Преходност и вечност

Съществува ли вечност? Кой я прегръща? Кой може да я опише, да разгадае магията на необяснимата й същност...

Не е ли вечността сълза от ефимерното? Или краят е началото на всяка вечност.  Защото пътят ражда преломи. Онова, което остава, защото вечно живее в нечия душа.

И ако творецът съгражда нови светове... Рисува красотата на света, преминавайки едва доловимо през себе си. Вселена от бримки, заплетени с чувствен оттенък. Следа, която нито един живот не ще загърби. Оставя себе си в нищото, обещаващо му всичко и завинаги.

И ако всеки човек твори битието си... Стихията на себедоказването поставя началото на безпределната борба. И изведнъж всичко приключва. Но само наяве. За да започне отново.

Защото там, в нищото, някой обещава всичко и завинаги. Обича до болка и отдава изцяло. Преминавайки през бродещи светове, за да разкрие душевната си благодат.

Светлината Ти ще грее в душата ми...

 

"Ева" на Огюст Роден

Моята снимка за предизвикателството.

И белегът на месец юни...

*                          *                        *

Посвещавам на дядо ми. Моят мил дядо, който преди няколко дни ни напусна и душата му вече се рее свободна...

Ще запазя спомена за Твоето спокойствие и благата Ти усмивка...

Не бях подготвена за тази загуба, все още не мога да я приема. Но се надявам да си на по-добро място...

* Извинявам се за отсъствието си. Искам да знаете, че макар да не публикувам и да не коментирам в момента, минавам през местенцата ви и се радвам на красотата, която поднасяте на своите близки.

От сърце желая здраве на всички ви!

Когато розовите очила липсват, розовите чашки ги заместват

Опитвам се да победя в една малка битка, но не става и не става.  Причината... Сигурно не е само една. А когато в това са ангажирани и други хора, повечето от които непознати и често - безотговорни и нехайни, просто не се получава...
Разбира се, че няма да се откажа! Нито искам, нито имам право да го направя. Но така си мечтаех да се случи по-бързичко, да ви се похваля и с усмивка да си отдъхна.
Дотогава сама ще си подаря мъничко свежест. Дано и на вас да ви хареса. Аз обожавам тази простичка сладост. И така да ми напомня за детството...

Беше през жарките лета. В обедните часове, когато слънцето е най-силно, отивах в градината, откъсвах почервенелите ягодки и бегом отново вкъщи. Измивах плодчетата, намачквах си ги съвсем леко с виличка - колкото да не са цели и да пуснат едно хубаво сокче, добавях си ги към кисело мляко и подслаждах с малко захар. Наливах си вкусотията във висока чаша и си пийвах доволно със сламка. А най-обичах, когато някое парченце ягодка запуши сламката. Тогава просто я изваждах от чашата и си хапвах "пречката".

Е, сега няма откъде да си набера топли-топли ягодки, но пък пазарите изобилстват от пресни плодове.
Розовите чашки от снимките направих преди... преди доста време. Използвах замразени малини.
Но сега е моментът да си приготвя отново, вече с пресни ягоди или череши. А скоро и с пресни малини. :)

Розов шейк с кисело мляко

 

Рецептата... Силно казано е да пиша рецепта, то си е просто една свежа идея, но все пак.

Необходими продукти:
- 400 г кисело мляко;
- около 200 г малини (или друг червен плод);
- 1 с. л. портокалов сок;
- 2 с. л. захар.

Всичко се смесва и се пасира. Налива се в чашки и се сервира.
А може и да не се ползва пасатор. Просто плодовете се намачкват с вилица, разбъркват се добре с млякото, добавят се портокаловият сок и захарта и щом захарта се разтвори, напитката се сервира.

 Ами, това е всичко... Лесно като за деца. :)

Аз продължавам с търсенето...

И искрено се надявам съвсем скоро да го преустановя с добър резултат.

А на вас желая уханна и усмихната неделя!

Нежни загадки

Когато се спуснеш в дълбока пропаст, когато и прашинка светлина не може да проникне до теб, когато не ще бъдеш открит и се скриваш себе си все по-дълбоко... Тогава не допускаш никого, не приемаш нищо, нямаш сили.

И може да си толкова раним... Толкова, колкото малкото врабченце, молещо се за трохичка внимание. Подминавано. Защото те не се навеждат, прекалено ниско е за тях.

И ако понечиш да отпиеш, глътката вода засяда и дави мислите ти. Ако опиташ да прогледнеш, слънцето изпепелява очите ти. И покосен от небитието, жадуваш едно едничко...
Бездна от спомени, скала от безсилие, море от непримиримост... Остави се на течението.

*                          *                          * 

Наскоро получих много мила покана, която приех с голямо вълнение!

В първия момент се стреснах, когато чух "експерт"... Защото аз не съм не съм експерт в която и да е област. Освен на моето си Аз, знам ли... Но пък съм голям любопитко, който с радост споделя откритията на своите изследвания. ;)

Така че ако ви е приятно, заповядайте в DamaPika.

Със сигурност ще намерите нещо интересно, а защо не и полезно. Ще срещнете и доста познати лица. ;)

Приятно любопитстване и усмихнат ден на всички! ッ

Танцът на истината

Замислял ли си се за онези моменти, които съпътстват ежедневието ти, но остават някак недооценени? Когато смислите преминават през теб като през куха стена, която не би била ничия опора. Отправят се безцелно в пространството и после никой не може да открие къде са изчезнали. Забравени, изгубени и немислими.

Задавал ли си си въпроси? Въпроси, които измъчват съзнанието до болка, защото отговорите карат всяка частица от теб да изтръпва. Сякаш разбираш, че си част от необятен свят или несъвместимо създание, което остава изолирано в себе си.

Опитваш ли се да промениш себе си? Защото нищо не би посегнало, ако ти не му дадеш своето доверие. И нищо не би оставило следа, ако ти но го натовариш с идентичност. Която обаче изисква безкрайна личностна борба, неизбежно ограбва и от теб зависи дали ще се опазиш.

Поискал ли си най-важното? Или се задоволяваш с маловажни решения, замъгляващи острието и прикриващи истинската му способност. А то би могло да прониже и най-непроницаемата материя.

Докосваш ли истински? Толкова нежно, че досегът да остане незабележим и... незабравим. Противоположен в същността си. Хаос в нищото.

Или просто гледаш без да виждаш? Отпиваш без да утоляваш? Поглъщаш без да засищаш?  И просто мърсиш душата си без да искаш прошка, без да питаш колко болка си й причинил.

Но тя отново ще се изправи. Така грациозно, както финесът само пресъздава. С цялата мощ на идеята. Животворна и нестихваща. Защото е тя...

"Танцът на истината"

или следата, която струйка вода остави в съзнанието ми... ッ

А въображението нарисува жена под звуците на живота...

И запечата снимката ми за месец май.

Пърхам, пърхам...

Пърхам от радост, защото близките ми хора са до мен и мога да споделя с тях радостта от днешния празник. :)

Пърхам и защото имам това чудно местенце, което ми подари толкова много вълнение и толкова много емоции благодарение на всички вас, които се отбивате и ми оставяте окуражаваща дума.

Пърхам и защото слънцето намигна ярко и успя да озари деня със светлинката си.

Нямам много време, мисълта ми не работи на пълни обороти и няма да бъда многословна. Но ще ви почеря с едни вкусни бонбонки, които се надявам да ви харесат. На нас определено ни се усладиха!

Ангелски бонбони

Необходими продукти:

- 250 г маскарпоне;

- 100 г млечен шоколад с ядки;

- 3/4 ч. ч. орехи;

- 150 г чаени бисквити с мляко;

- 6 с. л. пудра захар;

- 5-6 капки ромова есенция;

- кокосови стърготини за овалване.

Маскарпонето и захарта се разбиват с помощта на миксер или телена бъркалка. Добавя се разтопеният на водна баня шоколад и се бърка до получаването на хомогенна смес.

Запечените на сух тиган орехи се смилат на ситно, както и бисквитите (може в блендер). След това се прибавят и двете. Подслажда се на вкус (при мен - 6 с. л. пудра захар). Всичко се ароматизира с няколко капки ромова есенция и отново се разбърква добре.

Оставя се в камера или фризер за около половин час. Сместа е по-рядка и трябва да престои на студено, за да се стегне. След това се оформят топчета, които се овалват в кокос.

Готовите бонбони се съхраняват в хладилник.

*Излизат между 45-50 бонбона в зависимост от големината им.

Честит Гергьовден на всички, които днес празнуват! От сърце ви желая здраве и попътен вятър във всяко начинание!

А на себе си пожелавам аз и хората около мен да сме здрави!

Прекрасен и усмихнат ден! ❀

Нали няма да ме забравиш?

- Хей ти, чуваш ли ме? Нали не си ме забравило? Аз винаги се връщам при теб, когато слънцето те погали и ти му отвърнеш с цялата си прелест. И съвсем нежно пристъпвам, така деликатно те докосвам и едва посягам към теб... За да не те нараня и за да оставя диря единствено в мислите ти. Може би в сърцето ти? Ще ми позволиш ли? Инак не бих посмял. Прекалено скъпо си за мен, прекалено крехко и невинно. Не заслужаваш и частица от разрухата, която бих могъл да ти причиня. Затова съвсем лекичко ще ти нашепна, за да си спомниш за мен. Нали не си ме забравило? Надявам се, че не си. Изминала е само една година. И слънцето е все така ярко. И моята привързаност също. И мечтите ми! Смели и волни, но съвсем прецизни. Ти просто имай вяра. Нали имаш? Не я губи, защото е безценна. Но не бива да прекаляваш. За да не се самозабравиш, недей. Осъзнавам напълно, че си цвете омайно, но не бъди нарцистично, недей. Не ти приляга. Бъди себе си и аз все така ще се завръщам при теб. За да отпивам от бялата ти нежност, за да преливам в изящния ти силует и да потъвам в безкрайната жизненост. Благодаря ти! Обещавам да се завърна. Когато слънцето отново разпали жарта си и ти смело разкриеш света си пред него. И ще ти подаря себе си за сетен път. Ще очаквам този миг. Нали няма да ме забравиш?
- Никога, не бих могло... Нали ще си спомняш?

Моят април...

В повече

Нищо в повече и всичко в премерени количества, златната среда - хубаво, ама пък невинаги е възможно. Относно ежедневни занимавки, относно по-сериозни помисли.

А често изниква подобна дилема и някак мъти мислите ми, които всякак се опитват да се развиделят. Уж старателно почиствам и внимателно изтръсквам и най-малката прашинка съмнение, но после... същата песен на нов глас. Така е, човешко е. И някак с това се успокоявам. :)

Като с любимите ми емоции. Ех, тази ми емоционалност! Ама не си я давам, всичко си "нося". Не броя сълзите си, за да ги спра след определен брой. Все пак очите ми не са капкомер... Не ограничавам и смеха си в конкретни минути. Току-виж се пренаситя с "щастливи хормони"... Понякога пък точно такова щастие искам, ей така, в повече!

Затова смело ви призовавам да давате воля на себе си, ама на истинското себе си! То си знае работата, не го мислете. Със сигурност не би навредило, ако подхождате разумно към него. Действайте задружно и свободно. После вече е лесно, сякаш - и по-приятно. ッ

А ако все пак прекалите? Намерете си отдушник. Все ще има начин за компенсация и балансът няма да е невъзможна химера. Търпение, това се иска! Но и желание!

Празниците са добър учител за това. Макар в повечето случаи да се отнасят до по-поносими дилеми, измерващи се в материални количества, все има какво да извлечем и от тях.

Затова ще ви предложа една вкусна салатка, която може да бъде отдушник за изостаналите, в повече, яйчица. Надявам се да ви хареса. =)

Салата айсберг с крутони

 

Необходими продукти за салатата:
- 1/2 салата айсберг;
- 1 ч. ч. сварена царевица;
- 1 яйце (може и 2);
- 2-3 с. л. зехтин (или на вкус);
- крутони;
- дресинг.

Необходими продукти за дресинга: сокът от 1/2 лимон и 1 к. л. вегета "Натюр".

Необходими продукти за крутоните:
- 2 филии хляб;
- 1 с. л. олио;
- 2 щипки сушена чубрица;
- щипка черен пипер;
- щипка сол.

Филиите хляб се нарязват на малки кубчета, поръсват се с олиото и подправките, хубаво се смесват и се запичат във фурна, която предварително е загрята на 200° C. На няколко пъти крутоните се разбъркват. Готови са, когато леко се зачервят.
Изваждат се и се оставят да изстинат.

След това се изстисква лимоновият сок и в него се разтваря вегетата.

Отделно се накъсва салатата айсберг, прибавя се царевицата и стритото с вилица яйце. Всичко се овкусява с дресинга и зехтина. Преди сервиране готовата салата се поръсва с крутони.

Желая на всички спокойна и уютна вечер!

И усмихната - в повече... ッ