вторник, 30 септември 2014 г.

Скрито богатство

Цял живот го търсиш и яростно се стремиш да го получиш. Гребеш с пълни шепи, а понякога те толкова преливат, че усилено се връщаш и събираш остатъците. Гордееш се с натрупаното и ревностно го пазиш. Милваш го, отдаваш му вниманието си и в един миг се оказваш негов роб.
И докато заслепено си гонил вятъра, без да се замисляш това ли е богатството в твоя живот, хората вече ти махат за довиждане, а някой дори шепнат "Сбогом!"  И въпреки това продължаваш. Събираш, разпределяш, съграждаш и забравяш, че освен себе си, има и друго, което ти е скъпо. Друго, което вече е създадено и очаква твоята помощ. Да му подадеш ръка, да запълниш празнината, да подариш усмивка в безнадеждните моменти.
Но толкова ли е силно желанието ти? Толкова, че новото безмилостно те влече към безкрая, а завещаното тъне в мрака. Плевели се провират там, където ти трябваше да намираш покой. Крадци са се разпоредили с това, което трябваше да ти навява нежност. Безвремие е изтрило и малката трохичка, завещана в сърцето ти.
Но когато останеш сам със себе си, покани онези прашни спомени. Приеми ги в своя бляскав дом, покажи им колко много си постигнал. И ако те останат мълчаливи, опитай да ги омилостивиш. Понякога ключът все още е в бравата и тихичко очаква твоя досег. Не за да заключиш завинаги миналото, а да му дадеш от пресветлата си жажда за бъдеще!





И моята снимка за месец септември...


21 коментара:

  1. Определено твоята страст е не само кулинарията, а и журналистиката. Обичам да чета и препрочитам твоите постове, пълни с такива смислени мисли. Това определено е твоето призвание Усмивке, не само сбъдната мечта :) Желая ти прекрасен и усмихнат месец октомври Гери !

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Вили, много ти благодаря! За жалост, бих казала, журналистиката все още си е мечта, защото за момента не се занимавам с това извън университета. Искрено се надявам скоро да е различно... Радвам се, че наираш смисъл тук. :) Усмивки и от мен!

      Изтриване
  2. :)Сякаш четях собствените си,не написани мисли....Така е,Гери.....в егоистичната си алчност не уважаваме завещаното...,не си даваме сметка,че много по-ценно е да съхраниш отколкото да придобиеш...нахално си мислим,че времето е пред нас и немърливо извръщаме глава от прашните бабини скринове и настървено събираме средства за луксозните,лъскави картонени мебели:)))))
    Снимката ти е великолепна!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Миленче, болезнено права си... Благодаря ти, че намина при мен! ;)

      Изтриване
  3. Красив септемврийски кадър, Гери! Даващ надежда, очакване и едновременно с това навява носталгия!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Дани, искрено се моля надеждата да е по-силна от другото...

      Изтриване
  4. Водовъртеж, Гери ... Нещата от живота ... Но дано не потънем! А ако-когато изплуваме, ще поемем въздух дълбоко и ще погледнем към слънцето ...
    Прегръдка, Гери!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Албенче, то винаги ще грее с вяра!
      Прегръдка и от мен! :)

      Изтриване
  5. Чудна девойка си ти, Гери! А перото ти е уникално, да знаеш - ти трябва да пишеш!!! Но нещо сериозно, книга...замисляла ли си се над това, ако не - време ти е!
    За вложените чувства ми е най-възторжено - бликат, докосват, заливат!
    Дали в гоненето на мечти, цели и химери не пропускаме не по-маловажни неща и далеч по-стойностни...?!? Така умело питаш нас и себе си именно това нали?
    Дали и колко по-важно е да си завършил престижен университет, устремен към бляскава кариера и в крайна сметка точно защо? - за да караш луксозна лимузина, да почиваш на някой остров или нещо от сорта, но си останал сам. Или примерно не си завършил (просто защото не си имал да речем финансова възможност, или си разбрал, че твоето призвание е да бъдеш примерно шивачка), но си намерил своята любов и щастие, спечелил си пари с къртовски труд и си ги дал всичките за болен приятел...Чие житейско верую е по-правилно и кой от двамата е постигнал повече - кое богатство е по-ценно?!?
    Благодаря ти, Гери, че ни караш да мислим не само с ума си, но и с душата си, приземяваш себе си, но и тези, които те четат! Прегръщам те горещо и все повече ми си иска да те познавам и на живо!
    Много ме развълнува, дете!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Веси, а да знаеш ти мен колко развълнува... Искрено се радвам, че те има тук и ти благодаря за вниманието, милите думи, разбирането и окуражаването! Благодаря ти!
      Надявам се всеки да намери своя пристан и да се чувства щастлив... Моята душа наистина обича и е обичана, няма по-голямо щастие от това! :)
      Относно писането... Знам ли, Веси, нямам смелост. Не мисля, че мога да се справя и че някой ще чете моя книга. Даже нямам смелост да мечтая толкова...
      Много те прегръщам, Веси! :)

      Изтриване
    2. Уверявам те - близо си то тази мечта, само трябва да си повярваш!

      Изтриване
  6. Ти, мила, притежаваш страхотен талант и той е в писането, думите, изразите, начинът по който го правиш е впечатляващ. Обичам да те чета и винаги се радвам на твоя публикация. Страхотна снимка и много смислен текст. Прегръдки, с пожелания за прекрасен октомври!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Катенце, дали... Искрено се надявам да е така! Писането е мое смислено отдаване... Благодаря ти за всичко! Прегръщам те и аз! :)

      Изтриване
  7. Мило ми, Гери, мога да кажа и то много отговорно, че ти си ни мисълта и разума и писанието. След всяка твоя такава публикация се събуждат мисли! Прегръщам те много!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Павлинка, направо не знам какво да кажа... Благодарна прегръдка имаш от мен!

      Изтриване
  8. Гери, трябва да пишеш. Помисли за още един блог, но този път за поезия :-)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Мими, ти винаги ме подтикваш, но нямам смелост за подобно нещо... Аз си драскам за себе си, не знам даже колко е поезия. Но ако не друго, трябва поне и за себе си да го развивам, защото нещо съм изоставила... Благодаря ти! :)

      Изтриване
  9. If you ever decide to write a book, please, consider me for a copy. Hugs, my dear and enjoy your good weather.

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Zoki, my dear Zoki, you will make me cry... Thanks a million!
      Hugs and kisses, my friend! I wish you all the best!

      Изтриване
  10. Ах, Гери думите ти много ме развълнуваха.
    Понякога е по-добре да заключиш вратата на миналото, да захвърлиш ключа някъде в средата на морето-океана, за да не можеш никога да го намериш. Защото рано или късно, ще мина една блуждаеща мисъл в главата ти да отключиш и открехнеш вратата на миналото и да надникнеш там, за да се убедиш, че си сгрешил, когато си я заключил...но там, нищо не се е променило...
    Така е. Ставаме роби на всичко около на нас, на придобитото, на купеното, на любеното...на всичко..Осъзнаваме и все пак продължаваме..
    Живота, който сме получили, като дар е най-ценното и най-крехкото на планетата...И колко и да е кратък, и колко и да е тежък все пак е прекрасен..
    Прегръщам те, миличка!

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Аз само ще се съглася с теб и ще ти изпратя усмихната прегръдка, Алечка! :)

      Изтриване