Моментно на момента

Определено мъничко ми липсва онова, моето си вдъхновение, за да приготвям и споделям след това с вас. Някак не се получава. А понякога дори нямам желание да опитам. ОБАЧЕ няма да бъде вечно така, нали? Просто не може. Давам му, на вдъхновението ми, да си почине малко, но да се готви, защото съвсем скоро, само след 3 седмици и няколко дни, се завръщаме на родна земя. Тогава отново го впрягам здраво и нека да бъде, нека да бъде все така окриляващо ме, както досега. Не си го давам за нищо - нито вдъхновението за готвене, нито цялостното вдъхновение. Просто сега е в моментно състояние...

И все пак ме осеняват някакви мънички искри. Гъделичка ме леко, че и ръцете малко ме сърбят... Да сготвя нещо, да опитам да го снимам. А дали ще се получи... Е, може и по-добре, все си го повтарям. Но пък продължавам!

Случва се да си приготвя нещо, но да нямам желание за снимки... Което е странно, нетипично дори, но аз пак се успокоявам с това, че е моментно... Така си заминаха един огретен по рецепта на слънчевата Тики и един страхотен, наситен какаов кекс. Обещавам обаче да ги приготвя отново и да ги споделя с вас, защото наистина ни харесаха. :)

Преди това ще ви покажа три простички идеи, които взеха, че се реализираха наведнъж. Имах свободен ден, имах желание за готвене и запретнах ръкави. Нищо сложно, нищо ново, но пък вкусничко и лесно. Просто така, за да е по-приятно с домашно приготвена храна.

Картофи със сос бешамел 

Първо искам да споделя рецептата за картофи със сос бешамел. Много обичаме този зеленчук и по всякакъв начин се опитвам да експериментирам с него. Това е още една идея за вкусни картофки, която открих ето тук и приготвям вече няколко пъти.
 
Необходими продукти:

- около 1 кг картофи;

- 3-4 с. л. брашно;

- 5-6 с. л. олио;

- 1/2 ч. ч. прясно мляко;

- 1/2 ч. ч. пилешки бульон;

- черен пипер и сол на вкус.

Картофите се обелват и се нарязват на по-едри парчета. Измиват се добре и се сваряват в подсолена вода, подправена с копър (може и без копър, не е проблем). Сварените картофи се отцеждат от водата.

Отделно се сгорещява олиото и в него се запържва леко брашното. Добавят се прясното мляко и част от водата, в която са се варили картофите - в конкретния случай замених водата с пилешки бульон. Бърка се добре до получаването на гладък сос.

Когато сосът е готов, към него се добавят картофите и всичко се разбърква. Оставя се така за 3-4 минути и накрая се подправя със солта и черния пипер. Сервира се топло и се хапва с удоволствие.

 

Пиле с ориз на фурна

 

Много обичам пиле на фурна в различни варианти - и с картофи, и с ориз, и с какво ли не. Когато го приготвяше с ориз, майка ми винаги добавяше и доматен сок - едно време... Но дядо ми, и той се изявява понякога в кухнята, го правеше без домати и му казвахме "пиле с бял ориз". Е, обичам и двата варианта, но реших аз да приготвя белия. Рових се из интернет и накрая реших да действам... на око. Отново много простичко.

Необходими продукти:

- 4 пилешки бутчета;

- 1 и 1/2 ч. ч. ориз басмати (с такъв разполагах, но ще се получи добре с всякакъв ориз);

- 1 морков;

- няколко стръка пресен магданоз;

- сол и черен пипер на вкус.

Пилешките бутчета се сваряват, като периодично водата, в която се готвят, се почиства от отделящата се пяна. Когато са готови, бульонът се прецежда и се запазва.

В тавичка се слага измитият ориз и се нареждат пилешките бутчета. Добавя се нарязаният на малки кубчета морков и се поръсва с черен пипер и сол на вкус, както и с наситнения магданоз.

С около 2 ч. ч. от отделения бульон (1/2 ч. ч. използвах за картофите със сос бешамел) заливаме ястието, разбъркваме внимателно, за да не се разместят бутчетата. Печем на
200° C до готовност на ориза и леко зачервяване на бутчетата - около 20-30 минути.

Родопска закуска

 

Тук Таничка ще каже колко родопска е тази закуска. Аз така съм запомнила от майка ми този вид разядка и затова така ще я споделя с вас. Искам само да допълня, че изварата си приготвих сама. И как се стигна до това...
Прясно мляко тук си взимаме предимно от турските магазини и смея да твърдя, че е добро. Дори след 4-5 дни вече се разваля... Нещо, което не ми се е случвало с купено от магазина прясно мляко в България. Та беше останало около половин литър мляко, което пробвах да си стопля, а то взе, че се пресече... Тъкмо го изхвърлях, когато се сетих как дядо ми приготвя домашна извара. Тогава стоплих цялото мляко до завиране , добавих около 1 ч. л. лимонов сок и махнах от котлона. Когато изстина напълно, прецедих през много ситна цедка и оставих за няколко минути, за да се отдели напълно излишната течност. И така си имах чудесна домашна извара. От половин литър мляко се получи около 250 гр извара.

Необходими продукти:
- около 250 гр. извара;
- 1 с. л. кисело мляко (майка ми добавя майонеза, но аз избрах да е по-здравословно);
- 1/2 по-малка краставица, нарязана на малки кубчета (като за таратор);
- 2-3 скилидки чесън;
- 1 к. л. червен пипер;
- сол и черен пипер на вкус.

Всичко се смесва и се оставя в хладилник за около час. Може да се хапва и като салатка, а защо не и да се намаже на филийка като пастет.

*              *             *

Желая на всички прекрасна вечер и много вдъхновена седмица!

Бъдете усмихнати и дерзайте!

ツ