събота, 28 юни 2014 г.

Преходност и вечност


Съществува ли вечност? Кой я прегръща? Кой може да я опише, да разгадае магията на необяснимата й същност...

Не е ли вечността сълза от ефимерното? Или краят е началото на всяка вечност.  Защото пътят ражда преломи. Онова, което остава, защото вечно живее в нечия душа.

И ако творецът съгражда нови светове... Рисува красотата на света, преминавайки едва доловимо през себе си. Вселена от бримки, заплетени с чувствен оттенък. Следа, която нито един живот не ще загърби. Оставя себе си в нищото, обещаващо му всичко и завинаги.

И ако всеки човек твори битието си... Стихията на себедоказването поставя началото на безпределната борба. И изведнъж всичко приключва. Но само наяве. За да започне отново.

Защото там, в нищото, някой обещава всичко и завинаги. Обича до болка и отдава изцяло. Преминавайки през бродещи светове, за да разкрие душевната си благодат.

Светлината Ти ще грее в душата ми...



"Ева" на Огюст Роден


Моята снимка за предизвикателството.
И белегът на месец юни...


*                          *                        *

Посвещавам на дядо ми. Моят мил дядо, който преди няколко дни ни напусна и душата му вече се рее свободна...
Ще запазя спомена за Твоето спокойствие и благата Ти усмивка...
Не бях подготвена за тази загуба, все още не мога да я приема. Но се надявам да си на по-добро място...



* Извинявам се за отсъствието си. Искам да знаете, че макар да не публикувам и да не коментирам в момента, минавам през местенцата ви и се радвам на красотата, която поднасяте на своите близки.
От сърце желая здраве на всички ви!






неделя, 15 юни 2014 г.

Когато розовите очила липсват, розовите чашки ги заместват

Опитвам се да победя в една малка битка, но не става и не става.  Причината... Сигурно не е само една. А когато в това са ангажирани и други хора, повечето от които непознати и често - безотговорни и нехайни, просто не се получава...
Разбира се, че няма да се откажа! Нито искам, нито имам право да го направя. Но така си мечтаех да се случи по-бързичко, да ви се похваля и с усмивка да си отдъхна.
Дотогава сама ще си подаря мъничко свежест. Дано и на вас да ви хареса. Аз обожавам тази простичка сладост. И така да ми напомня за детството...

Беше през жарките лета. В обедните часове, когато слънцето е най-силно, отивах в градината, откъсвах почервенелите ягодки и бегом отново вкъщи. Измивах плодчетата, намачквах си ги съвсем леко с виличка - колкото да не са цели и да пуснат едно хубаво сокче, добавях си ги към кисело мляко и подслаждах с малко захар. Наливах си вкусотията във висока чаша и си пийвах доволно със сламка. А най-обичах, когато някое парченце ягодка запуши сламката. Тогава просто я изваждах от чашата и си хапвах "пречката".

Е, сега няма откъде да си набера топли-топли ягодки, но пък пазарите изобилстват от пресни плодове.
Розовите чашки от снимките направих преди... преди доста време. Използвах замразени малини.
Но сега е моментът да си приготвя отново, вече с пресни ягоди или череши. А скоро и с пресни малини. :)




Розов шейк с кисело мляко

 

Рецептата... Силно казано е да пиша рецепта, то си е просто една свежа идея, но все пак.

Необходими продукти:
- 400 г кисело мляко;
- около 200 г малини (или друг червен плод);
- 1 с. л. портокалов сок;
- 2 с. л. захар.

Всичко се смесва и се пасира. Налива се в чашки и се сервира.
А може и да не се ползва пасатор. Просто плодовете се намачкват с вилица, разбъркват се добре с млякото, добавят се портокаловият сок и захарта и щом захарта се разтвори, напитката се сервира.



 Ами, това е всичко... Лесно като за деца. :)



Аз продължавам с търсенето...
И искрено се надявам съвсем скоро да го преустановя с добър резултат.


А на вас желая уханна и усмихната неделя!





понеделник, 9 юни 2014 г.

Нежни загадки

Когато се спуснеш в дълбока пропаст, когато и прашинка светлина не може да проникне до теб, когато не ще бъдеш открит и се скриваш себе си все по-дълбоко... Тогава не допускаш никого, не приемаш нищо, нямаш сили.

И може да си толкова раним... Толкова, колкото малкото врабченце, молещо се за трохичка внимание. Подминавано. Защото те не се навеждат, прекалено ниско е за тях.

И ако понечиш да отпиеш, глътката вода засяда и дави мислите ти. Ако опиташ да прогледнеш, слънцето изпепелява очите ти. И покосен от небитието, жадуваш едно едничко...
Бездна от спомени, скала от безсилие, море от непримиримост... Остави се на течението.

*                          *                          * 

Наскоро получих много мила покана, която приех с голямо вълнение!
В първия момент се стреснах, когато чух "експерт"... Защото аз не съм не съм експерт в която и да е област. Освен на моето си Аз, знам ли... Но пък съм голям любопитко, който с радост споделя откритията на своите изследвания. ;)
Така че ако ви е приятно, заповядайте в DamaPika.
Със сигурност ще намерите нещо интересно, а защо не и полезно. Ще срещнете и доста познати лица. ;)

Приятно любопитстване и усмихнат ден на всички! ッ