Да живее лудостта!

Помните ли онзи много български роман и онази толкова вярна фраза? Да, точно към нея препращам със заглавието. И силно вярвам в правотата й. Защото точно те, "лудите" на нашето време, трябва да пребъдат. С онази лудост, която искрено изпълва цялостта им. Същата лудост, която вибрира на (не)позната честота, която провокира, привлича и тайничко преборва светове. Защото е себе си! :)
Точно такава лудост ще преобърне днес и моето местенце. Ще ми сготви вкусно, ще ми подари най-лъчезарната си усмивка, ще се скрие зад златните си коси и после ярко ще ми разказва приказки - за незнайни създания, за вълшебни творения и съзидателни вълнения. Ще ми напомни за един далечен следобед, когато "Аз готвя и по рецепти от филми" така разпали любопитството ми, че блещука и до днес.
С много голяма симпатия приветствам в моето местенце едно слънчево момиче, което всички познавате (а аз дори лично:)) - Люси от "Lussi's World of Artcraft". Люсинка, добре дошла! Приканвам те да се настаниш удобно, да се чувстваш като у дома си и да усетиш радостта ми от гостуването, което ми подаряваш. Благодаря ти за вниманието, за старанието, за желанието и за всичко! За сладкото изкушение,разбира се, което непременно и аз ще поднеса някой път, за да не се измъчвам само с фантазии. ;) Вижте само за какво говоря...

*                    *                    *

Днес отивам на гости! Всеки, който ме познава, знае, че по принцип не съм любител на гостито. Аз обичам да си седя в моя домейн и не обичам да ходя по чуждите хралупи. Това, разбира се, не важи за шепа отбрани приятели, при които важи правилото - "Mi casa es su casa".

Веднъж почувствам ли някой за близък и отида ли му на гости, или го поканя, значи наистина ми се топят ледовете :)

И разбира се Гери от "Мус от краски и мечти" е точно такъв човек, който само с усмивката си и лъчезарното си настроение, приятелска подкрепа и стабилно присъствие в живота ти може да затопли цялата атмосфера около себе си. Не случайно избрах нея за свой пръв гост в блога си и сега е ред на мен да й отида на гости.

Реших, че и на двете ни ще ни трябва малко енергия след толкова приказки, които вярвам, че ще ни се случат, щом се видим, затова й нося, един много вкусен шоколадов кекс.

Приготвя се бързо, защото няма време да се туткам, щом съм се наканила да ходя на гости :)

Гери, надявам се да ти хареса и защото си мисля, че по отношение на шоколада сме на едно мнение, съм сложила отгоре и шоколадов топинг, в случай че ни се види малко. :)

За да има лек контраст, топингът е от шоколадов крем с фъстъчено масло, което напоследък е станало любимо у дома и реших да го споделя с приятел.

Каня и всеки, който обича такава комбинация на вкусове, а пък няма повече от половин час за приготвянето на десерта, да опита тази много лесна и бърза рецепта:

Необходими продукти:

3 яйца

90 г хубаво какао

150 г меко масло

1/4 ч. ч. олио

2 ч. ч. брашно

1/2 пак. бакпулвер

1 1/2 ч. ч. захар

1 ч. ч. гореща вода / кафе

щипка сол

Слагаме в купа мекото масло, олиото и захарта. (Аз сложих само една пълна чаша  бяла захар и останалата част - кафява захар. Трябваше да я изразходвам и й намерих страхотно приложение тук.)

 

Разбиваме всичко, докато се разтвори захарта. Добавяме после и горещото кафе или вода. В друга купа смесете сухите съставки - пресятото брашно, какаото, бакпулвера и солта. Разбъркайте. Към тази смес прибавете трите яйца и, разбивайки с миксер, добавяйте от течната смес на струйка.

Разбитата така смес изсипете в добре намаслена форма за кекс.

 

 

 Печем кекса в предварително загрята фурна на 160 градуса за около 30 минути.

Готовия кекс заливаме с разтопен топинг от (шоколадово) фъстъчено масло. :)

 

О, защото знам, че някои от вас ще ме попитат, отговарям веднага - купих тази уникална комбинация от Лидл. 

И така, надявам се сладкишът да се услади на всеки, който го опита, и на моя домакин - Гери! Благодаря ти, че отвори вратата и сърцето си за мен и ме прие на гости :) Силни прегръдки, мила! 

 *                    *                    *

Люсинка, аз трябва да ти благодаря! Прекрасен десерт си приготвила, надявам се да хареса на всички, колкото и на мен. Защото на мен ми хареса особено много! И определено сме на едно и също шоколадово мнение. И определено винаги си добре дошла! ッ

Сърдечни прегръдки и до скоро, надявам се!

Скрито богатство

Цял живот го търсиш и яростно се стремиш да го получиш. Гребеш с пълни шепи, а понякога те толкова преливат, че усилено се връщаш и събираш остатъците. Гордееш се с натрупаното и ревностно го пазиш. Милваш го, отдаваш му вниманието си и в един миг се оказваш негов роб.
И докато заслепено си гонил вятъра, без да се замисляш това ли е богатството в твоя живот, хората вече ти махат за довиждане, а някой дори шепнат "Сбогом!"  И въпреки това продължаваш. Събираш, разпределяш, съграждаш и забравяш, че освен себе си, има и друго, което ти е скъпо. Друго, което вече е създадено и очаква твоята помощ. Да му подадеш ръка, да запълниш празнината, да подариш усмивка в безнадеждните моменти.
Но толкова ли е силно желанието ти? Толкова, че новото безмилостно те влече към безкрая, а завещаното тъне в мрака. Плевели се провират там, където ти трябваше да намираш покой. Крадци са се разпоредили с това, което трябваше да ти навява нежност. Безвремие е изтрило и малката трохичка, завещана в сърцето ти.
Но когато останеш сам със себе си, покани онези прашни спомени. Приеми ги в своя бляскав дом, покажи им колко много си постигнал. И ако те останат мълчаливи, опитай да ги омилостивиш. Понякога ключът все още е в бравата и тихичко очаква твоя досег. Не за да заключиш завинаги миналото, а да му дадеш от пресветлата си жажда за бъдеще!

И моята снимка за месец септември...

Колкото повече, толкова по-добре!

Определено обичам силните усещания (нали съм си овенче;)). Много подправки, наситен аромат, запомнящ се вкус. Обмисляла съм да науча кои подправки са типични за класическите ястия. Не за друго, ами приготвяйки ги, често слагам това, което ми се изпречи пред погледа и ми хареса като идея. Вероятно смесвам неподхождащи си аромати понякога, но затова опитвам и ако не ми хареса, поправям на следващия път. Но пък точно така открих и най-вкусната за себе си пилешка супа. С какво ли? Ще ви издам някой друг път (а се оказа, че далеч не съм открила топлата вода, много хора така си я приготвят ;)).
Та за подправките говорех... За мен са цяла магия! Душата на едно ястие е именно в тях. Обичам да ухае на ванилия или канела. Обичам чубричка, мащерка, риган, босилек, джоджен, черен пипер, червен пипер, сушените и стрити на прах зеленчуци (не са подправки, но придават неповторим завършек), обичам... много неща. Ама и още колко имам да уча! Затова сте ми всички вие, както и добрите хора около мен, които имат търпението да ми онагледят или обяснят загадката "А това как го готвиш?"
И да не забравя. Смятам, че подправките са по-добрият избор пред солта. Солта и захарта - две неща, които опитвам поне мъничко да намаля (не да изключа!). Особено в солените ястия подправките успешно добавят вкус, който да компенсира по-малкото количество сол. Просто експериментирайте!
А докато се решите, аз ще ви сервирам моята хрумка. Нещо, което събра наличното вкъщи и взе, че се получи вкусно. Ако и на вас ви допада подобна идея, заповядайте и да ви е сладко! ッ

Пълнени тиквички с булгур 

Необходими продукти:

- 2 средни тиквички;

- 2 с. л. масло (или 16 малки стружки);

- 1 и ½ ч. ч. сварен булгур;

- 100-120 г безсолна извара;

- 1 яйце

- 1 к. л. сух копър;

- 1 к. л. сух джоджен;

- 1 к. л. сух риган;

- сол на вкус;

Около 3 с .л. кашкавал за поръсване.

Тиквичките се разполовяват по дължина, а след това всяка половинка се разрязва на две, така че да се получат общо осем четвъртини. Едва тогава се издълбава семенната им част, за да може всяка четвъртинка да си има краища. Получените „лодки” се посоляват и във всяка се слагат по две стружки масло.

В отделен съд се смесват свареният булгур (аз варя булгура така: 1 част булгур към  2 части вода; варя на умерен огън и когато булгурът е готов, го прецеждам, изплаквам го със студена вода и оставям хубаво да се отцеди), изварата, яйцето, сухите подправки и сол на вкус (около ½ ч. л.). С тази смес се пълнят „лодките”. Върху всяка една се настъргва малко кашкавал.

Тиквичките се подреждат в намаслена тавичка и се пекат на 200° C до готовност и зачервяване на кашкавала (около час, час и нещо).

Леко и здравословно ястие. Обаче с едно намигване - за мъжката аудитория прибавете и някакво месце, защото е "прекалено постно".  ;)

Усмихнат ден на всички! 

Да хванеш последния... лъч

Подобно усещане ме гони тези дни. Само не мога да разбера то мен ли гони, или аз опитвам да го прогоня. Не съм злонамерена, но мога ли, бих го отпратила. Не искам чувство за светъл край, нашепващо за ново, сиво начало. Иска ми се онзи топъл лъч да пребъде... Да е малко по-настоятелен, да е повече всеотдаен, да е по-слънчев и усмихнат лъч.
И докато успешно загърбвам чувството за крайност, уверено си складирам идеи за предстоящи топли дни. Такива, в които циганското лято да бушува бясно в кръвта, топъл ветрец да разпилява нежно косите, а огнен залез да оставя недопита сладост.
"Не бързай още, лято... Едва напомни за себе си, а вече опитваш безследно да изчезнеш. И докато си крадеш моменти, ще ти намигна с нещо разхлаждащо. Току-виж те изкуша и отложиш заминаването."  ッ

Шарен нектар

 

 

Необходими продукти за 2 порции:
- 2 резена пъпеш (около 200 г);
- 2 по-големи сини сливи;
- 1 средна праскова.

Плодовете се почистват, като прасковата се обелва, но сливите - не. Всичко се пасира. Нектарът се поднася охладен.

Много лесно, освежаващо и полезно нектарче. Даже и шаренко - заради сливовите парченца, които безгрижно си плуват вътре.

Да ви е сладко и цветно! И топличко, разбира се!

☀