"Съпричастна" с времето

Официално е лято. Ако беше март, все щеше да се намери господин, който да разтълкува времето, защото било "женски" месец. Е, сега не е "женски" месец, но пак сме свидетели на променливи температурни настроения.
Което на мен някак не ми досажда, напротив. Никога не съм обичала прекалените летни жеги и малкото разхлаждащ въздух посрещам с "Добре дошъл!" Което добре си комуникира и със стомаха ми. ;) Какво имам предвид?
Ами, дори и да е топло, само на салати не мога да преживявам. Все ще ми се хапне някога нещо сготвено, а за десерт - там няма нужда от обяснение.
Та ако и на вас не ви пречи да си хапнете топла супичка (хайде, не гореща ;)) посред лято, заповядайте с мен на масата. Сипвам щедро и гарантирам, че е сполучлив резултатът ми! Пепи е "виновна" за това. И за още една добре позната вкусотия, която ще покажа, като ми остане време...
Пепи, благодаря ти за поредната/всяка една хубава рецепта, която ухае в дома ни благодарение на теб!

Супа топчета

Необходими продукти за 4-5 порции:

- около 1,5 л вода;

- около 200 г кайма + 3-4 ч. л. брашно;

- 1 по-малък морков;

- 1 по-малка глава кромид лук;

- ½ картоф;

- 1 топка фиде (1 шепа натрошено фиде);

- ½ яйце;

- 3-4 с. л. кисело мляко;

- 2 с. л. олио;

- 2 щипки стрита сушена чубрица;

- 1 щипка стрит сушен джоджен;

- сол на вкус;

- по желание подправки за овкусяване на каймата.

В тенджерка се слагат водата, олиото и нарязаните на ситно морков, лук, картоф. Добавят се щипка-две сол и се готви до сваряване на зеленчуците.

През това време каймата се овкусява по желание и от нея се оформят малки топчета, които внимателно се овалват в брашно. /*Към каймата може да се сложат и 1-2 с. л. ориз, но този път аз пропуснах./  Получените топчета (при мен 42 боря : )) се изсипват във врящата супа и се готвят до сваряването им.

Когато са почти готови, се добавя натрошеното фиде и стритите чубрицата и джоджен.

След около 2-3 минути супата се застройва. За целта: разбито с вилица яйце се разделя на две и към едната половина се добавя киселото мляко. При непрекъснато бъркане към застройката се добавят постепенно няколко лъжици от врящата супа, за да се уеднаквят температурите на двете смеси (да се темперира застройката). Щом това стане, застройката се добавя към супата, отново с непрекъснато бъркане.

Готвенето продължава до клокване на супата, след което се отстранява от огъня (за да не се пресече) и се сервира.

Ако количеството ви се стори малко, спокойно увеличете за двойна или тройна доза. Но на мен ми беше достатъчно, защото моят човек каза: "такава манджа не ям". Та отново за себе си приготвих. И аз, защото "такава манджа ям", много й се зарадвах. :)

*И една идея. Баба ни (на моя човек, но и аз си я чувствам като моя баба) приготвя зимно време супа топчета по един специален начин. Толкова е специален, че е супер простичък. Ама е и толкова вкусно (като всичко, което ни готви)! Просто добавя зелев сок (но нека и той поври, не да се сипе във вече готовата супа). Горещо препоръчвам да опитате, а аз ще си напомня да я попитам за рецептата.

Да ви е сладко!