Скрито богатство

Цял живот го търсиш и яростно се стремиш да го получиш. Гребеш с пълни шепи, а понякога те толкова преливат, че усилено се връщаш и събираш остатъците. Гордееш се с натрупаното и ревностно го пазиш. Милваш го, отдаваш му вниманието си и в един миг се оказваш негов роб.
И докато заслепено си гонил вятъра, без да се замисляш това ли е богатството в твоя живот, хората вече ти махат за довиждане, а някой дори шепнат "Сбогом!"  И въпреки това продължаваш. Събираш, разпределяш, съграждаш и забравяш, че освен себе си, има и друго, което ти е скъпо. Друго, което вече е създадено и очаква твоята помощ. Да му подадеш ръка, да запълниш празнината, да подариш усмивка в безнадеждните моменти.
Но толкова ли е силно желанието ти? Толкова, че новото безмилостно те влече към безкрая, а завещаното тъне в мрака. Плевели се провират там, където ти трябваше да намираш покой. Крадци са се разпоредили с това, което трябваше да ти навява нежност. Безвремие е изтрило и малката трохичка, завещана в сърцето ти.
Но когато останеш сам със себе си, покани онези прашни спомени. Приеми ги в своя бляскав дом, покажи им колко много си постигнал. И ако те останат мълчаливи, опитай да ги омилостивиш. Понякога ключът все още е в бравата и тихичко очаква твоя досег. Не за да заключиш завинаги миналото, а да му дадеш от пресветлата си жажда за бъдеще!

И моята снимка за месец септември...