Порция изненада

Понякога, докато аз си подарявам минутка за завършек, хората вече са с ново началото. Точно така се случи преди няколко дни, когато гостувах на Вили от "Кулинарна авантюра". Доволна, че съм я зарадвала и поднесеното от мен се е харесало, ново предизвикателство изникна неочаквано за мен. Отново получих покана за гостуване, този път от Зелената кухня на Габи. ッ
Наистина се изненадах много! Толкова бърза бе реакцията й! А се познаваме съвсем отскоро чрез виртуалните ни местенца...
Малко се притесних, признавам си. Защото не бях подготвена. Но... можеш ли да откажеш на толкова мил жест? Е, не можех, а и не исках. ;) Всеки хубав повод е добре дошъл и всяка капчица радост винаги е приветствана. Така че отправих поглед напред и с одобрението на моята домакиня, реших с какво ще я изненадам.
Габи ми сподели, че кулинарната й страст е с много настроения - понякога обича да приготвя сладки нещица, друг път - яхнийки и основни ястия, но не пропуска и тестените вкусотии. Ето това, последното, ме окуражи! А тези дни й блогът й ми го подсказа. Затова избрах да споделя с нея една конкретна питка, която ми остави мил спомен.
Както бях споменала преди известно време, лятото реших да се прибера в моето си вкъщи и да прекарам топлите месеци със семейството си. Точно в последния ден от лятната ми ваканция у дома, реших, че ще готвя. Направих мусака и предварително заръчах на баща ми да не купува хляб. Исках аз да го направя! Заех се и приготвих питка по рецепта на Зиче. Имах опасения, защото маята винаги ме е притеснявала, но не се отказах. Остана само оценката на баща ми... Защо неговата ли? Защото освен че обича да си хапва, обича и да критикува. Винаги отбелязва какво не е наред с яденето. И не само на чуждото, еднакво критичен е дори когато сам готви. Има и друго... Баба ми, неговата майка, е била страшен майстор на тестото. Всички постоянно разказват какви баници е точела, какви тутманици е правела, какви торти е майсторяла... Дали пък от нея не съм наследила точно тестото да е най-любимото ми занимание в кухнята? ;)))
Какво се случи с питката ли... С облекчение, даже и с мъничко гордост, заявявам, че беше одобрена. Как се зарадвах само! И знаете ли какъв недостатък й открия милият ми татко... Цитирам: "Тате, хареса ли ти питката?", "Много, само където беше изстинала, докато се занимаваше да я снимаш..."

Питка с кисело мляко

 

 

Необходими продукти:

- 200 г кисело мляко;
- 2 яйца (единият жълтък се отделя за намазване на питката);
- 3-4 с. л. олио;
- 1 ч. л. захар;
- 1/2 ч. л. сол;
- 1/2 кубче прясна мая;
- 100 мл хладка вода;
- брашно за меко тесто (не съм измервала количеството).

Допълнително - 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар за маята. Както и 50 г масло за оформянето на питката.

В купичка се разбъркват маята, хладката вода и допълнителните 2 с. л. брашно и 1/2 ч. л. захар. Целта е да се получи гъста кашичка, която се оставя да шупне.
В отделен съд се изсипва брашното. В средата се прави кладенче, в което се смесват киселото мляко, яйцата (без отделения жълтък), солта, захарта и шупналата мая. Започва да се меси, като се загребва по малко брашно към кладенчето, докато течността поеме достатъчно и докато се получи меко тесто. След това се доомесва и се оформя по желание.
Аз оформих по схемата за възелчета, показана тук. За целта тестото се разделя на четири еднакви топки. Всяка се разточва на правоъгълник, маже се обилно с разтопеното масло (допълнителното масло от 50 г) и върху нея се слага втората, също разточена. Всяка кора се намаслява, без последната, която се пада най-отгоре. След това слепените кори се разрязват напречно (по ширина) на седем равни части, които леко се засукват и се връзват на възелчета. Възелчетата се подреждат в тавичка. Очевидно е, че аз нито се справих както тази жена, нито както Зиче, но здраве да е. ;)
Оформената питка се подрежда в намаслена и набрашнена тавичка (при мен - с диаметър 25 см). Оставя се на топло, за да втаса и да удвои обема си.
Когато е готова, се намазва с леко разбития жълтък и се поръсва със сусам. *Аз не харесвам особено коричката, която жълтъкът образува, затова винаги малко го разреждам. В случая сложих 1 с. л. олио, но се сгъсти и добавих също 1 с. л. вода.
Питката се пече в предварително загрята на 180° C за около 40-50 минути.
След двайстата минута моята питка доста се зачерви, затова я покрих с алуминиево фолио и намалих градусите на 160-170. Пекох до готовност.

Моите шарки не се получиха отчетливи, предполагам, че тестото ми е било една идея по-меко. Но вкусът не пострада от това, напротив, страшно ни се услади! Зиче, златни рецепти имаш, голям майстор си! :)

 

Габи, искрено се надявам да ти хареса! Благодаря ти още веднъж за поканата! Колкото и ме изненада, толкова и ме зарадва. Бъди винаги така позитивна и вдъхновена!

А на всички вас - гответе с желание и много настроение!

Поръсено с деликатност

Много изискано състояние на духа, което малко хора владеят. Вътрешно чувство, което се възпитава, но само ако е заложено в зародиш. Съвсем семпло, но и прецизно. Красиво, нали?
Така си представям една мила дама. Деликатно нежна, деликатно емоционална, деликатно взискателна, деликатно внимателна и деликатно добронамерена. Толкова, че да те стопли с отношението си, да те усмихне широко и по никакъв начин да не прекали. Премерено по природа, без да се натрапва.
Дали се досещате кого имам предвид? Момичето с име на цвете, което отскоро познавам (макар и само виртуално), но пък искрено приемам. Защото при нея ми е вкусно и любопитно. Понякога изненадващо, а понякога толкова познато. И неминуемо усмихнато!
Имам радостта отново да гостувам в топло и ухаещо местенце. Да поздравя сърдечно домакинята му и да й благодаря за жеста към мен! Подправям със сладост и с трепет очаквам да разбера дали допада и на нейния вкус. А всички вас приканвам на вълшебното килимче, за да полетим към "Кулинарната авантюра" на Вили! Заповядайте на сладко пътуване, придружено от... 

Шоколадов чийзкейк с черешово сладко

Тук е моментът да споделя, че открих една нова кулинарна любов, която потвърди, че истинските неща се случват спонтанно. Защото колкото пъти опитвах умишлено да я осъществя, не се получаваше. Докато един ден просто се влюбих във вкуса на натуралния шоколад. Преди не исках и да чуя, докато сега не искам да забравя. И за да подсиля желанието, опитах за втори път да приготвя шоколадов чийзкейк. Е, получи се! Даже и потретих, но точно по тази рецепта, чиито вдъхновителки са две страхотни кулинарки. Роси, Павлинка, благодаря ви, момичета! Заради вас разбрах какво е вкусен шоколадов чийзкейк!

Надявам се да се услади и на моята домакиня. ;)

Необходими продукти (за правоъгълна форма 20х13 см и две малки чашки)

За основата:

- 150 г чаени бисквити с какао;

- 50 г масло.

За крема:

- 1 по-голямо яйце;

- 100 г захар;

- 125 г крема сирене;

- 200 г заквасена сметана;

- 70 г натурален шоколад;

- 1 ч. л. настъргана портокалова кора.

За гарниране - черешово сладко.

Блат – бисквитите се смилат и хубаво се смесват с разтопеното масло. С готовата смес се покрива дъното на формата и се притиска добре. Поставя се в хладилник, докато се приготви кремът.

Крем – яйцето се разбива със захарта. Добавя се крем сиренето, после и заквасената сметана. Всичко се разбива до получаването на  плътен крем. Ароматизира се с портокаловата кора, а накрая се добавя поизстиналият и предварително разтопен на водна баня шоколад. Кремът се обединява добре, изсипва се върху блата и се заглажда.

Готовият чийзкейк се пече на 165° C за около 40 - 45 минути.

Оставя се да се охлади.  Гарнира се с черешово сладко и се прибира в хладилник за няколко часа (най-добре за една нощ).

 

Получава се много вкусен десерт! Може да се гарнира и с допълнително шоколад, който предварително е разтопен на водна баня. Не по-малко хубаво би се получило и с друг конфитюр. Но аз лично много харесах комбинацията на натурален шоколад и черешово сладко.

Вили, сърдечно благодаря за поканата! Много ме зарадва и ще съм още по-доволна, ако съм успяла да избера подходящата рецепта. Знам, че и двете обичаме сладичко... Не открих предложение при теб за чийзкейк и именно затова избрах аз да ти го поднеса. Дано да ти се услади! ❀ Няма да пропусна да ти пожелая и много вдъхновение, за да изпъстряш местенцето си все така с вкусотии. И с много настроение, разбира се! Защото закъде сме без него! Като подкрепа ти изпращам поне един чувал с усмивки (другият ще е от Дядо Коледа). ;)

Приканвам всички, за да си хапнем сладко и бъбриво! ッ

Хора всякакви

И това му е хубавото! Да има разнообразие, така че всеки да е (почти) доволен.
Аз определено съм от хората, които благославят разнообразието. Монотонните изживявания някак убиват ентусиазма ми и бързо ме запращат в скучаещата графа. А новото ме провокира, предизвиква ме да го опозная, да му се противопоставя, а защо не и да го приема. И така до следващото... С едно уточнение - тук не включвам близките си хора и личните взаимоотношения с тях.
За простичките неща размишлявам. Като редуването на различни спортове, слушането на различна музика, посещението на различни места и опитването на различни ястия. Обожавам запознанството с нови вкусове! Нямам предразсъдъци в тази посока. Сигурно трябва да е крайно решение, за да откажа. Дори екзотично ястие с буболечки бих опитала. Важното е да е вкусно. ;)
В тази връзка... Колкото аз обичам да опитвам, съответно и да приготвям, нови и непознати за мен ястия, то вкъщи родителите ми строго се придържат към познатите и традиционни такива. И все пак! Има моменти, в които майка ми от любопитство взима продукти, които по принцип не познава или не харесва. И точно тогава се появявам аз! За да се зарадвам на това, което тя просто е забравила. Последното такова - едно много вкусно сирене горгонзола. Знаех си, че никой няма да сподели с мен приготвеното, затова си подарих "самотно" угощение. Ама определено беше много вкусно!

Печени плодове с горгонзола, орехи и мед

Необходими продукти за 2 порции:

- 1 круша;

- 1 синя слива;

- около 20 г сирене горгонзола (козе, синьо сирене или друго по избор);

- 2 с. л. нарязани орехи;

- 4 к. л. мед;

- щипка сушен риган.

Крушата и сливата се измиват и подсушават. Почистват се съответно от семките и костилката.

Нарязаното на малки кубчета сирене горгонзола се смесва с нарязаните орехи и щипката риган. С получената смес се пълни сърцевината на всяка половинка плод, а след това всяка една се поръсва с по една кафена лъжичка мед.

Плодовете се пекат в застлана с хартия за печене тавичка на 180° C за около 15-20 минути. Поднасят се леко охладени.

Получава се наистина страхотна комбинация! Нищо не ми беше излишно. А идеята за ригана определено ме зарадва. Изобщо... Подарих си едно малко пиршество за небцето - поемам риска да звучи прехвалено.

 

Може би само бих избрала по-узряла круша следващия път, но не е фатално. Защото е вкусно! Дори ви съветвам да си сложите двойно повече плънка и за нищо на света да не подминавате вълшебния сос, който сливите отделят при печенето...

Блаженство! За което обаче си имам вдъхновение. Сонче, благодаря ти! Именно твоята публикация ме провокира и аз да опитам това предястие. 

Усмихната, споделена и сладка вечер желая на всички!

ッ