сряда, 31 декември 2014 г.

Помниш ли...

Помниш ли, помниш ли тихия двор,
тихия дом в белоцветните вишни? -
Ах, не проблясвайте в моя затвор,
жалби далечни и спомени лишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
моята стража е моят позор,
моята казън са дните предишни!

Помниш ли, помниш ли в тихия двор
шъпот и смях в белоцветните вишни? -
Ах, не пробуждайте светлия хор,
хорът на ангели в дните предишни -
аз съм заключеник в мрачен затвор,
жалби далечни и спомени лишни,
сън е бил, сън е бил тихия двор,
сън са били белоцветните вишни!

 *                *               *



Не мога да го напиша по-добре от Дебелянов, а толкова харесвам тази негова творба. С нея и с тази снимка завършвам годишното предизвикателство, което си поставих. Това е моят декември!

А на всички вас пожелавам весело посрещане на почукващата на портите ни година. Дано бъде изпълнена с повече добро, което да осмисля дните ни и да дарява радост! Бъдете здрави и честити. ッ

петък, 26 декември 2014 г.

Почти по Коледа

Тази година май ще съм с новогодишни сладки, коледните се загубиха някъде по пътя. Сигурно обикалят близката нива и волно се търкалят далеч от погледа ми. Не за дълго!
Иначе ръцете все така си ме сърбяха за действие. За първи път почти цялата трапеза на Бъдни вечер беше мое дело. Но с едно се изложих - сармите. Толкова бях щедра в подправянето, че рецепторите ми още помнят солената им горчивина.

Но сега, един ден след Коледа, когато празничното вълнение е все още топло-топло, аз мисля да ви поднеса нещичко за хапване. С него си припомням вълнуващото преживяване, за което споменах в предишна публикация, и споделям рецептите с тези, които не успяха да ги видят тогава.

Салатката е вдъхновена от Джейми Оливър - ей, голямо сърце има този човек. С толкова любов да говори за храната, че се храня само от думите му. Основното е по идея на милата ни Йоли. Йолинка, за пореден път беше причината за голяма моя радост! Десертът - той е по рецепта на Natalyna от форума на bg-mamma.

Представям ви ги в мое изпълнение и отново ще благодаря на Ивето (жената със златни ръце, чиито рецепти красят страниците на сп. "Меню") за помощта! Както и на Ники, който ги засне. Казах му, че това са най-красивите снимки на нещо, сготвено от мен. Мисля, че две мнения няма. :)

И така. От мен хапването, от вас добрия апетит! Бързо да сядаме на трапезата, защото ни очакват...



Цветна салата




Необходими продукти за 4 порции:
 - 2 глави червено цвекло;
- 2 добре узрели круши;
- 2 сладки ябълки;
- 2 моркова;
- 150 г овче сирене;
- 4 с. л. сурови тиквени семки;
- 5-6 стръка прясна мента;
- 4 с. л. зехтин;
- 3 с. л. лимонов сок;
- сол на вкус.

Тиквените семки се запичат за минута-две в сух тиган с незалепващо покритие. Щом са готови, се изваждат от тигана, за да изстинат.
Почистените глави цвекло, круши, ябълки и моркови се настъргват на ренде. Овкусяват се със зехтин, лимонов сок и сол на вкус.
Салата се сервира, като всяка порция се гарнира с натрошено овче сирене (или нарязано на малки кубчета), една супена лъжица тиквени семки и няколко листа прясна мента.

Можете да видите салатката и тук: http://www.menumag.bg/recepta/tsvetna-salata




Хрупкави патладжанени рулца с доматен сос


 




Необходими продукти за 4-6 порции:

*за патладжанените рулца:
- 3 средни патладжана;
- 10 резена шунка;
- 5 печени червени чушки;
- 100 г биволско сирене;
- 1 ч. л. сушена чубрица;

- 1 ч. ч. брашно;
- 2 яйца;
- 1 ч. ч. галета.


*за доматения сос:
- 3 добре узрели домата;
- 1 малка глава лук;
- 2 скилидки чесън;
- 1 ч. л. сушена чубрица;
- 2 стръка магданоз;
- 3 с. л. зехтин;
- щипка сол.

Патладжаните се режат на тънки филийки без да се белят. Поставят се в подсолена вода за около половин час, след което се отцеждат и подсушават. Намасляват се с малко олио и се пекат в тавичка на 200° С за около десетина минути или докато леко се зачервят.
Подсушените печени чушки, както и шунката, се режат на ленти с големината на патладжанените филийки.
Сиренето се натрошава и към него се прибавя чубрицата. Разбъркват се.
Върху всяка филийка патладжан се слага резен шунка, резен печена чушка и около 1 кафена лъжичка от сиренето. Завива се на стегнато рулце. Овалва се в брашно, изтупва се, потапя се в яйце и накрая в галета. Приготвени по този начин, всички рулца се подреждат в намаслена тавичка. Пекат се в загрята на 200° С фурна до зачервяване.

През това време се приготвя доматеният сос.
В тиган се загрява зехтинът. Слага се нарязаният на ситно лук и се задушава. Прибавят се и нарязаните на тънки филийки скилидки чесън. След около минута се добавят и нарязаните на кубчета (или настъргани) домати. Разбърква се и се оставя на огъня до готовност на доматите и изпаряването на отделената от тях течност. Добавя се чубрицата. Накрая се овкусява със сол и преди поднасяне се поръсва с нарязан магданоз.

Патладжанените рулца се сервират заедно с доматения сос.

Ето ги и рулцата: http://www.menumag.bg/recepta/khrupkavi-patladzhaneni-rulca-s-domaten-sos 




Френски сладкиш с круши и маслена коричка 

 




Необходими продукти за 8-10 порции:
- 3 добре узрели круши;
- 2 яйца;
- 100 г захар;
- 150 г брашно;
- 100 мл прясно мляко;
- 3 с.
л. олио;
- 1
ч. л. бакпулвер;
- 1 пакетче ванилена захар;
- щипка сол.

*за маслената коричка:
- 80 г масло;
- 1 яйце;
- 3 с.
л захар;

- 2-3 с. л. пудра захар за поръсване.

Крушите се обелват и почистват. Режат се по дължина на тънки филийки.
Яйцата, щипката сол и ванилената захар се разбиват с миксер. Постепенно се добавя захарта и се бие до побеляване на сместа и утрояване на обема й. Следва смесеното с бакпулвера брашно, а накрая и прясното мляко, към което е добавено олиото.
Половината от тестото се изсипва в намаслена и набрашнена тавичка (или застлана с хартия за печене) с диаметър 24 см. Отгоре се подреждат резените круша. Върху тях се разпределя останалата част от кексовата смес.
Сладкишът се пече 30 минути в предварително загрята на 180° С фурна (или на 160° С с режим на обдухване).
Към края на печенето се приготвя маслената коричка. За целта маслото се слага да се разтопи на слаб огън и при непрекъснато бъркане към него се добавят захарта и разбитото яйце. Бърка се до пълното разтопяване на захарта и получаването на гъст сироп.
След като минат 30-те минути от печенето, сладкишът се изважда от фурната, залива се с маслената смес и се надупчва на места, за да може тя да попие. Отново се връща във фурната и се пече на същите градуси около 15 минути или до зачервяване.
Готовият сладкиш се оставя да изстине напълно и се поръсва обилно с пудра захар.
 
*               *               *


Рецептите са есенни, но такава беше и задачата при избора им. Въпреки това смятам, че и сега биха били вкусни, защото все ще могат да се намерят необходимите продукти.
Ако трябва да споделя малко подробности от "кухнята"...
Основното и десертът приготвих и вкъщи (преди представянето в списанието), за да се подсигуря. Повярвайте ми, рулцата не се получават с къси патладжани. Аз опитах с някакъв сорт тумбести и бели патладжани, с които изхабих толкова нерви и накрая имах не рулца, а топки със смес. И пак бяха вкусни!
Десертът... Не успя да издържи и ден вкъщи. Добре че успяхме да го опитаме. Защото... Когато следобед реших да си грабна още едно парче, котетата ме бяха изпреварили. Някак бяха успели да го съборят и сладкишът беше почти унищожен. Не можели да хапват сладко? Живи и здрави са си и до днес, но още си имаме "мили" спомени от случилото се.

Надявам се да ви допаднат предложенията ми! В деня, когато гостувах на списанието, определено късметът беше с мен и всичко се получи както трябва. Най-хубавото е, че сготвеното изчезна на мига и определено ни хареса. Е, успях да заделя и за моя човек, който одобри всичко. Няма да се впускам в подробности, но по принцип не яде патладжани, чушки, десерти с плодове и т.н. ;)

И най-накрая... Искам от сърце да ви честитя Коледа и да ви пожелая крепко здраве, душевен мир и много, много светлинка по пътя, който сте избрали!
Весели празници и незабравимо посрещане на Новата година!






понеделник, 22 декември 2014 г.

Изгубеното в някой джоб

Загубила съм си коледното настроение в скришен джоб и търся ли търся, но все не успявам. Ще си го върна де, със сигурност съм добър търсач що се отнася до собствените ми емоции. :)
А дотогава ще ви предложа супичка, която става бързо, питателна е, а смятам, че и хубаво може да ви подсили. Нали предстои голямо готвене? Или само на мен ми предстои, а вие вече сте към края му... ;)

Както и да е. Правила в кухнята няма, важно е желанието и въображението. Другото са насоки и всеки сам решава с какви вълнения да подправи, с какви вкусове да обогати и как да преживее ритуала, наречен Храна.




 Зеленчукова крем супа с ароматни крутони



Необходими продукти за супата:
- 4-5 картофа;
- 1 тиквичка;
- 2 моркова;
- 1 глава лук;
- 30 г масло;
- сол и черен пипер на вкус.

 Необходими продукти за крутоните:
- 4 филийки хляб;
- 4 с. л. олио/зехтин;
- подправки по желание.

За супата - всички зеленчуци се почистват, нарязват се на едри кубчета, заливат се със студена вода (водата трябва да покрие хубаво зеленчуците - около 2-3 пръста над тях) и се слагат да се варят. Когато всичко е сготвено добре, сместа се пасира, като може да се използва целия получен бульон или само част от него - в зависимост от желаната гъстота. Добавя се маслото и се овкусява със сол и черен пипер.
За крутоните - филийките хляб се нарязват на малки кубчета, посипват се с мазнината и подправките и хубаво се разбъркват. Запичат се във силно загрята фурна, докато почервенеят.
Супата се сервира с натрошено сирене и крутони.




Ами, това е. Колкото лесно, толкова и вкусно. Смея да го твърдя, защото сестра ми винаги иска да й правя точно тази крем супа, а милият ми господин, неядящ лук и тиквички, с апетит си я хапва. НО крутоните са от съществено значение. :)
Иначе няма нищо задължително в рецептата. Може да се импровизира безкрай - и с продуктите, и с количествата.

Хубав ден на всички от мен!



събота, 20 декември 2014 г.

Няколко в повече...

... реших да си подаря тази сутрин. Минутки имам предвид, не друго. И то не умишлено. Но както често се случва, когато очаквам нещо, да кажем значимо, даже и мозъкът ми отказва активния си нощен сън.
Та след няколко събуждания, най-накрая се вдигнах и уж приготвих необходимото преди редовното бързане по гонене на автобуси и влакове. Даже реших, че имам време за публикация. И мисля да се справя! Затова ще опитам да сведа бърборещите си излияния до оптимално количество, което да не застрашава успешното добиране до милите ни български железници.
Споменах за публикацията. Искам да ви покажа семпла идея, която е в помощ на изоставения и самотно забравен понякога хляб. В резултат имаме вкусни малки симпатяги, които могат да помогнат на закуската, понякога да придружат обяда или вечерята, а защо не да заместят и сандвичите за из път. Идеята е тук, при Роси от "Кулинарен еликсир".




Банички със стар хляб

 


Необходими продукти за 6 броя:
- 3 филии препечен стар хляб;
- 1 яйце;
- 100 г кисело мляко;
- 1 к. л. сода бикарбонат;
- 10 г меко масло;
- 2 с. л. брашно;
- 3 с. л. прясно мляко;
- 1 ч. л. сушена чубрица.

Хлябът се натрошава на малки залчета.
Отделно содата се гаси в киселото мляко и щом шупне, се добавя яйцето. Разбиват се добре до хомогенна смес, към която се прибавят мекото масло, брашното,  чубрицата и отново се разбърква. Добавя се и прясното мляко.
Получената смес се изсипва при хляба и се обединяват. Трябва да се получи гъста смес, която се насипва в намаслени и набрашнени формички за мъфини (вместо намасляването може да се използват хартиени чашки).
Баничките се пекат в предварително загрята на 180° C фурна до зачервяване (между 25-35 минути, зависи от фурната).
* Правих ги скоро отново (точно за из път), като вместо бяло използвах пълнозърнесто брашно, нямах прясно и сложих повечко кисело мляко, а накрая даже пасирах сместа преди да я насипя във формички. Така че и тук може да се импровизира.


*            *            * 

Това е от мен. Грабвайте по една мини баничка, а аз ставам, за да довърша приготвянето по приключението, наречено "заключи ли, всичко изключено ли е, да не изпуснахме автобуса, това ли са местата ни във влака" и т.н.
Желая ви усмихнат и ползотворен ден! 


четвъртък, 11 декември 2014 г.

Оправдание за гузна съвест

Усещам сама, че колкото по-дълго време не публикувам, толкова по-трудно е после да започна отново... Сигурно нарушавам някаква система, ритъм, последователност - много названия, но сходно значение. Нещо като със спорта и постоянството.
Иначе... Освободих си днес няколко часа, даже още ми е гузно. Но реших, че веднъж мога да си спестя една (почти) безполезна дисциплина, която май са е позиционирала за четвъртък вечерта, колкото да запълни нечий хорариум. И макар да осъзнавам, че е добре да разпределям по-разумно времето си, да отделям внимание на това, което заслужава, борбата с мен самата не е лека. Дори с все по-осезаемата липса на време като оправдание...
Както и да е, ще си успокоявам съвестта по някакъв начин, а на вас ще покажа  едно различно, но пък вкусно пиле, което вече е почти на година... :) Снимките имам предвид, да не помислите, че хапвам в момента пилешко от преди година. А рецептата открих ТУК.



Портокалово пиле

 


Необходими продукти:
- около 500 г пилешко филе от гърди;
- 1 портокал (1/2 за сок, ½ на парчета);
- 4 с. л. зехтин;
- 1 к. л. сух копър;
- 1 к. л. сух магданоз;
- ½ к. л. сол;
- щипка лют червен пипер.

Половината портокал се изстисква и отделеният сок се смесва със зехтина и всички подправки (подправките са въпрос на вкус).
С получения сос пилето се залива, разбърква се и се оставя в хладилник за няколко часа.
След като се е мариновало добре, пилето се подрежда в тавичка. Между отделните парчета месо се поставя другата половина на портокала, нарязана на тънки кръгчета. Всичко се залива с маринатата.
Пече се в загрята на 200° C фурна до готовност (зависи от самото месо, но между 40 и 50 минути). Необходимо е от време на време пилето да се полива със соса в тавичката.
Поднася се топло с гарнитура по желание - свежа салата, сварен ориз, а защо не и вкусен пилаф.


*            *            *

Ами, това е! Вече има портокали в изобилие, така че може да разнообразите обичайното пилешко с малко цитрусови нотки. ;) А аз... Аз установявам, че все повече предпочитам свинско месо пред пилешко. Още едно оправдание, с което пък да оправдая забавянето на тази публикация (и много други, които също си чакат послушно реда)

Спокойна вечер на всички!



неделя, 30 ноември 2014 г.

Далечното себе си

Да си толкова различен, колкото сам да можеш да познаеш. Толкова, колкото всеки изблик на новост да е преживян. Да изненадва, преобръща и развихря... Да омиротворява, омагьосва и погалва...
Защото е толкова твое и лично, колкото дори не си подозирал. Защото едва сега му даваш воля. За да ти прошепне себе си, да опита от плахия ти порив и смело да те поведе за ръка. Докато усетиш досега всецяло.
Онази нова частица е твоя, колкото всяка позната. Криеща се свенливо в тъмното. Обуздаваща плахия лъч и вдъхваща му безмерен кураж. И тогава отпива от твоята жажда. Едва тогава дишаш от нея.
Познаваш далечното себе си... Толкова, колкото никога досега. Отдаден и вярващ. Препускащ и грабещ. Изпълнен с надежда!




И моята снимка за месец ноември.



четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Порция изненада

Понякога, докато аз си подарявам минутка за завършек, хората вече са с ново началото. Точно така се случи преди няколко дни, когато гостувах на Вили от "Кулинарна авантюра". Доволна, че съм я зарадвала и поднесеното от мен се е харесало, ново предизвикателство изникна неочаквано за мен. Отново получих покана за гостуване, този път от Зелената кухня на Габи.
Наистина се изненадах много! Толкова бърза бе реакцията й! А се познаваме съвсем отскоро чрез виртуалните ни местенца...
Малко се притесних, признавам си. Защото не бях подготвена. Но... можеш ли да откажеш на толкова мил жест? Е, не можех, а и не исках. ;) Всеки хубав повод е добре дошъл и всяка капчица радост винаги е приветствана. Така че отправих поглед напред и с одобрението на моята домакиня, реших с какво ще я изненадам.
Габи ми сподели, че кулинарната й страст е с много настроения - понякога обича да приготвя сладки нещица, друг път - яхнийки и основни ястия, но не пропуска и тестените вкусотии. Ето това, последното, ме окуражи! А тези дни й блогът й ми го подсказа. Затова избрах да споделя с нея една конкретна питка, която ми остави мил спомен.
Както бях споменала преди известно време, лятото реших да се прибера в моето си вкъщи и да прекарам топлите месеци със семейството си. Точно в последния ден от лятната ми ваканция у дома, реших, че ще готвя. Направих мусака и предварително заръчах на баща ми да не купува хляб. Исках аз да го направя! Заех се и приготвих питка по рецепта на Зиче. Имах опасения, защото маята винаги ме е притеснявала, но не се отказах. Остана само оценката на баща ми... Защо неговата ли? Защото освен че обича да си хапва, обича и да критикува. Винаги отбелязва какво не е наред с яденето. И не само на чуждото, еднакво критичен е дори когато сам готви. Има и друго... Баба ми, неговата майка, е била страшен майстор на тестото. Всички постоянно разказват какви баници е точела, какви тутманици е правела, какви торти е майсторяла... Дали пък от нея не съм наследила точно тестото да е най-любимото ми занимание в кухнята? ;)))
Какво се случи с питката ли... С облекчение, даже и с мъничко гордост, заявявам, че беше одобрена. Как се зарадвах само! И знаете ли какъв недостатък й открия милият ми татко... Цитирам: "Тате, хареса ли ти питката?", "Много, само където беше изстинала, докато се занимаваше да я снимаш..."




Питка с кисело мляко

 

 


Необходими продукти:
- 200 г кисело мляко;
- 2 яйца (единият жълтък се отделя за намазване на питката);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. захар;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/2 кубче прясна мая;
- 100 мл хладка вода;
- брашно за меко тесто (не съм измервала количеството).

Допълнително - 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар за маята. Както и 50 г масло за оформянето на питката.

В купичка се разбъркват маята, хладката вода и допълнителните 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар. Целта е да се получи гъста кашичка, която се оставя да шупне.
В отделен съд се изсипва брашното. В средата се прави кладенче, в което се смесват киселото мляко, яйцата (без отделения жълтък), солта, захарта и шупналата мая. Започва да се меси, като се загребва по малко брашно към кладенчето, докато течността поеме достатъчно и докато се получи меко тесто. След това се доомесва и се оформя по желание.
Аз оформих по схемата за възелчета, показана тук. За целта тестото се разделя на четири еднакви топки. Всяка се разточва на правоъгълник, маже се обилно с разтопеното масло (допълнителното масло от 50 г) и върху нея се слага втората, също разточена. Всяка кора се намаслява, без последната, която се пада най-отгоре. След това слепените кори се разрязват напречно (по ширина) на седем равни части, които леко се засукват и се връзват на възелчета. Възелчетата се подреждат в тавичка. Очевидно е, че аз нито се справих както тази жена, нито както Зиче, но здраве да е. ;)
Оформената питка се подрежда в намаслена и набрашнена тавичка (при мен - с диаметър 25 см). Оставя се на топло, за да втаса и да удвои обема си.
Когато е готова, се намазва с леко разбития жълтък и се поръсва със сусам. *Аз не харесвам особено коричката, която жълтъкът образува, затова винаги малко го разреждам. В случая сложих 1 с. л. олио, но се сгъсти и добавих също 1 с. л. вода.
Питката се пече в предварително загрята на 180° C за около 40-50 минути.
След двайстата минута моята питка доста се зачерви, затова я покрих с алуминиево фолио и намалих градусите на 160-170. Пекох до готовност.










Моите шарки не се получиха отчетливи, предполагам, че тестото ми е било една идея по-меко. Но вкусът не пострада от това, напротив, страшно ни се услади! Зиче, златни рецепти имаш, голям майстор си! :)







Габи, искрено се надявам да ти хареса! Благодаря ти още веднъж за поканата! Колкото и ме изненада, толкова и ме зарадва. Бъди винаги така позитивна и вдъхновена!

А на всички вас - гответе с желание и много настроение!