събота, 29 декември 2012 г.

Лесно и ефектно

Едва ли има някой, който да не знае за аромата на мандариновите корички... През зимата вкъщи винаги ги оставяме върху камината, за да се носи аромата им. Ухае мандаринено, коледно, празнично.
Веднъж, докато си хапвах мандарини, реших, че трябва да експериментирам с мандариновите корички и ароматът им да се носи, но по нетрадиционен начин. Хапнах си сочния плод, отделих си коричките и започнах.

Мандариново ухание






Хубаво се почистват мандариновите корчики и се чупят на по-малки парченца - големината зависи от мястото, където сме решили да сложим ухаещата декорация.
С помощта на игла и оранжев конец нанизваме по-малките парченца, завързваме и ароматната украса е готова.
Така хем си имаме уханието на мандарини из къщата, хем си имаме и интересна еко декорация.













На тези снимки мандариновите корички съм сложила на кухненски шкафчета. В квартирата ни съм им измислила друго приложение...
Есента си харесах едно клонче, взех си го от земята и си го прибрах вкъщи. Дълго се чудех как да го украся и накрая ми хрумна това с мандарините. Направих си от ароматните висулки и го накичих. Получи се интересно, красиво и ароматно допълнение.

четвъртък, 27 декември 2012 г.

Шоколадово предизвикателство

С шоколада не сме на "ти", чак на "Вие" - също не сме. Поддържаме само формални отношения. До... до преди ден-два. Тогава се сработихме, той се държа добре, не ме провали и задружно се представихме добре - без издънки.
Трябваше да приготвя шоколадови трюфели - отдавна запланувана изненада. И за мое щастие всичко се получи, резултатът беше вкусни бонбони и широка усмивка. Какво повече? Ами, нищо, достатъчно си е.

Шоколадови трюфели

 












Прегледах много рецепти на различни източници. И след като реших, че вече е време, просто се заех с направата им.

Необходими продукти:
- 200 гр. натурален шоколад;
- 200 мл. сладкарска сметана;
- прахче ванилия;
- 2 ч.л. домашна вишновка;
- какао за овалване.

Начин на приготвяне:
Първо загрях половината количество сметана до кипване (без да оставям да ври) и добавих наситнения шоколад - също половината количество. След като шоколадът се разтопи и сместа се хомогенизира, добавих прахче ванилия. Оставих да изстине, покрих с домакинско фолио и прибрах в хладилник на студено.
Повторих същата процедура и с останалото количество сметана и шоколад, но вместо ванилия сега добавих вишновката.
Двете смеси оставих за една нощ в хладилник. На следващия ден с помощта на лъжичка и след това с ръце оформих всеки шоколадов трюфел и го овалях обилно в какао.
Може да се съхраняват на стайна температура, но по мое мнение хладилникът е по-добрият вариант.

Искам да споделя и две впечатления, ако някой се заеме с направата на тези бонбони. Първо, моите се получиха по-мекички от купешките, които са си твърди - не знам защо, спазвала съм всички прочетени съвети за направата им. И второ, бонбоните ще издържат и при транспортиране - моите поне оцеляха.
Аз не харесвам вкуса на шоколадовите трюфели, защото... са горчиви, а не съм почитател на натуралния шоколад. Но човекът, за когото бяха приготвени, ги обожава. Щом беше доволен, значи съм се справила!













понеделник, 24 декември 2012 г.

Коледни лакомства - 3

Дойде моментът и на третия вид сладки за Коледа. Доверих се на ето тази рецепта за снежни шоколадови сладки. Получиха се много вкусни, меки и уханни лакомства, които всички доволно одобриха. Единствен дядо ми каза, че било толкова сладко, че не било за ядене... Харесаха му, знам си аз.


Снежни шоколадови сладки

 


Ами, това са моите снежни топчета. Наистина се получиха добре. Не са точно като тези от снимката на авторката, но предполагам каква е причината - може би трябваше да добавя още брашно за по-твърдо тесто. Но пък щяха да бъдат и след това по-твърди, знам ли...



 Нямах тръстикова кафява захар и сложих само 1 и 1/2 ч. ч. бяла кристална захар. Нямах и ванилова есенция и затова разтворих 1 прахче ванилия в 2 ч. л. водичка. Както и да е, макар тези промени, всичко беше успешно.



Тестото приготвих вечерта и цяла нощ престоя в хладилник. И въпреки това на сутринта ми беше малко трудно да оформя с ръце топчетата, които да овалям в пудра захар. Помогнах си, като периодично поръсвах ръцете си с малко олио. Установих също, че по-снежни се получиха последните, които освен че овалях в пудра захар, след това поръсих отгоре.
Ако не греша, получиха се 54 сладки.
Благодаря на авторката за прекрасните и много вкусни сладки! Рецептата я има в нейния сайт, аз просто исках да споделя моя опит с приготвянето им.

Май изпълних краткия списък от 3 вида сладки. Всички вкъщи са доволни, а аз - предоволна.


Желая на всички весели празници, изпълнени с топлината на семейния уют и с обичта на близките хора!




неделя, 23 декември 2012 г.

Коледни лакомства - 2

Продължавам със сладките приготовления за празниците. Като се замисля, празниците са просто повод да се развихря по-сериозно в кухнята. Иначе десертите определено не ги пазим за Коледа, хапваме си ги постоянно - даже някои свършиха вече. Ама нали са за това...

Меденки

 


Това е следващото предложение. Няма как без меденки. Не че приготвям само по празници... Толкова ги харесваме (на мен са ми едни от любимите сладки), че си ги хапваме и през другото време. Остава само да се реша и на къщичка от меденки - голяма красота е, но няма да е сега.
Меденки приготвям от години по ето тази рецепта на Ванчето от форума на "Гответе с мен". Изпитана е и не съм имала фалове с нея. Два пъти пробвах тази година и едни други (уж по-бързи) меденки, но не се получиха добре. Така че - оставам си на тази рецепта.
Няма смисъл да я пиша. Авторката е обяснила всичко подробно дори със снимков материал стъпка по стъпка. Мога да кажа моите изменения - не са много. Слепвам меденките с конфитюр (по принцип червен - ягоди, шипков мармалад, горски плодове и др.) и отгоре ги "напръсквам" с какаова глазура. След около ден са страхотни - мекички, овкусени от конфитюра допълнително, ароматни... чудни.
Този път слепих меденките с купешки конфитюр от горски плодове (с домашен е по-вкусно,но...). Нашарих ги с разтопен на водна баня натурален шоколад с няколко капки олио (за блясък на глазурата). Използвах не повече от 30-40 гр. шоколад.


























Ами, това са моите меденки за тази Коледа. Опитвала съм и да ги рисувам с роял айсинг. Първо, не ми е лесно (а и не умея да рисувам) и второ, не ни харесва особено на вкус. Така че си залагам на шоколад и всичко е сполучливо.
Горещо препоръчвам рецептата - няма точене, няма изрязване, а резултатът е прекрасен.
Да ви е сладко!


Дългоочаквана среща

В тази публикация няма да показвам нещо ново, даже напротив. Отново на показ е кексът на Рени55, разбира се - с нов облик. Реших да го покажа, защото поводът за направата му ми е мил. Рени, благодаря отново за чудната рецепта!

Вафлен кекс с мандаринов аромат

 

Рецептата е същата, резултатът отново беше успешен. А поводът за кекса - среща с класа. Бяхме се уговорили да се съберем сега през ваканцията. Може би не се бяхме виждали (повечето поне) от завършването на гимназията... И след повече от година най-накрая си направихме една среща.
Та ставам аз сутринта и просто реших, че ще им направя нещо сладко за хапване. Чудих се (малко) какво да бъде. Нямах много време и отново тази рецепта ме спаси - бързо, лесно, вкусно в синхрон. Трябваше да е нещо различно от опитите досега. Наситних шоколадова вафла с фъстъци, добавих и сока от половин мандарина. Поръсих обилно с пудра захар и съвсем малко какао. Опаковах и с усмивка се запътих към съучениците и класната ни.
Мога да ви уверя, че много се зарадваха от неочакваната изненада. Хвалиха десерта много. Опитах го и аз и наистина експериментът ми беше вкусен. Най-хубавото беше, че всичко се изяде, че даже и още искаха.... "Следващия път повече!" обещах им аз.

Не кексът е важен в случая, а жестът. Нека има повече поводи за подобни жестове! Нека радваме повече и другите, и себе си!

четвъртък, 20 декември 2012 г.

Начало на коледните лакомства

Коледва идва и остават само 5 дни... Но утре е краят на света, може и да няма Коледа? Стига с тези измислици, създадени, за да предизвикват интерес сред обществото и нечии джобове да се пълнят с нечестни пари...
Както и да е. Да не мърсим светлината на предстоящите празници с подобни небивалици. Коледа определено ще дойде с неповторимата си магия, безбройните аромати и домашен уют.
Вдъхновена от това и многобройните сладки предложения из интернет пространството, реших да запретна ръкави и да започна с приготовленията. Измислила съм си вече един скромен списък, но да видим дали ще успея да го изпълня...
Първо място отделям на локумките. Никога не съм ги приготвяла преди това. Ако не се лъжа, само веднъж като дете съм опитвала. И сега като студентка реших, че ще ги приготвя. Е, резултатът беше много вкусни сладки, които определено не отстъпват на спомените от детството.

Локумки



Честно да си призная бях наумила други сладки за Коледа, но после избрах нови. Локумките са едни от тях. Не смятам да приготвям десетки видове. Не считам за нужно, пък и захарната болест не е шега...
Следвах точно ето тази рецепта: http://www.know-how-to-cook.com/2011/12/blog-post_20.html . Благодарности на авторката за сполучливите пропорции. Не се случва често да изпълня всичко по списък, но този път го сторих. Получи се едно мекичко тесто, така приятно за работа - голям кеф.

Мога да предложа само някои допълнения от мен, които да са в улеснение на този, който реши да си приготви сладките.
Много е важна предварителната подготовка. Авторката на рецептата е казала, че е получила около 100 локумки. Аз прецених, че моите ще излязат по-малко и реших, че ще са 80. За целта си разделих тестото на 10 малки топки, като всяка разточвах на кръг с диаметър около 15-20 см. От него идеално си изрязвах 8 триъгълничета, които навивах в локумки.
Предварително си бях нарязала и парченцата локум, както и орехите. Използвах от турския локум, овалян в кокосови стърготини (вкъщи съм си за празниците и майка ми е взела от него). Орехчетата - половин ядка разрязах на 2 или 3, зависи от големината й.
И за да се застраховам, реших да си намажа тавите с малко олио - не сгреших.

Ами, това са моите локумки. Като първи опит съм предоволна. И другите, които ги опитаха - също. Повече не ми трябва (освен и тези, които предстои да си хапнат от тях, да ги одобрят).














Надявам се следващите дни да изпълня и другите запланувани лакомства...

Успех на всички с коледната подготовка!

понеделник, 17 декември 2012 г.

Нещо мнооого любимо

Ама наистина ни е супер любимо. На голяма почит е това ястие при нас.
При мен лично причините са две. Едната, разбира се, е вкусът. Другата - пътуването до Англия, където за първи опитах въпросните картофки. Да са живи и здрави англичаните. Такава вкусотия да измислят, която хем да e лесна, хем да предлага безброй вариации според вкуса на всекиго.
В Англия най-разпространени са с боб в доматен сос от този вид, което ме подсеща, че още не съм се научила да готвя боб и то така. Та топлият картоф се залива с боба и става една страхотия... Направо да си оближеш пръстите.
Аз се научих да си ги приготвям, когато се прибрах вкъщи. Ето това видео ме просветли...
Пробвали сме сме много начини досега - само с масло, със сирене, с кашкавал, с царевица, с въпросния боб, с царевица и пушено филе, с чеснов сос... Чесновият сос ще го покажа друг път, той е много специален - домашен. Като се замисля, не са толкова много, така че предстоят още експерименти. Има доста да показвам. Просто невинаги ми се снима (особено с чудната светлина вечер).

Jacket potatoes

 

Не са в пълния си блясък, но и светлината ми е изкуствена... На дневна ще са още по-красиви.

Необходими продукти:
- картофи (колкото повече, толкова повече/по-добре);
- олио за намазване;
- сол за поръсване;
- масло за овкусяване.
Плънката (в случая) е от замразена царевица, задушена с олио+масло (2-3 с. л. олио с 1 с.л. масло за 200 гр. замразена царевица) и подправки на вкус. При мен подправките бяха балканска ръсеница, шарена сол, къри, чесън на прах, черен пипер. От опит казвам, че добра добавка е куркумата, но с индийско орехче, не ми харесва.

Начин на приготвяне:
Картофите се измиват много добре. Подсушават се и се пробиват на няколко места с остър нож или вилица. После се намазват с олио (може и зехтин) и се поръсват със сол, която се втрива в кората им.
Нареждат се в тавичка и се пекат около 40-50 минути на 200 °C. След това картофите се обръщат и се пекат още 10-15 минути на същата температура.
Когато са готови (леко са зачервени и в тях свободно влиза нож), изваждат се, отгоре им се прави разрез на кръст и във видеото авторът ги мачка, аз не го правя. Слага се масло, още докато са горещи. 
После следва плънката, която винаги е по желание.
Аз сервирах с много вкусната царевичка и със салата от моркови.

 


 Ами, това са прословутите Jacket potatoes. Страшно вкусни и ароматни са. А коричката е по-вкусна и от самия картоф...
Важно е да се хапнат топли, така са по-вкусни.

Поздравявам с тази рецепта любимите си каки... Те си знаят.


Да ви е сладко!

петък, 14 декември 2012 г.

Обещано

След десерта с грис обещах да направя и някакъв кекс. Какво да се прави, не всеки харесва грис халва като мен...
И тъй като знам, че моят човек обича много банани и шоколад, реших, че ще направя подобна комбинация.
Рових се из интернет, но тъй като нямах много продукти в онзи момент, реших отново да се доверя на рецептата на Рени55. С някои добавки от мен, разбира се.

Бананов кекс с глазура





Рецептата за самия кекс е по описаните от авторката продукти. Добавките от мен са следните: 1 банан и настъргана на ситно кора от половин лимон.
Няколко бананови резенчета наредих отгоре на кекса. Останалата част от плода наситних на малки кубчета и добавих към кексовата смес заедно с лимоновата кора.


Ето така изглеждаше кексът преди да го полея с глазурата.
А глазурата е с какао. Често си я приготвям, защото е вкусна и не изисква специални сладкарски умения.

За целта нарязах на кубчета 40-50 гр. масло, добавих 2 с.л. какао, 3 с.л. захар и 4-5 с.л. вода. Всичко това се слага на котлон и се разбърква периодично. Щом започне да ври са необходими 2-3 минутки и глазурата е готова.
С нея залях поизстиналия вече кекс.

Получи се един фантастичен десерт, който беше така сочен и ароматен, благодарение на банана и лимоновата коричка... А глазурата просто допълни вкусовото разнообразие.

Да ви е сладко!

На грис... вълна

Обичам грис и това е. Доскоро бях опитвала само десерти с него, но вече не е така.
Всичко започна с желанието за направата на грис халва. Много лесен, но и много вкусен десерт. За разлика от повечето хора, които се мръщят на това лакомство, рецитирайки важно как го мразят заради детската градина, аз пък точно там го заобичах. А днес си го приготвям сама и то с най-голямо удоволствие.

Грис халва

 

 Няма да пиша рецепта, защото винаги я правя "на око". Не следвам точни пропорции, но си я приготвям по един и същи начин всеки път.
Първо си сипвам малко олио. Като се загрее, слагам грис "на око" и го запържвам до златисто. После започвам да доливам топла водичка, така че да не стане рядко и после да се втвърди добре. Захар слагам между 1 и 2 чаени чаши - на вкус. Подправям с канела.
Пробвала съм да добавя и плодове, както и настъргана кора от лимон или портокал. Най-много ми харесва "чиста" с малко канела.





Ами, това е моята грис халва.
Извинявам се за снимките, но такива са възможностите на фотоапарата ми и то при вечерни снимки.
Хубавото е, че снимките не влияят на вкуса!





Докато си приготвях грис халвата, се сетих и за нещо друго. Една колежка веднъж ми беше разказвала колко вкусен е хайверът от грис. Какво пък ще е това, чудех се аз. И точно докато си готвех грис халвата, реших, че ще разбера и какъв е този хайвер.

Фалшив хайвер


Прегледах различни рецепти, накрая си си добавих и няколко неща от мен.

Необходими продукти:
- 1 каф. ч. грис;
- 4-5 каф. ч. студена вода;
- 1 яйце;
- около 1 каф. ч. олио;
- половин главичка лук;
- 1 ч. л. черен пипер;
- 1 каф. л. сух чесън на прах;
- лимонов сок на вкус;
- сол на вкус.

Начин на приготвяне:
Слагаме водата в тенджерка и прибавяме гриса. Поставяме на горещ котлон и бъркаме постоянно, за да не се образуват бучици. Постепенно сместа ще започне да се сгъстява, като бъркането продължава. Грисът е готов, когато започнат да остават следи от бъркането.
Оставя се да се охлади за десетина минути. През това време аз си настъргах лука. Предварително си приготвих домашна майонеза от яйцето и олиото плюс няколко капки лимонов сок.
Когато грисът се поохлади, прибавяме майонезата и разбъркаме добре. Следват настърганият лук, черният пипер, лимоновият сок, солта и чесънът на прах.
Поднася се с кисели краставички и маслини. Аз открих, че страшо му отива и копърът - чуден вкус се получава.






 Определено фалшивият хайвер ме спечели като фен. Ще си го приготвям честичко, като ще експериментирам смело с вкуса и подправките.





Това бяха моите предложение с грис. Ще има и още, но... по-нататък.
Да ви е сладко!
  

събота, 8 декември 2012 г.

Като едно време...

Защо като едно време ли? Защото хората са използвали често глинените съдове в ежедневието си, а днес не е точно така. Въпреки това обаче безспорно ястията, приготвени в тях, са много вкусни.
Няма да обяснявам надълго и нашироко колко хубаво ми се получи ястието, което ще ви покажа днес. И не защото не се получи добре (едната съквартирантка каза, че си е супер), а защото на мен не ми хареса особено... Нищо, следващия път се надявам да стане по-добре.

Свинско месо с картофи в гювеч

 

Прегледах доста рецепти преди да се захвана с готвенето. В едни месото се сваряваше преди печенето, в други леко се запържваше. Реших да избера втория вариант като по-бърз. Може би това беше основната ми грешка. Ако го бях сварила, сигурно щеше да се получи по-крехко и не толкова тежко ястие (беше мазно за моите представи...). И още веднъж казвам - на мен не ми допадна, но друг го оцени. Затова и ще предложа моята импровизация, защото някой може да я намери за успешна и да си приготви свинското месо по този начин.

Необходими продукти:
- около 500 гр. свинско месо;
- около 500 гр. картофи;
- 2 скилидки чесън;
- 2 люти чушлета;
- 3 с.л. доматено пюре;
- 5-6 с.л. червено вино;
- щипка червен пипер;
- щипка черен пипер;
- щипка сух джоджен;
- 2 щипки суха машерка;
- 1 ч.ч. студена вода;
- 2-3 с.л. олио за запържване на месото;
- сол на вкус (около 2-3 ч.л.).

Начин на приготвяне:

Нарязваме месото на по-едри кубчета и леко го запържваме, колкото да се запечата. Нарязваме и картофите, слагаме ги в гювеча, а после прибавяме към тях месото и остатъка от отделената мазнина при пърженето (така пишеше в повечето рецепти, които видях, така и направих, но може би не трябваше). Следват всички останали продукти - чесънът, чушките, доматеното пюре, подправките и водата.
Слагаме гювеча в студена фурна - много важно условие. След това я включваме на 200 °C и печем около час и половина.
Проверяваме дали картофите и месото са се сготвили. Когато са готови, махаме капака на гювеча и печем още 10-15 минути на същите градуси, за да се зачерви отгоре ястието.
Сервирането е ясно...

Това беше моят опит със свинско месо в гювеч. Манджичката си е вкусна, просто не е за мен. Повече ми харесва свинско месо с лук, черен пипер и червено вино, приготвено на фурна в съд от йена глас. Или пък гювеч, но с пилешко месо и картофи...
Както и да е, всеки според вкуса си. Ето го и моя резултат:




петък, 7 декември 2012 г.

Топла закуска в студената сутрин...


Много обичам палачинки, наистина много. Но имаме някакъв проблем с тях. Често се случва да не ми се получават. Правя всичко, както друг път, загрявам си тигана с малко мазнина, сипвам определеното количество и... хоп, палачинката се залепя за тигана. Щом опитам да я обърна, започва да се свива и къса. В този момент прилича повече на омлет, но не и на палачинка.


Не знам защо се получава така. Чудила съм се да не би да е заради содата и евентуално да съм добавила малко повече... Все още нямам отговор.
Та затова рядко приготвям палачинки вкъщи. Много ги обичаме, не изискват много продукти, стават сравнително бързо, но крайният резултат винаги е 50:50. Как да се реша да ги правя, като знам, че винаги има възможност да се получи отново голямото нищо...


Но тази сутрин се реших. А и отдавна не бях приготвяла някаква по-специална закуска. Колежката от "Сушито" казваше, че палачинките били тежка закуска за през лятото. Не смятам така, по всяко време мога да си ги хапвам. Но... ето, сега е зима, студено е. Така че една "тежка закуска" е идеална за това време. Още по-идеално беше, че палачинките този път се получиха. Явно аз бях по-големият инат и не им се дадох (дано вече нямаме проблем помежду си...).
Нямам спомен откъде съм преписвала рецептата, за което се извинявам на автора (ако някой си я познае). Ето я в мой вариант с малки изменения.

Палачинки с кисело мляко 

 


 Необходими продукти:

- 1 яйце;
- 1 ч.ч. кисело мляко;
- 1 ч.ч. вода (студена);
- 1 с.л. олио;
- 2/3 ч.л. сода за хляб;
- 2/3 ч.л. захар;
- 2/3 ч.л. сол;
- брашно (до получаване гъстотата на боза; около 1-2 ч.ч.).

Начин на приготвяне:

Разбъркваме яйцето, добавяме киселото мляко, а после и водата. След това следват содата, солта и захарта, а накрая малко по малко и брашното.
В загрят тиган с малко олио пържим всяка палачинка и от двете страни - нищо ново в случая.

Ами, това са моите палачинки. По-често (почти винаги) ги приготвям с кисело мляко. Тези с прясно са не по-малко вкусни. Въпрос на избор.


Палачинките са страхотни и със сладко, и с течен шоколад, и със сиренце, и с каквото и да е. В моя случай бяха със сладко от горски ягоди. Голяма вкусотия се получи...
Да ви е сладко и на вас!

понеделник, 3 декември 2012 г.

И замириса на... зима


Макар в кухнята да е топличко и фурната да лъха с топлина и аромат, навън си е доста студено и... мирише на зима. Да, дойде и тази прелест - чиста, бяла, ефирна и смразяваща. Няма друг сезон като зимата - толкова различен, толкова вълшебен и изпълнен с толкова радост и вълнение (да подчертая, че любимият ми сезон е пролетта).


 И не знам защо, не се и интересувам особено, но тази зима посрещнах с много желание. Така ме зарадва тихото промъкване на декември в ежедневието ни. А какво да кажа за снега... Докато сутринта беше примамливо топло и слънцето ехее се опитваше да изгрее иззад облаците, то само след няколко часа картинката се промени коренно. Заваля!



Първо прехвърчаха тук-там снежинки с перелинки и незнайно кога белотата се разнесе с цялата си прелест. Всичко побеля - улици, дървета, сгради, дори човешките души. Не може да се отрече, че зимата сякаш измива наслоената мъка, която се спотайва необезпокоявана през годината. И какво се случва падне ли първата снежинка? Усмивка грейва на лицата ни и всеки гласи навред "Честит първи сняг!". За кое друго нещо си честитим, че е първо... Никой не честити първото поникнало кокиче, първите жарки лъчи през лятото, нито пък първото пожълтяло листо. Но първият сняг ни е честит.


И защото ми е радостно и предпразнично, и защото вече имам запланувани няколко рецепти за уханни ястия, и защото днес украсих коледната елха, искам с най-голяма усмивка да ви пожелая честит първи сняг! Нека зимата бъде изпълнена с безброй приказни моменти, топлина и... вкусни сладкиши!
























 И не на последно място - нека не е убийствено студена... Каквато и да е, показвам ви я през моите очи от първия ден на зимната приказка...

вторник, 27 ноември 2012 г.

По никое време...

Точно си беше по никое време, ама какво да се прави. Хапваше ни се нещо "за хрупане". Ей така, не за наяждане.
Вече беше късно. Минаваше 9, а на никой не му се ходеше тепърва до магазина (може би дори щеше да е затворено). И... така ми хрумна идеята за домашни солети. Потърсих в интернет, харесах си рецепта и се захванах с моето среднощно бъркане на тесто.
Идеята взех от тук. Благодарности на авторката. Всички харесахме какво се получи накрая.
Аз разбира се, отново промених рецептата. Махнах едно, сложих второ, но важното е, че беше вкусно.

Домашни солетки

 

 Необходими продукти:
- 2/3 ч.ч. пшенично брашно;
- 1/3 ч.ч. брашно от нахут;
- 1/2 ч.ч. кисело мляко (при мен не стигна и добавих 2 с.л. катък);
- 1/3 ч.ч. вода;
- 1/4 ч.л. сода бикарбонат;
- 1/2 ч.л. сол.

Това бяха моите продукти. Изпълнението беше по указанията на авторката.
Смесват се двата вида брашно. Отделно се разбъркват киселото мляко (плюс катъка) с водата и към получения айрян (айран, както искате) се добавя содата. Смесваме млечната смес с брашнената и добавяме солчица. Взимаме пош или шприц и започваме да си измисляме разни формички.
Печем в намазнена тава в предварително загрята на 180°C фурна (аз пекох на същите градуси, но с обдухване).

Резултатът е наистина приятен - вкусни и хрупкави домашни "солетки". И тъй като ги правих по никое време, следователно и снимките бяха правени... по същото време. Важни в случая са тяхна милост солетите!

понеделник, 26 ноември 2012 г.

Нещо солено и мааалко сладко за завършек

Така... Предстоеше да приготвя нещо специално, но не трябваше да е сладко. Условието на задачата беше ястието да бъде солено. Избрах си аз задача, но не с повишена трудност. По-скоро различна (не че не съм я изпробвала досега). И така ми дойде идеята за соленото руло от парено тесто, чиято рецепта имам от тук. Неин автор е Jenny_71. Но... аз отново не следвах точно препоръките на автора и импровизирах.

Руло "Дюнер"

 


























Защо дюнер ли? Ами, ей така. Просто когато го приготвих за първи път преди няколко години, баща ми и сестра ми го харесаха много и казаха, че имало вкус на дюнер. Затова така го прекръстих.

Тестото за рулото съм правила точно по рецептата на Jenny_71. Импровизирах с плънката вътре. Моята включваше следното:
- 1 опаковка майонеза;
- 2-3 с.л. кисело мляко (за да не е толкова тежко като вкус);
- 2-3 кисели краставички (зависи от това колко са големи);
- 50-100 гр. колбас (при мен беше някаква луканка);
- щипка черен пипер;
- щипка лют червен пипер;
- щипка сол.

Ами, това беше при мен. Количеството в случая не е толкова от значение, защото може да се импровизира според вкуса. Не е някоя претенциозна торта, при която всяко грамче да е от значение. Така че - смело в експериментите.

Приготвянето на самото руло съм направила, както е обяснила авторката. Определено се получава много вкусно. Досега никой не се е оплакал, че не му харесва. Крайният резултат е едно изкусително предястие, което може да бъде чудесно допълнение и към някое парти.

Има обаче една подробност. Остана ми от тестото... Тогава направих още един експеримент. Оформих си едни малки топчета, изпекох ги и се получиха мини солени еклери. Плънката е същата, както за рулото. И те бяха също толкова вкусни. Мога да гарантирам - формата не е от значение за вкуса. Ето ги и тях. 


























И за да има все пак нещо сладко (не мога без него и това си е), бях направила ето това.




























Идеята взех от интернет. Мисля, че се получава оригинално. Съдя и по реакцията, която получих при поднасянето на този полезен и здравословен десерт. Аз ще го нарека "Плодова картина".

Да ви е сладко!

неделя, 25 ноември 2012 г.

Да говорим с действия!


Един домат и право в целта
Всички българи си приличаме. Говорим много, ама наистина много. И на всякакви теми. Най-вече политика и футбол, нали така. Най-важното е, че не само говорим, защото сме информирани, но разбираме това, което казваме. Големи разбирачи сме, ей.
Но само с говорене не става. Трябва и акъл, така беше казал някой някога... И с право!
За да има какво да кажеш, трябва да си наясно какво точно говориш, защо и как ще го сториш и на кого ще казваш каквото и да е. И тъй като вече няма кой да чуе говоренето ни, защото ние наистина говорим много, един българин реши да говори с действия.
Николай Колев-Босия определено беше наясно какво ще говори, защо и как ще го направи и на кого ще го каже. Именно него визирам като човека, говорещ с действия.
Босия беше предупредил за деянията си. На 14 ноември в блога си той бе написал отворено писмо до шест институции в държавата, които смята за корумпирани и действащи не за, а против българското общество. В обръщението си той ясно се заканва, че ще хвърли по един развален домат срещу сградите на Народното събрание,  Президентството,  Министерския съвет, Съдебната палата и срещу сградите на БНТ и БНР. Аргументите си той заявява ясно и  категорично. А обмислените действия открито съобщава, за да бъде протестът му явен.
И какво се случи? Босия успя да захвърли първия нарочен домат срещу Народното събрание и веднага бе арестуван от... 40 полицаи. Колко ли опасен за обществения ред е този човек, щом цели 40 представители на пазителите на вътрешния ред се втурват, за да го арестуват? И го правят. Николай Колев е задържан за 24 часа, срещу него е заведено прокурорско дело и го заплашват 2 години затвор.
Разбира се, че това е правилно, няма две мнения. Толкова опасен човек, борещ се за принципите и правата на българския народ, имащ смелостта да изрази мнението си публично, задължително трябва да бъде арестуван и да преживее поне 2 години в нашенските затвори. Делото му е непростимо и по нищо не може да се сравни с ненаказаните умишлени убийствата или с лекарските грешки, погубили толкова много животи. Примерите могат да продължат до безкрай. Но колкото и много да са, те са просто прашинка, а лошотията на Босия е ураган за българското общество.
Явно така смята властта. Така смята, така действа. За радост има и други хора, които също мислят, но по-трезво. Точно те на 24 ноември, 10 дни след отвореното писмо на Босия и 4 дни след ареста му, решиха да се организират и да покажат подкрепата си към Колев. Според някои медии те са били стотина, според други – 200, според трети – 400. Броят в случая не е толкова значим. Важното е, че все още има будни граждани, които изразяват ясно позицията си и не се страхуват за последствията. А в нашата държава захвърлен домат се наказва с 2-годишна присъда, внимавайте.
Какво ли ще последва след тази т. нар. „доматена революция”? Дали разумът на българина е готов за истинска революция и промяна? Може би зрънцето надежда е пуснало вече своите корени в закостенялата от предразсъдъци, потиснатост и апатия почва. Може би то скоро ще покълне, ще порасте и ще дава своя плод, който да храни със сила и трезва мисъл родното съзнание.
И може би точно тогава не ще се чува навред колко окаяна е държавата ни, колко крадлива е властта ни, колко егоистичен е народът ни. Тогава ще търсим промяната, ще се борим за нея и ще доживеем да я видим. Горда и разтърсваща, постигаща своите успехи.
А може би това зрънце надежда ще е просто едно доматено семе, което ще загние върху стената на Народното събрание? И без да има почва, в която да пусне корените си, да покълне и порасне, ще бъде безвъзмездно забравено.
Казват, че една птичка пролет не прави. Да видим дали един домат ще го стори. Доматът на раздора, доматът на новото сътворение. Доматът, който ще просветли бъдещето ни, за да живеят по-добре българите, за да имат равни права, които честно да защитават и устояват, за да може разумно да защитават позицията си и успешно да постигат целите си – тук, в родната България.

понеделник, 19 ноември 2012 г.

Запази всеки красив миг...


Какво повече му трябва на човек от здраве? Какво може да се постигне без здраве? Отговорът не е особено труден.
И въпреки това животът е по-приятен, когато здравето е съпътствано от също толкова приятни събития, изживявания и хора. Тогава всичко е по-шарено, по-разнообразно, по-интригуващо, по-струващо си.
Точно един такъв елемент от осмислянето на съществуването ми е една моя много близка приятелка. Тук се замислям за израза „най-добър приятел”. Какво значи най-добър? Когато считаш някого за добър приятел, той е всичко, от което ти имаш нужда като човек, на когото да разчиташ. Защо тогава да се окачествяват и сравняват хората.
Затова тя е много добър приятел. Даа, Елинце, за теб говоря. Благодаря за всичко, за всеки момент, в който си ме подкрепяла и в който съм знаела, че не съм сама, благодарение на теб. Ти знаеш за какво говоря.
Още по-благодарна съм обаче за това, че не само Елена е до мен. Щастливка съм, че имам до себе си близки хора, на които мога да разчитам. Благодаря ви!
Не пиша това, за да изразявам публично какво е отношението ми към Елена. Това е между мен и нея. Пиша я, за да ви представя нейния огромен талант.
Елена се занимава с фотография. И определено й се отдава. Твори ли, твори и радва всички ни с красиви снимки. Няма да ви хваля всяко едно нейно изображение, защото смятам, че всички те говорят за себе си. Показвам ви част от тях с надеждата да оцените подобаващо видяното. Насладете се и вие!














Пожелавам на всекиго да развива талантите, които притежава. Последвалото удовлетворение е наистина голямо.
Държа да отбележа, че ще се радвам, ако се спазват авторските права и никой не използва снимките без разрешение.