Когато амбициите и трудът заработят...

     ... получават заслужено възнаграждение. Това се случи и с мен преди известно време. Видях, пожелах, потрудих се и се получи. Е, сега ми предстои още малко труд, но пък е това, което искам и това, което ме кара да се чувствам удовлетворена.

    Всичко започна с една публикация на сайта на Факултета по журналистика и масова комуникация (мястото, където уча). Споменаваше се конкурс, условията за участието, предстоящото пътуване за спечелилите и задачата, която предстои да изпълнят след това. Е, реших да опитам. Хрумна ми доста шантава идея, която да онагледи моето виждане за "Какво е да си европейски гражданин?" Знаех, че рискувам много с подобно виждане, но това беше моята представа, това, което интуитивно изплува в съзнанието му. Облякох го с думи, вдъхнах си малко кураж (и сама, и не само) и изпратих коментара си по темата.

       Резултатите се очакваха в началото на март. И как се очакваха... Всеки ден проверявах по няколко пъти, за да видя дали съм успяла. И така... взе, че това начало на март дойде, а моето име бе сред печелившите. Още едно доказателство да се доверявам на интуицията си.

     Нещата се завъртяха, следваха някои организационни подготовки, срещи и... пътуване до Брюксел. Да, това беше дестинацията. Конкурсът беше организиран от Информационното бюро към Европейския парламент в България. Логично и посещението беше с цел запознаване дейността на Европейския парламент, работата на институциите му и не на последно място - среща с български евродепутати, както и с българския комисар Кристалина Георгиева.

       Сега ни предстои писане на материали, които да изградят второто издание на вестник, посветен на 9 май, Денят на Европа. Вестникът се разпространява безплатно и може да бъде открит в българските университети, в някои училища, както и на различни форуми, срещи, семинари и други подобни.

        Няма как да не се вълнувам, защото самото пътуване си беше страхотно изживяване. Всичко се случваше толкова бързо и толкова неща минаваха за секунди през нас. Нас - бяхме група от 15 човека. Мога да кажа само хубави неща за хората, с които се запознах - интелигентни, амбициозни, будни младежи с лична позиция и критично отношение към заобикалящия свят.

       И след толкова приказки, нека ви покажа някои запечатани моменти. Да, не беше екскурзия, беше си по-скоро нещо като командировка. НО много приятна и полезна в същото време. Имам и малки притеснения, защото не успях да разбера какво точно виждам навсякъде, просто не беше организирано пътуване с цел запознаване забележителностите на Брюксел. И въпреки това спомените и вълненията остават.

          Ще се опитам да ви пренеса в онези три дни, в които отлетяхме в 6:30 от София, сменихме самолета си в Мюнхен и с нетърпение пристигнахме в Брюксел. И попивахме, попивахме, споделяхме и преживяхме.....

 

Витоша над облаците...

 Мюнхен отвисоко

Отново Мюнхен - толкова се впечатлих, макар да стъпих само на летището, че си обещах нещо - скоро трябва да посетя Германия

Крайна точка - Брюксел

Парламентът посреща

Макет на Европейския парламент

И нашето знаме се вее гордо

Някога брюкселска гара, днес - част от парламента

Започват "неизвестните" красоти...

...

И продължават...

 

 ...

...

Тук се пошегувах, че това са брюкселските бели павета

Гран Плас - централният площад на Брюксел

Отново Гран Плас

И отново

И отново...

...

...

 

...

...

...

Човекът-легенда - който го докосне, отново се връща в Брюксел (и аз го докоснах, разбира се)

Архитектурни впечатления

Прочутата белгийска дантела

Символът на Брюксел - пикаещото човече. Разказват, че някога градът не е изгорял благодарение на него

Симпатичните малки улички на Брюксел

Отново улична симпатия...

 

Отново...

...

Белгийският ресторант, който остави романтичния си отпечатък

Баджовете, с които посещавахме ЕП - по принцип се дават на журналисти

Парламентът отвътре

Белгийската триумфална арка (отдалеч)

Сградата на европейските комисари

Парламентариумът - посетителски център на Европейския парламент

Ето ни отново

Едно от интерактивните приспособления в Парламентариума - тези "масички" се придвижват до дадена дестинация и се активира видео, което ти разказва за нея

И за завършек - ето как се белят моркови в Белгия ;)

     Ами, това са само част от белгийските ми емоции. Много неща видях, някои не разбрах ("неизвестните"), други запазих дълбоко в себе си. Снимах доста, някои моменти забравих да запечатам... НО пак ще се видим, Брюксел, не се съмнявай! Пак ще опитам от невероятните ти шоколади, незабравими гофрети и магически привкус. И отсега си поръчвам топло и спокойно време - без студ и без вятър.

     Това беше част от коментара на Габи: "Гери честит рожден ден и една седмица от новата година в твоя живот :)" - май се оказа права. След 23 март определено доста неща се случиха и надявам се все за добро!

 До скоро! Желая ви много споделени мигове и много щастие. А аз продължавам напред!
И не, това не е първоаприлска шега. ;)