Топло за студеното

Нямам (толкова) против ниските температури, нито снегът ми е враг. Напротив, и аз харесвам, когато всичко е побеляло и поне привидно – по-чисто. :) Но... наистина не ми влияе добре липсата на поне едни слънчев лъч, който нежно да погали и да ми каже "Усещаш ли, че съм тук?"
Много пъти съм се замисляла за Слънцето и за това колко наистина не бихме били възможни без него. Неслучайно светлината е толкова използван символ в различните художествени произведения. Сега няма да се изпитваме кой колко може да съчинява и разсъждава, нали? Аз само ще потвърдя, че Слънцето за мен крещи безрезервно "Живот!"
А когато се измори и реши да се скрие от нас, има с какво да се сгреем, докато го очакваме отново. Току-виж успеем да го подканим за по-бърза среща. С една... сгряваща пилешка супичка. :)

Пилешка супа

Необходими продукти:

- 1, 5 – 2 л вода;

- 250-300 г пилешко месо (в моя случай – от гърди);

- 3-4 с. л. олио (зависи от използваното месо);

- 1 средна глава кромид лук;

- 1 морков;

- 4 средни картофа;

- 1 яйце;

- 4 с. л. кисело мляко;

- 1 ч. л. сушен риган (вълшебната подправка :));

- 1 ч. л. пресен магданоз;

- сол на вкус.

Пилето се вари до готовност, кaто периодично се отстранява образувалата се пяна.

Когато е готово, се изважда от водата, а бульонът се прецежда. Вече прецеденият бульон се връща на котлона и се разрежда с необходимото количество вода (според съда и другите съставки). Тук е моментът да се прецени дали е необходимо да се използва олио.

Към бульона се добавят лукът и морковът. След 1-2 минути се добавят и картофите. Когато зеленчуците са почти готови, добавяме накъсаното, или нарязано на ситно, пилешко месо. Супата ври около десетина минути. Подправя се с риган и сол на вкус.

Маха се от котлона и се оставя малко да изстине.

През това време се приготвя застройка от яйцето и киселото мляко. Разбъркват се хубаво с вилица или телена бъркалка и се добавят постепенно 5-6 супени лъжици от течността на супата (за да се темперира).

След това, при непрекъснато бъркане, супата се застройва и се връща на котлона. При първото клокване се отстранява, за да не се пресече.  Следва нарязаният на ситно магданоз и допълнително сол, ако е необходимо.

*Аз винаги добавям по малко вода по време на самото готвене на супата, защото голяма част от нея извира.

* По желание - за да се получи жълт цвят на супата, морковите съвсем за кратко (2-3 минути) се запържват в малко олио преди да се сложат и да се варят. Идеята е да пуснат от цвета си (виновник е каротинът в тях) и след това ги прибавяме заедно с оцветената мазнина към супата.

* Имам заръка супата да няма много „вкус на пиле” и затова след като прецедя бульона, добавям към него и допълнително вода.

Това е моят вариант на това толкова познато и обичано ястие.

Иначе...

Ако се чувствате и вие по някакъв начин пренебрегнати от Слънцето, то подарете си порция топлина и да ви е сладко!  ッ