петък, 25 януари 2013 г.

Може и по-добре...

Точно това ми идва на ум в момента, като се сетя за днешното изпълнение. Все пак го намирам за успешно, а да не говорим какъв вкус има... Наистина се получи много, ама много вкусен и ароматен десерт. За първи път усещам така ясно аромата и вкуса на маслото без да е натрапчиво, че даже и да ми хареса (не съм най-големият почитател на маслените истории).
И все си мисля, че може и по-добре. Как да е иначе, когато снимките на Ивана от "С нож и вилица в ръка" лееко се разминават с моите. Имам предвид снимките на това чудно италианско сладко нещо, наречено кростата. Използвах продуктите от една рецепта, инструкциите за изпълнението следвах от друга, защото бяха по-подробни, а по думите й, тестото при нея винаги е едно и също.

Иначе кростата при мен си има история. Бях си харесала десерта именно при Ивана, от блога й въобще научих за него. Споменах за идеята на приятелка, която живее в Италия. Тя похвали кростата и каза, че е много вкусна.
Потърси в интернет, даже е силно казано "потърси". Първата открита рецепта й напомняше на това, което беше опитала (домашна кростата със сладко от ягоди) и обеща да ми я преведе от италиански. Но докато аз се наканя да приготвя сладкиша, тя вече беше опитала преди мен и... И последва разочарование. Не се било получило нищо. Ами сега? Та тя поне има с какво да сравни, а аз нито съм виждала италианска кростата на живо, нито съм опитвала.

Кростата със сливов мармалад



След провала й (тя твърди, че просто "не е по сладкото") реших да се доверя на човека, от който научих за десерта. Отново навестих виртуалното местенце на Ивана и ето това беше краят на умуването ми: "Струваше ми се много трудно да направя кростата ( типичен италиански сладкиш). Първия ми опит беше катастрофален :) и си казах няма и да опитвам повече. Роби обаче беше настоятелен да изпробвам рецептата на майка му :)) ..... и ето резултата :)) Роби усмихнат до уши и кростатата изядена почти наполовина:)))".
Доверих се на думите й, следвах рецептата от италианския първоизточник и се започна. 
Тъй като една съставка смених, а следвах и малко по-различен ред при приготвянето, ще напиша рецептата (оригиналът е при Ивана).

Необходими продукти:

- 100 гр. масло (малко по-малко от стандартно пакетче масло от 125 гр.);
- 120 гр. захар (когато имам проблем с грамажите, използвам помощта на Супичка, така че 120 гр. захар са 6 с. л. без връх);
- 1 яйце;
- 1 с. л. вода;
- 1/2 пакетче бакпулвер;
- щипка сол;
- 250 гр. брашно (това са 25 равни супени лъжици брашно);
- сливов мармалад за намазване.

Маслото трябва да омекне на стайна температура. След това с помощта на бъркалка хубаво разбиваме маслото със захарта. Следва яйцето, а после и лъжицата вода. Отново разбъркваме добре, а после прибавяме и бакпулвера. След него идва ред на щипката сол и брашното, което добавяме постепенно, като периодично бъркаме.
Искам да допълня, че всички продукти са точни като количество (дори и брашното) и се получава много приятно за работа тесто, което е меко и еластично (напомня на тестото за локумките).
Готовото тесто престоява половин час в хладилник. След това се разточва на тънка кора и се прехвърля в намазнанена и набрашнена (аз само намазних, защото използвах силиконова форма) форма. Надупчва се на места с вилица, намазва се с някакъв мармалад по избор, а отгоре се правят лентички от останалото тесто.
Пече се в предварително загрята на 180 °C фурна до леко зачервяване. Изважда се и готовата кростата се поръсва с пудра захар, докато е още топла.

Общо-взето всичко беше наред. Най-голяма трудност срещнах с разточването и не защото не мога да го направя (не ми е за първи път все пак), а защото нямам точилка. Така е, вкъщи си имам всичко необходимо, но тук в квартирата някои неща липсват. И точно когато ми потрябва, се сещам, че пак ще се мъча с бутилката, която ми създава куп неприятности. Получават ми се вдлъбнатини (защото самото шише има неравности отдолу), има белези от букви и цифри... Ама така е, ако етикетът мога да премахна, то формите на самото стъкло не поддават на вода и търкане.
Както и да е, не се оплаквам. "Доразточих тестото" с пръсти, така че ако някой е в моето положение, да не се плаши, пак се получава. С лентите отгоре не се справих (там вече си ми трябваше точилка) и така се появиха импровизираните звездички...
Но тук имам едно чудене, на което мисля, че открих отговора. За вкуса нямам никакви забележки. Но ми се искаше и моята кростата да е така бухнала като на Ивана. При мен се получи по-тъничка. Предполагам, че формата ми е по-голяма и съм разточила тънка кора, та затова.
Ванче, чакам да се включиш със съвет и ако това е причината, следващия път ще направя двойна доза, за да имам пухкава кростата като твоите (в списъка следва тази с бананите).


Все се чудя дали си внушавам, или има подобно нещо, но някак вкусът на сладкишите сякаш се променя от силиконовите форми. И то не към добро... Другите явно не усещат, но при мен положението е различно. Самият десерт си има чудесен вкус, но някак се усеща и друг, който е по-странен (добре че вкъщи си готвя в нормални съдове).

И да вметна едно обръщение: Ето, приятелко, виж, че кростата се получава. Опитай пак, но по ТАЗИ рецепта!

След всички обяснения искам сърдечно да благодаря на Ивана за чудесната рецепта. Много богат вкус и аромат, който си струва усилията (а те не са много)!



14 коментара:

  1. Ей , че си ме нахвалила ,Гери :) ! Благодаря , мила ! Чудесна е станала кростатата ти макар и по тъничка ! Както правилно си предположила това е от по голямата тава ! Аз ползвам порцеланова тавичка с диам. 22 см . ! В нея пека само кростати :) ! И все пак като за пръв опит е чудна , като се сетя за моята , твоята си е направо за изложба :) !И още... слагай маслото веднага извадено от хладилника , по трудно се меси , но тестото става по хубаво и непременно го оставяй в хладилник за 30 мин. Така ще го разточиш без проблем . Благодаря , че се довери на рецептата ми и се надявам , че и следващата кростата ще ти хареса :) !
    Чао ! Прегръдка ! Хубава петъчна вечер !

    ОтговорИзтриване
  2. Винаги може повече, но все пак си се справила добре с този десерт и се е получил много апетитен! :) Досега не съм правила, нито опитвала кростата, но ще трябва да наваксам. :)
    Хубава вечер, Гери! :)

    ОтговорИзтриване
  3. Благодаря за милите думи... Но определено трябва да стане и по-добре.
    Ванче, благодаря за съветите - значи имам 2 грешки, ще поправя.
    Светле, хич не се чуди - нито е труден десертът, нито отнема много време. А колко е вкусен само...
    Поздрави, момичета!

    ОтговорИзтриване
  4. На мен пък ми изглежда много добре и ми напомня на хубави маслени бисквити! Винаги може и по-добре, и аз го казвам винаги, но това е положението. Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  5. Благодаря, Павлина... Нека се стремим към повече, нали така?
    Ама наистина си е вкусно, да знаеш.
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  6. Много вкусничко!
    Не знам какво не му харесваш! Обожавам сливов мармалад!Изглежда много примамливо на снимките ти!

    ОтговорИзтриване
  7. Снимките са много готини. Навярно някъде в Италия мечтаят за Вашия сладкиш.

    ОтговорИзтриване
  8. Благодаря за топлите и окуражаващи думи на всички!
    Иначе всичко си му харесвам - и аромата, и вкуса, и вида (колко скромно само, хах). Просто исках да е по-"пухкава" кростата, както я знам от източника на рецептата. Но няма да се откажа, следва тази с бананите!
    А за последния коментар - подозирам кой го е писал и сърдечно благодаря. Радвам се, че се отбихте тук и заповядайте винаги, щом пожелаете.

    Поздрави! =)

    ОтговорИзтриване
  9. Гери, снощи дойдох да се запознаем и едва не осъмнах.Изчетох и разгледах повечето неща и се чудя как може 3 десетилетия да се стопят за миг и да те почувствам толкова близка.Радвам се от сърце на сръчността и желанието ти, впечатлена съм от мирогледа ти .Ще идвам винаги , когато мога.Дори да не оставя коментар,да знаеш,че съм някъде тук.
    Хубава неделя с усмивки и много настроение!

    ОтговорИзтриване
  10. Вили, трогната съм от думите ти... Винаги си добре дошла тук!
    Още повече ще се радвам, ако подскажеш, за да разбера, че си ми "на гости".
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  11. Привет и от мен! Кростата е чудесна, снимките ти още повече, а блога ти бонбон!:) Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  12. Добре дошла при мен, Кате! Благодаря за милите думи. Няма как да не повярвам на последното - все пак ми го казва бонбон. ;)
    Поздрави!

    ОтговорИзтриване
  13. Гери, тази кростата изглежда невероятно! Снимките просто приканват да си взема едно вкусно парченце :)

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей, Лучия, добре си дошла тук. Вземи си колкото парченца пожелаеш! =)

    ОтговорИзтриване