Поръсено с деликатност

Много изискано състояние на духа, което малко хора владеят. Вътрешно чувство, което се възпитава, но само ако е заложено в зародиш. Съвсем семпло, но и прецизно. Красиво, нали?
Така си представям една мила дама. Деликатно нежна, деликатно емоционална, деликатно взискателна, деликатно внимателна и деликатно добронамерена. Толкова, че да те стопли с отношението си, да те усмихне широко и по никакъв начин да не прекали. Премерено по природа, без да се натрапва.
Дали се досещате кого имам предвид? Момичето с име на цвете, което отскоро познавам (макар и само виртуално), но пък искрено приемам. Защото при нея ми е вкусно и любопитно. Понякога изненадващо, а понякога толкова познато. И неминуемо усмихнато!
Имам радостта отново да гостувам в топло и ухаещо местенце. Да поздравя сърдечно домакинята му и да й благодаря за жеста към мен! Подправям със сладост и с трепет очаквам да разбера дали допада и на нейния вкус. А всички вас приканвам на вълшебното килимче, за да полетим към "Кулинарната авантюра" на Вили! Заповядайте на сладко пътуване, придружено от... 

Шоколадов чийзкейк с черешово сладко

Тук е моментът да споделя, че открих една нова кулинарна любов, която потвърди, че истинските неща се случват спонтанно. Защото колкото пъти опитвах умишлено да я осъществя, не се получаваше. Докато един ден просто се влюбих във вкуса на натуралния шоколад. Преди не исках и да чуя, докато сега не искам да забравя. И за да подсиля желанието, опитах за втори път да приготвя шоколадов чийзкейк. Е, получи се! Даже и потретих, но точно по тази рецепта, чиито вдъхновителки са две страхотни кулинарки. Роси, Павлинка, благодаря ви, момичета! Заради вас разбрах какво е вкусен шоколадов чийзкейк!

Надявам се да се услади и на моята домакиня. ;)

Необходими продукти (за правоъгълна форма 20х13 см и две малки чашки)

За основата:

- 150 г чаени бисквити с какао;

- 50 г масло.

За крема:

- 1 по-голямо яйце;

- 100 г захар;

- 125 г крема сирене;

- 200 г заквасена сметана;

- 70 г натурален шоколад;

- 1 ч. л. настъргана портокалова кора.

За гарниране - черешово сладко.

Блат – бисквитите се смилат и хубаво се смесват с разтопеното масло. С готовата смес се покрива дъното на формата и се притиска добре. Поставя се в хладилник, докато се приготви кремът.

Крем – яйцето се разбива със захарта. Добавя се крем сиренето, после и заквасената сметана. Всичко се разбива до получаването на  плътен крем. Ароматизира се с портокаловата кора, а накрая се добавя поизстиналият и предварително разтопен на водна баня шоколад. Кремът се обединява добре, изсипва се върху блата и се заглажда.

Готовият чийзкейк се пече на 165° C за около 40 - 45 минути.

Оставя се да се охлади.  Гарнира се с черешово сладко и се прибира в хладилник за няколко часа (най-добре за една нощ).

 

Получава се много вкусен десерт! Може да се гарнира и с допълнително шоколад, който предварително е разтопен на водна баня. Не по-малко хубаво би се получило и с друг конфитюр. Но аз лично много харесах комбинацията на натурален шоколад и черешово сладко.

Вили, сърдечно благодаря за поканата! Много ме зарадва и ще съм още по-доволна, ако съм успяла да избера подходящата рецепта. Знам, че и двете обичаме сладичко... Не открих предложение при теб за чийзкейк и именно затова избрах аз да ти го поднеса. Дано да ти се услади! ❀ Няма да пропусна да ти пожелая и много вдъхновение, за да изпъстряш местенцето си все така с вкусотии. И с много настроение, разбира се! Защото закъде сме без него! Като подкрепа ти изпращам поне един чувал с усмивки (другият ще е от Дядо Коледа). ;)

Приканвам всички, за да си хапнем сладко и бъбриво! ッ

Хора всякакви

И това му е хубавото! Да има разнообразие, така че всеки да е (почти) доволен.
Аз определено съм от хората, които благославят разнообразието. Монотонните изживявания някак убиват ентусиазма ми и бързо ме запращат в скучаещата графа. А новото ме провокира, предизвиква ме да го опозная, да му се противопоставя, а защо не и да го приема. И така до следващото... С едно уточнение - тук не включвам близките си хора и личните взаимоотношения с тях.
За простичките неща размишлявам. Като редуването на различни спортове, слушането на различна музика, посещението на различни места и опитването на различни ястия. Обожавам запознанството с нови вкусове! Нямам предразсъдъци в тази посока. Сигурно трябва да е крайно решение, за да откажа. Дори екзотично ястие с буболечки бих опитала. Важното е да е вкусно. ;)
В тази връзка... Колкото аз обичам да опитвам, съответно и да приготвям, нови и непознати за мен ястия, то вкъщи родителите ми строго се придържат към познатите и традиционни такива. И все пак! Има моменти, в които майка ми от любопитство взима продукти, които по принцип не познава или не харесва. И точно тогава се появявам аз! За да се зарадвам на това, което тя просто е забравила. Последното такова - едно много вкусно сирене горгонзола. Знаех си, че никой няма да сподели с мен приготвеното, затова си подарих "самотно" угощение. Ама определено беше много вкусно!

Печени плодове с горгонзола, орехи и мед

Необходими продукти за 2 порции:

- 1 круша;

- 1 синя слива;

- около 20 г сирене горгонзола (козе, синьо сирене или друго по избор);

- 2 с. л. нарязани орехи;

- 4 к. л. мед;

- щипка сушен риган.

Крушата и сливата се измиват и подсушават. Почистват се съответно от семките и костилката.

Нарязаното на малки кубчета сирене горгонзола се смесва с нарязаните орехи и щипката риган. С получената смес се пълни сърцевината на всяка половинка плод, а след това всяка една се поръсва с по една кафена лъжичка мед.

Плодовете се пекат в застлана с хартия за печене тавичка на 180° C за около 15-20 минути. Поднасят се леко охладени.

Получава се наистина страхотна комбинация! Нищо не ми беше излишно. А идеята за ригана определено ме зарадва. Изобщо... Подарих си едно малко пиршество за небцето - поемам риска да звучи прехвалено.

 

Може би само бих избрала по-узряла круша следващия път, но не е фатално. Защото е вкусно! Дори ви съветвам да си сложите двойно повече плънка и за нищо на света да не подминавате вълшебния сос, който сливите отделят при печенето...

Блаженство! За което обаче си имам вдъхновение. Сонче, благодаря ти! Именно твоята публикация ме провокира и аз да опитам това предястие. 

Усмихната, споделена и сладка вечер желая на всички!

ッ

Онзи миг...

Често те питах защо се случва така... Плачейки, молех за потвърждение. „Аз няма да умра, нали?” И сляпо си вярвах. Не знаех, че всички сме тленни, не исках да мисля, че и аз съм сред тях. Откривах спокойствие в твоята утеха и бездната изчезваше за миг. Или пък просто я прескочих? Защото знаех, че те има - мила моя, подарила ми живот.

После бездните зачестиха. Някои изникваха сами, други сама си подкопавах. „За да се научиш на живот”, така ми казваха.

Яростно се изкачвах нагоре и неумолимо катерех своите бездни. Отнемаше ми цяла вечност, почти се бях отказала... За да ми вдъхнеш вяра, мое всичко! И закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая. Защото знаех, че ще бъде. Онзи миг, в който крилете се реят, а вселената ни следва с надежда.

И моята снимка за месец октомври... 

Защото го заслужаваш!

И просто нямаше да си простя, ако бях пропуснала. Е, ти отново ме успокои - "Не се притеснявай, ако не ми направиш нищо." Не исках и да го мисля... Как?
Вярно е, че имах още "приятни" багажи върху главицата си, а пък време определено нямах в излишък. Но винаги мога да се открия начин, за да видя най-прекрасната усмивка, подаряваща ми безкрая, нали? Всичко друго е оправдание. И ще опитам да го запомня! Ако не, ще се върна, за да препрочитам - отново и отново.
Дори не разбра, че съм замислила нещичко за теб. Много обичам тази ти особеност! Толкова пъти успявам да се скатая, за да те изненадам след това. А ти определено се чудиш как се е случило и все така не се замисляш за малките подсказки. Ура за мен! :)
И когато денят дойде, бях въоръжена с въпроса: "Е, къде са ти бонбоните? С какво ще ме почерпиш сега?" Какво получих ли... Същата прекрасна усмивка, която ми казва, че не се е замислила за тези подробности. Но аз точно това и чакам. Защото аз съм го измислила преди теб и определено обичам това премисляне. За да споделим след това взаимно сладкия момент. А той определено беше сладък! И много шоколадов!

Шоколадови бонбони с орехи и пияни вишни

 

Необходими продукта за около 30 бонбона:

- 1/2 ч. ч. подсладено кондензирано мляко;

- 200 г натурален шоколад;

- 1 и 1/2 ч. ч. орехи;

- 1 с. л. вишновка;

- 30 броя "пияни" вишни.

Орехите се запичат на максимална температура във фурна, докато леко се зачервят. Изваждат се, оставят се да изстинат и се смилат с кухненски чопър на по-едри парченца.

Подсладеното кондензирано мляко се загрява на котлон. Щом се стопли, към него се слага нарязаният на стружки шоколад и сместа се маха от котлона. Разбърква се до получаването на плътна шоколадова "лава"(много бързо се случва). Добавят се орехите и вишновката и всичко се смесва добре. Оставя се да се охлади за няколко минути.

През това време вишните се почистват от костилките. От вече изстиналата шоколадова смес се взема малка част, сплесква се като палачинка, в средата на която се слага вишната, и се завива. Така се процедира и с останалите бонбони.

Вече готови, шоколадовите бонбони се оставят за няколко часа в хладилник и са готови за консумация.

Рецептата за тези вкусни изкушения е на Инчето. Ето я ТУК в оригинал. Аз добавих съвсем малко от себе си и оформих не като сладки, а като бонбони - нали си имахме и повод за почерпка. :)

Инче, благодаря ти за прекрасната рецепта! Това определено са вече любимите ми за приготвяне бонбони - няма друга такава смес, която нито да лепне, нито да цапа. Чудни са!

Именникът също ги хареса. Цял ден отскача до хладилника за един-два-три... и усмихнато обяснява "Колко са хубави!" :)

Искам само да споделя какъв шоколад използвам. Според мен е чудесен за работа, а определено ми допада и на вкус. Досега не съм имала разочарования от него.

Та става въпрос за натуралния шоколад, т.нар. кулинарен или шоколад за готвене, който си купувам от магазини "Кауфланд". Съдържа 52% какао, съвсем достъпен е като цена, а като качество определено мога само добре да се изкажа. Не го рекламирам, просто споделям, ако би било полезно за някого.

И докато все още е 26 октомври...

Честит Димитровден и честито на всички, които днес празнуват!

Честит имен ден и на теб, мое всичко! Желая ти от все сърце това, което имах щастието и днес лично да ти пожелая! Позволи ми да поискам нещичко и за себе си... Искрено ти желая винаги да бъдеш лъчезарното слънчице, което всяка сутрин ми подарява смисъл!

Почерпете се и дано да ви е сладко, колкото и на нас! ッ