вторник, 30 септември 2014 г.

Скрито богатство

Цял живот го търсиш и яростно се стремиш да го получиш. Гребеш с пълни шепи, а понякога те толкова преливат, че усилено се връщаш и събираш остатъците. Гордееш се с натрупаното и ревностно го пазиш. Милваш го, отдаваш му вниманието си и в един миг се оказваш негов роб.
И докато заслепено си гонил вятъра, без да се замисляш това ли е богатството в твоя живот, хората вече ти махат за довиждане, а някой дори шепнат "Сбогом!"  И въпреки това продължаваш. Събираш, разпределяш, съграждаш и забравяш, че освен себе си, има и друго, което ти е скъпо. Друго, което вече е създадено и очаква твоята помощ. Да му подадеш ръка, да запълниш празнината, да подариш усмивка в безнадеждните моменти.
Но толкова ли е силно желанието ти? Толкова, че новото безмилостно те влече към безкрая, а завещаното тъне в мрака. Плевели се провират там, където ти трябваше да намираш покой. Крадци са се разпоредили с това, което трябваше да ти навява нежност. Безвремие е изтрило и малката трохичка, завещана в сърцето ти.
Но когато останеш сам със себе си, покани онези прашни спомени. Приеми ги в своя бляскав дом, покажи им колко много си постигнал. И ако те останат мълчаливи, опитай да ги омилостивиш. Понякога ключът все още е в бравата и тихичко очаква твоя досег. Не за да заключиш завинаги миналото, а да му дадеш от пресветлата си жажда за бъдеще!





И моята снимка за месец септември...


неделя, 21 септември 2014 г.

Колкото повече, толкова по-добре!

Определено обичам силните усещания (нали съм си овенче;)). Много подправки, наситен аромат, запомнящ се вкус. Обмисляла съм да науча кои подправки са типични за класическите ястия. Не за друго, ами приготвяйки ги, често слагам това, което ми се изпречи пред погледа и ми хареса като идея. Вероятно смесвам неподхождащи си аромати понякога, но затова опитвам и ако не ми хареса, поправям на следващия път. Но пък точно така открих и най-вкусната за себе си пилешка супа. С какво ли? Ще ви издам някой друг път (а се оказа, че далеч не съм открила топлата вода, много хора така си я приготвят ;)).
Та за подправките говорех... За мен са цяла магия! Душата на едно ястие е именно в тях. Обичам да ухае на ванилия или канела. Обичам чубричка, мащерка, риган, босилек, джоджен, черен пипер, червен пипер, сушените и стрити на прах зеленчуци (не са подправки, но придават неповторим завършек), обичам... много неща. Ама и още колко имам да уча! Затова сте ми всички вие, както и добрите хора около мен, които имат търпението да ми онагледят или обяснят загадката "А това как го готвиш?"
И да не забравя. Смятам, че подправките са по-добрият избор пред солта. Солта и захарта - две неща, които опитвам поне мъничко да намаля (не да изключа!). Особено в солените ястия подправките успешно добавят вкус, който да компенсира по-малкото количество сол. Просто експериментирайте!
А докато се решите, аз ще ви сервирам моята хрумка. Нещо, което събра наличното вкъщи и взе, че се получи вкусно. Ако и на вас ви допада подобна идея, заповядайте и да ви е сладко! ッ




Пълнени тиквички с булгур 




Необходими продукти:
- 2 средни тиквички;
- 2 с. л. масло (или 16 малки стружки);
- 1 и ½ ч. ч. сварен булгур;
- 100-120 г безсолна извара;
- 1 яйце
- 1 к. л. сух копър;
- 1 к. л. сух джоджен;
- 1 к. л. сух риган;
- сол на вкус;

Около 3 с .л. кашкавал за поръсване.


Тиквичките се разполовяват по дължина, а след това всяка половинка се разрязва на две, така че да се получат общо осем четвъртини. Едва тогава се издълбава семенната им част, за да може всяка четвъртинка да си има краища. Получените „лодки” се посоляват и във всяка се слагат по две стружки масло.
В отделен съд се смесват свареният булгур (аз варя булгура така: 1 част булгур към  2 части вода; варя на умерен огън и когато булгурът е готов, го прецеждам, изплаквам го със студена вода и оставям хубаво да се отцеди), изварата, яйцето, сухите подправки и сол на вкус (около ½ ч. л.). С тази смес се пълнят „лодките”. Върху всяка една се настъргва малко кашкавал.
Тиквичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат на 200° C до готовност и зачервяване на кашкавала (около час, час и нещо).



Леко и здравословно ястие. Обаче с едно намигване - за мъжката аудитория прибавете и някакво месце, защото е "прекалено постно".  ;)


Усмихнат ден на всички! 



четвъртък, 18 септември 2014 г.

Да хванеш последния... лъч

Подобно усещане ме гони тези дни. Само не мога да разбера то мен ли гони, или аз опитвам да го прогоня. Не съм злонамерена, но мога ли, бих го отпратила. Не искам чувство за светъл край, нашепващо за ново, сиво начало. Иска ми се онзи топъл лъч да пребъде... Да е малко по-настоятелен, да е повече всеотдаен, да е по-слънчев и усмихнат лъч.
И докато успешно загърбвам чувството за крайност, уверено си складирам идеи за предстоящи топли дни. Такива, в които циганското лято да бушува бясно в кръвта, топъл ветрец да разпилява нежно косите, а огнен залез да оставя недопита сладост.
"Не бързай още, лято... Едва напомни за себе си, а вече опитваш безследно да изчезнеш. И докато си крадеш моменти, ще ти намигна с нещо разхлаждащо. Току-виж те изкуша и отложиш заминаването."  ッ




Шарен нектар

 

 

Необходими продукти за 2 порции:
- 2 резена пъпеш (около 200 г);
- 2 по-големи сини сливи;
- 1 средна праскова.

Плодовете се почистват, като прасковата се обелва, но сливите - не. Всичко се пасира. Нектарът се поднася охладен.




Много лесно, освежаващо и полезно нектарче. Даже и шаренко - заради сливовите парченца, които безгрижно си плуват вътре.




Да ви е сладко и цветно! И топличко, разбира се!


  

неделя, 7 септември 2014 г.

Рожба на смисъла

Тази година съвсем неусетно щях да пропусна днешната дата, а от две години насам тя е специална за мен. Нищо изключително не се е случило, дори не съм преобърнала света. ;) Просто си създадох виртуално местенце, което се опитвам грижливо да следвам - вече две годинки. Няма да е преувеличено, ако го нарека рожба на смисъла, защото малко по малко блогът определено ми помага да преоткривам себе си, да опознавам повече и повече от инатливата си и иначе доста емоционална същност. И се замислям кой на кого е рожба.... Защото ако аз дадох старта, то блогът не е спирал да ме преражда в най-различни състояния. До болка мой, искрен и отдаден - така го приемам. Опитвам да му поверявам най-доброто от себе си. Постепенно пълня главицата му с всякакви разумни, и не толкова, размисли, впечатления и настроения. Надявам се да го умилостивявам и с нещо вкусно на моменти. ;)
Истината е, че "Мус от краски и мечти..." се превърна в смисъл да развивам себе си. Това включва както собственото ми осъзнаване, така и междуличностните отношения. Радвам се, че ми носи удовлетворение, че ми помогна да открия наистина прекрасни хора. Кой от кой по-различен, а всъщност приличащи си и обединени от идеята да превръщат минутката в специален момент, миг, изпълнен с вкус, аромат, усмивка и обич.
Благодаря на всички, които ме навестявате тук! Това за мен е от огромно значение, защото моето местенце е отдаденост и споделяне. И това не би било възможно без вас. :)
Нямам торта за празника, но направих домашен хляб, с който искам да ви почерпя. Ще ми се да усетите желанието, с което го приготвих, да почувствате домашния чар, който се крие под коричката му, и трепета, с който казвам "Радвам се, че имам свое местенце!"

Избрах това да бъде ирландското содено хлебче на Йоли. Правя го повторно и всъщност е първият ми домашен хляб. Веднъж вече го занесохме на едно приятелско гостуване и всички бяха впечатлени. Нямаше как да пропусна да го замеся отново. А това "отново" подозирам, че ще зачести, защото е страшно лесен за приготвяне хляб, който е семпъл на вкус, мекичък отвътре и с хрупкава, плътна коричка.

Йолинка, благодаря ти! Поредната твоя вкусотия, която ухаеше в дома ми. Прекрасна си! ❀


 

Ирландско содено хлебче

 


Необходими продукти за половин доза или едно малко хлебче:
 - 2 ч. ч. брашно;
- 1 ч. л. сода бикарбонат, без връх;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1 ч. ч. кисело мляко.

Допълнително: 1-2 с. л. брашно за доомесване.

Брашното, содата и солта се пресяват. Добавя се киселото мляко и с помощта на вилица се разбърква, докато се получат лепкави трохи.
След това внимателно се доомесва меко тесто. Не бива да се меси дълго, а само колкото тестото да се събере на топка (няма и минутка). Ако е необходимо, се използват 1-2 с. л. брашно за доомесване, но не повече.
Хлебчето се слага в тавичка, застлана с хартия за печене. Поръсва се с брашно (по желание) и отгоре се правят диагонални разрези.
Пече се в предварително загрята на 200° C фурна за около 35-40 минути. Може да се провери с клечка за зъби – ако излиза суха, значи печенето е достатъчно.
Готовият хляб се оставя да изстине напълно и едва тогава се реже.

Моите бележки – от половин доза тесто се получава малко хлебче, което се изпича за около 40 минути. Но при цяла доза, времето за печене може и да е повече (около час) - проверява се с клечка за зъби, която трябва да излиза чиста.







Почерпете се и да ви е сладко! И колкото по-усмихнато си хапвате, толкова по-вкусно е хлебчето. :)




Още веднъж благодаря на всички за подкрепата!

Пожелавам ви вълнуващ септемврийски ден, в който въздухът да изобилства от вкусни аромати, много усмивки и споделени мечти!