално кътче и сега с огромно удоволствие идвам на гости с нещо сладичко, което се надявам да й хареса. Предвид наближаващите коледни празници, украсих подобаващо бисквитките и даже нарочих специален късмет за моята чудесна домакиня. 

Гери, виждаш ли листчето под панделката? Там има за теб пожелание - за здраве, вдъхновение и любов, за много вълшебство и цвят в живота ти! Бъди щастлива!

Ако някой реши да се възползва от рецептата, да знае, че няма да се задоволи с една доза, а ще иска да направи после още. Бисквитките се получават много вкусни, в нестандартна, интересна форма и приготвянето им не е изобщо сложно. Единственото леко затруднение, което може да срещнете, е оформянето на тестото - трябва да е достатъчно охладено, за да може да работите с него, и трябва да действате бързо, за да не се стопли прекомерно от ръцете ви. :-)

Вкусни бисквити / Delicious Cookies

доза: около 26 броя

Продукти:

270 гр. брашно,

200 гр. масло,

150 гр. захар,

1 яйце,

1 ч. л. ванилова есенция,

1/2 ч. л. бакпулвер,

1/2 ч. л. сол,

конфитюр от малини (или вишни)

Начин на приготвяне:

  Разбийте в купа маслото и захарта до получаването на пухкава кремообразна смес. Добавете с разбиване яйцето и ванилията.

  Пресейте брашното, смесете го с бакпулвера и солта. Изсипвайте постепенно брашняната смес във маслената, като разбърквате добре. Ще се получи лепкаво маслено тесто. Покрийте купата с фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника тестото, за да стегне (при мен стана за около час).

  Набрашнете съвсем леко плота, колкото да не залепва тестото по него. Набрашнете леко и ръцете си. Разделете добре охладеното тесто на 3 части. От всяка част оформете рула (кръгли "фитили") с  диаметър около 3 см. Работете бързо, защото ако тестото се стопли, оформянето ще е много по-трудно. Сложете така оформеното тесто в тава (аз използвам тази на фурната), постлана с хартия за печене, на разстояние 10 см едно от друго. С помощта на кръглата дръжка на дървена лъжица (или друг подобен инструмент) направете вдлъбнатина в средата на тестото по цялата дължина. Напълнете вдлъбнатината с конфитюр, като не я препълвате прекалено. Трябва да изглеждат приблизително така:

Пекат се на предварително загрята до 180 градуса фурна около 15-20 минути или докато леко порозовеят. Докато се пече тестото, донякъде се разлива и затова се изисква разстояние между рулата.

   Оставят се в тавата да се охладят за около 2 минути. После се нарязват диагонално на парчета с дебелина около 2 см и с помощта на шпатула внимателно се изваждат върху решетка (скара) да изстинат.

   След като се охладят, дръжте бисквитите в плътно затворена кутия. Ако оцелеят дотогава, че да ги приберете, защото поне при нас изчезнаха светкавично :-)

    ** Рецептата е адаптирана от книгата "Всичко за печенето".

 *                         *                           *

Ако ви кажа, че се се вълнувам, не знам дали ще е достатъчно... Защото няма по-приятна емоция от споделената радост, а гостуването на Лети е точно това. :)

Лети, от сърце ти благодаря - че прие поканата да озариш моето местенце, за отделеното време и внимание, за търпението, за прекрасните сладки, които ще опитам да приготвя и аз, за това, че си толкова сърцат човек!

А листчето, което се крие там... Страхотна изненада, наистина!

Ако знаеш само как си трупам подобни жестове близо до себе си - и този е един от тях.

Аз на свой ред ще ти пожелая крепко здраве за теб и цялото ти семейство, много споделени вълшебни мигове и добрина, която винаги да топли сърцето ти!

Още веднъж ти благодаря, мила Лети, и нека предстоящите празници да озарят дома ти! :)