Всяко нещо си има причина

Винаги го повтарям и на себе си, и на близките ми. И определено вярвам, че е така. За добро или лошо, дадено нещо се случва с нас в определен момент и понякога е нужно известно време, за да осъзнаем всяка една нотка от това, което всъщност сме преживяли. И все пак вярвам, че е за добро.

Предполагам, че от мен се очаква да разкажа за Острова, за Лондон, за впечатленията ми... Но ако трябва да съм напълно искрена, много ми е трудно да пиша за това точно сега. Съзнанието ми е малко объркано, на моменти замъглено и питащо се "Защо се надцени, момиче?!" Напълно ясно ми е, че едно беше екскурзията преди две години и съвсем друго - условието да се справяш с живота в тази, чужда за мен, страна. И защото вярвам, че малко по малко нещата ще се наредят, няма да се впускам в подробности засега...

Дори не знам дали трябва да пиша и тези редове... Скоро говорихме с една приятелка (разказвала съм за нея в ето тази публикация), споделих й как дори ми е притеснено да публикувам в блога, как сякаш нещо не ми дава мира. Та хората очакват да разкажа за всички интересни места, които виждам, за богатството, което светът стоварва пред очите ми... Но наистина, трудно ми е да пиша за това, когато реално имам други притеснения. И тогава тя ме посъветва да го напиша така, както го чувствам, така, както е... И едва сега се реших, макар все още да не съм напълно сигурна във впечатленията и възприятията си.

Ето го и Лондон - слънчев, много горещ, нетипично даже горещ... Хората тук казват, че такава жега не помнят. Но уверявам ви, радват й се. А аз искам мъничко прохлада...

 

The River Thames; The London Eye

 Big Ben

 Alexandra Palace

 

 *                *               * 

А сега искам да  отговоря на едно предизвикателство, което наскоро получих. Не знам какво какво точно се очаква от отговорите ми и дали въобще ще ви е интересно нещо подобно, но на мен идеята страшно много ми допадна. Пък и е нещо различно, така че ви каня на малко сладки приказки (нямам десерт, за да ни се услади допълнително, но се надявам скоро да се реванширам).

Та ще отговоря на 10 въпроса, които Genoveff ми задава. След това трябва да измисля също толкова и аз, да ги задам на други десетима блогъри с условието да имат под 200 последователи. Genoveff, благодаря за поканата, стана ми много драго! :)

1. "Защо  създадохте блога си или различното описание на страницата “За мен/За блога?”

Страницата "За мен" създадох съвсем наскоро и всъщност твоето предизвикателство, Gеnoveff, ме подтикна. А защо създадох блога - защото магията на кулинарните блогове и цялата тази позитивна комуникация сред различните блогъри просто ме завладя. Тогава реших, че искам да бъда част от нещо толкова приятно за мен и по този начин да съчетая две любими - писане и готвене. :)

2. "Кое е любимото ви място за блогване?"

Тук имам малко колебания - относно самия въпрос. Ако се има предвид в кои блогове ми е интересно, то това са всички виртуални местенца, които редовно посещавам, нямам класация. Но ако се има предвид къде на мен ми е приятно да публикувам в блога си - ами, навсякъде, където мога да събера мислите си и да отпусна вдъхновението си.

3. "Какво бихте искали да промените в характера си?"

Не искам да се променям, а да пораствам съзнателно, запазвайки вярата си в истинското.

4. "Кой е най-добрият урок, който сте научили?"

Всяко нещо си има причина и дори в даден момент да смятаме, че е лошо за нас, след време осъзнаваме, че всичко се случва за наше добро - лично съм се убедила.

5. "Какво ви прави щастливи?"

Ще копирам част от написаното в страницата "Нещичко за мен": "Но не пречи и тук да споделя, че се радвам на детската усмивка и на подадената искрено ръка, на влюбена двойка и на красиво обагрени поля. И на какво ли още не... Понякога като малко дете. И така - сега и след това.  ッ" 

6. "Какво за вас е Любовта?"

 Това, което осмисля съществуването ми.  

7. "За какво мечтаете?" 

За прекалено много неща - и малки, и големи. Но всъщност може ли една мечта да е прекалена?

8. "Какво предпочитате: книга или филм?" 

И двете подлежат на настроението ми - не съм от хората, които не могат без книга или без филми. Понякога не се сещам за нито едно от двете доста дълго време и в следващия момент си наваксвам пропуските.

9. "Ранни утрини или късни вечери?" 

Определено залагам на ранните утрини - тогава се чувствам най-жизнена и можеща, тогава е моето време.

  

10. "Препоръките ви и/или мнението ви за блога ми?" 

Препоръки едва ли трябва да давам точно аз. Просто бих ти казала "Бъди себе си и там, създавай го за лично удовлетворение." ;) 

Моите десет питанки:

1. Кое е нещото, без което не можеш?

2. Какво ти дава блогът?

3. Би ли направил/а нещо насила?

4. В какво вярваш?

5. Кое те натъжава?

6. Кое е любимото ти занимание?

7. А кое е най-досадното ти занимание?

8. Кое е най-голямото ти изкушение?

9. Разум или чувства, защо?

10. Какво е за теб животът?

А предизвикателството отправям към: 

1. Алекс от "Alexandra's blog"; 

2. Бубето от "Sugar Coated Nothings";

3. Вероника от "SharenaSol";

4. Вили от "Изненадите на Мери Попинз";

5. Дани от "Слънце и слънчоглед";

6. Мими от "Fait Maison";

7. Светлето от "Кулинарни фантазии";

8. Снежи от "Споделено от кухнята на Elti";

9. Таня от "Идеи за жените... и не само";

10. Таня от "Coffee and chocolate".

Надявам се да се включите, момичета, ще ми бъде интересно да надникна в света ви. И ако все пак приемете, не забравяйте да уведомите вашите избраници. ;)

*            *             *

Тук ще оставя клавиатурата малко да си почине, а мислите ми - да се отпуснат. Надявам се скоро да имам повече за разказване и показване... 

Желая ви прекрасна седмица, изпълнена с магия, любов и усмивки! До скоро! ッ

За добре свършената работа

Предполагам, че очаквате да премина на английска вълна. Със сигурност скоро ще се разходим заедно из лондонските улици и ще се потопим в света на този град, събрал толкова много в същността си...

Но преди да се отдам на подобно изживяване, аз съм обещала почерпка. А обещанията се дават, за да се изпълняват, нали така? Поне аз държа на това. Държа и на всички вас, които осмисляте това начинание - блога, превърнало се в неизменна част от ежедневието ми и доставящо ми толкова много радост и удовлетворение. :)

Почерпката ще е... нещо сладичко - за да ми се подслади още повече радостта и успокоението, че работата е свършена добре и сега трябва да се фокусирам върху следващата. Както споделих, очаквах последните резултати от изпитната сесия. Всичко приключи успешно и искам да споделя момента с вас. И за целта ще ви почерпя с една по-различна тортичка, която напомня за родината и за онези по-стари времена, които ме изпълват с още по-мили чувства в момента.

Ще ви издам, че я приготвих още в България, но беше нарочена да ви почерпи точно в този момент, затова сега й идва редът. Надявам се да ви хареса. И да, отново е малко странна, но гарантирам - вкусна, даже много вкусна (неочаквано, но приятно изненадващо). :)

Торта с хлебен крем

Източникът на рецептата е сайтът "Гответе с мен", а автор е Alekses. Аз направих някои промени и ще дам моя вариант на рецептата.

Необходими продукти:
- 10 филийки хляб, най-добре бял (без кората);
- 300-400 мл сок от компот (при мен - компот от праскови);
- 100 г масло (меко, на стайна температура);
- 1 к. ч. захар;
-  около 100 мл пасиран плод от компот;
- 200 г обикновени бисквити (аз използвах любимите ми обикновени бисквити петит бьор на някаква гръцка фирма; с тях приготвям и тортата с кисело мляко);
- щипка канела;
- 1 к. л. настъргана лимонов кора;
- кокосови стърготини и натрошени бисквитки за украса.

Нещо се бях вдъхновила и снимах "трудното" приготвяне стъпка по стъпка. :)

Хлябът се накисва в сока от компота и след това се изцежда добре. Към изцедения хляб се добавят мекото масло, захарта, пасираният плод от компот, канелата и лимоновата кора. Всичко се разбърква добре до получаването на еднородна смес за крем - аз не използвах миксер, а пасатор. Готовият крем изглежда като с мънички кончета вътре, но това е от маслото и по никакъв начин не влияе нито на вкуса, нито на вида на тортата. Кремът си е много вкусен и гладък.
Всяка бисквита се потапя за кратко в сока от компота (аз си ползвах това, което ми остана при изстискването на хляба) и се подрежда във форма. Слага се от крема и така се редува до изчерпване на количествата.
При мен се получиха 3 реда бисквитки и 3 реда крем в тавичка с размери 22 х 15 см.
Накрая се посипва отгоре с бисквитените трохи и кокосът, оставя се хубаво да се охлади в хладилник и се консумира с много настроение.
И още нещо - колкото повече престои в хладилник, толкова по-вкусна се получава.

Не исках да използвам какао, а някакви други аромати и определено канелата и лимоновата коричка се допълниха идеално.

Никой вкъщи не разбра с какво съм приготвила тортата. А капризният господин дори ме попита "Гери, ти смяташ ли да ядеш от тортата?" Когато попитах "Защо?", той ми отговори следното: "Защото ще я изям цялата след малко." Няма да казвам колко доволна бях, че му хареса. :)))

Така оползотворих един хляб, който не ни харесваше особено. С добавката на различни аромати определено не се усещаше, че в крема й има... хляб. После разбрах, че тортичката май се причислява към десертите от едно време. Не знам откога е, но на мен ми хареса страшно много.

 

Ако се чудите какъв е този клон, той е част от декора на стаята ни в София. Бях си го намерила в една от градинките до блока още миналата есен и си го прибрах. Не знаех точно как ще го украся, но ми хареса много. Е, любимият се възпротиви защо съм го донесла вкъщи, но аз се оказах по-упорита от него и си го запазих. Накрая си наредих по него ето от тези мандаринови аромати. Е, те вече не ухаят на мандаринови корички, но аз пак си ги харесвам като част от интериора.

*             *            *

Надявам се почерпката да ви се услади толкова, колкото и на нас. Желая на всички ви прекрасен ден, много усмивки, много споделени мигове и... до скоро! ❀‿❀

Следваща дестинация: миг на вълнение ♥

Ако трябва да съм честна, малко ми беше трудно да започна тази публикация. Всеки ден си казвах "днес ще е" и така няколко поредни дни. Не знаех какво ме спира, но знаех, че исках да я напиша, исках да споделя с вас емоциите, които определено не са малко.

Последният месец си беше изпитание за мен. Не, не в негативен план, точно обратното. Просто притеснението беше с една идея повече. Но така се получи, когато едновременно мислех и за сесията, и за... едно вече съвсем близко пътуване.

Казвах си, че трябва да съм спокойна, да не се разсейвам с излишни настроения - за да се справя успешно с изпитите. Все пак следването е приоритет в този етап от живота ми, а аз държа на приоритетите си и искам всичко да е свършено максимално добре. Засега всичко върви по план. И най-сетне приключи тази дълга сесия... В понеделник беше последният изпит, чийто резултат все още очаквам. И защото съм си малко суеверна за някои неща, ще изчакам да видя какви съм ги свършила и ако всичко е наред, обещавам да ви почерпя. Тя почерпката всъщност е готова и просто чака да намери приложението си. Пусти суеверия...

А докато това се случи, съзнанието ми пътува на хиляди километри... Премисля и мъничко се тревожи, вълнува се безмерно и тръпне в очакване. Защото предстои нещо ново и със сигурност незабравимо. Ново място, нови хора, нови преживявания, нови спомени, нови уроци. Уроци за това, което се случва и около мен, и в мен самата. Но искам! Искам всичко това, макар винаги да усещам стаено притеснение.

И как се случи... Съвсем моментно хрумване, съвсем неочаквано. Просто изникна в ума ми, споделих го, обмислихме го и решихме, че няма какво толкова да ни спира. Та кога, ако не сега, нали... Сега - моментът е важен и не бива да го пропускаме, защото веднага след него идва следващият и така времето преминава около нас.

Остават само няколко часа. Не очаквах, че толкова скоро след Брюксел отново ще чуя самолетни двигатели и ще видя облаците под себе си... Няма да крия, вълнувам се много. Но еуфорията е повече радостна и... тръпна в очакване.

Заминаваме за Англия, за да се потопим в атмосферата на добрия стар Лондон. Преди две години имах щастието да зърна това място и да попия целия колорит, който излъчва. Сега отново ще имам тази възможност. Но този път няма да съм сама, а с любимия човек. Заедно ще опитаме късмета си и ако обстоятелствата са с нас, ще покажем на англичаните какво можем. ;) Шегувам се, разбира се. Но наистина се надявам всичко да се развие благоприятно, така че да успеем в това, което сме запланували, пък било то и само за лятото. Със сигурност спомените ще останат завинаги. Със сигурност ще се насладя и на всеки споделен миг с любимите си братовчедки, които от години живеят там. Та откога не съм прекарвала толкова време заедно с тях...

И за други неща мисля... Вече имам толкова планове за есента, когато отново стъпим на родна земя. Но ще забавя темпото. Защото мигът е хванат и предстои да се изживее - изцяло и отдадено.

Май емоциите ми идват в повече и думите се редят в лек хаос. Затова ще спра тук и ще ви кажа с усмивка "Довиждане, очаквайте включване от Острова."

Поднасям ви мъничко цветна красота, преливаща от мамината орхидея, и ви желая всичко добро! До скоро! ッ

Източен привкус

Разказвала съм за премеждията си с палачинките ето тук. И въпреки всичките им опити да ме откажат, не се предавам. Пък и толкова обичам да ги хапвам, че просто нямат шанс срещу мен.

От доста време бях решила, че ще правя палачинки, но все се чудех какви да бъдат. Не е тайна, че обичам да експериментирам и да опитвам нови неща. Колебаех се дали да не пробвам да си приготвя американски палачинки - опитвала съм само веднъж, но друг им беше готвач. Та смятах, че е и мой ред.

Е, да, но пък надделя желанието за нещо непознато и се спрях на друго. Пак са палачинки, но... японски. Случайно бях попаднала на тях в youtube и ми харесаха много като идея. Остана само да запретна ръкави и да ги забъркам.

 

 

 Dorayaki - японски палачинки

 

 За рецепта се доверих на ето това видео, защото реших, че е най-достоверно.

Необходими продукти за около 30 палачинки:
- 1 ч. ч. брашно;
- 1/2 ч. ч. захар (аз използвах захар на кристали);
- 2 големи яйца;
- 3-4 ч. л. вода;
- 1/2 ч. л. сода бикарбонат;
- 1 ч. л. мед;
- олио за готвене;
- подсладен червен боб от консерва (аз използвах само половината).

Яйцата се разбиват заедно със захарта до побеляване. Отделно във водата се слага хлебната сода и като се разтвори, се добавя към яйчената смес.  Следва и лъжичката мед. Накрая се прибавя пресятото брашно, всичко се смесва добре и се оставя за половин час (аз се позабавих и престоя 1 час, но препоръчвам да се спазва посеченото време).
От готовото тесто се правят малки палачинки с помощта на супена лъжица. Готвят се в сгорещен тиган, който е намазан с олио, като излишната мазнина се попива с кърпичка.
Готовите палачинки се оставят да поизстинат и се слепват две по две с намачкания червен боб.

Аз исках да имам повечко и по-мънички палачинки, затова използвах като мерило супена лъжица.

Относно самото приготвяне. Първите 2-3 леко попрепекох, защото котлонът ми беше много силен. Препоръчвам да се готви на средна мощност. При мен дори се наложи да отдръпвам тигана, докато разстеля тестото. Връщах го на котлона, докато всяка палачинка се изпече и от двете страни. А разбираме, че е готова за обръщане, когато се появят много мехурчета върху суровата страна. Общо печенето за двете страни отнема около 1-2 минутки.

А сега за червения боб... Сигурно ви изглежда много странно решение. И аз се чудих дали въобще да пробвам, но бях решила, че ще са японски палачинки, така че не трябваше да се отмятам. Затова една част от палачинките слепих, както японската дама показва, а другите оставих "чисти", за да си ги хапваме и по друг начин.

Та да си дойда на думата - подсладен червен боб не открих. Купих си една консерва подсолен боб, който накиснах за малко в студена вода, после изплакнах отново и вече нямаше и следа от сол. Опитах да го пасирам, но не се получи. Затова го намачках с вилица. Да, но ми се стори леко сух, а когато на курса за варива и зеленчуци правихме фасулената торта, използвахме маслен боб. Затова реших да добавя около 1 ч. л. олио (добър вариант би бил и 1 ч. л. сладкарска сметана). Прибавих пудра захар на вкус, за да го подсладя, и ванилия на прах на върха на ножа. С тази смес слепих една част от палачинките и ги поръсих с пудра захар.

Определено палачинките са вкусни и червеният боб с нищо не доминира, нито се натрапва. Въпрос на вкус е дали ще бъде възприет.
На нас ни хареса класическият вариант. Опитахме и с домашно сладко, както и с течен шоколад. Е, няма да си кривя душата... Най-много ни хареса последният вариант - с течния шоколад. :)))

С удоволствие бих приготвила отново японски палачинки. Тестото им е толкова вкусно, мекичко и сладичко, че дори си е достатъчно без нищо в допълнение (като шоколад, сладко и т.н.).

И ако нямате предразсъдъци относно храната, предлагам на вниманието ви поредната по-различна рецепта, която отново показва, че зеленчуците или варивата са съвсем подходящи и за десерти.

*             *              *

А сега облечете мечтаното кимоно, сложете ярко червило, почерпете се с dorayaki и ви предлагам мислено да попътуваме до Япония...

Сладък и усмихнат ден от мен! ❂

Най-накрая

От известно време искам да направя някои промени с блога и днес определено ги направих. Исках по-различна визия, исках като цяло повече практичност в местенцето си, така че да е по-удобно и за мен, и за всички вие, които се отбивате тук. Надявам се да съм го постигнала.

За добро или лошо винаги влагам много от себе си в нещата, с които се захващам. Имам желание всичко да е идеално, да се получи добре и да съм доволна от свършеното. Май му се казва перфекционизъм... Ама както и да го наречем, определено пречи на моменти. Да, понякога се изисква, но невинаги е така. Безспорно обаче ми отнема много енергия. Опитвам се да отсявам значимото от "другото" и се надявам с времето да успея. В случая се радвам, че успях да реализирам това, което бях намислила. И тук е моментът да изкажа най-сърдечни благодарности на Дани от "Colourful place". Ако не бяха разясненията й на моите въпроси (къде логични, къде леко глуповати), едва ли щях да постигна каквото и да е. Дани, искрено ти благодаря! Бъди винаги така прекрасна! ❀

И по случай мъничкия ми успех (за мен блогът е важна част от ежедневието ми и определено си е успех всяко развитие, свързано с него), искам да ви почерпя с един много вкусен сладкиш. Даже бих казала, че е един от най-вкусните, които съм опитвала. И се радвам, че се реших да го приготвя, защото това е моят тип кекс - сочен и плътен.

Шоколадов кекс с тиквички

Рецептата е на Люси от "Lucci's World of Artcraft". По думите й от посочените количества се получават два сладкиша, така че аз просто разделих всичко на две, така че ще напиша рецептата така, както я приготвих аз. А малко по-късно ще ви разкажа за едно събитие, където всъщност се запознах с това лъчезарно и талантливо момиче. :) Люси, сърдечни благодарности за споделената рецепта, наистина!

Необходими продукти:
- 2 яйца;
- 125 г брашно;
- 190 г захар;
- 175 мл олио;
- 1 средна тиквичка, настъргана (1 ч. ч.);
- 30 г какао;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 1/2 ч. л. бакпулвер;
- 1/2 ч. л. канела;
- щипка сол.

Смесват се пресятото брашно, захарта, содата, бакпулверът, солта, какаото и канелата. Разбърква се добре до получаване на кафеникав прашец.
Разбитите отделно яйца (аз разбивах с миксер до побеляване) се прибавят към брашнената смес, както и олиото. Трябва да се получи гъсто шоколадово тесто. По препоръка на авторката се добавя малко топла вода, ако тестото се получи по-гъсто. При мен стана точно така и добавих около 50 мл топла вода, при което всичко си дойде на място. Накрая се прибавя и тиквичката - аз си послужих с блендер. Не за друго, но се притеснявах, че с рендето ще получа пo-едри парченца и ще си хапвам десерта сама...
Готовата смес се изсипва в намазнена и набрашнена тавичка и се пече в предварително загрята на 180° C фурна. Пече се до готовност (до суха клечка) - при мен отне около 45-50 минути.
Гарнира според предпочитанията. Аз избрах просто да поръся с малко пудра захар.

Кексът изглежда като недопечен, но всъщност си е добре. Просто е доста влажен като текстура и плътен като вкус. А тиквичките - уверявам ви, че не се усещат ни най-малко.

При нас кексът вече е спомен, свърши доста бързо и определено хареса на всички. Люси, благодаря още веднъж!

*               *                 *

Събитието, за което споменах по-горе...

Бях поканена на представяне на аржентински ястия, приготвени от шеф-готвача Алекс Левенски. Тук е мястото да благодаря и на още една дама - Мария Чалиева от "Fresh cuts of live". Всъщност тя е виновна за възможността да бъда част от тази среща.

Присъствахме няколко човека, които си водим блогове, както и други, за които така и не разбрах много... Но важното е, че си изкарахме много добре и се забавлявахме. Готвихме (беше нещо като кулинарно училище), хапнахме, говорихме си доста и... по женски. :) Да не забавя, имахме си и мъж в групата, но жените бяха повече. Сега кой готви по-добре, а? =)))

Та там се запознах с Люси и разбрах за нейния блог. Имах удоволствието да се запозная лично и с Ани от "Вкуснотека". И ако трябва да съм напълно честна, тайничко се надявах да се запозная с още повече блогърки - визирам всички вас, с които общуваме чрез виртуалните си местенца. Надявам се един ден и това да стане. Ще ми бъде изключително приятно да споделим сготвеното и на живо, на сладка раздумка.

И за малко да забравя... Кекс с тиквички - бях решила да опитам още преди около седмица-две, но не откривах "моята" рецепта. Та на аржентинско-българската среща попитах шеф-готвача за мнение, но той дори не беше чувал. Тогава Люси се обади и каза, че го е приготвяла и е страшно вкусен. Само след няколко дни го приготви отново и направи публикация за него в блога си. Оттам получих и рецептата.

Желая на всички усмихната и спокойна вечер - напук на сивото и бунтуващо се време навън...

Не всичко подлежи на логика

Такива са и моментите, които не мога да си обясня. Защо така се случва? Защо нищо не се случва? А защо въобще се случва? И все такива приятни въпроси...

Понякога имам огромно желание да говоря и то без да спирам за миг. В други моменти нищо не искам да казвам. Понякога искам да направя хиляди неща наведнъж, а в следващия момент не ми се прави нищо. И все едни такива противоположности в настроенията. Сигурно е заради "устойчивостта" на младостта, не знам. :))

Нелогично е и как понякога се ровя за какви ли не рецепти, които да мога да приготвя в малкото останало време. Рецепти, които хем да са бързи и неангажиращи, хем да са вкусни - все пак се храним и за удоволствие, не само заради физиологични нужди на организма си.

И се чудя защо не използвам вече наученото от вкъщи, просто понякога изключвам за това. Но е хубаво, че поне има моменти на "просветление", та се сещам за някоя и друга домашна рецепта. Такава е и днешната - много любимо ястие, което майка ми често приготвя, а най-сетне се наканих и аз сама да си направя.

Тиквички с ориз на фурна

 

Нищо ново под слънцето, както се казва. Но ще създам тази публикация, за да се сещам по-често и за това, и за всички други любими и лесни манджички, чакащи реда си за изпълнение.

Няма точни продукти. Действа се малко на око, но и майка ми така ми продиктува рецептата. Щом аз се справих, значи всеки може. :)

Необходими продукти:
- олио;
- лук;
- тиквички;
- червен пипер;
- доматен сок;
- ориз;
- вода;
- яйца;
- кисело мляко;
- червен пипер;
- копър;
- сол на вкус.

Лукът се запържва за кратко в малко олио. Добавя се нарязаната на малки кубчета тиквичка и се задушава. Когато зеленчуците поомекнат, се добавя лъжичка червен пипер, а след това и доматеният сок. Оставя се да покъкри за около минутка и се добавя добре измитият ориз. Налива се вода, добавят се сол на вкус, няколко стръка нарязан копър и след това цялата смес се прехвърля в тавичка. Пече се на 180-200° C до готовност на ориза. Ако течността изври, а оризът все още е суров, просто се долива още малко вода.
Когато ястието е готово, правим заливка от яйцата и киселото мляко. Отново печем - до зачервяване на заливката.

Ще се опитам да дам все пак някакви примерни количества. За 6-8 порции: 3 с. л. олио, 1 глава стар лук, 2 тиквички, 1 ч. л. червен пипер, 250 мл доматен сок, 1 и 1/2 ч. ч. ориз, 1 яйце, 200 г кисело мляко, около 3 ч. ч. вода, сол на вкус, копър.

Ами, това е. Съвсем лесно, но страшно любимо за мен ястие. По принцип не харесвам особено заливката от яйце и кисело мляко, та сега си я направих по-тъничка. И за да ми е още по-вкусно, винаги си хапвам тази манджичка с кисело мляко.

Да не забравя - реших да добавя и няколко нарязани на ситно скилидки чесън в самото ястие. Определено не беше грешка. Грешката беше другаде - не запомних от първия път как следват продуктите и се наложи да импровизирам, но все пак се получи. Така че ако някой се разсее като мен, да не се тревожи, резултатът не е фатален.

Това е от мен засега. Тиквичките с ориз са солена версия на този така любим зеленчук, а съвсем скоро ще ви представя и една тяхна сладка изява. :)

Лека и спокойна вечер на всички! 

 

Когато любопитството те погъделичка

Първо да изясня - не желанието да вреш носа си навсякъде без да имаш право и основание за това. Далеч не това е любопитство в моите представи. А онова любопитство, което постоянно те кара да търсиш, да преоткриваш нови възможности, нови личности, нови изживявания... Не знам кога се появява, но при мен определено съществува и често не ми дава мира. Чувам или прочитам нещо, но съм забравила какво означава или пък дори не знам - просто не мога да се успокоя, докато не проверя. И оправдание нямам - интернет е безгранична възможност в подобни ситуации.

А може би любознанието е основният двигател на всичко? Някак аз не разделям любознанието и любопитството и не ми харесва отрицателната нотка в значението на второто. При мен са в съвсем добри отношения и чудесно се допълват. Ако любопитството е подтикът, който импулсивно иска всичко да узнае, то любознанието е факторът, който или веднага реагира, или първо премисля и после действа. Та така за всичко. Дори и за храната и отделните продукти. ツ

Защо започвам така? Защото точно един продукт не оставяше съзнанието ми и прехвърляше какви ли не идеи. Но от онези идеи, които съпровождат приятния гъдел на любопитството, защото те занимават с нещо любимо. Не са от другите, които тревожат съзнанието с дилеми като "Ох, и защо трябва сега да имам изпит? А кога ще свърши и тази сесия?"... например.

И така, май е време да ви представя днешния виновник за словесните ми излияния - нахута. Не бях опитвала този продукт в никаква друга форма освен като печена ядка, а имах огромно желание да поправя този пропуск. Рових се доста. Намерих най-различни рецепти - за основни ястия, за предястия, за салати и какво ли още не. Исках нещо по-леко и в същото време засищащо, така че да е в унисон с приятните горещини. Затова се спрях на салата. Но повечето, които откривах, включваха бял или черен фасул, лук, кисели краставички, чушки, а аз исках да опитам нещо друго. Друго, друго... Не знаех какво е това "друго", но щом най-накрая открих заветния нахут (търсех си консерва), реших, че ще действам според законите на импровизацията. Смело мога да заявя, че сполучих и определено ще повтарям тази рецепта. Замислила съм и нещо като нахут, авокадо, лимонче и т.н. Но всичко с времето си. Сега май е КРАЙНО време да покажа какво всъщност измислих.

Салата от нахут със сос винегрет

 

Необходими продукти:
- 1 консерва нахут (400 г, отцедено тегло - 240 г);
- 1/2 консерва царевица (цялата консерва - 330 г, отцедено тегло - 285 г);
- 1 морков;
- магданоз (според вкуса).
● за соса (рецептата е от тук):
- 1 с. л. дижонска горчица (на моята опаковка пишеше просто "френска горчица");
- 2 с. л. бял винен оцет (аз използвах ябълков);
- 6 с. л. зехтин (аз използвах 1/2 част зехтин и 1/2 част олио);
- сол и черен пипер на вкус.

Нахутът се отцежда от сока и се изплаква добре със студена вода. Прибавят се царевицата, накълцаният на ситно морков и магданозът.
Сосa приготвих, както е описано - смесват се горчицата и оцетът, разбъркват се добре и се добавя малко сол. Следва зехтинът/олиото, отново се разбърква добре, до получаването на гъст сос, и се овкусява с малко черен пипер.
Накрая салата се залива със соса, разбърква се и се оставя да се охлади в хладилник.

А защо със сос винегрет? Опитах го за първи път на посещението в Брюксел и определено ми хареса специфичният му вкус. Реших, че нахутът заслужава нещо по-силно като усещане, та така ми хрумна да експериментирам с винегрет.

Искам да кажа и няколко неща за соса. Вкусът, който аз помнех, определено не беше на зехтин, затова реших да намаля количеството му тук и да допълня с олио - определено беше добро решение. А за оцета - на много места срещнах, че сосът се прави с лимонов сок, но някак самото му име не ми позволяваше, та то ясно си казва, че е с оцет. И друго - имаше варианти без горчица, но аз твърдо бях решила, че трябва да е с, затова избрах да добавя.

Това е салатката. Определено съм доволна от резултата и се радвам, че все пак реших да опитам нахут и в друга негова форма. Със сигурност вече ще присъства в менюто ни - да, правилно пиша "ни". Дори половинката го хареса. Е, впоследствие се наложи да му добавя и варени картофки към салатката, защото "нахутът ми идва в повече".

Да не забравя - за гладните (ние бяхме от тях в онзи момент) салатата си е идеална и веднага, без да е престояла в хладилник. ; )

*               *                 *

Както казват повечето хора - вкусът се възпитава. Определено съм съгласна с това твърдение. Просто трябва да се преодолеят някакви излишни предразсъдъци.

Пък и не е ли така с всичко... Ако нещо не застрашава някого по какъвто и да е начин, смятам, че трябва да се опита, НО в границите на разумното. Все пак си оставам традиционалист и леко консервативно настроена за някои "модерни виждания".

Спирам тук, защото започнах да се увличам отново с приказките...

Надявам се салатката да ви хареса. Но не забравяйте най-важните съставки - желание и приятна компания! ❀

И...

Честито лято на всички!

Дано ни донесе незабравими и приятни емоции с любимите хора!

 ♥