Не харесвам публикации от рода на "10 признака...", че си жена или мъж, нисък или висок, слаб или дебел, весел или отчаян и т.н. Струват ми се малко безсмислени на фона на човешката многоликост...
Въпреки това понякога се зачитам, признавам. Така направих и днес. Защо ли? За да "узная" дали съм достигнала зрялост. С уточнение в заглавието - "...дори да не ви се вярва" С радост установих, че не съм. И призовавам:
"- Живей, дете, в мен! Подарявам ти най-въздушното кресло! И един скромен съвет. Прегърни промяната! Понякога се поддава дискретно, а друг път... Друг път заема цяло пространство. Но изборът е твой! Трудно е, признавам. Но ако я приканиш до себе си, прегърни я топло и тихичко й прошепни - "Приемам те такава, каквато си!" И тя ще разбере... Може би ще си поиска време? Дай й го, не бързай. Толкова, колкото ще стигне. За да отпуснеш прегръдката и да се насладиш на новата свобода, тази в пре(о)мяната."
* * *
Лятно парфе с праскови и шоколад
Диаметър: 18 см, порции: 6-8 порции.
Необходими продукти за блата:
- 80 г бисквити тип "котешко езиче" (може и бишкоти или чаени бисквити);
- 60 г натурален шоколад;
- 30 г масло.
Необходими продукти за крема:
- 400 г заквасена сметана;
- 200 мл млечна сметана за разбиване;
- 60 г захар;
- 10 г желатин на прах (1 пакетче) + 50 мл студена вода;
- 2 средни праскови;
- 1 с. л. мед.
Бисквитите се натрошават с ръце или с помощта на нож (трябва да са на малки парченца).
Шоколадът се начупва и се смесва с маслото. Разтопява се на водна баня или в микровълнова фурна, като периодично се разбърква. Щом шоколадово-маслената смес се стопи, се излива върху бисквитите и всичко се бърка добре, докато бисквитите попият течността.
В чиния/поднос се слага регулируем ринг за торта с диаметър 18 сантиметра
(*за по-лесно изваждане на парфето след това, стените може да се покрият с ленти хартия за печене). На дъното се изсипва бисквитената смес и с ръка или лъжица/шпатула се притиска добре, за да се получи заравнен блат, който се оставя в хладилник да стегне.
През това време желатинът се разтваря в студената вода и се оставя да набъбне
(*когато ползвам желатин през лятото, оставям да набъбне в хладилник, защото се е случвало, заради горещото време, да остане течен). В отделен съд към заквасената сметана се прибавя захарта, но не се бърка много (колкото захарта да се намокри, за да се разтопи). Другата сметана се разбива на пухкав крем, като се внимава да не се преразбие, защото се пресича. Прасковите се обелват и почистват. Пасират се заедно с лъжицата мед (получава се 200 мл като количество). Желатинът се разтопява на водна баня, като не бива да завира.
Постепенно и с внимателни движения разбитата сметана се добавя към заквасената. Когато двете смеси се обединят, се добавя и почти целият прасковен сок - без 2-3 с. л., които са за украсата на парфето. Накрая към млечния крем се добавя и желатинът при непрекъснато разбиване с телена бъркалка.
*За да се смеси добре желатинът с крема и да не се образуват гранулки, към желатиновия разтвор, при постоянно бъркане, се добавят няколко лъжици от крема. Така температурите им се уеднаквяват и смесването след това се улеснява.
Готовият крем се изсипва върху охладения блат и се заравнява. Върху тортата, с помощта на лъжица или друго, се правят капчици от прасковения сок - в няколко окръжности. Преминава се с клечка за зъби между всяка една капчица, за да се получи ефект на сърчица. Възможна е и друга украса по желание.
Парфето се оставя за няколко часа, най-добре за една нощ, в хладилник. Когато е готово (добре стегнато), с помощта на леко затоплен нож, се отделя от ринга и се сервира.
Ще си позволя да похваля резултата, защото наистина се получил сполучливо парфе. Хареса ни и то много (на всички опитали го). Не беше прекалено сладко, напротив - леко и ефирно.
Чудих се доста какво точно да приготвя за повода. Исках да избегна включването на фурна. Затова се спрях на парфе. Доста рецепти прегледах, включително и
Йолините (нейна е идеята за подобен блат). Накрая съчетах продуктите според личните предпочитания. За мое щастие - задоволих и чуждите. Много вкусно се получи, горещо препоръчвам!
Имаше си всичко това парфе. И по-лекия, и по-наситен вкус. И по-нежната, и по-груба текстура. И по-светлия, и по-тъмнен оттенък. Опитах да изразя себе си чрез него... Себе си в период, който тепърва предстои да се променя (
тук споменах).
* * *
Красивите цветя... Те бяха жест от нашите преподаватели, които уважиха и споделиха момента, в който дружно си пожелахме "На добър час и до скоро!"
Благодаря на всички - за всичко!
:)
