четвъртък, 31 юли 2014 г.

Пътувайки

     С препълнени раници, преливащи от нужни и ненужни емоции, отново сме на път. Отброяваме поредната последна минута, вайкайки се дали няма да изпуснем влака... Бързане, лутане, финална проверка, нещо, приличащо на обуване и ключът се завърта отвън. Най-накрая потеглихме... По-скоро започнахме. Потеглянето предстои.
     Някак се добираме до тежката машина и се приютяваме под тоновете метал. Отдъхваме, стоварваме багажа и напрежението и най-накрая... потегляме.
     И пътуваме. Ти обикновено четеш книга, занимаваш се с компютъра или нежно облягаш глава на рамото ми. А аз умирам за гледката през прашния прозорец... Мога с часове да се взирам през сменящите се картини. Релси, сгради, мостове, скали, реки, дървета и безброй клони... Ожънати ниви, натежали слънчогледи и срамежливи макове, криещи руменината по бузките си.  Тук-там някое зайче ще се шмугне през миглите ми, щъркели ще прелитат през добри вести. Дори посягам към светлолюбивия приятел в опит да запазя момента.
     Обичам да пътуваме. Двамата! За да споделям през прашинките и да отпивам от твоя поглед. И когато напуснем металния брътвеж, да се отправим към милите ни хора. За да ни подарят най-топлите си прегръдки, нашепващи за отминала липса.
     И щом заговорим за приготвяне, мислите някак се свиват. Не пърхат до лудост, предусещайки близко "Довиждане". Но и сълзите топлят, понякога даже парят. За да оставят следата си, по която някога отново ще се водим. В правилната посока!
     Отново двамата, отново на път, отново към вкъщи - но другото. С усмивка, че го има, с усмивка, че ни пази, с усмивка, че има къде да го открием. До мига на поредното пътуване - към отдъхващото себе си...





Моята снимка за месец юли. С пожелание винаги да пътувате, но да се връщате към себе си!

***Същата снимка (с малки различия) намери приложение и на друго местенце. Ако сте любопитни да разберете, заповядайте ТУК. И приятно четене!


Цветен и усмихнат ден желая на всички! ッ



вторник, 22 юли 2014 г.

Благодаря!

Благодарността е странно състояние. Може да е свенливо, може да е нахално, може да е спонтанно, а понякога - и лицемерно. Но ако посееш своето благодаря в плодородна почва, поливаш го постоянно с животворна вода и го обгрижваш с цялата си любов, то ще получиш най-ценния дар... Който изпълва с топлина както теб, човекът, подарил "благодаря", така и този, имал щастието да го получи.

*                          *                        *

Колко пъти мислено започвах тази публикация... Не ми липсваше желание. Просто нещо ме спираше, не можех да си позволя да пиша, да дам поне малко воля на себе си. Не знам и сега доколко успявам. Но реших, че вече е време.
Не обичам да действам насила, смятам, че нещата имат свой естествен ход. И защото това си е моето местенце, си позволих изминалия период. Имах нужда от малко "насаме", имах нужда да събера отново мислите си.
Имам и какво да ви покажа. Не съм спряла да готвя или да снимам. Но когато споделям рецепта, не искам да е просто "съдържание". Моето местенце е част от моето Аз и ми се ще да носи всичките си цветове...
И от днес искам цветовете да се избистрят, да стават все по-светли, топли и ярки. И не само искам, ще се опитам!
И ще благодаря... Благодаря на всички за подкрепата в труден за мен момент. Благодаря на едно другарче, което ми върна спокойствието. Моето си спокойствие, което така жадно търсех и най-накрая открих. И споделих с най-скъпия човек. В наша малка къщурка - най-накрая открихме ново местенце само за нас.
Искам да благодаря и на дядо... Мислено и с надеждата, че той ще ме чуе. Защото така търсеното спокойствие дойде точно когато той си отиде. "Како, дядо ви го изпрати", така каза малката ми сестричка...


*                             *                           *

За днес съм ви приготвила вкусна изненада.  И се надявам да ми простите за отсъствието, когато ви кажа, че е споделена. Ами да, отново си имам гост в моето местенце!
Ама не знам кой на кого е гост.... Защото виртуално аз си имам гост, който ще изпъстри страничката ми с вкус и красота. Обаче реално аз гостувах в дома на моето другарче, че даже и помагах при готвенето. Да кажа ли, че и хапнах от вкусотиите? Ама страшно хубаво беше!

Всичко започна преди... Ехеее, много време! Даже не се познавахме лично, когато предизвиках Тики от cOOking TiKi с желанието един ден да готвим заедно. Съдба или не, днес Тики е едно от най-топлите ми другарчета. И ми подари прекрасен ден, в който времето просто беше спряло. За да ни подари аромати, емоции, усмивки и спомени... Тики, другарче мило, винаги ще те очаквам да си дойдеш! И пак ще караме ролери, и пак ще се разхождаме с часове, и пак ще готвим заедно. Нали не се съмняваш? Аз съм сигурна! Благодаря ти за всичко, ти най-добре знаеш какво влагам в моето "благодаря" към теб. Много си те обичам!


 Тики в действие


Дали остана някой, който все още да ме чете? Просто толкова неща са се насъбрали в мислите ми и толкова имам нужда ги пусна навън... Та ако вече не съм ви изгубила, ще ви покажа какви ги свършихме в онзи слънчев ден. По-скоро Тики, аз само помагах.
Сготвихме една нейна хрумка и една изпитана сладост на милата й баба. Надявам се да ви харесат, ама искрено се надявам!



Киш със зелени зеленчуци и кори за баница





Продукти:

1 пакет пълнозърнести кори за баница (моите бяха печени на сач)

2 тиквички
8-10 розички броколи
60-80 гр сирене (козе при мен)
300 гр кисело мляко
3 яйца
2 стръка пресен лук
1 връзка спанак
2-3 стръка пресен джоджен
2-3 стръка пресен магданоз
Зехтин
2-3 с. л. пармезан
Сол и черен пипер
Кашкавал или камамбер




Приготвяне:

Подготвянето на плънката за киша започва с термичната обработка на зеленчуците. Броколито се бланшира за 12 минути в подсолена вода, след което се прецежда и топва в ледена вода (за да запази свеж цвета си). Тиквичките се нарязват на колела от 8-10 мм и гриловат на тефлонов тиган до златисто. Всяка партида се посолява и прибира в похлупен съд, за да се задуши.

Пресните зеленишки се нарязват на средни ивици и задушават под капак в малко зехтин. Овкусяват се със сол и черен пипер. Щом зеленчуците спаднат и омекнат, тенджерата се сваля от котлона и оставя настрани да поизстине.

Правоъгълна тава (моята е към 30 на 21 см) се намазва със зехтин. Отгоре се постилат 2 от трите пълнозърнести кори в пакета. Те са много големи и се получават към 6 пласта кори в тавата, които освен дъното, трябва да покриват и стените й. Тук-там корите се мажат със зехтин.

Върху основата се подреждат, небрежно разхвърляни, всички зеленчуци (спанак, тиквички, броколи). Върху тях се разпределят натрошено сирене и настърган пармезан. Накрая всичко се залива с разбитите яйца и кисело мляко (посолени и напиперени). Кишът се доизпипва с филии от избраното мухливо сирене или кашкавал и се слага да се пече на 180° С.

След около 40-50 минути, когато е приятно златист, се изважда от фурната и оставя да отдъхне за 10-15 минути. След това се нарязва и поднася.





... и


Бисквитената торта на баба

 

 

 Продукти:

36 обикновени бисквити (от по-дебелите и почти квадратни)
250 гр масло
200 гр пудра захар
Ванилия
2 ч. ч. прясно мляко
2 гол. с. л. брашно (с връх)
1 с. л. какао
Ром и хладко мляко, към ½ чаша
Настърган шоколад
Счукани и смлени орехи
Сладко от зелени смокини



Приготвяне:

Прави се маслен крем от размекнатото масло, пудрата захар и ванилията. От брашното и прясното мляко се сварява гладък крем, който се оставя да изстине с често разбъркване. Лъжица по лъжица се смесва с масления крем. На финала се слага какаото (с поръсване през цедка) и хубаво се хомогенизира.

Върху подходящо дълъг поднос се прави основа от 12 бисквити (3 на 4 броя), които преди това се топят в хладко прясно мляко, ароматизирано с тъмен ром. Отгоре се разстила слой от крема (около ¼), поръсва се с орехи и парченца зелени смокини. Това се повтаря още веднъж. Тогава се слага трети етаж от бисквити, който се измазва само с крем и финализира височината на тортата. С останалия крем тя се намазва и от четирите си страни.

Накрая се украсява с орехи и настърган шоколад отгоре, а отстрани се облепва със счукани орехи.

Охлажда се в хладилника и се поднася студена, на квадратни пасти.





 *                             *                              * 


Това са двете рецепти, които изпълнихме.
Отново благодаря на всички ви за търпението, надявам се да го оправдавам...

Ще завърша с Тикините вкусотии през моя обектив и...







... ще ви пожелая прекрасен и споделен с обичните хора ден!

*И честит празник на всички, които днес отбелязват деня на Света Мария Магдалена!


събота, 5 юли 2014 г.

В малко по-различна светлина

Ще опитам скоро да се върна към вкусните удоволствия, дори ще бъде споделено изживяване.
Но преди това ще споделя с какво се занимавам от известно време. Стажувам в интернет радио Бинар (което е към БНР). Та уча се да бъда онлайн редактор. Навлизам в една по-особена роля, която смело се носи на крилете на иронията. Целта - да ви усмихне.
Приемам всякакви критики, защото подобен текст май пиша за първи път.
Ето и линк: http://binar.bg/15986/nay-malko-10-neshha-koito-nyama-da-nauchish-v-universiteta.
Мога да се похваля, че снимката също е моя... ;)

Приятно четене!