Моментно на момента

Определено мъничко ми липсва онова, моето си вдъхновение, за да приготвям и споделям след това с вас. Някак не се получава. А понякога дори нямам желание да опитам. ОБАЧЕ няма да бъде вечно така, нали? Просто не може. Давам му, на вдъхновението ми, да си почине малко, но да се готви, защото съвсем скоро, само след 3 седмици и няколко дни, се завръщаме на родна земя. Тогава отново го впрягам здраво и нека да бъде, нека да бъде все така окриляващо ме, както досега. Не си го давам за нищо - нито вдъхновението за готвене, нито цялостното вдъхновение. Просто сега е в моментно състояние...

И все пак ме осеняват някакви мънички искри. Гъделичка ме леко, че и ръцете малко ме сърбят... Да сготвя нещо, да опитам да го снимам. А дали ще се получи... Е, може и по-добре, все си го повтарям. Но пък продължавам!

Случва се да си приготвя нещо, но да нямам желание за снимки... Което е странно, нетипично дори, но аз пак се успокоявам с това, че е моментно... Така си заминаха един огретен по рецепта на слънчевата Тики и един страхотен, наситен какаов кекс. Обещавам обаче да ги приготвя отново и да ги споделя с вас, защото наистина ни харесаха. :)

Преди това ще ви покажа три простички идеи, които взеха, че се реализираха наведнъж. Имах свободен ден, имах желание за готвене и запретнах ръкави. Нищо сложно, нищо ново, но пък вкусничко и лесно. Просто така, за да е по-приятно с домашно приготвена храна.

Картофи със сос бешамел 

Първо искам да споделя рецептата за картофи със сос бешамел. Много обичаме този зеленчук и по всякакъв начин се опитвам да експериментирам с него. Това е още една идея за вкусни картофки, която открих ето тук и приготвям вече няколко пъти.
 
Необходими продукти:

- около 1 кг картофи;

- 3-4 с. л. брашно;

- 5-6 с. л. олио;

- 1/2 ч. ч. прясно мляко;

- 1/2 ч. ч. пилешки бульон;

- черен пипер и сол на вкус.

Картофите се обелват и се нарязват на по-едри парчета. Измиват се добре и се сваряват в подсолена вода, подправена с копър (може и без копър, не е проблем). Сварените картофи се отцеждат от водата.

Отделно се сгорещява олиото и в него се запържва леко брашното. Добавят се прясното мляко и част от водата, в която са се варили картофите - в конкретния случай замених водата с пилешки бульон. Бърка се добре до получаването на гладък сос.

Когато сосът е готов, към него се добавят картофите и всичко се разбърква. Оставя се така за 3-4 минути и накрая се подправя със солта и черния пипер. Сервира се топло и се хапва с удоволствие.

 

Пиле с ориз на фурна

 

Много обичам пиле на фурна в различни варианти - и с картофи, и с ориз, и с какво ли не. Когато го приготвяше с ориз, майка ми винаги добавяше и доматен сок - едно време... Но дядо ми, и той се изявява понякога в кухнята, го правеше без домати и му казвахме "пиле с бял ориз". Е, обичам и двата варианта, но реших аз да приготвя белия. Рових се из интернет и накрая реших да действам... на око. Отново много простичко.

Необходими продукти:

- 4 пилешки бутчета;

- 1 и 1/2 ч. ч. ориз басмати (с такъв разполагах, но ще се получи добре с всякакъв ориз);

- 1 морков;

- няколко стръка пресен магданоз;

- сол и черен пипер на вкус.

Пилешките бутчета се сваряват, като периодично водата, в която се готвят, се почиства от отделящата се пяна. Когато са готови, бульонът се прецежда и се запазва.

В тавичка се слага измитият ориз и се нареждат пилешките бутчета. Добавя се нарязаният на малки кубчета морков и се поръсва с черен пипер и сол на вкус, както и с наситнения магданоз.

С около 2 ч. ч. от отделения бульон (1/2 ч. ч. използвах за картофите със сос бешамел) заливаме ястието, разбъркваме внимателно, за да не се разместят бутчетата. Печем на
200° C до готовност на ориза и леко зачервяване на бутчетата - около 20-30 минути.

Родопска закуска

 

Тук Таничка ще каже колко родопска е тази закуска. Аз така съм запомнила от майка ми този вид разядка и затова така ще я споделя с вас. Искам само да допълня, че изварата си приготвих сама. И как се стигна до това...
Прясно мляко тук си взимаме предимно от турските магазини и смея да твърдя, че е добро. Дори след 4-5 дни вече се разваля... Нещо, което не ми се е случвало с купено от магазина прясно мляко в България. Та беше останало около половин литър мляко, което пробвах да си стопля, а то взе, че се пресече... Тъкмо го изхвърлях, когато се сетих как дядо ми приготвя домашна извара. Тогава стоплих цялото мляко до завиране , добавих около 1 ч. л. лимонов сок и махнах от котлона. Когато изстина напълно, прецедих през много ситна цедка и оставих за няколко минути, за да се отдели напълно излишната течност. И така си имах чудесна домашна извара. От половин литър мляко се получи около 250 гр извара.

Необходими продукти:
- около 250 гр. извара;
- 1 с. л. кисело мляко (майка ми добавя майонеза, но аз избрах да е по-здравословно);
- 1/2 по-малка краставица, нарязана на малки кубчета (като за таратор);
- 2-3 скилидки чесън;
- 1 к. л. червен пипер;
- сол и черен пипер на вкус.

Всичко се смесва и се оставя в хладилник за около час. Може да се хапва и като салатка, а защо не и да се намаже на филийка като пастет.

*              *             *

Желая на всички прекрасна вечер и много вдъхновена седмица!

Бъдете усмихнати и дерзайте!

ツ

Сладка раздумка

Нещо подобно се получи с това предизвикателство, ширещо се през последните седмици из блоговете. И да споделя - изключително приятно ми е да прочета  написаното от всекиго, защото отговорите на толкова различни въпроси открехват нови врати, опознавам още повече конкретния човек и някак усещането е още по-приятно. Някого, когото следиш постоянно, четеш с интерес публикуваното от него, а изведнъж той решава и да те допусне по-близко до себе си. Всеки го нарече по собствен начин. Но както и да го окачествим, определено е една приятна възможност да опознаеш виртуалните си познати, които невинаги имаш възможност да срещнеш и на живо. :)
 
Ето така аз възприех случващото се с тези въпроси-отговори. И със сигурност беше удоволствие да си побъбря с всички ви, мили дами. Но преди да приключим, обещала съм на още три дружки, затова бързам да си изпълня обещанието. Макар и с малко закъснение - моля за извинение...

За да бъда безпристрастна, ще отговарям по азбучен ред - първо на въпросите на Алекс, после на Люси и после на Роси.

В приказките от шоколад... 

 

1.Защо създадохте блога си?

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1. Как и защо започнахте да готвите?
Започнах да готвя, защото много ми харесваше, нещо ме привличаше в това занимание. Има и друго. Когато бях малка, баба ми ме оставяше сама вкъщи, а тя отиваше на работа. Тогава аз започвах да се ровя из готварските й книги и смело бърках разни "вкусотии", които често отиваха на боклука. ;) Но пък човек се учи с времето, само желание трябва. 

2. Какво ви вдъхновява?
Вдъхновяват ме много неща - от онези, малките и баналните, но истинските. И ако трябва да съм честна, спокойствието - то е основен двигател, за да се разгърне изцяло вдъхновението ми.

3. Обичате ли да експериментирате в кухнята?
Определено! Много рядко изпълнявам всичко дословно, но пък и рядко действам изцяло според моите преценки. Май е нещо средно - хем имам рецепта, хем влагам от себе си. 

4. Сирена или месни продукти?
Не знам... Може би сирена.

5. Има ли нещо, което се притеснявате да приготвите? Какво е?
Конкретно ястие - не за момента. Но пък нямам много опит с готвенето на месо. Предполагам се дължи на влечението ми към десертите и тестените изделия. Но се надявам времето да помогне за всичко, което ми липсва. 

 

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...

Определено се замислих тук. Помолих половинката за жокер - той каза "шоколадова торта с киви" - нямам идея защо... 

7. Имате ли други хобита, освен готвенето?
Имам, да, и са доста. Някои от тях съм изброила в представянето "Всичко за мен".

8. Какво бихте предпочели - книга или филм?
Много зависи от настроението ми. И двете подлежат на него... Със сигурност обаче не съм от хората, които постоянно гледат филми или не могат без книга.

9. Най-красиво място, на което сте стъпвали, е...
Ако трябва да съм искрена и да споделя първото нещо, което изникна в ума ми, то ще е "душата на моята половинка".

10. Какво ви кара да се усмихвате?
Това, което споменах и по-горе. Това, което ме усмихва, всъщност ме вдъхновява да се боря, да продължавам, да преоткривам. :)

 

В света на Люси... 

 

1. Защо създадохте блога си?

В предишните отговори споменах за това.

Защо създадохте блога сиЗащ

Защо създадохте блога си

Защо създадохте блога си?

Защо създадохте блога си?

2. Какво ви вдъхновява?
Малко по-нагоре споделих и това.

3. Първото ястие, което приготвихте сами, е...
Хм... Не съм сигурна дали е точно първото, но помня, че на 10-годишна възраст изпекох първите си домашни блатове и направих с тях сметанова торта. Отгоре реших да украся с карамел - не беше най-добрата украса, но пък помня, че беше вкусна торта.

4. Червено, бяло или розе?
Не пия алкохол, така че и виното не мога да оценя напълно. Затова ще кажа, че отново зависи - и от случая, и от настроението. Но не повече от няколко малки глътки.

5. Коя е вашата щастлива песен?
Май нямам такава, но определено ми носят настроение диско парчетата от едно време. напомнят ми за това, когато с братовчедките ми бяхме много малки и танцувахме на тях, по детски...

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
По-нагоре се опитах да отговоря на този въпрос.

7. Считате за свой недостатък...
Липсата на търпение в някои моменти. Но се уча!

8. Какво ви разсмива?
По-горе казах какво ме усмихва. Тук ще кажа какво ме разсмива, както го разбирам аз - заблуден човек, който се мисли за някакъв, какъвто всъщност не е. Давам пример - вчера един мъж се опитваше да танцува на улицата на песни на Майкъл Джаксън - определено не можеше, но така си вярваше, с такова самочувствие беше... Определено ме разсмя.

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
Погледът на човека и самото ръкостискане. Винаги съм уважавала здравото ръкостискане, не само при запознанство.

10. Вярвате, че...
Всяко нещо си има причина и се случва за наше добро.

 

 

В магията на кулинарния еликсир... 

 

1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!

По принцип съм страшно подреден човек, който често изпада в педантичност, но с готвенето май е по-различно. Имам чувството, че след това ме чакат всички чинии, купи, чаши и т.н., за да ги измия за следващия подвиг...  ;)

2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?

Зависи от случая. По принцип обичам да планирам, но когато стомахът алармира, а времето притиска, тогава се мисли на момента. 

3. Какво питие харесвате?

Сладичко... Обичам да ми е вкусно всичко, което консумирам.  

4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ? 

Тези дни обяснявах на един от съквартирантите ни (наполовина индиец, наполовина французин), че в България наричаме с "добро прасенце" хората, които си хапват всичко, та в това число и аз, всичко ми е приятно. Особено ако някой друг ми го е приготвил и ми го поднесе с желание, тогава и късче хляб със сол ще е най-вкусното ястие.

5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат?

Мисля, че отговорът е ясен тук... Имам си доста капризен господин и определено се съобразяваме с предпочитанията му. За всекиго трябва да има все пак. :)

 

6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка?

Опитвам се и ми харесва тази идея, но не съм вманиачена. По-скоро се съобразявам с какво се храня, но не съм върл фен на био продукти и т.н.

7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?

Мисля, че отговорът на предишния въпрос е валиден и за тук. 

8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?

Изобщо... Не знам. Не съм човек на крайностите, май няма нещо, което да отхвърлям напълно относно яденето. Но пък за едно се сещам - не съм опитвала и нямам желание да опитам известния английски black pudding, който се приготвя от кръв...

9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате?

Много са, но не защото ми липсва желание. Просто обстоятелства... Но пък все някога я приготвям, аз грижливо си пазя набелязаното. 

10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?

Следя любимите си кулинарни блогове и винаги щом мога, изказвам мнението си за съответната публикация. То си е своеобразен разговор с човека отсреща. Релаксирам по този начин. Блоговете определено ме зареждат с положителна енергия, толкова вдъхновение откривам в тях.

 

Няма да задавам въпроси, защото вече го направих веднъж, а повечето блогъри междувременно се включиха. Благодаря на всички, които ни допуснаха по-близко до себе си! Благодаря и за поканите, момичета, искрено се радвам, че станах част от тази сладка раздумка!

Росинце, Алекс, Люси, благодаря ви за вниманието, много ме зарадвахте! А на всички ви желая прекрасни почивни дни, с много усмивки и в компанията на любимите хора! :)))

Ако бяхте храна, щяхте да сте....

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

За хубавите поводи

За хубавите поводи е хубаво да има и почерпка, нали? Така смятам и така направих. Имам два повода, заради които да се усмихна мнооого широко. А има и нещо друго - днес за първи път се почувствах малко по-спокойна тук, в Лондон, и не мразех работата си повече от всичко... Все ще се справим... :)
Не ми остава почти никакво свободно време, затова и по-рядко успявам да посещавам местенцата ви, както и моето си. Но се старая да не изоставам много, а и всичко ми липсва, ако трябва да съм честна....

И защото споделеното щастие е двойно щастие, ще удвоя своето, като го споделя с вас. Днес, на 5 август (тук все още е 5 ;)), бабата на човека до мен има рожден ден и защото много си я обичаме, искам да й пожелая да бъде здрава, все така силна, много борбена и много усмихната - защото тя го може. Има и друго - това за мен е публикация № 100. И определено си е повод за виртуална почерпка. В тази връзка си говорихме с голямата братовчедка и й обяснявах, че не може публикация 100 да е за нещо солено (не исках...), трябваше да е десерт. Затова в неделя запретнах ръкави и мисля, че успях да приготвя бързата торта на Диди Бунова. Диди, сърдечно благодаря за чудесната рецепта! Всички харесаха много тортата и ако трябва да издам една тайна, в момента вече няма и троха от нея. ;)

Бързата торта на Диди

 

Почти не съм променяла рецептата, даже бях много стриктна този път. :) Диди, още веднъж искам да ти благодаря! Определено ще си приготвям този десерт често, пък макар и само основата. И с твое разрешение направо ще копирам рецептата, надявам се да нямаш против.

Необходими продукти:

- 170 г брашно (17 с. л.);
- 2 с. л. натурално какао (аз използвах 3 с. л.);
- 140 -150 г захар (при мен - 9 с. л.);
- 70 мл олио;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 35-50 г черен шоколад (аз сложих 50 г);
- 400-600 г заквасена сметана и пудра захар за подслаждане;
- 400-500 г ягоди;
- пудра захар с бурбонска ванилия за поръсване.

Брашното се пресява заедно с какаото. Захарта и олиото се разбъркват. Към киселото мляко се добавя содата, а след това към тях се прибавят захарта и олиото. Следва брашното с какаото. Всичко се разбърква за кратко, докато се хомогенизира до гладка смес. Прибавя се шоколадът, нарязан на парчета с големина 10-12 мм. Тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма с диаметър 26 см (аз нямах хартия и намазних и набрашних формата). Пече се в загрята на 180° С фурна за около 25-30 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Изпеченият блат се освобождава от формата и се оставя да се охлади 15-20 минути. Междувременно сметаната се подслажда на вкус. Ягодите се измиват и нарязват на половини, четвъртини или резени. Блатът се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се разпределя сметаната, нареждат се ягодите и се поръсва с пудра захар с бурбонска ванилия. Може да се сервира веднага.

Искам да споделя 2 неща. Първо, тази бурбонска ванилия май не е същата тук, каквото е в България. Купих си я от един от турските магазини, на д-р Йоткер е, но изглеждаше като по-тъмни кристалчета захар (вижда се и на снимките). И друго - английската заквасена сметана е много рядка... Да, вкусна е, като нашата е, но е много по-течна...

 Горещо препоръчвам тортата. Може и за сладкиш да се приеме, няма значение. Важен е крайният резултат - вкусен и запомнящ се десерт.

Парчето ми не е особено фотогенично, но пък беше вкусно - след пробождането на блата с вилица, сметаната явно е попила на места...

Още веднъж искам да честитя юбилея на рожденичката и да посветя тази публикация на нея. А само след малко повече от месец ще се постарая и лично да се почерпим задружно.

*  *  *

Желая на всички ви вълшебна седмица с много сладки моменти, много сладки усмивки и още повече сладки мечти!

И знайте, че сте част от моето виртуално местенце и определено ми дарявате прекрасни емоции! :)))

Всяко нещо си има причина

Винаги го повтарям и на себе си, и на близките ми. И определено вярвам, че е така. За добро или лошо, дадено нещо се случва с нас в определен момент и понякога е нужно известно време, за да осъзнаем всяка една нотка от това, което всъщност сме преживяли. И все пак вярвам, че е за добро.

Предполагам, че от мен се очаква да разкажа за Острова, за Лондон, за впечатленията ми... Но ако трябва да съм напълно искрена, много ми е трудно да пиша за това точно сега. Съзнанието ми е малко объркано, на моменти замъглено и питащо се "Защо се надцени, момиче?!" Напълно ясно ми е, че едно беше екскурзията преди две години и съвсем друго - условието да се справяш с живота в тази, чужда за мен, страна. И защото вярвам, че малко по малко нещата ще се наредят, няма да се впускам в подробности засега...

Дори не знам дали трябва да пиша и тези редове... Скоро говорихме с една приятелка (разказвала съм за нея в ето тази публикация), споделих й как дори ми е притеснено да публикувам в блога, как сякаш нещо не ми дава мира. Та хората очакват да разкажа за всички интересни места, които виждам, за богатството, което светът стоварва пред очите ми... Но наистина, трудно ми е да пиша за това, когато реално имам други притеснения. И тогава тя ме посъветва да го напиша така, както го чувствам, така, както е... И едва сега се реших, макар все още да не съм напълно сигурна във впечатленията и възприятията си.

Ето го и Лондон - слънчев, много горещ, нетипично даже горещ... Хората тук казват, че такава жега не помнят. Но уверявам ви, радват й се. А аз искам мъничко прохлада...

 

The River Thames; The London Eye

 Big Ben

 Alexandra Palace

 

 *                *               * 

А сега искам да  отговоря на едно предизвикателство, което наскоро получих. Не знам какво какво точно се очаква от отговорите ми и дали въобще ще ви е интересно нещо подобно, но на мен идеята страшно много ми допадна. Пък и е нещо различно, така че ви каня на малко сладки приказки (нямам десерт, за да ни се услади допълнително, но се надявам скоро да се реванширам).

Та ще отговоря на 10 въпроса, които Genoveff ми задава. След това трябва да измисля също толкова и аз, да ги задам на други десетима блогъри с условието да имат под 200 последователи. Genoveff, благодаря за поканата, стана ми много драго! :)

1. "Защо  създадохте блога си или различното описание на страницата “За мен/За блога?”

Страницата "За мен" създадох съвсем наскоро и всъщност твоето предизвикателство, Gеnoveff, ме подтикна. А защо създадох блога - защото магията на кулинарните блогове и цялата тази позитивна комуникация сред различните блогъри просто ме завладя. Тогава реших, че искам да бъда част от нещо толкова приятно за мен и по този начин да съчетая две любими - писане и готвене. :)

2. "Кое е любимото ви място за блогване?"

Тук имам малко колебания - относно самия въпрос. Ако се има предвид в кои блогове ми е интересно, то това са всички виртуални местенца, които редовно посещавам, нямам класация. Но ако се има предвид къде на мен ми е приятно да публикувам в блога си - ами, навсякъде, където мога да събера мислите си и да отпусна вдъхновението си.

3. "Какво бихте искали да промените в характера си?"

Не искам да се променям, а да пораствам съзнателно, запазвайки вярата си в истинското.

4. "Кой е най-добрият урок, който сте научили?"

Всяко нещо си има причина и дори в даден момент да смятаме, че е лошо за нас, след време осъзнаваме, че всичко се случва за наше добро - лично съм се убедила.

5. "Какво ви прави щастливи?"

Ще копирам част от написаното в страницата "Нещичко за мен": "Но не пречи и тук да споделя, че се радвам на детската усмивка и на подадената искрено ръка, на влюбена двойка и на красиво обагрени поля. И на какво ли още не... Понякога като малко дете. И така - сега и след това.  ッ" 

6. "Какво за вас е Любовта?"

 Това, което осмисля съществуването ми.  

7. "За какво мечтаете?" 

За прекалено много неща - и малки, и големи. Но всъщност може ли една мечта да е прекалена?

8. "Какво предпочитате: книга или филм?" 

И двете подлежат на настроението ми - не съм от хората, които не могат без книга или без филми. Понякога не се сещам за нито едно от двете доста дълго време и в следващия момент си наваксвам пропуските.

9. "Ранни утрини или късни вечери?" 

Определено залагам на ранните утрини - тогава се чувствам най-жизнена и можеща, тогава е моето време.

  

10. "Препоръките ви и/или мнението ви за блога ми?" 

Препоръки едва ли трябва да давам точно аз. Просто бих ти казала "Бъди себе си и там, създавай го за лично удовлетворение." ;) 

Моите десет питанки:

1. Кое е нещото, без което не можеш?

2. Какво ти дава блогът?

3. Би ли направил/а нещо насила?

4. В какво вярваш?

5. Кое те натъжава?

6. Кое е любимото ти занимание?

7. А кое е най-досадното ти занимание?

8. Кое е най-голямото ти изкушение?

9. Разум или чувства, защо?

10. Какво е за теб животът?

А предизвикателството отправям към: 

1. Алекс от "Alexandra's blog"; 

2. Бубето от "Sugar Coated Nothings";

3. Вероника от "SharenaSol";

4. Вили от "Изненадите на Мери Попинз";

5. Дани от "Слънце и слънчоглед";

6. Мими от "Fait Maison";

7. Светлето от "Кулинарни фантазии";

8. Снежи от "Споделено от кухнята на Elti";

9. Таня от "Идеи за жените... и не само";

10. Таня от "Coffee and chocolate".

Надявам се да се включите, момичета, ще ми бъде интересно да надникна в света ви. И ако все пак приемете, не забравяйте да уведомите вашите избраници. ;)

*            *             *

Тук ще оставя клавиатурата малко да си почине, а мислите ми - да се отпуснат. Надявам се скоро да имам повече за разказване и показване... 

Желая ви прекрасна седмица, изпълнена с магия, любов и усмивки! До скоро! ッ

За добре свършената работа

Предполагам, че очаквате да премина на английска вълна. Със сигурност скоро ще се разходим заедно из лондонските улици и ще се потопим в света на този град, събрал толкова много в същността си...

Но преди да се отдам на подобно изживяване, аз съм обещала почерпка. А обещанията се дават, за да се изпълняват, нали така? Поне аз държа на това. Държа и на всички вас, които осмисляте това начинание - блога, превърнало се в неизменна част от ежедневието ми и доставящо ми толкова много радост и удовлетворение. :)

Почерпката ще е... нещо сладичко - за да ми се подслади още повече радостта и успокоението, че работата е свършена добре и сега трябва да се фокусирам върху следващата. Както споделих, очаквах последните резултати от изпитната сесия. Всичко приключи успешно и искам да споделя момента с вас. И за целта ще ви почерпя с една по-различна тортичка, която напомня за родината и за онези по-стари времена, които ме изпълват с още по-мили чувства в момента.

Ще ви издам, че я приготвих още в България, но беше нарочена да ви почерпи точно в този момент, затова сега й идва редът. Надявам се да ви хареса. И да, отново е малко странна, но гарантирам - вкусна, даже много вкусна (неочаквано, но приятно изненадващо). :)

Торта с хлебен крем

Източникът на рецептата е сайтът "Гответе с мен", а автор е Alekses. Аз направих някои промени и ще дам моя вариант на рецептата.

Необходими продукти:
- 10 филийки хляб, най-добре бял (без кората);
- 300-400 мл сок от компот (при мен - компот от праскови);
- 100 г масло (меко, на стайна температура);
- 1 к. ч. захар;
-  около 100 мл пасиран плод от компот;
- 200 г обикновени бисквити (аз използвах любимите ми обикновени бисквити петит бьор на някаква гръцка фирма; с тях приготвям и тортата с кисело мляко);
- щипка канела;
- 1 к. л. настъргана лимонов кора;
- кокосови стърготини и натрошени бисквитки за украса.

Нещо се бях вдъхновила и снимах "трудното" приготвяне стъпка по стъпка. :)

Хлябът се накисва в сока от компота и след това се изцежда добре. Към изцедения хляб се добавят мекото масло, захарта, пасираният плод от компот, канелата и лимоновата кора. Всичко се разбърква добре до получаването на еднородна смес за крем - аз не използвах миксер, а пасатор. Готовият крем изглежда като с мънички кончета вътре, но това е от маслото и по никакъв начин не влияе нито на вкуса, нито на вида на тортата. Кремът си е много вкусен и гладък.
Всяка бисквита се потапя за кратко в сока от компота (аз си ползвах това, което ми остана при изстискването на хляба) и се подрежда във форма. Слага се от крема и така се редува до изчерпване на количествата.
При мен се получиха 3 реда бисквитки и 3 реда крем в тавичка с размери 22 х 15 см.
Накрая се посипва отгоре с бисквитените трохи и кокосът, оставя се хубаво да се охлади в хладилник и се консумира с много настроение.
И още нещо - колкото повече престои в хладилник, толкова по-вкусна се получава.

Не исках да използвам какао, а някакви други аромати и определено канелата и лимоновата коричка се допълниха идеално.

Никой вкъщи не разбра с какво съм приготвила тортата. А капризният господин дори ме попита "Гери, ти смяташ ли да ядеш от тортата?" Когато попитах "Защо?", той ми отговори следното: "Защото ще я изям цялата след малко." Няма да казвам колко доволна бях, че му хареса. :)))

Така оползотворих един хляб, който не ни харесваше особено. С добавката на различни аромати определено не се усещаше, че в крема й има... хляб. После разбрах, че тортичката май се причислява към десертите от едно време. Не знам откога е, но на мен ми хареса страшно много.

 

Ако се чудите какъв е този клон, той е част от декора на стаята ни в София. Бях си го намерила в една от градинките до блока още миналата есен и си го прибрах. Не знаех точно как ще го украся, но ми хареса много. Е, любимият се възпротиви защо съм го донесла вкъщи, но аз се оказах по-упорита от него и си го запазих. Накрая си наредих по него ето от тези мандаринови аромати. Е, те вече не ухаят на мандаринови корички, но аз пак си ги харесвам като част от интериора.

*             *            *

Надявам се почерпката да ви се услади толкова, колкото и на нас. Желая на всички ви прекрасен ден, много усмивки, много споделени мигове и... до скоро! ❀‿❀

Следваща дестинация: миг на вълнение ♥

Ако трябва да съм честна, малко ми беше трудно да започна тази публикация. Всеки ден си казвах "днес ще е" и така няколко поредни дни. Не знаех какво ме спира, но знаех, че исках да я напиша, исках да споделя с вас емоциите, които определено не са малко.

Последният месец си беше изпитание за мен. Не, не в негативен план, точно обратното. Просто притеснението беше с една идея повече. Но така се получи, когато едновременно мислех и за сесията, и за... едно вече съвсем близко пътуване.

Казвах си, че трябва да съм спокойна, да не се разсейвам с излишни настроения - за да се справя успешно с изпитите. Все пак следването е приоритет в този етап от живота ми, а аз държа на приоритетите си и искам всичко да е свършено максимално добре. Засега всичко върви по план. И най-сетне приключи тази дълга сесия... В понеделник беше последният изпит, чийто резултат все още очаквам. И защото съм си малко суеверна за някои неща, ще изчакам да видя какви съм ги свършила и ако всичко е наред, обещавам да ви почерпя. Тя почерпката всъщност е готова и просто чака да намери приложението си. Пусти суеверия...

А докато това се случи, съзнанието ми пътува на хиляди километри... Премисля и мъничко се тревожи, вълнува се безмерно и тръпне в очакване. Защото предстои нещо ново и със сигурност незабравимо. Ново място, нови хора, нови преживявания, нови спомени, нови уроци. Уроци за това, което се случва и около мен, и в мен самата. Но искам! Искам всичко това, макар винаги да усещам стаено притеснение.

И как се случи... Съвсем моментно хрумване, съвсем неочаквано. Просто изникна в ума ми, споделих го, обмислихме го и решихме, че няма какво толкова да ни спира. Та кога, ако не сега, нали... Сега - моментът е важен и не бива да го пропускаме, защото веднага след него идва следващият и така времето преминава около нас.

Остават само няколко часа. Не очаквах, че толкова скоро след Брюксел отново ще чуя самолетни двигатели и ще видя облаците под себе си... Няма да крия, вълнувам се много. Но еуфорията е повече радостна и... тръпна в очакване.

Заминаваме за Англия, за да се потопим в атмосферата на добрия стар Лондон. Преди две години имах щастието да зърна това място и да попия целия колорит, който излъчва. Сега отново ще имам тази възможност. Но този път няма да съм сама, а с любимия човек. Заедно ще опитаме късмета си и ако обстоятелствата са с нас, ще покажем на англичаните какво можем. ;) Шегувам се, разбира се. Но наистина се надявам всичко да се развие благоприятно, така че да успеем в това, което сме запланували, пък било то и само за лятото. Със сигурност спомените ще останат завинаги. Със сигурност ще се насладя и на всеки споделен миг с любимите си братовчедки, които от години живеят там. Та откога не съм прекарвала толкова време заедно с тях...

И за други неща мисля... Вече имам толкова планове за есента, когато отново стъпим на родна земя. Но ще забавя темпото. Защото мигът е хванат и предстои да се изживее - изцяло и отдадено.

Май емоциите ми идват в повече и думите се редят в лек хаос. Затова ще спра тук и ще ви кажа с усмивка "Довиждане, очаквайте включване от Острова."

Поднасям ви мъничко цветна красота, преливаща от мамината орхидея, и ви желая всичко добро! До скоро! ッ

Източен привкус

Разказвала съм за премеждията си с палачинките ето тук. И въпреки всичките им опити да ме откажат, не се предавам. Пък и толкова обичам да ги хапвам, че просто нямат шанс срещу мен.

От доста време бях решила, че ще правя палачинки, но все се чудех какви да бъдат. Не е тайна, че обичам да експериментирам и да опитвам нови неща. Колебаех се дали да не пробвам да си приготвя американски палачинки - опитвала съм само веднъж, но друг им беше готвач. Та смятах, че е и мой ред.

Е, да, но пък надделя желанието за нещо непознато и се спрях на друго. Пак са палачинки, но... японски. Случайно бях попаднала на тях в youtube и ми харесаха много като идея. Остана само да запретна ръкави и да ги забъркам.

 

 

 Dorayaki - японски палачинки

 

 За рецепта се доверих на ето това видео, защото реших, че е най-достоверно.

Необходими продукти за около 30 палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1/2 ч. ч. захар (аз използвах захар на кристали);
- 2 големи яйца;
- 3-4 ч. л. вода;
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 ч. л. мед;
- олио за готвене;
- подсладен червен боб от консерва (аз използвах само половината).

Яйцата се разбиват заедно със захарта до побеляване. Отделно във водата се слага хлебната сода и като се разтвори, се добавя към яйчената смес.  Следва и лъжичката мед. Накрая се прибавя пресятото брашно, всичко се смесва добре и се оставя за половин час (аз се позабавих и престоя 1 час, но препоръчвам да се спазва посеченото време).
От готовото тесто се правят малки палачинки с помощта на супена лъжица. Готвят се в сгорещен тиган, който е намазан с олио, като излишната мазнина се попива с кърпичка.
Готовите палачинки се оставят да поизстинат и се слепват две по две с намачкания червен боб.

Аз исках да имам повечко и по-мънички палачинки, затова използвах като мерило супена лъжица.

Относно самото приготвяне. Първите 2-3 леко попрепекох, защото котлонът ми беше много силен. Препоръчвам да се готви на средна мощност. При мен дори се наложи да отдръпвам тигана, докато разстеля тестото. Връщах го на котлона, докато всяка палачинка се изпече и от двете страни. А разбираме, че е готова за обръщане, когато се появят много мехурчета върху суровата страна. Общо печенето за двете страни отнема около 1-2 минутки.

А сега за червения боб... Сигурно ви изглежда много странно решение. И аз се чудих дали въобще да пробвам, но бях решила, че ще са японски палачинки, така че не трябваше да се отмятам. Затова една част от палачинките слепих, както японската дама показва, а другите оставих "чисти", за да си ги хапваме и по друг начин.

Та да си дойда на думата - подсладен червен боб не открих. Купих си една консерва подсолен боб, който накиснах за малко в студена вода, после изплакнах отново и вече нямаше и следа от сол. Опитах да го пасирам, но не се получи. Затова го намачках с вилица. Да, но ми се стори леко сух, а когато на курса за варива и зеленчуци правихме фасулената торта, използвахме маслен боб. Затова реших да добавя около 1 ч. л. олио (добър вариант би бил и 1 ч. л. сладкарска сметана). Прибавих пудра захар на вкус, за да го подсладя, и ванилия на прах на върха на ножа. С тази смес слепих една част от палачинките и ги поръсих с пудра захар.

Определено палачинките са вкусни и червеният боб с нищо не доминира, нито се натрапва. Въпрос на вкус е дали ще бъде възприет.
На нас ни хареса класическият вариант. Опитахме и с домашно сладко, както и с течен шоколад. Е, няма да си кривя душата... Най-много ни хареса последният вариант - с течния шоколад. :)))

С удоволствие бих приготвила отново японски палачинки. Тестото им е толкова вкусно, мекичко и сладичко, че дори си е достатъчно без нищо в допълнение (като шоколад, сладко и т.н.).

И ако нямате предразсъдъци относно храната, предлагам на вниманието ви поредната по-различна рецепта, която отново показва, че зеленчуците или варивата са съвсем подходящи и за десерти.

*             *              *

А сега облечете мечтаното кимоно, сложете ярко червило, почерпете се с dorayaki и ви предлагам мислено да попътуваме до Япония...

Сладък и усмихнат ден от мен! ❂