"Хайде де..."

Няма да се оправдавам, да се обяснявам и да досаждам...  Достатъчно често го правя, че да се случва и днес, нали? ;)
Но няма да излъжа, ако кажа, че времето наистина ме подминава с леко пренебрежителна усмивка. Дори лековерно ми подхвърля нещо като "Хайде де, да не мислиш, че ще те чакам! Ще се справиш ли изобщо?" А аз... Аз сякаш разлюлявам вярата в себе си и току да се подхлъзна, опитвам да си спомня - "Ще се справя и още как! Нямам право да е иначе!"
И докато се състезавам с всеки изминал час, докато искрено се моля всичко да приключи успешно, няма как да не ви почерпя. Пък макар и с нещо скромно, което се приготвя бързо и не изисква засукани движения. Но лично за мен... Чудно вкусно! За мое щастие - всеобщо одобрено! :)
И докато си хапвате, ще си поискам нещичко за празника (простете нахалството ми). Стискайте ми силно палци, ама много (е, без болка, разбира се)! Толкова, че в края на юли с доволна усмивка и вече без терзания да ви споделя, че успешно съм преминала през първата стъпка от висшето си образование. Така се надявам (а колко се притеснявам...).
Но сега е ред да се подсладим. Пожелавам ви го до най-приятното захаросване! :)

Кокоски

Необходими продукти за 40-45 броя (при мен – 44 броя):

- 3 яйца;

- 200 г захар (1 ч. ч.);

- 200 г кокосови стърготини.

Яйцата и захарта се разбиват за кратко с миксер, колкото съвсем леко да се обединят и да се получи по-светла смес. След което се добавят кокосовите стърготини и всичко се разбърква с помощта на шпатула или лъжица.

В тавичка, застлана с хартия за печене, се редят на разстояние малки топчета от сместа, оформени с навлажнени ръце. Върху всяко топченце може да се сложи малък плод от сладко (при мен – резенчета от сладко от динени кори по тази рецепта), шоколад на капки, ядка или без нищо.

Пекат се в предвартително загрята на 160-170° C фурна до порозовяване – между 15-25 минути, зависи от фурната.

Изваждат се и се охлаждат върху скара или дървена дъска. Съхраняват се в затворена кутия.

 

 

Бележки: тъй като аз обединих две рецепти, първо смесих само 2 яйца, по-малко захар и 200 г кокос. Сместа ми обаче беше много суха. Затова разбих отделно още едно яйце с малко захар, добавих го и беше по-добре.

Опитах да шприцовам сладките (както е търговският им вид), но кокосът не излизаше добре през шприца, а започна да се отделя от яйцето (след много натискане). Затова е по-добре да се оформят малки топчета (колкото бонбон).

При печенето е хубаво е да има разстояние между сладките. Аз мислех, че не променят формата си, заради липсата на набухвател, но малко се раздуват във фурната. Сладките от първата ми тава леко се слепиха в краищата (след като увеличиха обема си), но ги отделих докато са топли, и леко притиснах с пръст получените ръбчета. Всичко си дойде на мястото и нямаше видими следи.

Относно самото печене. Моята фурна е по-слаба и порозовяването дойде едва след 20-та минута. Затова следете сладките. Възможно е отдолу да покафенеят. Не мисля, че загарят, а по-скоро се получава нещо като карамел от захарта и яйцето. Аз го отстраних с остър нож, след като охладих вече готовите сладки.

Резултатът – сладките са много уханни. Отвън са леко хрупкави, по-скоро сухи, но отвътре са мекички. Аз очаквах да са меки навсякъде, като тези от магазина, но след консултация, се оказа, че просто съм използвала обезмаслен кокос (ползвах най-обикновен от магазина) и това е причината. Въпреки това имат познатия чудесен вкус!

Доста обяснения, но пък ми се иска да предупредя за възможните спънки при приготвянето. Всъщност са едни от най-лесните за приготвяне сладки. И със сигурност ни харесаха много!

Пак ще ги похваля! Ще благодаря и за рецептата, която открих тук. Вики, благодаря! :)

♥

И най-сетне... Честит Гергьовден на всички, които празнуват днес! Желая на вас и на себе си здраве, здраве и пак здраве! И обич - без нея и здравето не е сладко. ッ

Бъдете обичани, обичащи и споделяйте всеки един миг с любимите хора!
Прекрасен да е денят за всички! ッ