четвъртък, 30 октомври 2014 г.

Онзи миг...


Често те питах защо се случва така... Плачейки, молех за потвърждение. „Аз няма да умра, нали?” И сляпо си вярвах. Не знаех, че всички сме тленни, не исках да мисля, че и аз съм сред тях. Откривах спокойствие в твоята утеха и бездната изчезваше за миг. Или пък просто я прескочих? Защото знаех, че те има - мила моя, подарила ми живот.

После бездните зачестиха. Някои изникваха сами, други сама си подкопавах. „За да се научиш на живот”, така ми казваха.

Яростно се изкачвах нагоре и неумолимо катерех своите бездни. Отнемаше ми цяла вечност, почти се бях отказала... За да ми вдъхнеш вяра, мое всичко! И закрачих по-смело, и се страхувах по-малко, и никога не спирах да мечтая. Защото знаех, че ще бъде. Онзи миг, в който крилете се реят, а вселената ни следва с надежда.




И моята снимка за месец октомври... 


неделя, 26 октомври 2014 г.

Защото го заслужаваш!

И просто нямаше да си простя, ако бях пропуснала. Е, ти отново ме успокои - "Не се притеснявай, ако не ми направиш нищо." Не исках и да го мисля... Как?
Вярно е, че имах още "приятни" багажи върху главицата си, а пък време определено нямах в излишък. Но винаги мога да се открия начин, за да видя най-прекрасната усмивка, подаряваща ми безкрая, нали? Всичко друго е оправдание. И ще опитам да го запомня! Ако не, ще се върна, за да препрочитам - отново и отново.
Дори не разбра, че съм замислила нещичко за теб. Много обичам тази ти особеност! Толкова пъти успявам да се скатая, за да те изненадам след това. А ти определено се чудиш как се е случило и все така не се замисляш за малките подсказки. Ура за мен! :)
И когато денят дойде, бях въоръжена с въпроса: "Е, къде са ти бонбоните? С какво ще ме почерпиш сега?" Какво получих ли... Същата прекрасна усмивка, която ми казва, че не се е замислила за тези подробности. Но аз точно това и чакам. Защото аз съм го измислила преди теб и определено обичам това премисляне. За да споделим след това взаимно сладкия момент. А той определено беше сладък! И много шоколадов!


Шоколадови бонбони с орехи и пияни вишни

 



Необходими продукта за около 30 бонбона:
- 1/2 ч. ч. подсладено кондензирано мляко;
- 200 г натурален шоколад;
- 1 и 1/2 ч. ч. орехи;
- 1 с. л. вишновка;
- 30 броя "пияни" вишни.

Орехите се запичат на максимална температура във фурна, докато леко се зачервят. Изваждат се, оставят се да изстинат и се смилат с кухненски чопър на по-едри парченца.
Подсладеното кондензирано мляко се загрява на котлон. Щом се стопли, към него се слага нарязаният на стружки шоколад и сместа се маха от котлона. Разбърква се до получаването на плътна шоколадова "лава"(много бързо се случва). Добавят се орехите и вишновката и всичко се смесва добре. Оставя се да се охлади за няколко минути.
През това време вишните се почистват от костилките. От вече изстиналата шоколадова смес се взема малка част, сплесква се като палачинка, в средата на която се слага вишната, и се завива. Така се процедира и с останалите бонбони.
Вече готови, шоколадовите бонбони се оставят за няколко часа в хладилник и са готови за консумация.



Рецептата за тези вкусни изкушения е на Инчето. Ето я ТУК в оригинал. Аз добавих съвсем малко от себе си и оформих не като сладки, а като бонбони - нали си имахме и повод за почерпка. :)
Инче, благодаря ти за прекрасната рецепта! Това определено са вече любимите ми за приготвяне бонбони - няма друга такава смес, която нито да лепне, нито да цапа. Чудни са!
Именникът също ги хареса. Цял ден отскача до хладилника за един-два-три... и усмихнато обяснява "Колко са хубави!" :)



Искам само да споделя какъв шоколад използвам. Според мен е чудесен за работа, а определено ми допада и на вкус. Досега не съм имала разочарования от него.
Та става въпрос за натуралния шоколад, т.нар. кулинарен или шоколад за готвене, който си купувам от магазини "Кауфланд". Съдържа 52% какао, съвсем достъпен е като цена, а като качество определено мога само добре да се изкажа. Не го рекламирам, просто споделям, ако би било полезно за някого.



И докато все още е 26 октомври...
Честит Димитровден и честито на всички, които днес празнуват!

Честит имен ден и на теб, мое всичко! Желая ти от все сърце това, което имах щастието и днес лично да ти пожелая! Позволи ми да поискам нещичко и за себе си... Искрено ти желая винаги да бъдеш лъчезарното слънчице, което всяка сутрин ми подарява смисъл!

Почерпете се и дано да ви е сладко, колкото и на нас! ッ





понеделник, 20 октомври 2014 г.

На осмото небе!

Определено се вълнувам... Толкова, толкова много!
Искам да опиша всяка емоция, която се е преплела в мен, но се чувствам оплетена като кълбо. Не откривам точните думи... Сигурно е така с хубавите мигове, които животът щедро поднася.

Един такъв прекрасен миг усетих и аз...Различен. Изпълнен с притеснение, но и увереност, с желание, но и стеснителност, с готовност за приключение.

Приключение, което любимото списание ми поднесе. Не вярвах, когато прочетох писмото от Еси (главният редактор на сп. "Меню"). Станах от леглото, изтичах при нашите и им казах, че ще пътувам до София. Предстои ми нещо много, много хубаво, но няма да им кажа какво. И устоях, макар да исках да кажа на всички...

Постепенно радостта и еуфорията се смесиха с доловима паника. Ами сега? Как да подбера цели три рецепти, когато за важен повод избирам и една дни наред... Дадох си кураж, дадоха ми и допълнително кураж (човекът до мен!), така че нямаше връщане назад. Вече се бях съгласила, "да" летеше от моята поща към тази на списанието. Затегнах здраво колана, набрах скорост и решително започвах да събирам, украсявам и измислям идеи. Почерпих вдъхновение, добавих мъничко от себе си, споделих и след одобрителното отношение, вече бях готова.

Започна се броене на дните. И най-накрая трябваше да запретна ръкави и да сготвя замисленото. Благодаря и на Ивето (шеф-готвачът на списанието) за помощта! Имах късмет и всичко се получи чудесно. Ама наистина се справих, защото всички опитаха и нескрито похвалиха резултата. :) Казвам си го сега, за да си вдъхна още малко увереност...

Беше неописуемо - за мен самата. Готвене, снимане, атмосфера, приятели... И след моята реплика "това ще са най-красивите снимки на нещо, сготвено от мен", последва и заканата, че аз също трябва да бъда снимана. Е, тук вече нещата приеха друг облик... Защо пък и аз да се снимам! И как да бъда себе си, как да се усмихвам естествено? Просто не мога да го постигна пред обектив. Ама криво-ляво се помъчихме. Не знам кой повече - аз и моята усмивка или Ники (фотографът) и опитите да ме снима.

Започна се ново броене. Отново на дните. Този път трябваше да чакам около месец, а вълнението беше още по-голямо. От онези, които винаги ще помня...

Е, броенето свърши преди цели два дни. Резултатът е в ръцете ми и с гордост мога да заявя, че съм доволна! От решението да опитам, от намерението да не се отказвам и да дам най-доброто от себе си. "Пък каквото стане", нали така? Е, взе, че стана. :)

Така че с развълнувана усмивка ви споделям, че есенният октомврийски брой на сп. "Меню" е вече реалност. И този път приятел в кухнята му съм аз! Пожелавам ви приятно пътешествие из страниците му. :) Някъде там се крият и моите предложения за свежа салата, вкусни рулца и нежен сладкиш.





Надявам се положителните емоции да са и за двете страни. И искрено желая успех на списанието! Стажът ми там, преди около година, беше невероятен етап от развитието ми. И сега отново преживях същите радостни трепети! Но няма да скрия, че още по-голяма радост би ми донесло не да съм на страниците на "Меню", а аз да ги списвам... ッ Знае ли се, нали джобовете ми са пълни с мечти!

Благодаря, "Меню", благодаря на всички прекрасни хора, които те създават и които ме поканиха, за да се срещнем отново!




петък, 17 октомври 2014 г.

В името на баланса

Каквото и да си мисля, накрая пак стигам до тази съвсем простичка дума, която събира в себе си цял вселенски смисъл. Разрушава, съгражда, за да ми покаже, че не бива да си слагам граници, нито пък да прекалявам. Толкова е семпло... Баланс го наричат!
Семпло ли е обаче? Вероятно да, но с различен оттенък. Онзи с аромат на преодолима трудност, гарнирана с доста пикантност и сладък завършек, ако се потрудиш достатъчно. ;)

Понякога скатавам себе си толкова дълбоко, че нямам кураж за почти нищо. Да се чудиш къде се е дянало овенчето в мен, готово да събори и неразрушими стени...
Друг път неочаквано откривам частичката увереност и действам емоционално, приключенски и малко необмислено. Радвам се, че са редки тези моменти и принципно премислям поне три пъти дадена ситуация. Иначе... Иначе се стига до невинаги приятни резултати. Като една крем супа, която трябваше да заблуди претенциозния господин и да му набави полезни нещица, които той иначе не вкусва. Е... Толкова подправки й изсипах, че накрая тя "преля" от съдържание. Толкова, че и на мен вече не ми харесва (сега го осъзнавам и тъкмо изтрих снимките й от компютъра)! Само ме е яд за хлебчето, което я придружаваше. То е толкова вкусно, че не се нуждае дори от шарена сол за другарче. Ама ще му отдам дължимото. :)

И така... След всички приказки, ще ви предложа да си хапнем нещо семпло, което вече е изпитано и много харесвано от мен. Беше утехата след "виновната" супа, чиято вина всъщност е моя. Както и да е...




Картофен огретен



Необходими продукти:
- около 1,5 кг картофи;
- около 100 г краве сирене;
- 1 ч. ч. прясно мляко*;
- 3 с. л. кисело мляко;
- 2 яйца;
- около 100-150 мл олио;
- 1 с. л. сушен джоджен;
- 1 с. л. шарена сол;
- ½ ч. л. лют червен пипер;
- сол на вкус;
- кашкавал за поръсване.

Картофите се сваряват, отделят се от водата и се оставят мъничко да изстинат. След това се намачкват или рендосват. Смесват се със сиренето, прясното и киселото мляко, яйцата, олиото и подправките. Получената картофена каша се изсипва в намазнена с олио тавичка и се заравнява. Отгоре се настъргва кашкавал по желание. Огретенът се пече на 180-200° C до зачервяване.

*Бележки – друг път съм правила огретена с прясно мляко (както е в рецептата), но в случая нямах и реших да използвам течността, която се отделя при накисването на овесени ядки в хладка вода. Не усетих съществена разлика.
Киселото мляко добавих впоследствие, защото бях прекалила малко със солта. Така успях да балансирам и определено ми допадна леко киселият привкус, който се усещаше след изпичането. Затова опитвайте и внимавайте със солта.

*                    *                    * 

Ами, това е. Всъщност този огретен нямаше намерение да става обществено достояние, но му се помолих и той склони. Рече ми следното: "Като толкова ти харесвам, хайде, покажи ме. Разрешавам ти да ми се порадваш и тук!" :)

Да ви е сладко!



сряда, 8 октомври 2014 г.

Напук на раздялата

Не обичам раздялите и ми е необходимо време, за да си ги изживея. Независимо какви са, кога се случват, колко време отнемат. Трудно ми е да изпращам близък човек. Като малка страдах още повече. Сега опитвам да приемам философски нещата, но уви. Справям се с мисленето в тази посока, но не и с чувствата. Те са си все същите. И все така очакващи, тръпнещи и бленуващи...
Помня как преди мразех Англия, защото "тя ми взе каките". Добре че го израснах, защото сега, имайки толкова близки в далечни страни, трябваше да мразя доста държави. Детска му работа!
А може би е въпрос на търпение? Да се научиш, че очакването е период, който също има своя край. И накрая си е заслужавало!
Замислям се, че никога не сме били от семейството с бурни тържества, но въпреки това ми е малко тъжно, когато празниците не са споделени. Не ме питайте с колко свито сърце очаквам идната Коледа (по съвсем друга причина, но пак заради раздяла).

Но сега друг е важният и за друго искам да споделя!

Мила моя мамо, искам да знаеш, че те обичам много, но ще продължавам да си бъда все така инатлива. За да ми повярваш, че мога да се справям. Вече вярваш ли ми, че мога да си готвя и сама? :) Честит рожден ден! Желая ти от сърце да си здрава, целеустремена и обичана, да не се предаваш пред нищо. И не забравяй - нито ние, нито тати можем без теб! Бъди ни много щастлива!

И за случая ще ви почерпя с нещо сладичко (вкъщи всички обичаме десертите :)). За втори път се реших да приготвя кростата и смея да твърдя, че имам напредък от първия път. Основата отново е положена от Ивана и нейните майсторски умения. Ванче, благодаря ти сърдечно за една от всичките ти преркасни кростати! Аз промених малко според въображението, надявам се да е одобрителна тежката ти дума. :)


Кростата с яйчен крем и карамелизирани круши













Необходими продукти за тестото:
- 115 г брашно;
- 60 г краве масло;
- 50 г захар;
- 1/2 яйце.

Необходими продукти за крема:
- 400 мл прясно мляко;
- 80 г захар;
- 2 жълтъка + ½ яйце;
- 3 с. л. брашно;
- 2 с. л. мандаринов ликьор.

Необходими продукти за карамелизираните круши:
- 3 с. л. захар;
- 1 с. л. масло;
- 1 круша.

Забърква се маслено тесто, което не трябва да се меси много, а просто всички продукти да се смесят добре и да се съберат на топка. (Тъй като за половин доза трябваше да използвам половин яйце, първо го разбих и тогава разделих.) Готовото тесто се слага за около половин час в хладилник или за 10-15 минути в камера.
През това време се приготвя кремът. За целта се разбиват добре жълтъците плюс другата половина на яйцето, захарта, ликьорът и брашното. Получената гъста кашичка се смесва с прясното мляко. Всичко се загрява на силен котлон и се бърка непрекъснато до сгъстяване на крема. Когато е готов, кремът се оставя да изстине напълно, като се разбърква от време на време, за да не хване коричка.
Докато кремът изстива, тестото се изважда от хладилника и се разточва с дебелина 3-4 мм. Прехвърля се в намаслена и набрашнена кръгла тавичка с диаметър 20 см. Надупчва се с виличка на няколко места, застила се с алуминиево фолио или хартия за печене и се „поръсва” с няколко фасулчета. Блатът се пече в предварително загрята на 180° C фурна до зачервяване. Готовата кора се оставя да изстине напълно.
Докато тестото и кремът се охлаждат, захарта и маслото за карамела се слагат на умерен котлон до покафеняването им. Разбъркват се, за да не загорят, и когато карамеленият сос е готов, се добавя почистената и нарязана на малки кубчета круша. Смесват се добре и се оставят за 2-3 минути настрана. Не е добре върху крема да се изсипва горещ карамел!
Блатът за кростатата се пълни с крема, а отгоре се гарнира с карамелизираните круши. Поръсва се по края с пудра захар.

***Моите бележки – намалих продуктите наполовина, защото формата ми беше по-малка.
Кремът при мен се получи малко по-рядък от желаното, което попречи на отделянето на добре оформени парчета след това. Вероятно не е трябвало да добавям половинката яйце, което ми остана от тестото. Следващия път просто ще увелича малко брашното – 2 жълтъка с 5 с. л. брашно.
Важно е тестото да не се разточва тънко. Веднъж вече съм го правила и кростатата ми беше като бисквитка (тогава не ползвах крем, а конфитюр). Сега се постарах да не е така и се получи много по-добре. Следващия път ще оставя още малко по-дебела долната част на кората.
И друга важна бележка – вкъщи десертът се хареса много, но за моя вкус е малко в повече сладък. Предполагам карамелът оказа влияние. Аз просто бих намалила захарта в тестото и крема следващия път, както и количеството на карамела.


 Малко съм прекалила с обясненията. Всъщност не е никак трудна рецептата, просто изисква малко повече време.



Почерпете се и да ви е сладко!
А аз ви пожелавам уханна, споделена и вдъхновяваща есенна вечер!
 



петък, 3 октомври 2014 г.

Да живее лудостта!

Помните ли онзи много български роман и онази толкова вярна фраза? Да, точно към нея препращам със заглавието. И силно вярвам в правотата й. Защото точно те, "лудите" на нашето време, трябва да пребъдат. С онази лудост, която искрено изпълва цялостта им. Същата лудост, която вибрира на (не)позната честота, която провокира, привлича и тайничко преборва светове. Защото е себе си! :)
Точно такава лудост ще преобърне днес и моето местенце. Ще ми сготви вкусно, ще ми подари най-лъчезарната си усмивка, ще се скрие зад златните си коси и после ярко ще ми разказва приказки - за незнайни създания, за вълшебни творения и съзидателни вълнения. Ще ми напомни за един далечен следобед, когато "Аз готвя и по рецепти от филми" така разпали любопитството ми, че блещука и до днес.
С много голяма симпатия приветствам в моето местенце едно слънчево момиче, което всички познавате (а аз дори лично:)) - Люси от "Lussi's World of Artcraft". Люсинка, добре дошла! Приканвам те да се настаниш удобно, да се чувстваш като у дома си и да усетиш радостта ми от гостуването, което ми подаряваш. Благодаря ти за вниманието, за старанието, за желанието и за всичко! За сладкото изкушение,разбира се, което непременно и аз ще поднеса някой път, за да не се измъчвам само с фантазии. ;) Вижте само за какво говоря...

*                    *                    *




Днес отивам на гости! Всеки, който ме познава, знае, че по принцип не съм любител на гостито. Аз обичам да си седя в моя домейн и не обичам да ходя по чуждите хралупи. Това, разбира се, не важи за шепа отбрани приятели, при които важи правилото - "Mi casa es su casa".

Веднъж почувствам ли някой за близък и отида ли му на гости, или го поканя, значи наистина ми се топят ледовете :)


И разбира се Гери от "Мус от краски и мечти" е точно такъв човек, който само с усмивката си и лъчезарното си настроение, приятелска подкрепа и стабилно присъствие в живота ти може да затопли цялата атмосфера около себе си. Не случайно избрах нея за свой пръв гост в блога си и сега е ред на мен да й отида на гости.

Реших, че и на двете ни ще ни трябва малко енергия след толкова приказки, които вярвам, че ще ни се случат, щом се видим, затова й нося, един много вкусен шоколадов кекс.
Приготвя се бързо, защото няма време да се туткам, щом съм се наканила да ходя на гости :)


Гери, надявам се да ти хареса и защото си мисля, че по отношение на шоколада сме на едно мнение, съм сложила отгоре и шоколадов топинг, в случай че ни се види малко. :)


За да има лек контраст, топингът е от шоколадов крем с фъстъчено масло, което напоследък е станало любимо у дома и реших да го споделя с приятел.





Каня и всеки, който обича такава комбинация на вкусове, а пък няма повече от половин час за приготвянето на десерта, да опита тази много лесна и бърза рецепта:

Необходими продукти:
3 яйца
90 г хубаво какао
150 г меко масло
1/4 ч. ч. олио
2 ч. ч. брашно
1/2 пак. бакпулвер
1 1/2 ч. ч. захар
1 ч. ч. гореща вода / кафе
щипка сол

Слагаме в купа мекото масло, олиото и захарта. (Аз сложих само една пълна чаша  бяла захар и останалата част - кафява захар. Трябваше да я изразходвам и й намерих страхотно приложение тук.)

 
Разбиваме всичко, докато се разтвори захарта. Добавяме после и горещото кафе или вода. В друга купа смесете сухите съставки - пресятото брашно, какаото, бакпулвера и солта. Разбъркайте. Към тази смес прибавете трите яйца и, разбивайки с миксер, добавяйте от течната смес на струйка.


Разбитата така смес изсипете в добре намаслена форма за кекс.



 Печем кекса в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 30 минути.


Готовия кекс заливаме с разтопен топинг от (шоколадово) фъстъчено масло. :)

 
О, защото знам, че някои от вас ще ме попитат, отговарям веднага - купих тази уникална комбинация от Лидл. 




И така, надявам се сладкишът да се услади на всеки, който го опита, и на моя домакин - Гери! Благодаря ти, че отвори вратата и сърцето си за мен и ме прие на гости :) Силни прегръдки, мила! 



 *                    *                    *


Люсинка, аз трябва да ти благодаря! Прекрасен десерт си приготвила, надявам се да хареса на всички, колкото и на мен. Защото на мен ми хареса особено много! И определено сме на едно и също шоколадово мнение. И определено винаги си добре дошла! ッ
Сърдечни прегръдки и до скоро, надявам се!