петък, 28 септември 2012 г.

Хайде на суши!

"Суши, суши...", "О, виж, суши!", "Суши?"... Това са само част от възгласите, които чувах това лято на работното ми място. Да, през топлите дни на 2012 г. се подвизавах на това местенце, наречено "Oki sushi". Ако някой желае, може да разгледа профила на заведението във Facebook. Няма как да предложа връзка към него, тъй като с тази социална мрежа сме на "Вие", дори не се поздравяваме, когато се срещнем. Просто се подминаваме взаимно - нито тя ме забелязва, нито аз имам желание да й предоставя каквато и да е информация за мен под формата на "фейсбук акаунт"...

И така. Всичко започна още в края на месец юни, когато отидох на интервю, харесаха ме (поне така мисля, пък и ме взеха на работа), на мен също ми хареса там и... започнах. Малко по малко, после повече и повече... Постепенно дните се занизаха, аз свикнах с обстановката и по-голямата част от времето ми преминаваше в "Сушито".

Честно да си призная - беше ми интересно, приятно и много полезно. Научих се на още повече търпение, на това да се справям в напрегнати ситуации. Научих се да не обръщам внимание на човешката глупост и наглост (съжалявам, но съществува и броди сред голяма част от българските клиенти). И не на последно място - научих се да правя и суши. Не е никак лесно. Цял ритуал си е дори миенето на ориза. Както казваха шефът ми и колегата Вальо "миенето на ориза си е медитация". Да си призная, понякога ми беше скучно, защото 20 минути да плакнеш тези зрънца и да стоиш на едно място... Но - търпение му е майката, нали така се шири в съзнанието ни тази звучна мисъл...

Успях да свия няколко успешни ролки суши, успях и да се проваля с някои. Но важното е, че методът ми е показан, опитах се да го усвоя, пък като нищо един ден ще се пробвам и вкъщи да си направя суши. Ето ги и моите творения:

      Това е маки авокадо. Вътре има сирене "Филаделфия" и сусамче, абе много е вкусно.


Това са два вида суши. Разликата между тях е, че при едното норито (водораслото) е отвън, а при другото е отвътре. Вляво е Веге рол, а вдясно - маки октопод. Вегетарианската част от хапването в случая е отново с "Филаделфия", сусам, а зеленчуците са авокадо и морковче. Октоподчето - то се къпе в малко майонеза и е страшно вкусно.

Това беше една моя импровизация, в която включих Мини калифорния рол - ролка, която приготвих със сьомга, авокадо, "Филаделфия" и много сусам. Топченцата, които красят другата част от дъската, са т.нар. нигири. И тяхната изработка си е сложен процес - трябва да се оформят много внимателно, така че всяко зрънце да си намери местенце, но да не пречи на другото. Идеята е да има форма, но самото топче да не е сплескано, за да попива добре в него соевият сос и да е вкусно. В случая моите нигирита са със скаридка, сьомга и октоподче.


Моите произведения не стигаха до клиентите, защото все още се учех. Но пък колегите казваха, че са "перфектни". Моят стомах определено беше на същото мнение.

"Суши", по думите на моя шеф, означава "вкусен ориз". Грешна е асоциацията ни за ориз със сурова риба. Самата сурова риба може да се хапне отделно и се нарича "сашими" - голяма вкусотия е. Суши като ястие не е нещо претенциозно и изискано, а по-скоро вкусна "закуска". Традиционно се сервира с маринован джинджър/джинджифил (розовите парченца в бялата сосиерка), чиято роля е да неутрализира вкуса на дадено суши, за да се усети добре вкуса на друго, както и със соев сос с уасаби. Уасаби е японска горчица, която се приготвя от японски хрян. Зелена е на цвят, доста специфична като вкус и....да, човек добре си поплаква при консумацията й. Но не повече от това да приготвиш уасабито - що сълзи потекоха тогава. Но прав е Марти (собственикът на заведението) - "Уасабито е най-приятната причина човек да си поплаче". В умерени количества комбинацията между уасаби и соев сос е изключително вкусна и незаменима при хапването на суши. Иначе суши може да си направи всеки, който има желание. Просто трябва малко търпение и усвояване на някои тънкости. И... воала, имаме си една голяяяма вкусотия!

Сега ще ви представя и хората, с които си прекарахме добре в "Сушито". Колегите ми - Вальо и Сани. Големи симпатяги. Благодаря ви за чудесните моменти, беше ми много приятно да работя с вас!



Големи майстори са. Готвят страшно вкусно и бяха много търпеливи, за да научат и мен да приготвям вкусно суши. Вальо, Сани, страшни сте. Ама не се сърдете, биричка едва ли ще пием заедно - нали знаете, че и с алкохола сме на "Вие". Иначе може да ви правя компания. Желая ви много успех във... всичко. =)






На тази снимка са трите гряха - така и не запомних кои са, но пък са интересни. Статуетка на Буда, който се опитва да ми открадне зеления чай с жасмин, ама не, не си го давам. А долу се показва Те Макито със сьомга на Сани - беше специално за мен!

Тук се подвизават госпожица Розовелка - ръчна изработка на Сани. А до нея са големият "гад", както Вальо го нарече (тайнственият жабок, за който знаем само, че е подарък и толкова), и Прасчо, който събира бакшиши от доволните клиенти. Абе, уютно местенце е "Сушито".

И ако ви се хапва суши, без да имам за цел да правя реклама, "Oki sushi" наистина е правилното място. Цяло лято прекарах там и мога да го потвърдя. Храната се приготвя с голямо старание и внимание. Все пак всяко оризче е от значение и е на мястото си, за да може всички зрънца заедно да създадат толкова вкусното японско нещо, наречено суши. Иначе, ако не греша, родоначалник на това ястие са корейците. Знаят какво да хапват хората и това е.

И за да не звучи прекалено родоотстъпнически тази публикация, ще завърша така - опитайте суши, няма да ви отрови суровата риба (а има толкова много вариации), ще останете доволни. Хубаво е човек да има смелост и да експериментира в живота си. Било то и с хранителните си навици. НО, появява се едно "но" - не забравяйте и българските ястия, които по нищо не отстъпват като вкусови качества. В подкрепа: "What is patriotism but the love of the food one ate as a child?"  ~Lin Yutang

Да ви е сладко - и на трапезата, и в живота!

четвъртък, 20 септември 2012 г.

С дъх на... есен

Ами, да, лятото си отиде... Дали ни се иска - есента не пита. Дойде и нейният звезден миг. И сега тя ще се развихри с всичките си багри, красоти и неочаквани промени...

Есента е особен сезон. Тя носи след себе си емоциите и жарките спомени на лятото, а в същото време предвещава мразовитата, но приказна зима. Едновременно закачливо студена и потайно топла, неочаквано ни поднася своите изненади.

Но може би в това се крие магията на есента. Защото тя е различна, цветна, връхлитаща и нахална. Не се интересува от молбите за още няколко топли дни... Не чука на вратата, а влиза гръмко. Излива порои след себе си, оставя кални следи от мокрите и кални улици, прекършва сухите клонки с пожълтели листа и връхлита с гръм и трясък. 


Колкото е противоречива есента, толкова противоречиви са и хората през този период. Не само външно, но и вътрешно. Може би виновни са замайващите ярки краски...


































И ако доскоро търсехме някое прохладно местенце, където просто да помечтаем, то есента предлага безброй прохладни кътчета, където да се дивим на чудните й красоти. Всяко едно дърво би ни разказало нейната приказка, стига да пожелаем да я чуем...

Всичко се променя. Нищо не е вечно, нали така? Дори времето е абстрактно понятие - неразбрано и илюзорно...

петък, 14 септември 2012 г.

Дойде моментът и на първата ми публикация...

Здравейте!
От дълго време разглеждам блоговете из интернет. Ако трябва да съм максимално откровена - в полезрението ми основно са кулинарните блогове. Изключително се радвам на интересните рецепти, придружени с любопитна информация, красиви снимки и... всякакви други нещица, в зависимост от автора на конкретния блог.
Та след дълго ровене, разглеждане, любуване, размишления и желание, реших аз също да създам свое виртуално местенце, където да споделям с вас приготвени от мен ястия, впечатления за случващото се около нас, както и лични размишления. Надявам се да не ви отегча още в началото... =)
Предполагах, че първата ми публикация ще представи някой любим десерт, защото това е любимата ми част от кулинарния свят - сладкарството. Още помня как преди десетина години (сега изниква въпросът на колко съм - на цели 20 години) правих за втори път домашни блатове за торта. И ако първите бяха съпроводени от късмета на начинаещия, то вторите далеч не бяха успешни... Всяка хапка от тях имаше ужасно тръпчив вкус на сода за хляб... Нищо, човек се учи, а аз винаги ще се уча.
В началото се ровех из познатите ни готварски форуми, после започнах да (опитвам) снимам. Но за да покажа направеното, снимките ми трябваше да бъдат публикувани в интернет. И така дойде времето на албума ми "Моите вкусотийки" в www.snimka.bg. Ето линк към началните ми стъпки - http://gigata.snimka.bg/cooking/moite-vkusotiiki.215217.all .
Сега вече амбицията е да се справям още по-добре, да снимам по-успешно и да споделям с вас. И ако все още не съм ви досадила, то ви казвам "Добре дошли в моя нов и първи блог "Мус от краски и мечти..." Надявам се тук да създам уютно местенце за очите, разума и душата. Ще се радвам на вашето одобрение, критики и коментари!"

И след дългото представяне, вероятно ще следват още и още думички по тази тема (но по-нататък), нека ви представя една любима и още толкова - лесна рецепта. Научих я от двама близки приятели, които в момента живеят в Италия. Да, става дума точно за спагети. Класическа рецепта, която е изключително вкусна. Сърдечно благодаря, Ели и Ники! Ще ги нарека със следното име, защото звучи приятно - по предложение на друга добра приятелка.

Чесновите спагети

 

Необходими продукти:

200 гр. спагети
1 яйце
2-3 скилидки чесън
2-3 лъжици зехтин (олио)
подправки

Сваряваме спагети за около 6-8 минути (не повече, не трябва да са преварени). Прецеждаме през гевгир под студена вода.
След това загряваме зехтина/олиото и съвсем леко запържваме накълцания в него чесън (не бива да загаря). Слагаме спагетите в съда със зехтина и чесъна и разбъркваме няколко пъти. След това чукваме яйцето върху спагетите и разбъркваме енергично. И... това е.
Сервираме с пресни подправки - в моя случай е с босилек.

Има няколко вариации. Ако се използват сухи подправки, добавяме ги, докато спагетите се готвят в зехтина. Ако решим да не използваме подправки, може да експериментираме с различни сосове. "Италианските ми приятели" предложиха доматена паста с пеперончино. Не по-малко вкусно е с домашна лютеничка или доматен сос за спагети. Ако сте почитатели на източния вкус, добавете просто малко соев сос (тогава спагетите напомнят много на пържения нудълс от китайската кухня). Нещо, което също се получава вкусно и открих наскоро - соев сос с малко лимонов сок, много вкусно и свежо.

Ами това е. Спагетите са много лесни, гарантирано вкусни и позволяват доста експерименти. Надявам се да опитате и след това да споделите впечатленията си.
Добър апетит!




























Какъв по-добър завършек от споделената вкусна храна с любимия човек и чаша вино...