Когато малко значи всичко

Какво означава да имаш малко? Кое е малко? Колко е малко? Малко е за теб, за мен, а може би не е. А за другиго сигурно е всичко. Светът е многообразен и прекрасен, безкраен в съзнанието ни. Светът е суров и същевременно - толкова красив. Светът е това, което виждаме, чувстваме, преживяваме.
Светът понякога ни дава много, понякога взима всичко от нас. Но може ли да се вземе всичко? Не е ли най-важно да запазим себе си? Онази частица, която ни вдъхва жизненост и желание за съществуване... Онова вълшебство, глътката обич, която осмисля всичко.

Искам да ви разказа за един ангел, посветил себе си на другите. Осланящ се на душата си и раздаващ се изцяло. Изключително силен и борбен дух в тяло на нежно момиче. Момиче, което заслужава всичко, момиче, което всъщност го има - защото има себе си, запазила е истинското аз. Едно колкото обикновено, толкова и необикновено момиче, на което искам искрено да кажа "Благодаря! Благодаря, че те има! Благодаря, че светът с теб е по-добро място!"

Ако все още не сте се досетили, аз ще ви покажа нейната история. История, която Наталия Симеонова сподели с нас. История, която се настани дълбоко в мен и, сигурна съм, в много други души.

Тя се казва Донка, а брат й - Божидар. Орисани са да се борят ежедневно с трудностите на тежко заболяване, но не това е най-важното. Защото животът струи от тях - във всичките си форми. Очите им, усмивките им - там е всичко, всичко, всичко и по много. Толкова чисти, толкова човешки... Ето ТУК можете още веднъж да почувствате техния свят.

Няма да имам мира, ако не излея това... Част от него ще запазя за себе си, защото то е просто усещане, изживяване... Другото, което ще кажа, е малко хаотично, но емоциите са силни и някак думите се редят сами...

Нека наистина видим през техните очи. Нека усетим светлината, която всеки ден ни засвидетелства живот, нека се усмихнем на всичко, което имаме. И светът наистина ще бъде по-уютно място, в което всеки може да намери себе си...

Усмихвайте се, защото е истина - и заради себе си!

:)))

Наопаки

Навън е мрачно и доста студено, а на мен ми е едно усмихнато и позитивно. И дъжд превалява, но в съзнанието ми греят хиляди лъчи. Спуска се на моменти мъгла, ала аз ясно виждам, че може и по-добре да е.
Есента определено е дошла. Вече дори удобно се е настанила в креслото си, но аз тайничко я избутвам, оставям й място колкото да не се преобърне от малкия ъгъл - все пак си има ред. И макар лятото да си отиде, аз все още не го пускам, в мечтите ми то е там - моето лято, неизживяно, но очаквано и търпеливо. Пак ще дойде! Но преди това очаквам мъъъничко слънце, та да се зарадвам на една обещана разходка навън.
И като сме тръгнали наопаки... Започна учебната година, но не ми е неприятно след края на ваканцията, даже напротив - с нетърпение очаквах отново да се вкопча в нещо любимо. Изникват някакви малки спънки, но опитвам да ги прескачам - ей така, колкото се може по-високо и по-далеко, та да не обръщам особено внимание. Имам огромно желание за готвене и споделяне, ама не, няма с какво да онагледя случващото си. И не за друго, ами защото нямам пособието... Е, може и да нямам за момента, ама имам близки, които са така мили, че да ми угодят на лудостите и да ми подарят миг на щастие, да се наснимам на воля (родителите на половинката за пореден път ми услужиха с фотоапарата си)...:)
Затова ви каня на топла чаша ароматен чай, придружен от вкусен и, както се доказа, хитов десерт - аз черпя. :)

Супер сладкишът

 

Позволявам си да преименувам сладкиша. А и как да се сдържа, когато вкусвайки го, бабата на моята половинка възкликна "Гери, супер е!" :) И така се роди "супер сладкишът". Та затова искам да благодаря сърдечно на Дианка за поредната прекрасна рецепта за този супер сладкиш, който се услади мнооого на всички ни. Диди, благодаря ти искрено за споделеното блаженство и за това, че винаги си така сърдечна и мила, неизчерпаем извор на идеи си ти!

След всички превъплащения на този изключително вкусен десерт, реших да следвам рецептата на Диди и в същото време да се повлияя лекичко от останалите предложения. В крайна сметка се получи комбинация от плътен, шоколадов вкус, съчетан с приятната нотка на добре узрели сини сливи и фин чийз пълнеж. И всичко това поръсено с щипка какао, мъничко канела и много любов! :)

Ще цитирам рецептата на Дианка с промените, които си позволих (Диди, надявам се, че нямаш против).

Необходими продукти:

- 100 г натурален шоколад (50% съдържание на какао);
- 125 г масло;

- 1 и 1/2 ч. ч. + 1 с. л. захар (предпочитаме по-сладките десерти);
- 3 яйца;

- 1 ч. ч. + 1 ч. л. брашно;
- 1 ч. л. бакпулвер (без връх);

-  250 г крем сирене (2 пакетчета от българското крем сирене);

- 1 ч. л. ванилова захар;
- 1 щипка сол;

- 1 щипка канела;

- 1 ч. ч. почистени сини сливи, нарязани на малки кубчета.

Приготвянето е така, както Дианка е обяснила.

С някои малки разлики при мен - плодовете смесих с лъжицата захар, лъжицата брашно и канелата (без алкохол). Шоколадът и маслото стопих не на водна баня, а в микровълнова фурна за около минута. Също съм използвала повече захар за самия сладкиш.

При разпределянето на пластовете шоколадовата смес затоплях периодично за около 10 секунди отново в микровълнова фурна, защото се беше сгъстила и разстилането й беше по-трудно. Печенето ми отне около 50 минути.

Напълно изстиналият сладкиш обърнах и поръсих с какао, а накрая и с малко шоколадови стърготини, които слънцето побърза да стопи... :)

И след всички приготовления, резултатът е ето това чудно, шоколадово, плодово, с чийз пълнеж, много вкусно и сладко изкушение... Ама си заслужава всички суперлативи - рецептата наистина е много добра. Диди, още веднъж благодаря!

Желая на всички ви спокойна нощ, изпълнена с приказни сънища, споделени емоции и много вдъхновение за последвали творения - кулинарията винаги си заслужава! А и всички любими хора - защото храната е истинска наслада само когато е споделена. :)))

Душевно спокойствие

От няколко дни сме си у дома, в нашето си у дома. Колко чаках този момент, как копнеех да стъпя на родна земя и да успокоя мислите си... Не съм вярвала, че така силно ще милея за всичко родно, за всичко мило и драго, дори за неволите, които тежат на плещите ни тук. През последните дни на Острова това беше основният ни стимул - остават само няколко дни, още съвсем малко...

Всеки път, когато видех самолет из просторните небеса, моите мисли бяха все там, при всичките ни близки и мили хора. Колко пъти сънувах приятели и роднини, колко пъти мислено се пренасях при тях, за да заблудя съзнанието си и да му даря малко отмора.

Знам, че всяко нещо си има причина, има смисъл и бележи житейския ни път - за да извлечем поуките си, за да вдигнем отново очи нагоре и да погледнем на реалността с нов мироглед.

Не съжалявам за нищо или по-скоро се опитвам да е така. Дълбоко в себе си съм разочарована. Питам се защо въобще ми хрумна тази идея, защо действах на момента и без сигурност дори в себе си - както никога. Аз, която винаги обмислям, премислям, че даже и в повече. Аз, която не поемам излишни рискове и винаги действам, когато се чувствам напълно уверена. Но... това е. Сякаш нещо ме подтикна да преодолея себе си в онзи момент и да си кажа "Кога, ако не сега?"

Все още връщам лентата назад, опитвам се да извлека положителните страни от едно подобно начинание. Може би имам нужда от отмора, от отдалечаване, от себеосъзнаване, за да видя и хубавото. В момента горчивината все още ми напомня за себе си и някак пречи дори и на малкото сладина в цялостната картина. Усещам и вътрешно съпротивление, дори нежелание. От мен очакват да разкажа за "лятото", за това какво сме видели, какво сме научили - много, наистина, няма защо да си кривя душата. Но нямам сили точно за това...

Обещала съм споделя за преживяванията си и още отеква "Разкажи, за да знаят хората, че не е това, което си мислят. Вече две години виждам колко грешна представа съм имал. Ще завърша образованието си тук, но ще се прибера един ден. Аз не мога да се чувствам добре и свободен в друга държава освен България." Но, стари мой приятелю, имам нужда малко да забравя, за да дойде времето и на това споделяне. Може би тогава ще е късно, може би ще се заличи онази нотка яд и съпротивление, която исках да излея, ала... Така го чувствам, така ще направя.

Най-важното за мен сега е, че сме Тук. Бунтът ми срещу неправдата, която ни е завладяла в България, няма да утихне. Аз съм приела личната си мисия да дам от себе си, за да опитам да надмогна и да надграждам. И нищо няма да ме спре. Но извън тези вълнения, душата ми е окрилена. Точно от това душевно спокойствие имах нужда. Точно тези планини, равнини, поля и нивя исках да зърна. Точно тези тревички, цветенца, дръвчета и камъчета исках да запазя за себе си.

Колко мъка и дразнение изпитвах преди. Не исках да приема, че някъде може да е така подредено, а при нас - не. Сега е съвсем различно... Сега са ми мили и черните пътища из родните селца, и порутените на места къщурки... Да, знам, че може и по-добре, винаги може. Но това е нашата действителност. С ново отношение и още по-голяма амбиция ще продължавам започнатото, към по-добро. И дано да успея, само да сме здрави. :)

И за да допълня вътрешния си всемир, искам да ви покажа красотата, на която се любувам в момента. Малко позакъснели кадри, запечатали цветовете на отминал сезон, но мили на сърцето ми.

                                                                  *               *                *


За добро или лошо в момента съм без фотоапарат... Без да усетя го изпуснах, строших и малкото възможности, които вярната ми "сапунерка" имаше. Старата Англия отне и това от мен, но не и вдъхновението... за всичко. То винаги ще е тук. :) 

И още нещо - Лети, не съм забравила! Имам ли възможност, веднага ще изпълня обещанието си. Още веднъж сърдечно ти благодаря за търпението! 

                                        
                                                                 *                *                  *

Желая ви много усмихнат ден, изпълнен с вдъхновение и щастие от душевен всемир!

И нека по-често се завръщаме към бащината къща. Както Дебелянов е спомнил...

Една годинка вдъхновение, вълнение, магия...

Обещах си, че ще си върна Моето Вдъхновение. А обещанието си е обещание, трябва да се спази. И най-много ме радва, че не беше насила, защото просто ми се иска да е така, ами си се възроди самичко, предусещащо, че вече е време да се завърне при мен.

Чудих се за причината... Все си мисля, че колкото повече наближава моментът, в който ще стъпя отново на родна земя, толкова по-спокойна се чувствам и някак нещата си идват на мястото. Отново имам желание да се завъртя в кухнята за нещо по-интересно, отново имам желание да запазя спомена за приготвеното, отново някак ми е по-леко... И се надявам скоро всичко да си е не "малко по малко", а "изцяло". Но съм търпелива, малко остана. =)

Има обаче още една причина за възвръщащото се вдъхновение. Днес имам празник, по-точно моето виртуално местенце има празник! И този празник е споделен, нали така? Защото блогът е част от мен, където изливам емоциите и възприятията си чрез всеки кадър, чрез всяка дума... Затова приемам празника за личен, защото всичко, случващо се тук, е част от моята личност.

Днес се навършва точно 1 година, откакто създадох "Мус от краски и мечти...". Как се случи ли? Просто го исках. Обзе ме огромно желание и аз да имам свое местенце, където да дам воля на две от най-големите си страсти - готвенето и писането. Помня, че дълго говорех за това на колегите ми в суши бара, където работех по-миналото лято (тук съм разказала и за тях). Постоянно обяснявах как разглеждам толкова много блогове и как най-накрая и аз ще си направя. И взех, че се реших и си създадох мой блог. Близо седмица не публикувах нищо, стоеше си празно. И точно след седмица, на 14 септември (Кръстовден), се появи и първата ми публикация.

Малко плахо, но пък с голям ентусиазъм се впуснах в блогосферата и целия този свят, който се създава тук. Определено ми беше интересно, вълнуваше ме какво се случва, отбива ли се въобще някой и при мен... Имах чувството, че пишех за себе си, някак се поколебах дали да продължа. Ама такава съм си, винаги искам всичко да се случва сега, на момента. Е, затова си имам половинка, която да ми помага и заедно да постигаме желания баланс. И с негова подкрепа, както и с още няколко мили думи като "Ей, Гери, видях блога ти и много ми харесва. Кога ще има и втора публикация?", реших, че има смисъл това, което съм започнала. Щом доставя радост на мен и на хората, които са решили да наминат, значи трябва да продължа. И така, малко по малко, стъпка по стъпка колелото се завъртя. Магията от блогването тотално ме завладя, всичко беше така вълнуващо... А когато започнах да срещам и толкова приятни личности като всички вас, ех, как да опиша колко голяма беше радостта ми... Няма как, защото не само беше, ами Е, продължава да бъде.

Затова искам да споделя днешния повод с всички вас и да ви почерпя с нещо сладичко. Мислех си да е мус, щеше да е по-тематично... Но някак съм тръгнала тази година на чийзкейк вълна и това е съпътстващия десерт за празниците. :)

Чийзкейк с малинов конфитюр

За рецептата се доверих на Ани от "Вкуснотека" и нейния най-лесен чийзкейк с боровинки. Ани, сърдечно ти благодаря за споделеното сладко вълшебство! Всички останахме очаровани. Специални поздрави и на теб, и на автора Васко Василев!

Аз и тук реших да експериментирам... Мисля, че не загубих от това. Пък и щом срещнах само доволни усмивки, какво повече да искам? =)

Необходими продукти за основата:

- 400 г пълнозърнести бисквити (т. нар. digestive biscuits);

- 75 г меко масло.

Бисквитите се натрошават на ситно и се смесват с мекото масло по получаването на маслени трохи. След това бисквитената смес се изсипва във форма с отделящо се дъно и хубаво се притиска до получаването на бисквитен блат.

Необходими продукти за чийз крема:

- 800 г крема сирене;

- около 200 г захар (или на вкус);

- 4 яйца;

- кората от половин лимон.

Крема сиренето се смесва със захрта и се разбива хубаво. Отделно се разбиват яйцата и постепенно се смесват със сиренето до получаването на гладък крем. Добавя се и настърганата лимонова кора. Цялата смес се изсипва върху бисквитената основа. Чийзкейкът се пече на 150° C за 40-50 минути (знам, че при Ани пише 25 минути, но при мен бяха крайно недостатъчни и следвах печенето като при чийзкейка на Йоли - около 40-50 минути до мек център).

Готовият чийзкейк, още горещ, намазах с леко затоплен конфитюр от малини (тъй като беше доста гъст и трудно се разстилаше) и оставих десерта да изстине.

След няколко часа прибрах чийзкейкът в хладилник за цяла нощ и на следващия ден украсих с резенчета зелена ябълка. 

Едно пояснение - самият крем се получи идеално гладък, но ножът ми не беше най-добрият... Затова изглежда сякаш кремът е набразден, допринасят за това и лимоновите корички. Но рецептата си е точна. ;)

Тъй като чийзкейковете със сладко, а не с пресни плодове, са си доста сладки, реших, че трябва да добавя някаква контрастираща нотка. Затова избрах да заменя ванилията в крема с лимонови корички и за украса да сложа кисели ябълкови резенчета. Определено не сгреших, защото никой не се оплака, напротив - чийзкейкът беше одобрен. :)

 

Ами, това е от мен засега. Още веднъж искам да благодаря на Ани и да й пожелая да бъде все така креативна и позитивна!

Искам да благодаря и на всички вас, мили хора, които осмисляте "Мус от краски и мечти..." и ме окрилявате да продължавам с тази си нова страст. Искрено ви желая да сте здрави, вдъхновени и все така прекрасни!

Почерпете се и да ви е много сладко - и десертът, и денят, и настроението!

До нови срещи!

 *         *         *

П. П. Все някога и с мус ще ви почерпя...

 ; )

Моментно на момента

Определено мъничко ми липсва онова, моето си вдъхновение, за да приготвям и споделям след това с вас. Някак не се получава. А понякога дори нямам желание да опитам. ОБАЧЕ няма да бъде вечно така, нали? Просто не може. Давам му, на вдъхновението ми, да си почине малко, но да се готви, защото съвсем скоро, само след 3 седмици и няколко дни, се завръщаме на родна земя. Тогава отново го впрягам здраво и нека да бъде, нека да бъде все така окриляващо ме, както досега. Не си го давам за нищо - нито вдъхновението за готвене, нито цялостното вдъхновение. Просто сега е в моментно състояние...

И все пак ме осеняват някакви мънички искри. Гъделичка ме леко, че и ръцете малко ме сърбят... Да сготвя нещо, да опитам да го снимам. А дали ще се получи... Е, може и по-добре, все си го повтарям. Но пък продължавам!

Случва се да си приготвя нещо, но да нямам желание за снимки... Което е странно, нетипично дори, но аз пак се успокоявам с това, че е моментно... Така си заминаха един огретен по рецепта на слънчевата Тики и един страхотен, наситен какаов кекс. Обещавам обаче да ги приготвя отново и да ги споделя с вас, защото наистина ни харесаха. :)

Преди това ще ви покажа три простички идеи, които взеха, че се реализираха наведнъж. Имах свободен ден, имах желание за готвене и запретнах ръкави. Нищо сложно, нищо ново, но пък вкусничко и лесно. Просто така, за да е по-приятно с домашно приготвена храна.

Картофи със сос бешамел 

Първо искам да споделя рецептата за картофи със сос бешамел. Много обичаме този зеленчук и по всякакъв начин се опитвам да експериментирам с него. Това е още една идея за вкусни картофки, която открих ето тук и приготвям вече няколко пъти.
 
Необходими продукти:

- около 1 кг картофи;

- 3-4 с. л. брашно;

- 5-6 с. л. олио;

- 1/2 ч. ч. прясно мляко;

- 1/2 ч. ч. пилешки бульон;

- черен пипер и сол на вкус.

Картофите се обелват и се нарязват на по-едри парчета. Измиват се добре и се сваряват в подсолена вода, подправена с копър (може и без копър, не е проблем). Сварените картофи се отцеждат от водата.

Отделно се сгорещява олиото и в него се запържва леко брашното. Добавят се прясното мляко и част от водата, в която са се варили картофите - в конкретния случай замених водата с пилешки бульон. Бърка се добре до получаването на гладък сос.

Когато сосът е готов, към него се добавят картофите и всичко се разбърква. Оставя се така за 3-4 минути и накрая се подправя със солта и черния пипер. Сервира се топло и се хапва с удоволствие.

 

Пиле с ориз на фурна

 

Много обичам пиле на фурна в различни варианти - и с картофи, и с ориз, и с какво ли не. Когато го приготвяше с ориз, майка ми винаги добавяше и доматен сок - едно време... Но дядо ми, и той се изявява понякога в кухнята, го правеше без домати и му казвахме "пиле с бял ориз". Е, обичам и двата варианта, но реших аз да приготвя белия. Рових се из интернет и накрая реших да действам... на око. Отново много простичко.

Необходими продукти:

- 4 пилешки бутчета;

- 1 и 1/2 ч. ч. ориз басмати (с такъв разполагах, но ще се получи добре с всякакъв ориз);

- 1 морков;

- няколко стръка пресен магданоз;

- сол и черен пипер на вкус.

Пилешките бутчета се сваряват, като периодично водата, в която се готвят, се почиства от отделящата се пяна. Когато са готови, бульонът се прецежда и се запазва.

В тавичка се слага измитият ориз и се нареждат пилешките бутчета. Добавя се нарязаният на малки кубчета морков и се поръсва с черен пипер и сол на вкус, както и с наситнения магданоз.

С около 2 ч. ч. от отделения бульон (1/2 ч. ч. използвах за картофите със сос бешамел) заливаме ястието, разбъркваме внимателно, за да не се разместят бутчетата. Печем на
200° C до готовност на ориза и леко зачервяване на бутчетата - около 20-30 минути.

Родопска закуска

 

Тук Таничка ще каже колко родопска е тази закуска. Аз така съм запомнила от майка ми този вид разядка и затова така ще я споделя с вас. Искам само да допълня, че изварата си приготвих сама. И как се стигна до това...
Прясно мляко тук си взимаме предимно от турските магазини и смея да твърдя, че е добро. Дори след 4-5 дни вече се разваля... Нещо, което не ми се е случвало с купено от магазина прясно мляко в България. Та беше останало около половин литър мляко, което пробвах да си стопля, а то взе, че се пресече... Тъкмо го изхвърлях, когато се сетих как дядо ми приготвя домашна извара. Тогава стоплих цялото мляко до завиране , добавих около 1 ч. л. лимонов сок и махнах от котлона. Когато изстина напълно, прецедих през много ситна цедка и оставих за няколко минути, за да се отдели напълно излишната течност. И така си имах чудесна домашна извара. От половин литър мляко се получи около 250 гр извара.

Необходими продукти:
- около 250 гр. извара;
- 1 с. л. кисело мляко (майка ми добавя майонеза, но аз избрах да е по-здравословно);
- 1/2 по-малка краставица, нарязана на малки кубчета (като за таратор);
- 2-3 скилидки чесън;
- 1 к. л. червен пипер;
- сол и черен пипер на вкус.

Всичко се смесва и се оставя в хладилник за около час. Може да се хапва и като салатка, а защо не и да се намаже на филийка като пастет.

*              *             *

Желая на всички прекрасна вечер и много вдъхновена седмица!

Бъдете усмихнати и дерзайте!

ツ

Сладка раздумка

Нещо подобно се получи с това предизвикателство, ширещо се през последните седмици из блоговете. И да споделя - изключително приятно ми е да прочета  написаното от всекиго, защото отговорите на толкова различни въпроси открехват нови врати, опознавам още повече конкретния човек и някак усещането е още по-приятно. Някого, когото следиш постоянно, четеш с интерес публикуваното от него, а изведнъж той решава и да те допусне по-близко до себе си. Всеки го нарече по собствен начин. Но както и да го окачествим, определено е една приятна възможност да опознаеш виртуалните си познати, които невинаги имаш възможност да срещнеш и на живо. :)
 
Ето така аз възприех случващото се с тези въпроси-отговори. И със сигурност беше удоволствие да си побъбря с всички ви, мили дами. Но преди да приключим, обещала съм на още три дружки, затова бързам да си изпълня обещанието. Макар и с малко закъснение - моля за извинение...

За да бъда безпристрастна, ще отговарям по азбучен ред - първо на въпросите на Алекс, после на Люси и после на Роси.

В приказките от шоколад... 

 

1.Защо създадохте блога си?

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1. Как и защо започнахте да готвите?
Започнах да готвя, защото много ми харесваше, нещо ме привличаше в това занимание. Има и друго. Когато бях малка, баба ми ме оставяше сама вкъщи, а тя отиваше на работа. Тогава аз започвах да се ровя из готварските й книги и смело бърках разни "вкусотии", които често отиваха на боклука. ;) Но пък човек се учи с времето, само желание трябва. 

2. Какво ви вдъхновява?
Вдъхновяват ме много неща - от онези, малките и баналните, но истинските. И ако трябва да съм честна, спокойствието - то е основен двигател, за да се разгърне изцяло вдъхновението ми.

3. Обичате ли да експериментирате в кухнята?
Определено! Много рядко изпълнявам всичко дословно, но пък и рядко действам изцяло според моите преценки. Май е нещо средно - хем имам рецепта, хем влагам от себе си. 

4. Сирена или месни продукти?
Не знам... Може би сирена.

5. Има ли нещо, което се притеснявате да приготвите? Какво е?
Конкретно ястие - не за момента. Но пък нямам много опит с готвенето на месо. Предполагам се дължи на влечението ми към десертите и тестените изделия. Но се надявам времето да помогне за всичко, което ми липсва. 

 

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...

Определено се замислих тук. Помолих половинката за жокер - той каза "шоколадова торта с киви" - нямам идея защо... 

7. Имате ли други хобита, освен готвенето?
Имам, да, и са доста. Някои от тях съм изброила в представянето "Всичко за мен".

8. Какво бихте предпочели - книга или филм?
Много зависи от настроението ми. И двете подлежат на него... Със сигурност обаче не съм от хората, които постоянно гледат филми или не могат без книга.

9. Най-красиво място, на което сте стъпвали, е...
Ако трябва да съм искрена и да споделя първото нещо, което изникна в ума ми, то ще е "душата на моята половинка".

10. Какво ви кара да се усмихвате?
Това, което споменах и по-горе. Това, което ме усмихва, всъщност ме вдъхновява да се боря, да продължавам, да преоткривам. :)

 

В света на Люси... 

 

1. Защо създадохте блога си?

В предишните отговори споменах за това.

Защо създадохте блога сиЗащ

Защо създадохте блога си

Защо създадохте блога си?

Защо създадохте блога си?

2. Какво ви вдъхновява?
Малко по-нагоре споделих и това.

3. Първото ястие, което приготвихте сами, е...
Хм... Не съм сигурна дали е точно първото, но помня, че на 10-годишна възраст изпекох първите си домашни блатове и направих с тях сметанова торта. Отгоре реших да украся с карамел - не беше най-добрата украса, но пък помня, че беше вкусна торта.

4. Червено, бяло или розе?
Не пия алкохол, така че и виното не мога да оценя напълно. Затова ще кажа, че отново зависи - и от случая, и от настроението. Но не повече от няколко малки глътки.

5. Коя е вашата щастлива песен?
Май нямам такава, но определено ми носят настроение диско парчетата от едно време. напомнят ми за това, когато с братовчедките ми бяхме много малки и танцувахме на тях, по детски...

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте...
По-нагоре се опитах да отговоря на този въпрос.

7. Считате за свой недостатък...
Липсата на търпение в някои моменти. Но се уча!

8. Какво ви разсмива?
По-горе казах какво ме усмихва. Тук ще кажа какво ме разсмива, както го разбирам аз - заблуден човек, който се мисли за някакъв, какъвто всъщност не е. Давам пример - вчера един мъж се опитваше да танцува на улицата на песни на Майкъл Джаксън - определено не можеше, но така си вярваше, с такова самочувствие беше... Определено ме разсмя.

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?
Погледът на човека и самото ръкостискане. Винаги съм уважавала здравото ръкостискане, не само при запознанство.

10. Вярвате, че...
Всяко нещо си има причина и се случва за наше добро.

 

 

В магията на кулинарния еликсир... 

 

1. Какъв кулинар сте - педантичен ,подреден и последователен или когато готвите настава лек хаос,който разчиствате в последствие?А може да има и трети вариант,споделете!

По принцип съм страшно подреден човек, който често изпада в педантичност, но с готвенето май е по-различно. Имам чувството, че след това ме чакат всички чинии, купи, чаши и т.н., за да ги измия за следващия подвиг...  ;)

2. Планирате ли предварително какво ще сготвите или действате според момента,настроението,наличностите?

Зависи от случая. По принцип обичам да планирам, но когато стомахът алармира, а времето притиска, тогава се мисли на момента. 

3. Какво питие харесвате?

Сладичко... Обичам да ми е вкусно всичко, което консумирам.  

4. С какво най-много обичате да си поглезите небцето,кое ви е много любимо ? 

Тези дни обяснявах на един от съквартирантите ни (наполовина индиец, наполовина французин), че в България наричаме с "добро прасенце" хората, които си хапват всичко, та в това число и аз, всичко ми е приятно. Особено ако някой друг ми го е приготвил и ми го поднесе с желание, тогава и късче хляб със сол ще е най-вкусното ястие.

5. Всички в дома ви ли харесвате еднакви неща или имате разногласия?Съобразявате ли се с тях и лишавате ли се от нещо само защото останалите не го обичат?

Мисля, че отговорът е ясен тук... Имам си доста капризен господин и определено се съобразяваме с предпочитанията му. За всекиго трябва да има все пак. :)

 

6. Ограничавате ли се в избора на продукти или рецепта от здравословна гледна точка?

Опитвам се и ми харесва тази идея, но не съм вманиачена. По-скоро се съобразявам с какво се храня, но не съм върл фен на био продукти и т.н.

7. До колко сте фенове на еко и био  кулинарията?Има ли нещо,което преди сте приготвяли и обичали,но вече сте променили предпочитанията и възгледите си и не го консумирате?

Мисля, че отговорът на предишния въпрос е валиден и за тук. 

8. Кой продукт или няколко изобщо не присъстват в кошницата ви?

Изобщо... Не знам. Не съм човек на крайностите, май няма нещо, което да отхвърлям напълно относно яденето. Но пък за едно се сещам - не съм опитвала и нямам желание да опитам известния английски black pudding, който се приготвя от кръв...

9. Коя е рецептата,която постоянно отлагате?

Много са, но не защото ми липсва желание. Просто обстоятелства... Но пък все някога я приготвям, аз грижливо си пазя набелязаното. 

10. Следите ли често кулинарните блогове,пишете ли коментари или просто разглеждате?

Следя любимите си кулинарни блогове и винаги щом мога, изказвам мнението си за съответната публикация. То си е своеобразен разговор с човека отсреща. Релаксирам по този начин. Блоговете определено ме зареждат с положителна енергия, толкова вдъхновение откривам в тях.

 

Няма да задавам въпроси, защото вече го направих веднъж, а повечето блогъри междувременно се включиха. Благодаря на всички, които ни допуснаха по-близко до себе си! Благодаря и за поканите, момичета, искрено се радвам, че станах част от тази сладка раздумка!

Росинце, Алекс, Люси, благодаря ви за вниманието, много ме зарадвахте! А на всички ви желая прекрасни почивни дни, с много усмивки и в компанията на любимите хора! :)))

Ако бяхте храна, щяхте да сте....

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

1.Защо създадохте блога си?

2.Какво ви вдъхновява?

3. Първото ястие, което приготвихте сами е...

4.Червено, бяло или розе?

5. Коя е вашата щастлива песен?

6. Ако бяхте храна, щяхте да сте....

7. Считате за свой недостатък.....

8. Какво ви разсмива?

9. Какво ви прави добро впечатление при ново запознанство?

10.Вярвате че......

- See more at: http://lussisworldofartcraft.blogspot.co.uk/2013/07/blog-post.html#sthash.ZpPPGAw2.dpuf

За хубавите поводи

За хубавите поводи е хубаво да има и почерпка, нали? Така смятам и така направих. Имам два повода, заради които да се усмихна мнооого широко. А има и нещо друго - днес за първи път се почувствах малко по-спокойна тук, в Лондон, и не мразех работата си повече от всичко... Все ще се справим... :)
Не ми остава почти никакво свободно време, затова и по-рядко успявам да посещавам местенцата ви, както и моето си. Но се старая да не изоставам много, а и всичко ми липсва, ако трябва да съм честна....

И защото споделеното щастие е двойно щастие, ще удвоя своето, като го споделя с вас. Днес, на 5 август (тук все още е 5 ;)), бабата на човека до мен има рожден ден и защото много си я обичаме, искам да й пожелая да бъде здрава, все така силна, много борбена и много усмихната - защото тя го може. Има и друго - това за мен е публикация № 100. И определено си е повод за виртуална почерпка. В тази връзка си говорихме с голямата братовчедка и й обяснявах, че не може публикация 100 да е за нещо солено (не исках...), трябваше да е десерт. Затова в неделя запретнах ръкави и мисля, че успях да приготвя бързата торта на Диди Бунова. Диди, сърдечно благодаря за чудесната рецепта! Всички харесаха много тортата и ако трябва да издам една тайна, в момента вече няма и троха от нея. ;)

Бързата торта на Диди

 

Почти не съм променяла рецептата, даже бях много стриктна този път. :) Диди, още веднъж искам да ти благодаря! Определено ще си приготвям този десерт често, пък макар и само основата. И с твое разрешение направо ще копирам рецептата, надявам се да нямаш против.

Необходими продукти:

- 170 г брашно (17 с. л.);
- 2 с. л. натурално какао (аз използвах 3 с. л.);
- 140 -150 г захар (при мен - 9 с. л.);
- 70 мл олио;
- 1 ч. ч. кисело мляко;
- 1 ч. л. сода бикарбонат;
- 35-50 г черен шоколад (аз сложих 50 г);
- 400-600 г заквасена сметана и пудра захар за подслаждане;
- 400-500 г ягоди;
- пудра захар с бурбонска ванилия за поръсване.

Брашното се пресява заедно с какаото. Захарта и олиото се разбъркват. Към киселото мляко се добавя содата, а след това към тях се прибавят захарта и олиото. Следва брашното с какаото. Всичко се разбърква за кратко, докато се хомогенизира до гладка смес. Прибавя се шоколадът, нарязан на парчета с големина 10-12 мм. Тестото се изсипва в облицована с хартия за печене форма с диаметър 26 см (аз нямах хартия и намазних и набрашних формата). Пече се в загрята на 180° С фурна за около 25-30 минути или докато пробна клечка излиза суха от сместа. Изпеченият блат се освобождава от формата и се оставя да се охлади 15-20 минути. Междувременно сметаната се подслажда на вкус. Ягодите се измиват и нарязват на половини, четвъртини или резени. Блатът се надупчва с вилица на няколко места. Отгоре се разпределя сметаната, нареждат се ягодите и се поръсва с пудра захар с бурбонска ванилия. Може да се сервира веднага.

Искам да споделя 2 неща. Първо, тази бурбонска ванилия май не е същата тук, каквото е в България. Купих си я от един от турските магазини, на д-р Йоткер е, но изглеждаше като по-тъмни кристалчета захар (вижда се и на снимките). И друго - английската заквасена сметана е много рядка... Да, вкусна е, като нашата е, но е много по-течна...

 Горещо препоръчвам тортата. Може и за сладкиш да се приеме, няма значение. Важен е крайният резултат - вкусен и запомнящ се десерт.

Парчето ми не е особено фотогенично, но пък беше вкусно - след пробождането на блата с вилица, сметаната явно е попила на места...

Още веднъж искам да честитя юбилея на рожденичката и да посветя тази публикация на нея. А само след малко повече от месец ще се постарая и лично да се почерпим задружно.

*  *  *

Желая на всички ви вълшебна седмица с много сладки моменти, много сладки усмивки и още повече сладки мечти!

И знайте, че сте част от моето виртуално местенце и определено ми дарявате прекрасни емоции! :)))