Капчица цвят

Онези настроения? Да, точно онези. В които умът ти се бори с несъществуващи парадигми и изявлени  лудости. В които душата ти рови и рови, не спира да търси и кога ли открива. В които се чудиш къде си, после осъзнаваш, а още по-късно отново изгубваш. И така засега, понякога и с последствия.

А на момента се луташ... В тъмното? Или пък в светлото? Кой ще ти каже? А защо ти е необходимо чуждо вмешателство? Всъщност и сам можеш. Можеш да се изправиш, да изтърсиш събралите се прашинки и да разтъркаш очи. Хубаво ги разтъркай, за да видиш добре светлината. Така, че да те заслепи и после да се чудиш къде се намираш. Но ще откриеш - точно тук, между него и нея.

И когато откриеш, капка по капка ще разсееш мъглата. Ще избистриш потъналото в нищо съществование, станало лениво и обезкуражено. Дори обезглавено. А може би изгубено отново?

Не, точно там си е. Далеч от теб, но толкова, колкото да протегнеш ръка и да го уловиш в шепите си, да го стиснеш в пръстите си и да го изсипеш върху пясъка. Но после не го събирай, няма смисъл. То вече е пропито между малките песъчинки и само сянката му се прокрадва на повърхността. Само ароматът му владее пространството.

Когато все пак решиш да бръкнеш надълбоко, да разровиш сплъстените тленности и да разкриеш тъй закътаното всичко, то ще е там. Ще е там и ще те чака в готовност. С ярост ще се слее с душата ти, а после страстно ще ти разказва приказки. Ще те омае, но не се поддавай. Бъди разумен и вземи най-правилното решение. Избери онзи твой свят, шарения, многоликия. Избери го и здраво го стисни, осъзнай мислите му и не го изпускай.

И когато миг и вечност се слеят, то ще те чака там - в нищото и всичкото. Ти просто направи крачката, за да го достигнеш. И се влей в него. Но не със сила... Защото капките са крехки и само едно погрешно движение може да ги събори. А паднат ли, изчезват, пропиват се. И дори да осъзнаеш, късно е. Затова пази ги, оглеждай се в тях и те ще ти разказват. За хубавото и лошото, за вселилото се в теб. А ти рисувай шарения си свят!

*

Едно другарче всеотдайно ме напътства по трудния за мен път на фотографията. Ама съм си инат и не се давам, уча се с огромно желание. И макар същото това другарче да ме очаква на едно изключително приятно и изпълнено с позитивизъм местенце, аз още не събирам смелост. А там толкова пчелички усърдно и с желание творят - без умора. Предизвикват се и със замах изпълняват.

Та реших и аз да се предизвикам, макар и само в моето местенце - за момента. Ще бъде всеки месец, по веднъж. Макар и със закъснение, това е моят избор за месец януари - капчица цвят. Няма да си задавам тема, всичко ще е подчинено на някакви настроения... :)