понеделник, 30 декември 2013 г.

Още малко сладост



Пак съм с мъничко закъснение... Но от сърце ви пожелавам празници, изпълнени с вълшебство!




Преди да започнем с новогодишната подготовка ще ви подсладя с коледните лакомства, които тази година поднесох на любимите си хора. Отново избрах по-семпли рецепти, при които тайната се крие във вкуса. Външният вид... Все ще му дойде редът и на него и въображението ми ще опита да изрисува лакомствата, така че да радват и очите.

Няма да пиша рецепти. Пък и не са мои творения, други са измайсторили рецептите на тези вкусотии. Аз просто изпълнявах, а сега споделям и с вас. :)))



Мъжки тиквеник



Мъжки тиквеник  - не, не е само за мъже. Даже напротив - за всекиго, който обича тиквата в цялата й сладост.
Това е тиквеникът, който всяка година присъства на трапезата ни на Бъдни вечер. Приготвям го с дядо ми. Той ми помага в подготовката, а аз се заемам със самото готвене. Тази година обаче помощник беше баща ми. И така - баща и щерка (както той обича да нарича мен и сестра ми) се потрудиха и отново си имахме вкусен тиквеник. Затова е мъжки - защото за него винаги си имам мъжка подкрепа (името си е моя измислица).
Това, което различава нашия тиквеник, е добавката на няколко настъргани ябълки. Тайна, която знам от дядо ми. Но пък винаги действаме на око - количеството тиква, захар, канела, орехи, а после и 2-3 ябълки. Не запържваме плънката. Леко изстискваме сока от настърганите ябълки и тиква (за да не се разводнява след това сместа), а след това добавяме останалите вълшебства. И едно задължително - любов! :)



Ябълкови облачета



Тази сладки са вдъхновени от слънчевата Тики. Тики, мило другарче, искрено ти благодаря за тези вкусни, толкова уханни, пухкави и топящи се сладки! Просто прекрасни! Баща ми не спря да минава покрай тях и да си прибира по едничка... :)
Ето тук може да се насладите на Тикиния вариант на тези сладки. Аз запазих основата, но експериментирах по мое виждане. Вместо джинджифлов използвах обикновен мед, аромата сведох само до канела, а бадемовото брашно замених с фино смлени орехови ядки. Побългарих с една дума. :)
Тики, още веднъж ти благодаря! Това вече са едни от най-любимите ми сладки, чудесни са!



Тиквена сладост

 

За тези сладки отново открих музата си при Дианка. При нея са мекички и с аромат на джинджифил. При мен няма джинджифил и се получиха хрупкави, даже приличат на ореховки. Не знам какво обърках, но смятам, че е успешна грешка, защото почти няма спомен вече от тях. Последни бройки за ослушващите се? :)
Диди, благодаря ти много за всички идеи, които ни подаряваш! Поредната чудесна. :)
Спрях се на тиквените сладки, които може да откриете тук. Исках нещо различно от безбройните рецепти с толкова много масло в тях... За да прикрия тиквата (прекалено много хора около мен не я харесват), добавих настъргана кора от един портокал, а ароматът отново беше само канела.



Любимите меденки

 

Обожавам тези меденки. Толкова вкусни и топящи се... Рецептата е на Ванчето от "Гответе с мен". Ванче, отново ти благодаря, страхотна рецепта!
Миналата година ги приготвих покрай Коледа (ето тук са). Сега отново не пропуснах, но бяха по-различни. Винаги слепвам меденките с мармалад (тази година използвах шипков). Но сега ги изпекох предварително и след няколко дни ги слепих. Е, някак не се получиха толкова крехки като преди. Но проба-грешка... Уча се :)


❅                          ❅                             ❅

Пожелавам на всички весело посрещане на новата година! Пожелавам ви здраве за вас и за семействата ви! Това безспорно е най-важното.
Бъдете здрави, обичайте се и творете красота! :)


понеделник, 23 декември 2013 г.

Трепетен плен ♥

На този ден, преди 25 години се е родило едно много послушно бебе. Беличко, ама много беличко. С тъмни и топли очи и широка усмивка. И греещо сърце!
Минавали години, а малчуганът ставал все по-самостоятелен. Пакостлив и своенравен още повече - като всяко дете... Да не забравяме и приказлив. И много целеустремен. Козирог, достатъчно ли е? :)
Пораснал още повече. И взел, че изникнал пред очите ми и откраднал душата и сърцето ми. Или по-скоро аз му ги дадох... Взаимно беше.
И така вече няколко години. Все същата детска и мила усмивка, все същите топли очи, все същото греещо сърце и красива душа ми дават сила и озаряват света ми. Моята половинка, която допълва мен, която допълва двама ни. Моето всичко, както го наричам. :)

Не обичам да навлизам в толкова лични и интимни преживяваня, но днес е малко по-различно, затова си го позволих. :) Пък и както той самият каза "Eй, ставам на 25. Това си е четвърт век!" Така че явно е специален ден. :)

И защото за мен наистина е, искам да ви почерпя за негово здраве. Желая му от все сърце и душа да е здрав, да бъде себе си и да не спира да мечтае. Всичко друго ще постигнем заедно, сигурна съм в това.

Тъй като днес той ще празнува на два фронта, реших моят принос да е малко по-различен. Знаех, че ще има стандартната торта с блатове и крем, затова аз исках да му приготвя нещо друго. Нещо силно и запомнящо се, нещо безкрайно вкусно и много сладко, нещо неописуемо шоколадово и с ясен почерк. И всъщност нищо сложно, съвсем семпло, но определено заслужаващо предходните думи.

Шоколадовата орбит торта, както я е нарекла Дианка, Chocolate Idiot Cake по думите на небезизвестния Дейвид Лебовиц и "Шоколадов трепет", както ще я нарека аз. "Шоколадов трепет" - защото точно това символизира. Е, и доста "трепети" изхабих покрай нея, но вината е моя... Имах малко трудности, не успях да постигна това, което исках, после и снимките ме затрудниха доста, но... това е. Забравям за всичко и искам да запомня само щастливата и доволна усмивка на рожденика, когато видя и опита резултата - това ми е достатъчно.

 

 

Торта "Шоколадов трепет" 

 


Рецептата е на Дейвид Лебовиц, така че ще цитирам. От мен има само една малка добавка, внасяща допълнителен аромат...

Необходими продукти:
- 290 г натурален шоколад;
- 200 г масло;
- 5 яйца;
- 200 г захар;
- 1 с. л. мандаринов ликьор;
- натурално какао за поръсване.

Шоколадът и маслото се стопяват на водна баня и се бъркат до получаването на еднородна смес. Оставят се настрани, докато леко се охладят.
През това време яйцата и захарта се разбиват с миксер до побеляване. Постепенно към яйчената се добавя шоколадовата смес и всичко се разбива добре. Добавя се и мандариновият ликьор.
Форма с диаметър 23-24 см се намаслява и поръсва с малко какао. Разпределя се добре и излишното какао се отстранява.
Сместа за тортата се изсипва във формата и се покрива с фолио. С фолио се обвива и самата форма, ако е с отделящо се дъно. След това се поставя в по-голям съд и се налива топла вода до средата на тортената форма.
Пече се в предварително загрята на 175° C фурна за около 1 час и 10-15 минути. Тортата е добре изпечена, когато докосвайки центъра й с пръст, той остава чист.
Готовата торта се изважда от по-големия съд, маха се фолиото отгоре и се оставя да изстине напълно. Украсява се по желание. Може да се съхранява в хладилник от 3 до 5 дни.



Това е моята торта. Както по-горе споменах, имах известни затруднения, но не заради рецептата. Горещо препоръчвам и гарантирам, че ще спечели любителите на шоколадови десерти.

Диди, а на теб искам сърдечно да ти благодаря! От теб научих за тази торта и ти беше подтикът за направата й. Продължавай все така да ни вдъхновяваш! :)



Почерпете се и да ви е сладко!



неделя, 22 декември 2013 г.

Малкото голямо щастие...

Не е коледно и не е за ядене. Не е сладко и не е солено. Не е безцветно и не е шарено. Не е малко, но не е и огромно. Не е ново, не е и старо. Не е безкрайно, но не е моментно. Не е явление, но не е без значение. И е голямо щастие за мен! От онези, които малките сбъднати мечти ти разкриват. Които ти даряват глътката свеж въздух, онзи едва доловим копнеж, бледнеещ пред по-важните желания за здраве и пак здраве. Но въпреки това... Толкова силно го исках, аз го постигнах и сега с огромно желание опознавам. Гледаме се замислено, изучаваме се, опитваме и често грешим. Понякога и усмивка долавяме. :)

Ще ви представя моя нов другар, с когото се надявам да постигнем съгласие, разбирателство и взаимност. Е, трудничък е за свикване, ама аз не се отказвам. :) Чаках го толкова време и всяка секунда си струваше. Знам, че "сега предстои най-важното, но и най-трудното". Кой е казал, че ще е лесно? Важното е да бъде за удоволствие, а не тормоз.

С голямо вълнение ви споделям, че най-накрая в ръцете си държа моя фотоапарат. От една седмица се опознаваме и сме едва в началото. Сигурно ще е доста продължително това начало, но пък няма да се откажем. Така че смело напред!

Искам да ви разкрия няколко мига, които вчера си подарихме с него. А Коледа... Все ще я поканим и нея в моето местенце. Ама не знам кога... ;)


❉  ❉  ❉

































 ❉






❉   ❉  ❉

 Желая на всички прекрасни дни и много сладка предпразнична подготовка!
Стискайте ми палци да успея да се вредя и аз сред вашите вкусни красоти...



неделя, 15 декември 2013 г.

Мъничко извън рамката

Или иначе казано "ни в клин, ни в ръкав" ще е предложението ми, ама пък знае ли се, може някой да се вдъхнови и да се реши да си го приготви. Не е коледно, не и сладичко, ама пък е нещо по-сериозно за стомаха. Имайки предвид, че май десертите преобладават тук и в главата ми като идеи, понякога мъничко сол не е излишна. :)

А как се стигна до тези малки бръмбазъци (след малко ще разберете какво имам предвид)? Както много често се случва при мен. Искам да направя нещо, започвам да се ровя за идеи, после ми харесва друго, опитвам се да го реализирам в главата си като трето и накрая отивам на съвсем друга вълна. Ама така е... Понякога от много търсене ми писва, та се отказвам, но този път нямаше мърдане назад, вариантът беше само един - напред и това е. :)

Запретнах ръкави, започнах нещо отдавна отлагано и взе, че се получи. Ако трябва да съм искрена обаче, не беше много за нас. Някак не сме свикнали с този вкус на варено тесто. Ще го споделя все пак, ако на някого му хареса идеята. Може би трябва да опитам различна комбинация, знам ли... Но знам, че искам да благодаря на Ирма за споделената рецепта, от доста време имах желание да опитам.

 

Ньоки с магданозено песто

 


Както споменах, източникът на моето вдъхновение този път е Ирма. Ето тук може да се насладите и на нейния вариант. Ирме, благодаря ти много! :)


Необходими продукти за ньоките:
- 3 големи картофа (или 4 средни);
- 1 яйце;
- 1 к. л. сол;
- 160-180 г брашно (при мен - 17 с. л.);
- 1 ч. л. сушен магданоз.

Картофите се сваряват, обелват и намачкват с преса за картофи. Когато изстинат, към тях се добавят останалите продукти (яйцето, брашното, солта и сухият магданоз) и се замесва меко тесто. От него се късат малки топки, които се разстилат с длани във формата на фитили. Всеки фитил се реже на малки кубчета, които се оформят като вретено и след това с помощта на вилица правим леки браздички.
Пускаме ньоките в подсолена вряща вода и ги оставяме да изплуват на повърхността. След още 2-3 минути ги изваждаме и оставяме да се отцедят (аз използвах гевгир).

За магданозеното песто:
- шепа накълцан магданоз;
- 1 с. л. зехтин;
- 2 с. л. орехови ядки;
- 1 ч. л. маслинова паста.

Признавам си, че малко действах на око, но взе, че се получи вкусно "песто". Та смесвате всичко в блендер и хубаво надробявате до получаването на по-едра кашичка.
Моето песто не е особено ярко като цвят, но и магданозът ми беше жълто-зелен. :)

Може да разбъркате отцедените, но топли ньоки с лъжица песто и да сервирате.
Може пък и леко да сотирате ньоките с масло, после да добавите песто и да настържете една идея кашкавал, който да се разтопи. Щях да забравя - и да поръсите с щипка смлян черен пипер... :)
Или както ви харесва...



Хубава и спокойна вечер от мен!


***Блогър ми направи някакъв проблем (прочетох, че слъщото се случи и при Тили) - уж актуализирах стара публикация, а тя взе, че се публикува отново. Затова сега пускам втори път последната си публикация... Извинявам се за загубените коментари... Съжалявам!


понеделник, 9 декември 2013 г.

Предколедна радост

Докато си чакам една малка радост, която да ми помогне с коледните приготовления, друга една радост "почука" на вратата ми. :)
Тази радост е много усмихната, много любезна и страшно талантлива. Отзивчива, внимателна и емоционална. И как само омайва... Първо поднася изненадата, после изпълва сетивата и накрая остава вълшебна наслада... И винаги е вкусно, ама много вкусно! :) Е, понякога е непознато, но пък предизвикателно и обогатяващо. Така че едва ли има недоволни.

Преди време ме посрещна така радушно при себе си, сега е мой ред. И с огромно желание сега аз казвам "Добре дошла!" на Лети от "Кулинарно приключение".
И ако знаете само какво е приготвила... Нещо, за което си умирам - сладичко... Не знам колко е в нормите, но от края на октомври Коледа е в главата ми и постоянно събирам идеи за коледни сладки. Друг е въпросът какво ще ми роди след това фантазията. Но в едно съм сигурна - днес блогът ми ухае прекрасно, изпъстри се предколедно и кани всички ви в приятната компания на Лети и чудните й бисквитки! :)


*                            *                             *





























❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄ ❄


























Тези много вкусни бисквитки приготвих за гостуването при Гери в нейния блог "Мус от краски и мечти". Благодаря ти за милата покана, Гери! 
  Преди време тя гостува при мен с една прекрасна и слънчева, като самата нея, питка. По този повод споделих колко харесвам Гери - нейната искреност, любознателност и съпричастност. Много ми е приятно да посещавам нейното виртуално кътче и сега с огромно удоволствие идвам на гости с нещо сладичко, което се надявам да й хареса. Предвид наближаващите коледни празници, украсих подобаващо бисквитките и даже нарочих специален късмет за моята чудесна домакиня. 
Гери, виждаш ли листчето под панделката? Там има за теб пожелание - за здраве, вдъхновение и любов, за много вълшебство и цвят в живота ти! Бъди щастлива!



Ако някой реши да се възползва от рецептата, да знае, че няма да се задоволи с една доза, а ще иска да направи после още. Бисквитките се получават много вкусни, в нестандартна, интересна форма и приготвянето им не е изобщо сложно. Единственото леко затруднение, което може да срещнете, е оформянето на тестото - трябва да е достатъчно охладено, за да може да работите с него, и трябва да действате бързо, за да не се стопли прекомерно от ръцете ви. :-)

Вкусни бисквити / Delicious Cookies

доза: около 26 броя

Продукти:

270 гр. брашно,
200 гр. масло,
150 гр. захар,
1 яйце,
1 ч. л. ванилова есенция,
1/2 ч. л. бакпулвер,
1/2 ч. л. сол,
конфитюр от малини (или вишни)




Начин на приготвяне:
  Разбийте в купа маслото и захарта до получаването на пухкава кремообразна смес. Добавете с разбиване яйцето и ванилията.
  Пресейте брашното, смесете го с бакпулвера и солта. Изсипвайте постепенно брашняната смес във маслената, като разбърквате добре. Ще се получи лепкаво маслено тесто. Покрийте купата с фолио за свежо съхранение и оставете в хладилника тестото, за да стегне (при мен стана за около час).
  Набрашнете съвсем леко плота, колкото да не залепва тестото по него. Набрашнете леко и ръцете си. Разделете добре охладеното тесто на 3 части. От всяка част оформете рула (кръгли "фитили") с  диаметър около 3 см. Работете бързо, защото ако тестото се стопли, оформянето ще е много по-трудно. Сложете така оформеното тесто в тава (аз използвам тази на фурната), постлана с хартия за печене, на разстояние 10 см едно от друго. С помощта на кръглата дръжка на дървена лъжица (или друг подобен инструмент) направете вдлъбнатина в средата на тестото по цялата дължина. Напълнете вдлъбнатината с конфитюр, като не я препълвате прекалено. Трябва да изглеждат приблизително така:


Пекат се на предварително загрята до 180 градуса фурна около 15-20 минути или докато леко порозовеят. Докато се пече тестото, донякъде се разлива и затова се изисква разстояние между рулата.
   Оставят се в тавата да се охладят за около 2 минути. После се нарязват диагонално на парчета с дебелина около 2 см и с помощта на шпатула внимателно се изваждат върху решетка (скара) да изстинат.
   След като се охладят, дръжте бисквитите в плътно затворена кутия. Ако оцелеят дотогава, че да ги приберете, защото поне при нас изчезнаха светкавично :-)

    ** Рецептата е адаптирана от книгата "Всичко за печенето".




 *                         *                           *

Ако ви кажа, че се се вълнувам, не знам дали ще е достатъчно... Защото няма по-приятна емоция от споделената радост, а гостуването на Лети е точно това. :)
Лети, от сърце ти благодаря - че прие поканата да озариш моето местенце, за отделеното време и внимание, за търпението, за прекрасните сладки, които ще опитам да приготвя и аз, за това, че си толкова сърцат човек!

А листчето, което се крие там... Страхотна изненада, наистина!
Ако знаеш само как си трупам подобни жестове близо до себе си - и този е един от тях.
Аз на свой ред ще ти пожелая крепко здраве за теб и цялото ти семейство, много споделени вълшебни мигове и добрина, която винаги да топли сърцето ти!
Още веднъж ти благодаря, мила Лети, и нека предстоящите празници да озарят дома ти! :)




събота, 30 ноември 2013 г.

За здраве

Днес е Андреевден. Да е честит празникът на всички именници!
В моето семейство нямаме празнуващи, но въпреки това реших да споделя една "отлежала" питка. С една единствена цел - за здраве! Нека сме здрави, другото наистина губи значение без здравето... Желая го искрено на всички ви! :)

За хляба може много да си говорим. Колкото повече време минава, толкова повече разбиранията се менят и все по-модерни сякаш ставаме. И хлябът, пропорционално с тези промени, е все по-отричан, вреден, ненужен, излишен. Но пък няма да забравя едни думи на чинка ми, когато отново това беше тема на разговор: "Замисли се дали е вреден и има ли друга храна, която да присъства на всяко ядене през деня?" Разбира се, всеки си има предпочитания и прави индивидуално своя избор. За всичко, та и за хляба.

И още нещо ми се иска да споделя. На 16 и 17 ноември се проведе виненият форум "DiVino Tatse". Бях част от него и определено съм с топли спомени от онези два дни. :)
Но няма да скрия, че най-голямо вълнение изпитах на лекцията, посветена на Slow Food. Доста идеи имам в тази насока, но за тях друг път.
Та на тази лекция, с водещ слънчевата Йоли, си говорихме за едни прекрасни български продукти, които човешки ръце създават и истински сърца усещат. Ето това е за мен Slow Food!
И един от показаните продукти беше именно хлябът. Ама истинският Хляб. Услужливата ми памет естествено забрави името на човека, но ще се разровя и когато отделя време за всички тези продукти, ще попълня пропуска. Ще го нарека сега Старозагорския хлебар. Та именно той ни потопи в една приказка, разказваща за хляба. Ето и някои от нейните тайни - истинският хляб се приготвя само от вода и брашно; познава се не по вкуса, не по вида, а по мириса; хлябът има над 300 аминокиселни (за сравнение - виното има около 200, а кафето май беше с около 150).
И както каза той "От хляба по-голям няма!" И още нещо - наричаме хляба насъщен, а насъщен всъщност означава крайно необходим, който има важно значение за живота.

 

Питка за здраве

 


Всъщност тази питка е по-малката "сестра" на слънчевата питка. Съдържа абсолютно същите продукти. Само две разлики има - в плънката добавих малко сушена чубричка и оформих по-различно.




Общо-взето за нея използвах останалата 1/3 от тестото на предишната питка. Или иначе казано - замесих цялата доза тесто по рецептата на Таничка. Две трети използвах за слънчевата питка, а останалата една трета - за тази.

Самото оформяне не е нещо ново - в средата е една топка, в която също сложих плънка, а отстрани са подредени 12 кифлички. Ето тук, при другата Таничка, се вижда много добре. :)





Още веднъж честитя празника на всички именници! Желая им всичко най-добро и крепко здраве!



Няма да крия, че едно неканено притеснение тревожи душата ми... И за да не му давам допълнителна сила, няма да го изричам. Просто се надявам всичко да се оправи, искрено се моля за това.
Дано сме здрави!



Усмихнат и изпълнен с красиви емоции ден желая на всички ви! :)






сряда, 27 ноември 2013 г.

Магията продължава

Ами, да, определено е магия! :) Коледа все още не е почукала на вратите ни, но онова приказно чувство се предусеща. Чувство на трепетно очакване, на изненада, на споделена радост и вълшебство. Точно такива вълнения изпитвам и аз с всяко гостуване във виртуалните ни местенца - независимо дали аз навестявам, или посрещам скъпи гости. :)

И какво повече да искам от моето местенце, когато то ми носи толкова положителни емоции и запознанства с прекрасни хора! Заставам зад това и твърдо усотявам позицията си. :) Мога и да споря, ако се налага. :) Но не мисля да стигам дотам. Просто ми се иска да повярвам на всичко, което се случва. Както днес една преподавателка реагира "Хубаво е, че това ви радва!" Ставаше въпрос за нещо на пръв поглед незначително. Та и сега - за някого сигурно е маловажно, но за мен точно тези малки радости са изключително значими.

И днес отново една такава радост ме споходи. И за да е още по-голяма, споделям я с вас. На вратата на моето местенце почука една много слънчева, много усмихната, безкрайно естествена и непринудена, да не забравям - талантлива и амбициозна, креативна и обичаща Джейми Оливър (в блога й има доказателство за това) дама. Доста определения, ама мога и още. :) Напълно заслужени са си и сигурно се досетихте, че имам предвид точно нея - Зорничка.

Зорничка е прекрасна! Истинско удоволствие е да надникна в местенцето й - всичко е толкова истинско и така неподправено. Сигурно защото и тя самата е такъв човек. Съдя само по разменените думи във виртуалното пространство, но и аз съм "за", Зори, дано скоро да бъде и реално.

А как се случи самото гостуване? Ами, съвсем спонтанно. Просто след коментар като този: "Герии! Толкова си нежна, скромна и добра! С какво внимание, умисъл и любов си подходила към това гостуване! Аз още никого не съм канила в блога си, а и мен не са ме канили, но определено усетих емоцията ти от това макар и виртуално гостуване", нямаше как да се сдържа. Емоционална личност съм, да, даже май в повече. Ама пък си е неделима част от мен. И затова още по-емоционално приветствам Зорничка в "Мус от краски и мечти" и се надявам първото й гостуване да оправдае очакванията й. Моите със сигурност са!


*                      *                         *

Днес имам честта и удоволствието да гостувам на една прекрасна млада дама! Тя е всестранно развита личност - интересува се от толкова много и различни неща - шахмат, поезия, пътешествия, кулинария! Името на блога й дори - "Мус от краски и мечти", свидетелства за колорита на същността и делата й. Не я познавам лично, но от комуникацията си с нея разбрах, че тя е усмихната, емоционална, прецизна, амбициозна и творчески настроена. Обичам да комуникирам с такива хора - хора, които оставят след себе си положителни емоции и чувства. Надявам се скоро да си гостуваме и в реалния свят!
Мила Гери, благодаря за поканата! Трогната съм от вниманието и се надявам да те зарадвам с тази Питка с плънка от кайма и ориз, която може успешно да краси коледната маса :)



Питка с кайма и ориз

Адаптирано от Turkish cooking

Необходими продукти:
За тестото:
20 г прясна мая
200 мл топла вода
1 ч. л. захар
1 ч. л. сол
1 яйце
2 пълни с. л. кисело мляко
около 400 г брашно или колкото поеме

За плънката:
350 г кайма
½ малка глава лук
50 г ориз
2 с. л. олио
сол, пипер на вкус
разбито яйце за намазване

Приготвяне на тестото:
Пригответе закваската, като разтворите маята със захарта в топлата вода и добавете няколко супени лъжици от брашното. Оставете я на топло да шупне. Добавете останалите съставки и омесете меко тесто. Покрийте го с чиста кърпа и го оставете да втаса, докато удвои обема си.

Приготвяне на плънката:
Сварете ориза в касерола с 2 пръсти вода над него. При варенето го разбърквайте от време на време и когато е готов, го отцедете и оставете настрана. Нарежете лука на ситно и го запържете за кратко. Добавете каймата, овкусете със сол и пипер и запържете, докато каймата наподобява трохи и се сготви. Прибавете ориза и задръжте за кратко на котлона, докато вкусовете се смесят.

Приготвяне на питката:
Разделете тестото на две равни части. Оформете от тях топки и разточете на кръгове с големина на диаметъра на тавата, в която ще печете.* Намаслете тавата и я застелете с хартия за печене. Сложете първата кора, после изсипете охладената плънка и я разпределете равномерно. Покрийте с другата кора, застъпете леко краищата и я оставете да втаса за около 20 минути. Намажете питката с жълтък и поръсете с черен сусам.




* Аз използвах тава с диаметър 30 см. Ако желаете, може да направите долната кора малко по-голяма и да издигнете борд по края, който по-лесно ще се застъпи с горната кора.

*                 *                 *

Зори, сърдечно ти благодаря, че прие поканата ми! Наистина беше голяма радост за мен. :) Пък и така вкусно си сготвила, и такъв аромат се разнесе тук, че със сигурност всички ще го запомним. :) Снимките само допълват това изкушение...

Желая на всички прекрасна и вълшебна вечер! :)





петък, 22 ноември 2013 г.

Да преядеш от емоции :)

Малко така се получава, ама това е положението. Просто се събират много емоции и в един момент "преяждам". Ама са хубави, затова пожелавам на всекиго подобно преяждане. И толкова да ви се услади, че да не искате да свършва. :)
Пък аз ще подсладя с моята гостенка. Само да знаете какви вкусотии е забъркала... Аз лично с нетърпение ще чакам да ги опитам и на живо. Просто е грях да ги гледам само на снимка. :)
Искам да приветствам в моето местенце Мария, която така сърдечно ме прие при себе си съвсем скоро. Миме, добре дошла! Искрено се радвам, че откликна на поканата ми! И искрено благодаря за желанието и старанието, които си вложила! Всичко е прекрасно - и основното, и любимият чийзкейк, а цветето колко ме впечатли, само да знаеш... Но като човек, който страшно много обича поезията, няма как да не се разтопя от радост от жеста ти... Много благодаря! :)

Предлагам на всички ви да се настаните удобно и... да се приготвите да преглъщате пред вкусотиите на Мимето. :)


Здравейте, приятели!
Днес съм на гости на една слънчева, сърдечна и приятна дама! Нейното местенце е предпочитано заради стила на писане и прекрасните рецепти, които приготвя!
Чувствам се приятно развълнувана, а и малко притеснена!
Гери, благодаря ти, мила, за поканата!
Приятели, отивам в "Мус от краски и мечти".


Естествено, първо ще поднеса цвете на домакинята!!!! 

Ти приятел си сърдечен,
ти си слънчево дете!
Пламъкът в очите да е вечен,
усмивката да грее на твоето лице!

Неотдавна открих те  и те следвам!
Радвам се на всяка твоя красота!
С интерес чета и разглеждам,
всяка дума попивам от душа!


Пилешка пържола със сос от боровинки




Продукти за 4 порции

600 г  пилешко филе
40 г  брашно
80 г масло
един морков
малко парче, около 50 г, глава целина
малка глава лук
4 с. л вино
ситно счукан черен пипер
сол
200 мл месен бульон
4 ч. л. мармалад от боровинки 


Ако филетата ви са дебели, ги отрязвате на две хоризонтално и начуквате, трябва да станат 4 пържоли по 150 г.
Начуканите пържолки поръсвате с черен пипер, сол и овалвате в брашно. Пържите в сгорещеното масло.
Соса приготвяте като в сгорещено масло запържите ситно нарязаните зеленчуци. След като са готови, ръсите с брашно и щипка сол.
След 1-2 минути наливате виното. Когато то се поизпари, прибавяте месния бульон и сладкото. Варите десетина минути и пасирате!
Топлите котлети заливате с горещия сос!

Бях приготвила друг десерт, но след като попаднах на тази рецепта, просто не можах да устоя!!!!




Ванилов чийзкейк със сладко от смокини и орехи


500 г бисквити
200 г масло
50 г запечени, нарязани орехи
2 пакета сирене "Крема"
100 г кафява захар
200 г заквасена сметана
1 крем "Оле" ванилия на д-р Йоткер
300 мл прясно мляко
1 п ванилена захар
1 бурканче сладко  от смокини




Разтопявате маслото и го прибавяте към смлените бисквити, разбърквате добре и разпределяте сместа по дъното и по стените на форма с разкопчаващ се ринг, като притискате добре!
Прибирате в хладилника да стегне, а през това време си разбърквате пълнежа :)

Разбивате двете пакетчета сирене "Крема"  с кафявата захар, добавяте заквасената сметана и ванилената захар.
Отделно разбивате крем "Оле" с млякото (трябва ни по-гъст крем затова и млякото е по-малко) и го прибавяте към сиренето и заквасената сметана.
Изсипвате сместа върху бисквитения блат и заравнявате, прибирате в хладилник за 5-6 часа.


Непосредствено преди сервиране покривате чийзкейка със ситно нарязаното сладко и посипвате с орехите!


Да Ви е сладко! Гери, благодаря ти, миличка, за поканата и се надявам да съм те зарадвала !!!
Прегръдки на всички


Миме, разглеждам снимките ти и препрочитам стихотворението... Просто думи нямам. От душа и сърце ти благодаря, че стана част от моето виртуално местенце! :)
И приятно изкарване с мама, изпълнено със споделени изживявания и само хубави емоции! И вие да преядете на емоции, както аз. ;) 
  


четвъртък, 21 ноември 2013 г.

Кулинарно и не съвсем: IV част

Май ще закриваме сезона на своеобразната ми манджа. Е, ако ме озари някаква муза, може отново да забъркам подобни истории, но за момента ще си починем. Остана само да си приготвим и зимнината, за да сме спокойни за предстоящия сезон. Малко късничко, но по-добре отколкото никога, нали така? :)

Ето и какво включих аз в тазгодишната зимнина...


"Манджа с действие"
IV част

Зимата наближава, времето става все по-студено, а скоро синоптиците прогнозират сняг. Ред е на зимнината.

Ще започнем с царската туршийка – изобилие от вкус и цветове. За целта ще се възползваме от проблемите с бежанците. Хем са многобройни, хем са разнородни – разнообразието е гарантирано. Така никой няма да остане равнодушен и всеки ще оцени царствеността на пъстрата ни туршия.

В този дух ще си подготвим и киселото зеле. Не може българска къща без поне един бидон. Ама хубаво трябва да го приготвим, както си му е редът. Толкова да е хубаво, че да си гарантираме опияняващата му миризма, по нищо неотстъпваща на тази около случая с Христо Бисеров. Пък после ще му мислим кой колко зеле и кой колко пари е прибрал.

За да не ни стане прекалено кисело, ще уравновесим вкусовете с лютеница. За целта ще се отправим към Орлов мост. Там, на 16 ноември, се събра предостатъчно червено, от което да получим запомняща се контралютеница. Потвърждава го и Янаки Стоилов от БСП.

И за финал ще се подсладим. Ще се поглезим със специален конфитюр. Точно като полицаите – и те се захаросват със скъпи хотели. Ама така де, всички трябва да са доволни.

След усилената подготовка, прибираме старателно зимнината и вече сме готови за зимата на Орешарски.


*                     *                     *

 Благодаря на всички, които все пак преживяха по свой си начин едно подобно начинание. Аз се уча в момента и вашата оценка е важна за мен. Благодаря още веднъж!

Хубав ден желая на всички! :)




петък, 15 ноември 2013 г.

Толкова да ми е сладко...

Така е, толкова да ми е сладко това, което ще ви споделя. Сладко на душата най-вече. Защото отново съм на гости и отново имам удоволствието да поднеса частица от себе си. Затова стягайте багажа. Очаква ни приятна разходка до Града на стоте войводи.

Досетихте ли се къде отиваме? Ако не, ще ви подскажа. Отправили сме се към Източна Стара планина, където загадъчно са се сгушили Сините камъни. Където небето прегръща планинските възвишения и шепотът им ехти надлъж и нашир. Където ветровете не стихват и песните им загатват за славни времена.

Е, вече разкрита ли съм? Ако все още има колебания, споделям ви, че "отивам" на гости в Сливен. Там ме чака една много усмихната, много дружелюбна, ведра и лъчезарна дама. Сигурно вече няма нужда от обяснения, но защото съм си приказлива, ще си дам още малко свобода. Иска ми се да споделя с вас радостта си от поканата на Мария и от вниманието й към мен. И търпението! Защото тя също ме очаква от доста време...

Миме, искрено ти благодаря за милия жест! Всяко едно подобно изживяване означава много за мен и се опитвам чрез него да предам емоцията си на своя домакин. А ти си прекрасна домакиня! Знаеш как да усмихнеш, така че да се почувства човек уютно, спокойно и като у дома си. :)
Ама и аз знам нещо. Знам, че обичаш десерти, по възможност - шоколадови, затова се спрях на нещо сладичко. Та да ми бъде още по-сладко гостуването. :)


Шоколадови кошнички

 


Идеята видях в списание "Меню", ето тук. Промених по мой си начин, поръсих с малко есенна магия и обилно овкусих с много желание. :)

Необходими продукти за кошничките (цитирам рецептата от "Меню"):
- 1 яйце;
- 2 с. л. захар;
- 1 с. л. олио;
- 1/2 ч. ч. брашно;
- 2 ч. л. какао;
- 200 мл прясно мляко;
- щипка сол.

Яйцето се разбива със захарта, добавят се олиото, пресятото брашно с какаото и солта. Разбърква се добре и се налива млякото.
Загрява се тиган с незалепващо покритие и леко се намазва с олио (аз си помагах с леко напоена в олио салфетка). Слага се по 1-2 с. л. от сместа и се разпределя на тънък слой. Всяка палачинка се изпича само от едната страна.
Готовите палачинки (между 15-18 броя, зависи от големината, с която ги правим) разпределяме в тавичка за мъфини или малки формички, които предварително леко сме намазали с олио. Палачинките се слагат с изпечената страна надолу и се оформят стените им, така че да се получат извивки - звучи сложно, но въобще не е.
Пекат се на 200° С за около 15 минути. Печенето може да продължи и повече, до половин час. "Палачинките" са готови, когато се втвърдят.
Кошничките се оставят във формичките до пълното им изстиване.


Необходими продукти за крема:
- 200 г заквасена сметана;
- 20 г натурален шоколад.

Шоколадът се настъргва и се смесва със сметаната, като не се бърка много, за да не се разводни. Необходимо е просто да се получи гладко кремче.


Необходими продукти за плодовото сладко:
- 100-150 г кристална захар (според предпочитаната сладост);
- 1 средна ябълка;
- 1-2 с. л. гореща вода;
- щипка канела;
- щипка индийско орехче.

Захарта се загрява до получаването на карамел. Добавя се горещата вода и се бърка енергично. Целта е да си направим карамелен сос (възможно е да не се получи и да се втърди, но не е фатално). Следва настърганата на ренде ябълка. Готвим и разбъркваме постоянно, докато течността изври и остане само овкусеното ябълково пюре. Накрая се добавят канелата и индийското орехче. Оставя се да се охлади напълно.



Финал - кошничките се пълнят със сместа 2-3 часа преди поднасяне, за да може да омекнат достатъчно. За целта - охладената шоколадова кошничка се пълни с шоколадовата сметана и отгоре се украсява с ябълковото пюре.
Много обяснения, а всъщност не е нищо сложно и непосилно. Че даже и вкусно се получава. :)






Мими, още веднъж ти благодаря за поканата! Желая на теб и цялото ти семейство много здраве, много споделено щастие и уютни мигове заедно!
Надявам се да ти се услади и на теб това, което ти подготвих. :) Ще те очаквам и при мен!


Изпращам на всички ви много усмивки с пожелания за вълшебна есен!
Зимата нека почака...
:)





неделя, 10 ноември 2013 г.

Кулинарно и не съвсем: III част

Днес ще ви сервирам поредната порция от "сготвеното". Малки подробности са, че всъщност нито се готви, нито е особено вкусно, но... съдба. :)

На вашето внимание представям... студентския сандвич.


"Манджа с действие"
III част


Страната се тресе от протести и окупация дебне от всеки ъгъл. Разбунени духове призовават към съпричастност и подкрепа. Да заситим глада, за да поведем смело хорото!

И с какво друго, ако не със студентски сандвич - най-емблематичното ястие за българските висшисти. Не съдържа нищо прекалено, а една основна съставка – насъщния. За желаещите, ето и рецепта: две филийки хляб, по средата – трета.

Първата филия отрязваме с дебелина поне два сантиметра. Тя трябва да бъде достатъчно устойчива, за да подкрепи надигналите се студенти. Да бъде опора на тези, които твърдо защитават идеята за окупация, протестират упорито срещу сегашното управление и не отстъпват пред нищо. Цитирани реплики: „Червени боклуци! Червени боклуци”; „Сега те се възправят срещу олигархията, която се наложи през последните 10-15 години в България и тази олигархия е изпила жизнените сили на нацията. Няма кой друг.”

Втората филия не бива да отстъпва на първата, за всичко трябва баланс. Тя ще е за онези, които не биха заменили спокойствието си за нищо на света. За тях няма изкушение, което да ги отклони от овчедушния всемир. Цитирани реплики: „Това не е студентски протест, това не е окупация, това е паразитиране! Ние не приемаме тази проява да се третира като студентска, за нас тя е антистудентска.”; „Университетът не е затвор!”

За финал ще отрежем и третата филия. Тя ще бъде малко по-тъничка, за да компенсира останалите. Все пак сандвичът е за ядене, а не за гонене на рекорди и невъзможност за консумация. Та своеобразния пълнеж ще посветим на онези, които са с по-различното становище и не изпадат в крайност. Това са хората, които подкрепят идеята за протест, но не и форма като окупацията. Цитирани реплики: „Академичният съвет на Софийски университет „Св. Климент Охридски" разбира и подкрепя мотивите на студентите, окупирали сградата на Ректората, като реакция на липсата на морал в политическия живот, отсъствието на загриженост за бъдещето на младите хора в страната и незачитането на техните позиции. Призоваваме организаторите и участниците в окупацията да потърсят други форми на протест, които да не пречат на Университета да осъществява своята мисия.”

Това е студентският ни сандвич. Смело отхапете от него и попийте вкусовото изобилие...


вторник, 5 ноември 2013 г.

Трепетно вълнение


Като погледна коя дата сме и като се сетя колко време е минало, откакто получих поканата от Лети, направо ме е срам... Повече от 3 месеца милата Лети ме очаква, а аз едва сега се наканих. Искрено й благодаря за проявеното търпение и честта да гостувам в прекрасното й местенце!

Не е лесно нито да си гост на такава всеотдайна и талантлива домакиня, нито да се наредиш сред гости като Катето от "My candy kitchen", Роси от "Кулинарен еликсир" и Пепи от "Храна за мой'те канибали". Колкото съм горда и радостна, че имам това удоволствие, толкова и притеснението подкосява краката ми...

И друго искам да споделя... Преди време Лети се отзова на една моя молба за участие в анкета, която изготвях за предаване в студентското радио. Впоследствие разбрах, че отговор съм получила не от кого да е, а от университетски преподавател. Като човек, който уважава хората, отдадени на научното дело, определено мъничко се притесних, макар да не го показах (е, вече знаеш, Лети ;)).

Но вече е време. Прекалено много се забавих. Лети се съобрази с желанието ми да й гостувам от родна земя и ме изчака да се прибера от Англия. После фотоапаратът ми се счупи и отново бях възпретятствана - тя отново каза, че ще ме изчака. Е, стига толкова с това чакане. Лети, извинявам се за забавянето! Гостуването не ми излизаше от ума, вярвай ми, но наистина исках да приготвя нещо, което да е специално за теб, така че да се представя добре и да успея да те зарадвам.

Доста се чудих какво да приготвя, няма да си кривя душата. Знам, че Лети е голям почитател на италианската и средиземноморската кухня. Някъде бях прочела и друго - би предпочела соленото пред сладкото. Няма да изброявам що идеи преминаха през ума ми. В крайна сметка избрах да бъде нещо наше, родно, скътало в себе си поне частица българщина.

Лети, искрено се надявам да ти хареса! И малко смело, но си пожелавам един ден да си погостуваме без намесата на компютър и клавиатура. ;)


Слънчева питка

 

Определено беше любов от пръв поглед, когато видях тази питка. Няма да съм първата, която ще се изяви с нея, но го правя с голямо удоволствие. Открих я в едно уютно "Щъркелово гнездо". Иле, благодаря! :)

Чудих се доста как да подходя. Исках голяма питка, която да грее върху трапезата и да събере цялата ми топлина и желание. Спрях се на ето това тесто на Таничка, като използвах приблизително 2/3 от него. Та ето какво забърках в крайна сметка.


Необходими продукти за тестото:
- около 400 г + 2 с. л. брашно;
- 1/2 кубче мая;
- 2 яйца;
- 50 мл + 150 мл прясно мляко;
- 3 с. л. кисело мляко;
- 1 с. л. + 1 с. л. захар;
- 1 ч. л. сол.

В 50 мл хладко прясно мляко се разтваря половин кубче мая и се добавят 1 с. л. захар и 2 с. л. брашно. Получената кашичка се разбърква хубаво и се оставя за десетина минути на топло.
В отделен съд си се пресяват 400 г бяло брашно. Прави се кладенче и в него се слагат двете яйца, останалите 150 мл прясно мляко, киселото мляко, другата супена лъжица захар, солта и шупналата мая. Замесва се тесто. Ако е лепкаво, внимателно се добавя още брашно, но без да се прекалява. Необходимо е получаването на меко тесто, което поставяме в набрашнен съд, покриваме с влажна кърпа или домакинско фолио и оставяме в топло помещение за час, час и половина, за да втаса. Ако все пак тестото е по-капризно (както се получи при мен), тогава идва ред на фурната. Слага се във фурна (за да не се образува коричка, е добре да се покрие с влажна кърпа), загрята на 50° C, и се изчаква да удвои обема си.

 
Необходими продукти за плънката:
- 350 г сирене;
- 2 големи или 3 малки яйца.

Яйцата се разбиват леко и към тях се добавя натрошеното на по-едро сирене.
Втасалото тесто леко се доомесва и се разделя на две еднакви топки. И двете топки тесто се разточват с еднаква големина и дебелина около 0,5 см. Аз разточих по-тънки кори и имах малко затруднения при оформянето, затова съветвам дебелината да е около половин сантиметър.
В тавичка, покрита с хартия за печене, се слага първата разточена кора. В средата на кората се оформя купчинка от плънката, а около нея -  пръстен. За по-нагледно, може да погледнете тук.
Отгоре се слага втората кора. Средата се притиска с помощта на купичка, а краищата се "защипват" с помощта на вилица.
От отделената с купичка част към края на тестото се правят разрези, които след това внимателно се обръщат с плънката нагоре.


Необходими продукти за украсата:
- 2 с. л. разбито яйце;
- 1 ч. л. олио;
- 2-3 с. л. печен, белен слънчоглед.

Смесват се разбитото яйце и олиото и с помощта на четка се намазва питката. Средата се поръсва със слънчоглед. Готовата питка се запича до златисто в предварително загрята на 180° C фурна без обдухване.



Накрая може да си хапнем сладко-сладко в компанията на сушена чубричка и чашка айрян. Разбира се, споделено с любимите хора. :) 


*                        *                              * 

Лети, още веднъж сърдечно ти благодаря за поканата! За мен беше голяма радост, наистина! :)
Надявам се да ти се услади слънчевата питка и да компенсира чакането...
Сигурна съм, че няма да се възпротивиш, затова ще си позволя нещичко...Искам да посветя това толкова приятно за мен гостуване освен на теб и на Йоли.

Йоли, ти си като слънчев лъч за нас. Бъди силна и нека усмивката ти отново огрее всяко човешко кътче, както само ти можеш! Прегръщам те силно!



Мила Лети,изпращам ти много усмивки и приятелска прегръдка. И да знаеш, моето местенце е в очакване да го навестиш.